МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ИЗПОВЕД“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1926 г. – „Крадци“

1927 г. – „Бюрократизъм“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

През Страстната седмица баба Фьокла се охарчи много — купи за един двугривеник (монета от 20 копейки – бел. П. Н.) свещичка и я постави пред своя светец.

Фьокла дълго и старателно нагласяше свещичката по-близо до иконата. А когато я нагласи, отстъпи малко настрани и, любувайки се на делото на своите ръце, започна да се моли и да си иска всякакви облекчения и милости в замяна на похарчения двугривеник.

Фьокла се моли дълго, мърморейки под носа си какви ли не свои дребни молбички, после, като удари чело в мръсния каменен под, въздишайки и пъшкайки, тръгна да се изповядва.

Изповедта ставаше пред олтара, зад параван.

Баба Фьокла застана на опашка след някаква древна бабичка и започна отново да се кръсти дребно и да мърмори. Зад паравана не се бавеха дълго.

Каещите се влизаха там и след минута, въздишайки и тихо кашляйки, излизаха, покланяйки се на светците.

„Бърза попът — помисли си Фьокла. — Пък защо бърза? Да няма пожар, я.“ Неподобаващо води изповедта.

Фьокла влезе зад паравана, поклони се ниско на попа и се наведе да целуне ръката му.

— Как те викат? — попита попът, благославяйки. — Фьокла се казвам. — Е, разказвай, Фьокла, — каза попът, — какви грехове имаш? В какво си съгрешила? Не злословиш ли напразно? Не се ли се обръщаш рядко към Бога? — Грешна съм, отче, разбира се, — каза Фьокла, кланяйки се.

— Бог ще прости, — каза попът, покривайки Фьокла с епитрахила.

— В Бога вярваш ли? Не се ли съмняваш? — В Бога вярвам, — каза Фьокла. — Синът ми, разбира се, идва, например, изразява се, осъжда, с една дума. Но аз вярвам.

— Това е добре, майко, — каза попът. — Не се поддавай на лесното изкушение. А какво, кажи, говори синът ти? Как осъжда? — Осъжда, — каза Фьокла. — Това са, казва, глупости – тази вяра. Няма, казва, не съществува Бог, дори цялото небе и облаците да претърсиш...

— Има Бог! — каза строго попът. — Не се поддавай на това... А какво, спомни си, казва още синът ти? — Ами, разни неща говори.

— Разни! — каза сърдито попът. — А откъде е всичко това, което ни заобикаля? Откъде са планетите, звездите и луната, ако няма Бог? Синът ти не каза ли нещо такова – откъде, демек, е всичко това, което ни заобикаля? Не е ли това химия? Припомни си – не ти ли каза така? Демек, всичко това е химия, а? — Не е казвал, — рече Фьокла, мигайки с очи. — А може и да е химия, — каза замислено попът. — Може би, майко, разбира се, няма Бог и всичко е химия...

Баба Фьокла погледна изплашено попа. Но той сложи на главата ѝ епитрахила и започна да мърмори молитвени думи.

— Хайде, върви, върви,— каза уморено попът.— Не задържай вярващите.

Фьокла погледна още веднъж изплашено назад към попа и излезе, въздишайки и кашляйки смирено. След това отиде при своя светец, погледна свещта, поправи обгорелия фитил и излезе от църквата.

1923 г.