ЕДУАРД Д. ХОХ / „ЗООПАРК“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Децата слушат винаги през месец август. Това важеше с особена сила, когато наближаваше двадесет и трети. Защото всяка година на двадесет и трети август Междупланетният зоопарк на професор Хюго идваше в района на Чикаго. Големият сребърен космически кораб се приземяваше на огромен паркинг. Той се установяваше там по време на ежегодното си шестчасово посещение.

Много преди разсъмване се събираха големи тълпи. Опашки от деца и възрастни, всеки стиснал своя долар, чакаха нетърпеливо да видят Междупланетния зоопарк на Професора. Всички горяха от търпение да погледат какви странни създания е довел Професорът тази година.

В миналото им бяха показвали трикраки същества от Венера. Или високи, слаби мъже от Марс. Или змиеподобни чудовища от някаква още по-далечна планета.

Тази година, докато големият сребърен космически кораб кацаше на Земята на огромния паркинг извън Чикаго, децата гледаха с благоговение. Те видяха как страните на космическия кораб се плъзнаха нагоре, разкривайки обичайните клетки, направени от дебели решетки. В клетките имаше някакви диви, малки, подобни на коне животни, които се движеха с бързи, неравномерни движения и не спираха да издават пискливи звуци.

Гражданите на Земята се струпаха наоколо, докато екипът на професор Хюго събираше бързо по един долар от всеки в публиката. Скоро се появи добрият професор, самият той. Носеше своята многоцветна пелерина и цилиндър.

– Хора на Земята! – провикна се той в микрофона.

Шумът на тълпата утихна и той продължи.

– Хора на Земята! – продължи той. – Тази година сме ви приготвили истинска наслада за един долар. Ето ги малко известните хора-коне-паяци от Каан – доведени при вас отвъд милион мили космическо пространство на огромна цена. Елате при невероятните хора-коне-паяци от Каан. Вижте ги, проучете ги, чуйте ги. Разкажете на своите приятели за тях, но побързайте! Моят космически кораб може да остане тук само шест часа!

И тълпите бавно се изреждаха, ужасени и очаровани от странните същества, които приличаха на коне, но се катереха по стените на своите клетки като паяци.

– Струва си да дадеш един долар – отбеляза някакъв мъж. – Отивам у дома да разкажа на жена си.

Така продължи през целия ден. Накрая десет хиляди души минаха покрай затворените с решетки клетки, вградени в борда на космическия кораб. След това, когато срокът от шест часа изтече, професор Хюго взе отново микрофона в ръката си.

„Трябва да тръгваме – каза Професорът, – но ще се върнем отново догодина на същата дата. И ако Междупланетният зоопарк на професор Хюго ви е харесал тази година, обадете се на своите приятели от други градове. Разкажете им за него. Утре ще кацнем в Ню Йорк. Следващата седмица продължаваме към Лондон, Париж, Рим, Хонконг и Токио. След това трябва да заминем за други светове!“

Той им махна за сбогом. И докато корабът се издигаше над земята, земните жители се съгласиха, че това е бил най-добрият зоопарк досега…

Два месеца и три планети по-късно сребърният космически кораб на професор Хюго кацна най-сетне върху познатите назъбени скали на Каан.

Съществата коне-паяци изскочиха бързо от своите клетки.

Професор Хюго беше там, за да им каже няколко прощални думи. След това съществата коне-паяци се разбягаха забързано в различни посоки, търсейки своите домове сред скалите.

В един такъв дом женското същество се зарадва на завръщането на своя съпруг и на своето дете. Тя избъбри поздрав на своя странен каански език. После побърза да ги прегърне. „Дълго ви нямаше – каза тя. – Хубаво ли беше?“

Мъжкото същество кимна.

- Нашият малчуган се наслади особено много – каза той. – Посетихме осем свята и видяхме много неща.

Малчуганът изтича нагоре по стената на пещерата.

- Мястото, което наричат Земя, беше най-интересното. Там съществата носят дрехи върху своите кожи и ходят на два крака.

- Но не е ли опасно? – попита женското същество.

- Не – отговори мъжкото същество. – Имаше решетки, които ни пазеха от тях. Стоим си в кораба. Следващият път трябва да дойдеш с нас. Напълно си струва деветнадесетте комока, които платихме.

Малчуганът кимна.

- Това беше най-добрата зоологическа градина досега…