СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 13, 2014

Кучи синове

Автор: Виктор Шендерович

Превод: Павил Николов

Най-сетне разбрах на какво ми прилича нашата администрация.

Прилича ми на моя лабрадор Ватсон.

Когато го викаш в парка след разходка, за да му сложиш каишката, той стремително оглушава. Иначе казано – и от един метър не чува, колкото и да викаш. Зает е със своите си дела.

А после идва онова удивление в честните очи: аз ли? За мене ли се отнасяше?

Но ако спи по-късно в другия край на жилището, а в чинийката внимателно, почти съвсем без звук, му сложиш парче месо… Веднага става ясно, че момчето има отличен слух!

Така и тези: когато сто хиляди московчани на Болотна искат оставка – просто не чуват! Просто даже не разбират: за какво, моля ви се, става дума?

А когато след това някой номенклатурен глупак поиска да се засили контролът над средствата за масова информация, да се затегнат гайките или да се въведе монархичен режим – веднага става ясно, че това е бил гласът на народа.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: И нашите чиновници не падат по-долу: чуват само тогава, когато им пада нещо в чинийката...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.