НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1994 г. / МИР / ИЦХАК РАБИН

Ицхак Рабин (יצחק רבין)

1 март 1922 г. - 4 ноември 1995 г.

Мир (заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес)

(За усилията му да бъде установен мир в Близкия изток.)

Ицхак Рабин е една от най-значимите фигури в израелската история – военен герой, политик и държавник, чийто живот е белязан от стремежа към сигурност и мир за Израел. Той удостоен е с Нобелова награда за мир през 1994 г. заедно с Шимон Перес и Ясер Арафат за техните усилия по постигането на мир в Близкия изток, конкретно за подписването на Договорите от Осло.

Ранни години и военна кариера:

♦ Роден на 1 март 1922 г. в Йерусалим.

♦ Присъединява се към Палмах (елитните бойни части на Хагана, нелегалната еврейска военна организация по време на Британския мандат в Палестина) през 1941 г.

♦ Участва активно в Арабско-израелската война от 1948 г.

♦ През годините Рабин се издига в йерархията на Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ). Ключов момент в кариерата му е назначаването за Началник на Генералния щаб на ЦАХАЛ през 1964 г. Под негово командване Израел постига решителна победа в Шестдневната война през 1967 г.

Политическа кариера:

♦ След като се оттегля от армията през 1968 г., Рабин става посланик на Израел в САЩ (1968-1973 г.).

♦ През 1973 г. е избран за депутат в Кнесета (израелския парламент) от Партията на труда.

♦ Първи мандат като министър-председател (1974-1977 г.): Поема поста след оставката на Голда Меир. По време на този мандат се подписват междинни споразумения с Египет и Сирия и се провежда известната операция "Ентебе" за спасяване на израелски заложници в Уганда. Подава оставка заради финансов скандал, свързан с банкова сметка на съпругата му в САЩ.

♦ Министър на отбраната (1984-1990 г.): В правителствата на националното единство Рабин заема поста министър на отбраната. През този период той се справя с предизвикателства като изтеглянето на израелските войски от по-голямата част от Ливан и началото на Първата интифада (палестинското въстание).

♦ Втори мандат като министър-председател (1992-1995 г.): Това е периодът, в който Рабин предприема смели стъпки към мир с палестинците. Той вярва, че сигурността на Израел може да бъде гарантирана само чрез постигане на траен мир със съседите.

Мирният процес и Нобеловата награда:

♦ Под негово ръководство започват тайни преговори с Организацията за освобождение на Палестина (ООП), които водят до подписването на Декларацията за принципите (Договорите от Осло I) на 13 септември 1993 г. във Вашингтон. Това е исторически пробив, който полага основите на палестинска автономия в Ивицата Газа и на Западния бряг.

♦ През 1994 г. Ицхак Рабин, заедно с израелския външен министър Шимон Перес и лидера на ООП Ясер Арафат, получават Нобелова награда за мир "за техните усилия за постигане на мир в Близкия изток".

♦ През 1994 г. е подписан и мирен договор между Израел и Йордания.

Убийство и наследство:

♦ На 4 ноември 1995 г., след митинг в подкрепа на мирния процес в Тел Авив, Ицхак Рабин е убит от Игал Амир, израелски десен екстремист, който се противопоставя на Договорите от Осло.

♦ Убийството на Рабин е шок за Израел и за целия свят и се смята за един от най-травматичните моменти в израелската история. Мнозина вярват, че то нанася тежък удар на мирния процес.

♦ Ицхак Рабин остава в историята като лидер, който е прекарал голяма част от живота си като военен, но в крайна сметка е повярвал, че само мирът може да донесе истинска и трайна сигурност на народа му. Той е запомнен с думите си: "Достатъчно кръв и сълзи. Достатъчно."

Ицхак Рабин е сложна и противоречива фигура за някои, но неговият принос към търсенето на мир в един от най-конфликтните региони на света е неоспорим и му отрежда място сред най-значимите лидери на XX век.

РАЗКАЗАЛ: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТИРАЛ: Павел Николов