МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

ПРЕВОД: Gemini 2.5 Pro Think

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Наскоро един уважаван другар, Кулков Фьодор Алексеевич, изобрети лекарство срещу бюрократизма. Ето това се казва държавен ум! А лекарството е дотолкова ефикасно, дотолкова евтино, че трябва да му дадат патент в чужбина, но за голямо съжаление Фьодор Алексеевич Кулков не може да замине в момента за чужбина – лежи в затвора, горкият, заради своя опит. Няма пророк в родината си.

А Фьодор Кулков измисли ето това хитро лекарство срещу бюрократизма.

Кулков, виждате ли, ходел много често в една многоуважаема канцелария. По една своя работа. И ходел така не месец, не два. Всеки ден. И все никакъв резултат. Иначе казано - не му обръщат внимание бюрократите, да ти се доплаче направо. Не му намират папката. Ту го пращат по разни етажи. Ту го мотаят с „ела утре“, ту просто му отговарят грубо.

Разбира се, тяхната работа е грубиянска. При тях, бюрократите, сигурно идват по сто души на ден, които се навират с глупави въпроси. Така че волю-неволю се появява нервна грубост.

Само че Кулков не може да навлиза в тези интимни подробности и да чака повече. Мисли си: „Ако днес не си свърша работата, определено ще стане зле. Ще ме размотават още повече от месец. Сега — мисли си, — ще хвана нягого от канцеларския персонал и ще го плесна леко по мутрата. Току-виж след този факт ми обърнат благосклонно внимание и дадат ход на делото“.

За всеки случай Фьодор Кулков отива на най-долния, сутеренния етаж — с мисълта, че ако го изхвърлят през прозореца, няма да се удари много. Обикаля из стаите.

И вижда изведнъж една такава възмутителна сцена. До едно бюро седи на виенски стол някакъв бюрократ на средна възраст. Якичката — чиста. Вратовръзка. Маншети. Седи и не прави абсолютно нищо. Нещо повече, седи, излегнал се на стола, подсвирква си леко с уста и клати крак.

Последното просто изкарва Фьодор Кулков извън себе си.

„Как така — мисли си, — държавно учреждение, наоколо висят портрети, книги лежат, бюра стоят, а тук, наред с всичко това, клатене на крак и подсвиркване — това си е чисто оскърбление!“ Фьодор Кулков гледà много дълго бюрократа — нахъсваше се. След това се приближи, извъртя се и му заши една, разбира се, лека плесница по мутрата.

Бюрократът се сгромоляса, разбира се, от виенския стол.

И спря да си клати крака. Само реве пронизително. Тогава бюрократите, ясна работа, дотичаха отвсякъде – да хванат Кулков, че да не избяга.

Битият им казва: — Аз — казва — съм дошъл по работа, от сутринта седя. А ако в едно държавно учреждение започнат да ме шамаросват по мутрата, и то на гладно, покорно благодаря, не ща, ще минем и без такива факти.

Фьодор Кулков, иначе казано, се учуди извънредно много.

— Аз — казва, — направо, другари, не знаех, че това е посетител, дошъл тук, мислех, че просто седи един бюрократ. Посетител нямаше да налагам.

Началниците викат: — Да се намери, туй-онуй, делото на Кулков! Битият казва: — Позволете, нека тогава да обърнат и на мене внимание. Защо такава привилегия за биещия? Нека издирят и моето дело. Фамилията ми е Обрезкин.

— Да се намери, туй-онуй, и делото на Обрезкин! Битият, разбира се, благодари отчаяно на Кулков, стиска му ръцете: — Мутрата — казва — е бял кахър, аз до гроб ще съм ви благодарен за съдействието срещу размотаването.

Съставят тогава с бързи темпове протокол и в това време донасят делото на Кулков. Доносят делото му, слагат му резолюция и му дават съвсем законен ход.

А на бития отговарят: — Вие — казват — млади човече, най-вероятно сте сбъркали учреждението. Вие — казват — най-вероятно трябва да отидете в социални грижи, а вие — казват — я къде сте дошли.

Битият казва: — Позволете, другари! За какво тогава, в краен случай, ме биха по мутратга? Нека поне ми дадат удостоверение, че на еди-коя си дата наистина са били по мутрата другаря Обрезкин.

Отказаха да дадат удостоверение на Обрезкин и тогава, разбира се, той налетял да се бие с Фьодор Кулков. Но го изведоха и с това случаят заглъхна.

Самия Кулков осъдиха на две седмици, но затова пък делото му приключи благоприятно и бързо, без никакво протакане.

1927 г.