СЛУЖБОМЕР

вторник, януари 07, 2014

Историята на едно предателство

Автор: Борис Акунин

Превод: Павел Николов

Дори не можем да си спомним кога сме започнали да живеем заедно с него. Било е много отдавна, още не сме се били научили да четем и да пишем, а значи и да запомняме събитията.

Работили сме заедно, воювали сме заедно, развличали сме се заедно. Обичали сме го много. Не сме можели един без друг. Той без нас – просто така, ние без него никак.

Понякога нашата любов достигала в жарта си до абсурд:

Калигула назначава Инцитатус за сенатор

Както вече се досетихте, говоря за коня. Тъкмо сега е време да почетем паметта на този прекрасен, верен съратник, безсъвестно предаден от човечеството. Плюс това наближава столетният юбилей от края на този роман, продължил най-малко шест хиляди години.

В продължение на цялата писмена история конят е бил основното същество след човека. Та даже и не така: основното същество след мъжа, защото някои народи ценели своите жени по-малко от конете. („Златото ще купи четири жени, а конят красавец е без цена“ – пее у Лермонтов неполиткоректният Казбич).

Вижте с кого е тръгвал към вечността истинският мъж

Сега съм се задълбочил в четене на материали за татаромонголското нашествие и направих едно поразително откритие, което обаче няма да споделя с читателите в следващия том на „Историята“, за да не умножавам обвиненията в русофобия. Но на вас ще ви го кажа, с дребен шрифт, тайно:     Рус е завзета не от монголците, а от конете. Именно от тях се състояли в основни линии силите на противника. И така, Батай довел в Рус триста хиляди (така пишат в летописите) войни и цял милион и двеста хиляди коне, които със своите пет милиона копита изпотъпкали у нас всичко по дяволите. Но, с-с-т, това да си остане между нас.

Преди сто години за страните, в които не се отглеждали коне, се смятало за нормално обратното съотношение: по един кон на четири човека. Това означава, че конното население на Европа надхвърляло сто милиона.

И ето че настъпила 1914 година, всички хусари-кирасири наскачали в седлата, артилеристите започнали да дрънкат с хамутите, юначните жребци-кобили войнствено затръскали гриви…

Красота!

И много скоро станало ясно, че от всичко това нямало нужда. Войната ще бъде окопна, епохата на лудите саблени атаки свършила, хората ще се возят на автомобили и танкове, а оръдията ще се теглят с камиони.

Първата световна война се смятала за крах на европейската цивилизация, но цивилизацията се отърсила и се възродила. А цивилизацията на конете – не.

Човечеството предало своя верен приятел, веднага щом станало ясно, че дружбата вече не си струва. Овесът е скъп.

С всеобщата автомобилизация и тракторизация започнал истински конски холокост. Бившите бойни другари били откарани в кланицата, за да не се дават пари за фураж. Останали заводите за породисти коне. Потънали в миналото конските пазари, престанали да съществуват някогашни важни професии: коневъд, кочияш, кираджия, каубой (тези в действителност се преселили в киното). Даже престъпният свят пострадал – измряло авторитетното съсловие на конекрадците.

По света останали много малко коне. Яздят ги незначителни на брой спортисти и любители на лачените ботуши; някъде са се запазили конните състезания, вид лотария; в някои азиатски страни доят и ядат конете. И като че ли това е всичко.


Прости ни, конче. И, моля те, не ни отмъщавай в годината на своето име, в столетната годишнина на нашето предателство

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.