СЛУЖБОМЕР

петък, юли 05, 2013

Allons enfants de la Patrie…

Картината изобразява Париж през 1848 година.

Париж, а не Сен Морис ан Шаланкон, където по същото време дядо Матийо изобщо не се е догаждал даже какво става в столицата.

А какъв е поводът да покажа тази картина?

Поводът са всички онези, които викат, че София не е цяла България и не може да иска от името на всички българи оставката на правителството.

Защото първата част на тази езикова постановка е вярна, ама втората не е.

Революциите се правят в столиците!

Ако чакаме дядо Пено от Куртово Конаре да се размърда и също да извика: „Оставка!“, та чак тогава да развеем знамената, правителството ще векува.

Така че нещата се решават и ще се решат в столицата.

Затова, намирайки се от утре в отпуска, обявявам постоянно присъствие на протестите в София.

И като започнахме с бунтарското „Елате деца на Родината…“, да завършим пак с него, интерпретирано в една култова сцена от един култов филм (за късмет, както се казва):


3 коментара:

  1. Отговори
    1. Естествено... В бързината сутринта не съм го доогледал... Благодаря, поправям...

      Изтриване
  2. С радост откривам, че пак могат да се пишат коментари в блога ти!

    Възползвам се от случая да споделя, че в момента френското правосъдие вилнее със страшна сила и по стара френска традиция ежедневно летят глави - вчера предизборните сметки на Сарко бяха отхвърлени от конституционния съвет, в който заседава и той самият, поради което се видя принуден да подаде оставка... Така че сега трябва да изплати половин милион евро на държавата. Но защо ли си мисля, че това е само началото?
    Пак вчера отново привикаха бившия министър Ерик Вьорт по аферата Бетанкур.
    Сещам се да спомена също така и аферата Тапи, в която гори чергата не само на Бернар Тапи, но и на Кристин Лагард (шефка на МВФ), на Стефан Ришар (шеф на Оранже/Франс Телеком) и още няколко съдии...

    Така че в България можем единствено да се вдъхновяваме от Франция и да мечтаем, че един ден и у назе ще има истински революция, в смисъл смяна на режима... Е, може и без гилотина, но поне с ефективни присъди - всекиму според "заслугите".

    ОтговорИзтриване

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.