ТЕРИ БИСЪН / „НАПРАВЕНИ СА ОТ МЕСО “

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

– Направени са от месо.

– Месо?

– Месо. Направени са от месо.

– Месо?

– Няма никакво съмнение. Взехме няколко от различни части на планетата, качихме ги на борда на нашите разузнавателни кораби и ги изследвахме подробно. Изключително от месо.

– Това е невъзможно. А радиосигналите? Съобщенията към звездите?

– Използват радиовълни, за да общуват, но сигналите не идват от тях. Сигналите идват от машини.

– Тогава кой е направил машините? Ето с кого искаме да се свържем.

– Те са направили машините. Точно това се опитвам да ти кажа. Месото е направило машините.

– Това е абсурдно. Как може месо да направи машина? Искаш да повярвам, че има разумно месо.

– Не те питам, казвам ти. Тези същества са единствената разумна раса в този сектор и са направени от месо.

– Може би са като орфолеите. Нали знаеш, онзи въглеродно базиран интелект, който преминава през месен стадий.

– Не. Раждат се като месо и умират като месо. Изучавахме ги в продължение на няколко техни жизнени цикъла, което не отне много време. Имаш ли изобщо представа колко дълго живее месото?

– Я стига. Но добре, може би са само частично от месо. Нали знаеш, като уедилеите. Глава от месо с електронно-плазмен мозък вътре.

– Не. Мислихме за това, защото наистина имат глави от месо, като уедилеите. Но нали ти казах, сондирахме ги. Целите са от месо.

– Без мозък?

– О, имат си мозък, разбира се. Просто мозъкът им е направен от месо! Точно това се опитвам да ти кажа.

– И... кое тогава мисли?

– Не разбираш ли? Отказваш да приемеш това, което ти казвам. Мозъкът мисли. Месото.

– Мислещо месо! Искаш да повярвам в мислещо месо!

– Да, мислещо месо! Съзнателно месо! Обичащо месо. Мечтаещо месо. Всичко е месо! Започваш ли да схващаш, или да подкарам отначало?

– О, боже. Значи си сериозен. Направени са от месо.

– Благодаря. Най-сетне. Да. Те наистина са направени от месо. И се опитват да се свържат с нас от почти сто техни години.

– О, боже. И какво тогава възнамерява това месо?

– Първо иска да говори с нас. После предполагам, че иска да изследва Вселената, да се свърже с други съзнателни същества, да обменя идеи и информация. Обичайното.

– Излиза, че трябва да разговаряме с месо.

– Именно. Ето посланието, което излъчват по радиото: „Ало. Има ли някой там? Някой вкъщи?“ Такива едни неща.

– Значи, те наистина разговарят, така ли? Използват думи, идеи, понятия?

– О, да. Само дето го правят с месо.

– Нали току-що ми каза, че използват радио?

– Така е, но какво има според тебе по радиото? Звуци, които месото издава. Нали знаеш, като плеснеш или размърдаш месо, то издава звук? Те говорят, като движат месото си едно срещу друго. Могат дори да пеят, като изтласкват въздух през месото си.

– О, Господи! Пеещо месо. Това е вече прекалено. И какъв съвет би дал?

– Официално или неофициално?

– И двете.

– Официално сме длъжни да установим контакт, да ги приветстваме, да регистрираме всички без изключение съзнателни раси или многоразуми в този квадрант на Вселената, без предразсъдъци, страх или облагодетелстване. Неофициално моят съвет е да изтрием записите и да забравим всичко.

– Надявах се да кажеш точно това.

- Звучи жестоко, но всичко си има предел. Нима наистина искаме да осъществим контакт с месо?

- Напълно съм съгласен. Какво ще му кажем? „Здравей, месо. Как вървят нещата?“ Дали обаче това ще проработи? За колко планети става въпрос?

- Само за една. Могат да пътуват до други планети в специални месни контейнери, но не могат да живеят на тях. И понеже са от месо, могат да пътуват само през С-пространството. Това ги ограничава до скоростта на светлината и прави вероятността да осъществят някога контакт доста нищожна. На практика, безкрайно малка.

- Значи просто ще се преструваме, че там няма никого.

- Точно така.

- Жестоко. Но ти сам го каза – кой иска да се среща с месо? А тези, които са били на борда на нашите кораби, онези, които си сондирал? Сигурен ли си, че няма да си спомнят?

- Ще ги сметнат за луди, ако го направят. Влязохме в главите им, загладихме месото, така че за тях сме просто сън.

- Сън на месо! Колко странно подходящо е, че сме сън на месо.

- И отбелязахме целия сектор като необитаем.

- Добре. Съгласен съм, официално и неофициално. Случаят е приключен. Нещо друго? Някой интересен от онази страна на галактиката?

- Да, една доста срамежлива, но мила интелигентност от водороден ядрен куп във вътрешността на звезда от клас девет в зона G445. Имахме контакт преди две галактически завъртания, иска отново да дружи с нас.

- Те винаги се връщат.

- И защо не? Представи си колко непоносимо, колко неописуемо студена би била Вселената, ако си в нея съвсем сам...