СЛУЖБОМЕР

сряда, февруари 16, 2011

Градски фолклор

Градският песенен фолклор не се учи в училище.

По навик от онези времена, когато изобщо не се наричаше фолклор, а „стари шлагери“ или „стари градски песни“.

И минаваше за нещо по-второстепенно.

Няма как – никак не се връзваше с идеологията.

Какво е например това:


„Тези пусти две съседки

строшиха ми две кушетки…“


Дребнобуржоазни пошлости!

То, между нас казано, и селският фолклор никак не се връзва онази идеология, ама с въртене и усукване на фрази всичко се постига.

Пък и имаше специални измишльотини, които се пробутваха за фолклорни.

Като онази песен за ТКЗС-то, дело на някой пишман поет, в която се казваше:


„Цяло село пее,

весело живее,

Партията родна

с него се гордее…“


Пред тази тъпотия песента за съседките е направо шедьовър.

А да не се учи в училище градски фолклор, изобщо не виждам причина.

Не е по-лош от селския.

Днес припях (доколкото мога, а не мога много) на моите ученици началото на „Червената ти връзка…“:


„Червената ти връзка,

мило Ленче ле,

сърцето ми пръска…“


На децата им стана интересно.

Тръгвайки си след края на часа, някои си тананикаха: „Червената ти връзка…“.

Догодина ще предвидя непременно в програмата си няколко часа за градски песенен фолклор.


P.S. Между другото градският песенен фолклор използва и текстове на известни автори (понякога с някои промени), при което само музиката е народна. Такива са „Стройна се Калина вие“ и „Край брега на тиха Струма“ (по Пенчо Славейков), „Горчиво кафе“ (по Христо Смирненски), „Два бука“ (по Иван Вазов), „Канят ме, мамо, на тежка сватба“ (по Кирил Христов) и много други.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.