СЛУЖБОМЕР

сряда, февруари 01, 2012

Студ

Смирненски като хуморист е загърбен изцяло от българското училище.

Хуморът не е за всяка уста лъжица. [1]

Доста иначе словоохотливи школски тълкуватели ще се спънат болезнено в стихотворение като „Горчиво кафе“.

Друго си е да тълкуваш „Братчетата на Гаврош“. [2]

„Ами то и сега е като по времето на Смирненски. Бедните дечица… дъра-бъра, дрън-дрън“ – чух преди около година време да казва една даскалица.

Направо ме хвърли в оркестъра!

Но това е друг проблем.

Хуморът в поезията на Смирненски не е временно явление, поетът пише хумористични стихотворения през целия си кратък, но изключително изобилен авторски път и ги поставя съвсем наравно с останалото свое творчество.

Някои от тях се превръщат в песни („Горчиво кафе“, „Случи ми де да пътувам с влака София-Бургас…“).

И понеже навън в момента дърво и камък се пукат от студ, хайде да ви почерпя с едно хумористично стихотворение на Смирненски, носещо именно заглавието…

СТУД

Студено, дявол да го вземе!

Студът те реже като ножици!

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,

да си побъбриме за зимата!

В такова време сал сърцата

променят съвършено климата.

Смехът на твойте устни али

ще ме съгрее без съмнение;

той двесте печки ще запали

за мое лично отопление…

Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди, че не върши безумия!

---------------------------------------------------------

1. Освен ако не е дебелашки като на господин Телешки пържолки.

2. Стихотворението „Братчетата на Гаврош“ е прекрасно произведение, но попадне ли на анализатор, който го подвежда по линията „бедни-богати“, веднага виждаш как златото се превръща в слама.