СЛУЖБОМЕР

сряда, февруари 05, 2014

„Hej, sokoły“

Текстът на песента „Хей, соколи“ се приписва по традиция на поета Томаш Падура (1801-1871), но има вероятност и да е народен, каквато е безусловно мелодията.

Томаш (Тимкò, както се наричал самият той) Падура е интересен и като поет, и като личност (кой ли от романтиците не е?) - революционер, просветител, пише ту на полски език, ту на украински (с латиница), ту на смесица от полски и малоруски.

„Хей, соколи“ е известна песен и в Полша, и в Украйна, и в Беларус - навсякъде със свои варианти и на съответния език (един интеграционен песенен пример с корени назад в миналото).

Hej, tam gdzieś z nad czarnej wody
Wsiada na koń kozak młody.
Czule żegna się z dziewczyną,
Jeszcze czulej z Ukrainą... (полски)
Гей, десь там, де чорні води,
Сів на коня козак молодий.
Плаче молода дівчина,
Їде козак з України... (украински)
Гэй, над рэчкай, над чарненькай
Сядлаў коня казачэнька,
Развітаўся ён з дзяўчынай,
Ды з каханай Украінай... (беларуски)

Най-известна и най-интерпретирана обаче е песента в Полша: срещаме я не само като основен мотив в героичната филмова сага на Ежи Хофман „С огън и меч“ („Ogniem i mieczem“, 1999 г.) по романа на Сенкевич, но и в репертоара на такива динозаври (не само по възраст, но и по величина) на полската песен като Марила Родович и Кшищоф Кравчик.

Ето една от интерпретациите с кадри от „С огън и меч“ и превод (отдолу, мой).


Hej, tam gdzieś z nad czarnej wody
Wsiada na koń kozak młody.
Czule żegna się z dziewczyną,
Jeszcze czulej z Ukrainą.

Припев:

Hej, hej, hej sokoły
Omijajcie góry, lasy, doły.
Dzwoń, dzwoń, dzwoń dzwoneczku,
Mój stepowy skowroneczku
(dzwoń, dzwoń, dzwoń).

Wiele dziewcząt jest na świecie,
Lecz najwięcej w Ukrainie.
Tam me serce pozostało,
Przy kochanej mej dziewczynie.

(Припев)

Ona biedna tam została,
Przepióreczka moja mała,
A ja tutaj w obcej stronie
Dniem i nocą tęsknię do niej.

(Припев)

Żal, żal za dziewczyną,
Za zieloną Ukrainą,
Żal, żal serce płacze,
Już jej więcej nie zobaczę.

(Припев)

Wina, wina, wina dajcie,
A jak umrę pochowajcie
Na zielonej Ukrainie
Przy kochanej mej dziewczynie.

(Припев)
Хей, там нейде край водите черни
млад казак си кон възсяда.
Нежно се сбогува със своето момиче,
още по-нежно с Украйна.

Припев:

Хей, хей, хей, соколи,
летете над планини, лесове и долини.
Звън, звън, звън звънченце,
моя степна чучулиго
(звън, звън, звън).

Много момичета има по света,
но най-много са в Украйна.
Там сърцето ми остана,
при любимото момиче.

Припев:

Тя нещастната там сега е,
пъдпъдъчето мое малко,
а аз тук в страната чужда
ден и нощ за нея тъгувам.

Припев:

Тъга, тъга за момичето,
за зелената Украйна,
тъга, тъга, сърцето плаче,
нивга няма да я видя.

Припев:

Вино, вино, вино дайте,
а като умра ме погребете
в зелената Украйна,
до любимото момиче.

Припев:

А това е вариантът на Марила Родович (мяркат се кадри и от „Тарас Булба“).


Още един вариант, на украински език - в най-известното изпълнение на Володимир Верминский.


Опитът ми да намеря песента в изпълнение на беларуски излезе неуспешен.

Там - в Беларус - едва ли е популярно (респективно - допустимо) да се качват в интернет песни, в които се разказва за чужда страна и за чужди герои („соколи“).

За великата Беларус може да се пее.

За великата Русия - естествено.

Но за тази размирна (не само сега, а по принцип) Украйна - едва ли...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.