Трябва да пиша един материал за просветно-образователното дело във Вакарел и от два дена се ровя из Летописната книга на училището.
Съществената информация, която може да се изцеди оттам, не е кой знае каква, но затова пък могат да се срещнат подобни бележки, дълбоко свързани с образованието и просветата:
„20.ХІІ.1958 г. ТКЗС в с. Вакарел се масовизира, като се включиха в него всички махали в района… Същевременно се учреди Държавно земеделско стопанство (ДЗС), което е по-висша форма на социалистическо преустройство в селското стопанство. Вакарелския район представлява филиал към ДЗС, което е с център гр. Ихтиман“.
Ако Летописната книга по това време не се е водила от партийния секретар на училището, аз главата си режа...
Което кой знае защо ми се връзва в мислите с концепцията за щастливите кокошки.
------------------------------------
Започнах „Пражкото гробище“ на Умберто Еко.
Началото е обещаващо.
------------------------------------
- Още студени зими ни готвят тези мръсници! – вика един мой съсед, влачейки кофите с въглища по стълбите на блока. – Търсят шистов газ с атомни бомби, развалиха природата…
- Ъхъ – отвръщам неопределено и си мисля същевременно, че ако не друго, истерията, наречена „шистов газ“, успя да побърка доста хора.
------------------------------------
„Момчето с велосипеда“ („Le gamin au vélo“) не е кой знае какво филмче, но все пак бях нетърпелив да видя края.
------------------------------------
Много милостив съм станал във Фейсбука.
Напоследък пускам кого ли не.
Ама ако някой започне да ме замеря през половин час с котенца и пеперудки, познайте какво ще му се случи.
-------------------------------------
Откровение:
След Уго Чавес най-обичам дядо Николай Пловдивски...
В близките 15 години недохранването ще предизвика физически и психически увреждания у петстотин милиона деца по света. Това съобщава благотворителната организация Save the Children. На снимката – 4-месечно дете от индийско село. (източник: Tokfm.pl).
И ето едно нещо, което преписах буквално от блога на Светла, пък нека Бог да ме съди за това ми деяние (както казват мазните черноризци).
Секретариатът на ЕНАР в Брюксел изпрати писма до Кмета на Столична община и до Омбудсмана на Република България
Вчера, 15 февруари 2012 г., Секретариатът на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР)* в Брюксел изпрати писмо до г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на Столична община, с настояване да забрани планираното за събота, 18 февруари 2012 г., възпоменателна факелно шествие в памет на ген. Христо Луков.
В писмото се казва, че «за поредна година Българският национален съюз (БНС), Национална съпротива, «Кръв и чест» и други нео-нацистки формации възнамеряват да отдадат почит към отявлените фашистки възгледи на бившия министър на войната и легионер по времето на Втората световна Война – ген. Христо Луков.» От 2004 г. траурното факелно честване се превръща в «публично демонстриране и пропаганда на расизъм и неонацистки идеи. Членове на нео-фашистки групи от други държави: Германия, Русия, Белгия, Румъния – официално забранени в собствената си страна, също участват в «Луков марш» в София». Затова ЕНАР призовава Столична община да забрани провеждането на тази демонстрация на 18 февруари 2012г. ЕНАР също настоява Ръководството на Столична община да предприеме ефективни мерки срещу проявите на расизъм.
Секретариатът на ЕНАР е изпратил копие от писмото, подписано от Майкъл Привот, Директор на ЕНАР, и до Омбудсмана на Република България.
Писмото от Брюксел подкрепя протестното Отворено писмо за отмяна на «Луков марш», изпратено от ЕНАР в България** до г-жа Йорданка Фандъкова, Кмет на Столична община, и до г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България, на 10 февруари 2012 г. В него НПО-ии призоваха г-жа Фандъкова “да приложи дадените й правомощия от Закона за събранията, митингите и манифестациите (чл.12, ал.2) и да забрани провеждането на планирания за 18 февруари 2012г. «Луков марш» като събитие, «което застрашава обществения ред в София» (чл.12, ал.2, т.2) и «нарушава правата и свободите на другите граждани» (чл.12, ал.2, т.4) като подклажда омраза и вражда на етническа, расова, религиозна и антисемитска основа». ЕНАР, България, са обезпокоени също и от факта, че под наслова на тазгодишния марш «Ден на герои» организаторите се опитват да изпозват името на националния герой Васил Левски и публично да приравнят изповядваните от него идеи за равноправие на хората от всички етноси с националистическите и антисемтските идеи на ген. Христо Луков.
В началото на м.февруари mротестни писма до Кмета на Столична община и до Омбудсмана на Република България с настояване за забрана на «Луков марш» изпратиха също Гражданска инициатива «Хора срещу расизма» и сдружение «Солидарна България».
*ЕНАР – European Network Against Rasism е създадена през 1998 г. в резултат на осъзнаването от НПО на необходимостта да обединят усилията се в борбата срещу расизма. Така Мрежата става форум за обмен на информация и политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове. Мисията на ENAR е една Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото. Понастоящем в ЕНАР членуват над 700 НПО от всички държави-членове на ЕС.
**Мрежата на ЕНАР, България, е създадена през 2007 г. и в нея участват 19 НПО: Български съвет за бежанци и мигранти; Център на НПО-Разград; Алианс за младежко развитие-Пловдив; Център по правата на човека (ЦПЧ) „Васил Левски”- Карлово; Български хелзински комитет; „Младежки форум 2001“–Разград; Център за подкрепа на жени–с.Стражец; Сдружение «Справедливост 21»; Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“; Асоциация за Европейска интеграция и права на човека; Асоциация за интеграция на бежанци и мигранти; Български адвокати за правата на човека; Център за междуетнически диалог и толерантност «Амалипе»; Фондация «Международен център за изследване на малцинства и културните взаимодействия» (ИМИР); Сдружение «Рома заедно»; Фондация «Ресурсен център ШАМ»-Монтана; «Roma Destiny», Сдружение «Равни права за семействата на българи и чужденци»; Гражданска инициатива «В подкрепа н етиопската общност в България».
Там Христо пише: „…не вярвам безусловно в тезите на Суворов…“.
Та и аз да ви кажа: когато четете нещо от Игор Бунич, Александър Литвиненко или Виктор Суворов, винаги имайте едно на ум – да не им хващате вяра за всичко.
Четивата им са наистина интересни, но изобщо не са прецизни по отношение на фактите, на места, съшити с бели конци, буквално издишат.
И понеже в момента чета „Спецназ“ на Суворов, ето един пример.
Цитат от книгата:
„…“пацифистът“ Чазов, който никога не осъдил убийствата на деца в Афганистан или присъствието на съветските войски в Чехословакия и който преследвал противниците на комунизма в СССР, получил Нобелова награда“.
Безусловна лъжа!
Професор Евгений Чазов, за когото става дума, не е лауреат на Нобелова награда.
През 1985 година Нобелова награда получава организацията „Лекари за предотвратяване на ядрената война“ („International Physicians for the Prevention of Nuclear War“), основана от Бернард Лаун (изобретателя на дефибрилатора) и Евгений Чазов.
Истината обаче не се връзва със съответната теоретична постановка на Суворов и той скромно прехвърля наградата на Чазов, за да си му дойде всичко на мястото…
Губернаторът на Миранда Енрике Каприлес Радонски стана кандидат на обединената венецуелска опозиция за президентските избори след предварителен вот, проведен за първи път в латиноамериканската страна. Подкрепиха го почти два милиона участници във вота – 62 процента от гласувалите. Най-близкият съперник на губернатора, Пабло Перес, който получи 30 процента от гласовете, веднага след преброяването заяви готовността си да подкрепи кандидатурата на Каприлес, а другият популярен опозиционен лидер, Леополдо Лопес, се отказа изобщо от кандидатурата си и застана на страната на Каприлес. За първи път от идването на власт на Уго Чавес опозицията успя да се обедини и да демонстрира, че е влиятелна обществена сила.
В предварителните избори участваха три милиона жители на страната, която нейният несменяем лидер вече не една година се опитва да превърне в нефтена Куба. И макар че държавните средства за масова информация на Венецуела подчертават, че това не е голяма бройка за 18-милианната страна, въпреки всичко самият факт, че има милиони политически активни граждани, които не искат да се откажат от демокрацията, може да спре по-нататъшното настъпление на чавесизма.
Енрике Каприлес вече успя да победи един от най-ярките привърженици на тази левичарска идеология, Диосдао Кабело, днешния председател на венецуелския парламент, в борбата за поста губернатор на Миранда. За разлика от много други опозиционни лидери Каприлес, потомък на евреи от Варшавското гето и внук на убити в концлагера Треблинка, избягва твърдата радикална риторика и вече привлича мнозина, отблъснати от прекалено яростната конфронтация на опозиционерите и чавесистите. Той се изказва благожелателно за програмите на властите – още една уязвима точка за опозиционерите – и не е свързан с традиционните античавесистки партии, което също привлича много избиратели, уморени от неефективността на опозицията. От друга страна, Каприлес не е беден: той принадлежи към висшата класа на Каракас, семейството му притежава средства за масова инфармация и агенции за недвижими имоти, а роднините му по майчина линия са собственици на популярна мрежа от киносалони. И макар че това обстоятелство, извън всяко съмнение, ще бъде използвано от официалната пропаганда за дискредитиране на опозиционния кандидат, засега Каприлес успява да се дистанцира от совите богати роднини и да се асоциира с новите млади лидери на опозиционните сили.
Въпросът сега дори не е в това дали Каприлес ще успее да победи Чавес на предстоящите президентски избори, а в това с какъв резултат ще завършат те. Ако кандидатът на обединената опозиция успее да спечели симпатиите на приблизително равен на президентските привърженици брой избиратели, това ще означава, че експериментът с нефтената Куба окончателно се е провалил. Дори съратниците на Чавес не вярват във възможността да се запази режимът без него, а здравословното състояние на президента, както е известно, не е много добро. Но даже Чавес да е жив и здрав, ако голяма част от избирателите гласуват за неговия опонент, това може да предизвика брожение вътре в самата власт и да отблъсне от нея тези, които са се присъединили към „революцията на Боливар“ от конюнктурни съображения. Нали болният Чавес и отслабналият чавесизъм няма да могат да гарантиран повече на никого високи длъжности и вечно място до бюджетната хранилка.
„Чувствах се отговорна да науча и моето поколение да научи нещо повече за войната в Босна“ – каза актрисата Анджелина Джоли, представяйки на филмовия фестивал в Берлин своя режисьорски дебют „В страната на кръвта и меда“ ("In the Land of Blood and Honey").
Филмът разказва за трагичната любов между босненския сърбин Даниел (ролята се изпълнява от Горан Костич) и мюсюлманката Айла (Зана Марианович) по време на конфликта в Босна през 1992-1995 година. Двамата трябва да направят избор между чувството и предаността към своя народ. На „Берлинаре“ филмът е прожектиран извън конкурса.
- Бях на 17 години, когато избухна войната в Босна. Повечето хора по света и, разбира се, в Америка знаят много малко. Чувствах се отговорна да науча и моето поколение да научи нещо за тази война, която все пак се случи по време на нашия живот – каза Анджелина Джоли на пресконференцията в Берлин.
- Колкото повече научаваме за света, толкова повече си даваме сметка колко много неща не знаем. Опитваме се да научим нещо и аз избрах този път – добави тя.
Режисьор и сценарист
Анджелина Джоли, която е също така и автор на сценария, трябваше да се защитава от обвиненията, че е показала конфликта в Босна прекалено едностранно, представяйки сърбите единствено като убийци и мъчители по чужда заповед и подминавайки причините за войната. Тя подчерта, че нейният филм не е документален, а „художествена интерпретация“.
- Опитах се да покажа толкова, колкото мога. Тази война имаше много страни. Надявам се, че ще се появят филми, които ще покажат и другите страни на войната – каза Анджелина Джоли.
Тя призна също, че „най-голям кошмар“ е била за нея сцената, когато една от героините намира трупа на мъртвото си дете, убито от сръбските войници. Филмът също така е пълен с брутални сцени на насилие и убийства.
- Когато се прави филм за война, винаги възниква въпросът колко и какво трябва да се покаже. Независимо от отговора, това, което гледаме на екрана, е едва една малка част от това, което е била в действителност войната – обясни Анджелина Джоли. – Но върху нас лежи отговорността да покажем, че войната е ужасна. Може да е трудно за гледане, но това е действителността – добави тя.
14 февруари, Сараево
На пресконференцията Анджелина Джоли беше придружена от играещи във филма актьори от Босна и Херцеговина. Всички те подчертаха, че филмът им е дал възможността да разкажат какво са чувствали и преживели по време на войната. „Тази тема е все още много спорна в нашия регион, който е заложник на своята история. Затова филмът на Анджелина Джоли е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ни се случат“ – каза един от актьорите, Борис Лер.
Премиерата на филма в Босна и Херцеговина ще се състои на 14 февруари в Сараево. В Република Сръбска, както и в самата Сърбия филмът вече предизвика много спорове. Сръбските организации на ветераните поискаха дори прожекцията на филма да бъде забранена, с което обаче властите не се съгласиха.
ГРАД СОФИЯ, 13 ФЕВРУАРИ, ПОНЕДЕЛНИК, ОТ 17.30 ЧАСА - представяне на книгата "Аз искам да те помня все така" - Димчо Дебелянов (любовта на поета в стихотворения и проза).
В къщата музей "Никола Вапцаров" (на четвъртия етаж в кооперация на улица “Ангел Кънчев № 37; входът е откъм ул. ”Хан Аспарух”)
Разните му там расисти и прочее пасмина трябва да бъдат събрани в един огромен киносалон и да им се прожектира отново и отново филма „Непокорните“ („The Defiant Ones“), докато не вдянат това, което някой е пропуснал да им вдене през първите седем години.
Естествено, без тачанка с „Максим“ или най-малкото без наган – не се получава...
Забележка: Кадър от филма „1920: Битката за Варшава“ („1920: Bitwa Warszawska“). Филмът не е кой знае какво - малко лична драма, малко история, малко екшън („По коням, руби их наповал!“), малко Даниел Олбрихски, малко скука. Но припомня едно почти непознато за повечето хора у нас историческо събитие: разгрома на болшевишката армия пред Варшава и прогонването ѝ от Полша през 1920 година. Заради което може би си струва да се гледа.
Преписването не винаги е нещо безнравствено, както ни разправяха в училище.
Ето защо преписвам това дословно от блога „.ТОЧИЦА“.
При възможност - разпространете!
"Ако нямате вяра на институциите, които събират пари с смс-и, обаче безусловно искате да помогнете на пострадалите от наводнението в с.Бисер,
ето нещо, което можете да направите веднага: занесете топли дрехи и одеяла на хората от офроуд-форума, които са се организирали да пътуват дотам и да им ги доставят направо. Обадих се да питам от какво има нужда, разбирам, че няма достатъчно детски дрехи, обувки, чорапи и т.н.
Някакви храни сигурно също биха били добре дошли, одеяла, предполагам, няма да са излишни.
Пунктовете за събиране по градове можете да намерите ТУК.
Има и телефони, за да се разберете конкретно.
Ето за София: http://www.blogger.com/img/blank.gif
От утре 07.02 от 09.00ч. който има възможност и желание може да носи дрехи и одеала на адрес-София Зона Б5 бл.7 до вх.В помещението е м/у входовете на блока. Със сини решетки - Сервиз за битова техника. Методи – 0899278323; Цвета Паликарева - 0898 79 25 54".
Май никой не е на ясно какви ще бъдат последиците, ако един национален парламент не приеме споразумението ACTA, а Европарламентът го приеме.
----------------------------------------------
Русия и Китай блокираха резолюцията на ООН за Сирия.
Това в чест на касапницата в Хомс ли е?
Друг път съм казвал, че ООН е калпава организация.
Сега започва да ми изглежда и плътоядна.
-----------------------------------------------
Доналд Туск за протестите срещу ACTA: „Не съм съгласен с всички аргументи, изказани в този спор, но зная, че протестиращите не искат да сринат и подпалят всичко. Това са хора, които имат сериозен, според тях, повод да извикат на глас, че искат да участват, когато се взема решението. И аз мога още сто пъти да повторя, че те ще участват в решението преди евентуалната ратификация на ACTA“. (вестник „Жечпосполита“)
А у нас Вежди вика, че всичко ще се реши в парламента.
За обществени дебати – нито дума.
Затова: на 11 февруари – на протест!
-----------------------------------------------
Еколозите пак протестираха срещу „Витоша ски“.
Стискам им палци, но се съмнявам, че ще успеят.
За разлика от случая с шистовия газ този път го няма руското лоби, за да им удари едно рамо.
-----------------------------------------------
Ако слушам музика от Grooveshark, престъпник ли съм според ACTA?
-----------------------------------------------
Гоцето едва излезе от Президентството и вече шета нагоре-надолу като цветарка.
И се изказва глобално по глобални политически въпроси.
Кога стана циганин, кога му почерня задникът – както казваше баба ми.
-------------------------------------------------
1000 рубли (около 33 долара – бел. П.Н.) за подкрепа на Путин
-------------------------------------------------
Я, имало и други като мене!
-------------------------------------------------
„Природата и екологията са на първо място за България…“ – каза господин Телешки пържолки на пресконференцията след срещата си с Хилари Клинтън и мнозина ревнаха екзалтирано по форумите: „Браво, бате Бойко е пич!“
Но пропуснаха следващата част от изказването: „…докато не убедим обществото, че няма опасност, мораториумът за проучването и добива на шистов газ, наложен от парламента, ще бъде в сила.“.
Тези, които избухнаха в неописуем възторг, просто не са наясно колко лесно може да бъде „убедено“ обществото.
Когато публикувам в блога някоя простотия, народът налита на нея като муха на мед.
А когато публикувам нещо смислено, да речем - стихотворението на Вислава Шимборска, посетителите са два пъти по-малко.
Дали да не се отдам само на простотии в името на четящата публиката!..
-------------------------------------------------
Две картинки, които ни връщат към вчерашните демонстрации в Москва, но са валидни и за нас.
На първата демонстранти носят плакат с надпис „Ние сме за честни избори“, а срещу тях други с контраплакат – „А ние сме за нечестни“; втората имитира началото на известния муртфилм „Ну, погоди!“ – надписът обаче е „Пу, уходи!“ („Пу, отивай си!“).
„Ванилено небе“ („Vanilla Sky“) е пълна скръб; мотà ме през цялото време из разни житейски откъсляци, за да ми каже накрая това, което още Ахил е казал на Одисей: „По-добре последен на село, отколкото първи в царството на сенките“; даже не си направих труда да се поинтересувам защо е това заглавие; смятам да гледам оригинала – „Отвори си очите“ („Abre los ojos“).
Полша „отложи временно“ („спря“ е некоректен превод у нас) внасянето на ACTA за ратифициране в парламента.
Отложи го, за да се проведат широки дискусии по въпроса, които не закъсняха.
Вчера в Гданск се състоя публична дискусия с участието на Михал Бони, министър на администрацията и дигитализацията, генералния инспектор по защита на личните данни Войчех Вевюровски, заместник-министъра на културата Пьотр Жуховски, студенти, юристи, медийни специалисти и специалисти по съвременни технологии. Организатор на дискусията беше местното самоуправлениие и културната институция „Гданск 2016“.
Варшавският политехнически институт (Politechnika Warszawska) организира подобна дискусия под надслов „Инпровизиран конгрес на свободния интернет“.
В понеделник във Варшава ще се състои открита среща по въпросите на ACTA с участието на премиера Доналд Туск. На срещата ще присъстват блогъри, журналисти, юристи, предприемачи, неправителствени организации.
На 1 февруари в Краков почина полската поетеса, лауреат на Нобелова награда за литература, Вислава Шимборска (Wisława Szymborska).
Да почетем паметта ѝ с едно нейно стихотворение в мой скромен превод от полски.
Klucz
Był klucz i nagle nie ma klucza.
Jak dostaniemy się do domu?
Może ktoś znajdzie klucz zgubiony,
Obejrzy go i cóż mu po nim?
Idzie i w ręce go podrzuca
jak bryłkę żelaznego złomu.
Z miłością, jaką mam dla ciebie,
Gdyby to samo się zdarzyło,
nie tylko nam: całemu światu
ubyłaby ta jedna miłość.
Na obcej podniesiona ręce
żadnego domu nie otworzy
i będzie formą, niczym więcej,
i niechaj rdza się nad nią sroży.
Nie z kart, nie z gwiazd, nie z krzyku pawia
Taki horoskop się ustawia.
Ключ
Имаше ключ и изведнъж го няма.
Как сега ще влезем у дома?
Може би някой ще намери ключа загубен,
ще го огледа, но какво от това?
Върви и го подхвърля в ръцете си
като късче железен отпадък.
С любовта ми към тебе,
ако се случи същото,
не само за нас: за целия свят
изгубена ще е тази любов.
От чужда ръка подета
дом никакъв не ще отвори,
ще бъде форма, нищо повече
и нека ръжда я разяжда.
Не от карти, не от звезди, не от вик на паун
такъв хороскоп се съставя.
Забележка: Вислава Шимборска няма определена схема на римуване, не винаги римува близки по разположение стихове, а някои от стиховете ѝ остават изобщо неримувани (в първия куплет на стихотворението са римувани само два от шестте стиха - втория и шестия). В горния превод не използвах рими, първо, защото "монтирането" им би ми отнело доста време, и второ, защото така запазих оригиналния смисъл, който при едно римуване непременно ще се окаже осакатен.
Смирненски като хуморист е загърбен изцяло от българското училище.
Хуморът не е за всяка уста лъжица. [1]
Доста иначе словоохотливи школски тълкуватели ще се спънат болезнено в стихотворение като „Горчиво кафе“.
Друго си е да тълкуваш „Братчетата на Гаврош“. [2]
„Ами то и сега е като по времето на Смирненски. Бедните дечица… дъра-бъра, дрън-дрън“ – чух преди около година време да казва една даскалица.
Направо ме хвърли в оркестъра!
Но това е друг проблем.
Хуморът в поезията на Смирненски не е временно явление, поетът пише хумористични стихотворения през целия си кратък, но изключително изобилен авторски път и ги поставя съвсем наравно с останалото свое творчество.
Някои от тях се превръщат в песни („Горчиво кафе“, „Случи ми де да пътувам с влака София-Бургас…“).
И понеже навън в момента дърво и камък се пукат от студ, хайде да ви почерпя с едно хумористично стихотворение на Смирненски, носещо именно заглавието…
1. Освен ако не е дебелашки като на господин Телешки пържолки.
2. Стихотворението „Братчетата на Гаврош“ е прекрасно произведение, но попадне ли на анализатор, който го подвежда по линията „бедни-богати“, веднага виждаш как златото се превръща в слама.
