БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / ПСАЛМИ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

ПСАЛМИ

Книга на псалмите е била винаги и продължава да бъде една от любимите книги на Свещеното Писание, ако не и най-любимата книга сред запалените читатели. Тази книга давала покой, надежда и утеха; тя позволявала на автора да изрази своето разочарование, горчивина или гняв; позволявала му да се оплаква и негодува или да благодари и да възнася хвала на Господа. Книгата на псалмите събира в себе си много емоции и с право може да се счита за един от великите поетични сборници в историята на цивилизацията.

Характеристика на книгата

Думата „псалм“ произлиза от гръцкия глагол psallo, който първоначално означавал дърпане на струна или свирене на струнен инструмент; в крайна сметка започнал да означава пеене с акомпанимент. В Библията псалмите нямат нотен съпровод, но вероятно са се пеели. На иврит Псалтирът се нарича Техилим, което може да се преведе като „Хваления“. Но както ще видим, подобно название не е съвсем успешно, защото много от псалмите изобщо не съдържат хваления, много от тях изразяват горчиви оплаквания, негодуване, гняв и дори стремеж към насилствено отмъщение.

Всички псалми са поетични диалози с Господа. И по това Псалтирът се отличава от всички други книги на Библията. По-голямата част от Свещеното писание разказва за действията на Господ по отношение на хората, за човешките грехове, за наказанията и за реакцията на божествените наказания. Историческите книги на Библията и пророческите книги представят действия. А псалмите - емоции. В крайна сметка всичките псалми могат да се разглеждат като поетични молитви.

Повечето псалми се датират много трудно. Както ще видим след малко, редица от тях са придружени понякога от предисловие, в което се посочва авторът или обстоятелствата, при които псалмът е бил съчинен. На подобни късни добавки обаче едва ли може да се вярва. Понякога в текста на псалма се среща описание на някакво историческо събитие: например събарянето на стените на Йерусалим. Тогава можем с известна доза увереност да кажем кога е бил написан: в случая по време на разрушаването на Йерусалим – някъде след 586 г. пр. н. е. Учените спорят отдавна за датировката на книгата, но едно е съвсем ясно: достигналият до нас сборник с псалми (Псалтирът) е създаден през IV в. пр. н. е. Отделни псалми очевидно са могли да съществуват и по-рано: редица от тях са написани по времето на царете. Забележителен е широкият кръг от емоции, обхващащ еврейската поезия.

♦ Възхвала. Авторът възхвалява Бога за това, че го има, и за Неговите дела.

♦ Благодарност. Авторът благодари на Бога за Неговите велики дела или за конкретно благо, с което е дарил псалмопевеца.

♦ Гняв. Авторът насочва гнева си срещу своите врагове или срещу самия Бог заради нещастията, които са го сполетели.

♦ Горчивина. Авторът скърби за своя нещастен живот, който е принуден да води в настоящия момент.

♦ Жалба. Авторът се оплаква на Бога за несправедливостите от страна на другите или на самия Бог.

♦ Мъст. Авторът изразява силно желание да отмъсти на своите врагове, езикът е ярък, образен, изразителен.

♦ Надежда. Авторът изразява надежда, че макар сега всичко да е зле, Господ ще се намеси и ще направи отново живота по-добър.

♦ Оправдание. Авторът се обръща към Бога с молба да възстанови справедливостта и да спре страданията на страдащите.

♦ Тържество. Авторът се радва на благата, с които го е дарил Господ, често след преживени житейски страдания.

Очевидно е, че някои от изброените емоции се преплитат и често в един псалм могат да се срещнат няколко от тях.

Съдържание и структура на Книгата на псалмите

Псалтирът е най-дългата книга на Библията. Той съдържа общо 150 отделни псалма от различни жанрове и видове. От една страна, всеки псалм е отделно произведение, в повечето случаи несвързано с останалите в исторически план. От друга страна, могат да се обособят малки групи псалми, обединени от една тема.

Авторство

Понякога за автор на Псалтира се смята погрешно цар Давид. Самата книга доказва неоснователността на тази идея: повечето псалми се приписват на други хора, а не на Давид. Общо две трети от всички песни съдържат препратка към автор. От тях седемдесет и три псалма се приписват на Давид. Някои от тях обаче по никакъв начин не биха могли да бъдат съчинени от него, защото представят събития, случили се след неговото царуване. Така например най-известният от всички псалми, 22-ри (който започва с думите: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда...“), съдържа директна препратка: „Давидов псалм“. Въпреки това песента завършва с думите: „и ще пребъда в дома Господен много дни“. В Еврейската библия „дом Господен“ се нарича Храмът в Йерусалим, който е построен по времето на царуването на Соломон, сина на Давид. По същия начин 67-и псалм посочва за свой автор Давид, но отново се споменава Храма: „Заради Твоя храм в Йерусалим царе ще Ти принасят дарове“ (67:30).

Един от най-известните псалми, приписвани на Давид, е 50-и, където авторът моли пламенно Господа да му прости заради грехове:

3. Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!

4. Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми!

5. Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен.

6. На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти - за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш.

7. Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.

8. Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост.

9. Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг! (50: 3–9)

Предисловието към псалма е не по-малко интересен от съдържанието му: „1. За първия певец. Псалм на Давид, 2. когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее“ (50:1, 2). Събитията от Втора книга „Царе“ са подходящ фон за такъв изблик на разкаяние. Някои части от песента обаче предизвикват съмнения: „На Теб, само на Теб съгреших“? Да си спомним за Урия, когото Давид убил, за да се ожени за вдовицата му. Нима царят не е съгрешил срещу него? Във всеки случай псалмът не би могъл да е действително съчинен от Давид в отговор на угризения на съвестта му относно случая с жената. В края на псалма авторът моли Бога:

20. Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим!

21. Тогава ще се наслаждаваш в жертви на правда, във всеизгаряния и приноси; тогава ще принасят юнци на олтара Ти.(50:20, 21)

Написването на псалма се отнася към времето след разрушаването на Йерусалим, 500 години след смъртта на Давид и Витсавее. За автори на други псалми се считат: Асаф, Кореевите синове, Соломон, Мойсей, Еман и Етан. В Първата книга на Летописите за трима главни певци при цар Давид са посочени Асаф, Еман и Етан.

Структура на книгата Псалтир

Можем условно да разделим книгата на пет части, всяка от които завършва със славословие. Славословието (буквално „слова на възхвала“) е четиристишие или няколко стиха, съдържащи благословение към Бога на Израил. Изглежда, че редакторът не е следвал някаква убедителна логика. Явно е искал да уподоби петте книги с псалми на Петокнижието. Сега нека разгледаме структурата по-подробно.

Първа книга: псалми 1–40; тук славословието се намира в 40-и псалм, което трябва да се разбира не като част от псалма, а като заключение на цялата книга:

14. Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин. 40:14

Втора книга: псалми 41–71; славословие 71:18–20.

18. Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса,

19. и благословено да е славното Му име вовеки, и с Неговата слава да се напълни цяла земя! Амин, амин.

20. Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син. 71:18–20

Трета книга: псалми 72–88; славословие 88:53.

53. Благословен Господ вовеки! Амин, амин. 88:53

Четвърта книга: псалми 88–105; славословие 105:48.

48. Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И цял народ да каже: амин! Алилуия! 105:48

Пета книга: псалми 106–150; интересно е, че целият 150-и псалм е едно славословие. По този начин той бележи края не само на петата книга с псалми, но и на целия Псалтир.

1. Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.

6. Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия. 150: 1, 6

Основни видове псалми

Псалмите отразяват не само широк спектър от емоции, но и различните цели, заради които са били написани. Разгледахме накратко 50-и псалм – молитва за прошка, в която авторът се разкайва, изповядва греховете си пред Бога и моли за прошка. Молитвения псалм можем да обособим в отделна категория. Сред основните видове псалми се сочат следните.

Химните са хвалебствени песни, които въздават непосредствена прослава на Господа или призовават Той да бъде прославян за стореното от Него добро. Добър пример за това e псалм 134 или 99:

1. Хвалебен псалм. Възкликни към Господа, цяла земьо!

2. Служете Господу с веселие; застанете пред лицето Му с възклицание!

3. Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал и ние сме Негови – Негов народ и овце на Неговата паша.

4. Влизайте в портите Му със славословие, в дворите Му – с хваление. Прославяйте Го, благославяйте името Му,

5. защото Господ е благ: милостта Му е вечна и истината Му – от рода в род. 99:1–5

Псалмите за благодарност са тясно свързани и до голяма степен се припокриват с хваленията. Разликата се състои в това, че авторът благодари на Бога за някое конкретно дело. Например псалми 117 и 91:

2. Добро е да се слави Господ и да се възпява Твоето име, Всевишний,

3. да се възвестява заран Твоята милост и Твоята истина – нощем,

4. на десетострунник и с арфа, с песен на гусла.

5. Защото Ти, Господи, ме зарадва с Твоето творение: аз се възхищавам от делата на Твоите ръце. 91:2–5

10. Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове гинат, и се разпиляват всички, които вършат беззаконие;

11. а моя рог Ти въздигаш като рог на единорог; аз съм помазан с пресен елей;

12. и окото ми гледа към моите врагове, и ушите ми слушат за злите люде, които въстават против мене. 91:10–12

Възцаряване. Такива псалми прославят Господа за това, че Той е Цар на света и на земята. Добри примери са псалмите 92 и 46:

2. Всички народи, плеснете с ръце, възкликнете към Бога с радостен глас;

3. защото Господ Всевишний е страшен – велик Цар над цяла земя... 46:2, 3

7. Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,

8. защото Бог е Цар на цялата земя; пейте разумно. 46:7, 8

Плачът е псалм, в който авторът се оплаква на Бога и моли за Неговата помощ. Често завършва с увереност, че Господ чува и няма да остави автора в беда. Някои от тези обръщения са индивидуални (когато страда един човек), докато в други авторът говори от името на народа. Плачът е най-популярният вид псалм, защото вярващите се обръщат основно към Бога в момент на скръб и страдания. Общо тези псалми включват шестдесет песни от целия Псалтир. Като ярки примери могат да послужат псалмите 5 и 21. Тук трябва да се отбележат наситените образи, които авторът използва, за да изрази своята мисъл (не трябва да се разбират буквално!).

2. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил - далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

3. Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

4. Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

5. На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

6. Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

7. А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

8. Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава…

15. Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми…

17. Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

18. Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен…

20. Но Ти, Господи, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

21. Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

22. Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша! 21:2–8, 15, 17–18, 20–22

Царственост. Такъв псалм се пее не в прослава на Господа, а в прослава на Неговия помазаник – юдейския цар. Тук вниманието ни привличат псалмите 1 и 44. Първият е бил вероятно съчинен за коронация, а вторият – за сватбена церемония.

2. Сърцето ми прелива от благо слово, казвам стиховете си на Царя, езикът ми е перо на бързописец.

3. Ти си по-красив от човешките синове, на устните Ти е изляна благодат, затова Бог Те е благословил до века.

4. Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, в славата Си и величието Си!

5. И във величието Си язди победоносно заради истината и кротостта, и правдата; и десницата Ти ще Те учи на страшни неща.…

7. Престолът Ти, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

8. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с масло на радост повече от Твоите събратя. 44:2–5, 7–8

Мъдрост. Темата за мъдростта ще разгледаме в следващата глава. Засега можем да кажем, че подобни псалми се отнасят до устройството на света като цяло и мястото на човека в него. Тук е добре да си припомним псалмите 36 и 72.

1. Псалм на Давид. Не се дразни заради злодеите и не завиждай на онези, които вършат беззаконие,

2. защото скоро ще се окосят като трева и като зелена трева ще повехнат.…

16. По-добре малкото на праведния, отколкото изобилието на мнозина безбожни.

17. Защото ръцете на безбожните ще се строшат, а Господ подкрепя праведните.…

25. Млад бях, ето, остарях, но не видях праведния оставен, нито потомството му да проси хляб.

26. Цял ден е милостив и дава назаем, и потомството му е за благословение. 36: 1–2, 16–17, 25–26

Тора. Псалмите възпяват Тората като висш Закон и висше благо. Може да се обърне внимание на най-дългия 118-и и на 1-ви псалм.

1. Блажен човекът, който не ходи по съвета на безбожните, нито стои в пътя на грешните, нито седи на седалището на присмивачите,

2. а насладата му е в закона на Господа и върху Неговия закон размишлява ден и нощ!

3. Той ще бъде като дърво, посадено при водни потоци, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; и всичко, което върши, ще преуспява. 1:1-3

Псалмите остават и до днес любимо четиво. 1-ви псалм благославя онези, които са верни на Тората. Псалм 22-ри вдъхва спокойна увереност, че Господ е пастир, който ще направлява човека и ще му показва пътя, дори когато около него се сгъсти мрак. Истинско разкаяние и молба за прошка са съсредоточени в 50-и псалм. За стореното и за клетвите напомня 88-и псалм. Може би най-удивителен е псалм 136-и, в който авторът изразява своята скръб и неистовата си омраза към враговете на народа на Израил.

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Молитва в името на отмъщението

Псалмите са изпълнени с емоции и страст. Авторите възпяват Бога, молят Го за прошка и се оплакват от изпитанията, които са ги сполетели. Да разгледаме най-интересния и ярък псалм на подобна тема. Пред нас се явява автор, безмерно скърбящ за съдбата на своя народ:

1. При реките вавилонски, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион… (136:1)

Народът е в изгнание и трябва да живее сред омразните вавилонци, които го карат безжалостно да пее за своята родина, от която е лишен и за която така страстно копнее.

5. Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!;

6. Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си. (136: 5, 6)

Всеки, който чете псалма, застава напълно на страната на автора и съчувства на отчаяния в бедственото си положение в чуждата страна сред онези, които презира. След това обаче авторът позволява на емоциите си да вземат връх и желае страстно да отмъсти жестоко на своите врагове: един от най-суровите и страшни образи, които срещаме в книгата.

8. Дъще вавилонска, опустошителко! Блажен е, който ще ти въздаде за онова, което си ни сторила!

9. Блажен е онзи, който хване децата ти и ги разбие в скала! (136: 8, 9)

Псалмите не са предназначени да научат читателя как да се държи правилно, те помагат на авторите да изразят своите емоции. В самата Библия срещаме много по-ярки картини от заключителните стихове на 136-и псалм.

(Следва)