БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДИВЕРСАНТ № 2

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Gemini 2.5 Flash Think

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДИВЕРСАНТ № 2

Отдавна ме занимават исторически фигури, които са, така да се каже, „сребърни медалисти". Това е когато цялото внимание на потомците се е насочило към друг герой, който е постигнал по-добри резултати в същата област или се е прославил повече по капризите на случая. Да речем, разбираемо е защо целият свят знае името на Юрий Гагарин, а космонавт № 2 Герман Титов е известен много по-малко. Но често се случва „вторият номер" да не отстъпва по нищо на първия, а може би дори и да го превъзхожда, но остава в паметта на следващите поколения само като бледа сянка на „златния медалист".

„Срамежлив, много спокоен. Блестящ аналитик" (Из спомените на съратник)

Да кажем, всички са чували за Ото Скорцени, когото военните историци, независимо от националната си принадлежност, признават за най-резултатния диверсант от Втората световна война. Блестящата операция по освобождаването на Мусолини и личното покровителство на фюрера донасят на дръзкия австриец огромна пожизнена слава, а неговите мемоари, преизпълнени със самореклама, издигат бившия оберщурмбанфюрер в статут на ненадминат гений на спецоперациите, въпреки че всъщност Скорцени имал не по-малко провали, отколкото триумфи.

А аз искам да ви разкажа за немския диверсант № 2. Не без съжаление разкривам изцяло историческия прототип, от когото възнамерявах да извая харизматичен злодей за „Шпионски роман-2“. Книгата вероятно няма да има продължение. Така че не ми е жал.

Запознайте се (тези, които не са чували това име преди): Адриан фон Фьолкерзам, „второстепенен актьор“ от свитата на суперзвездата Скорцени, при все че резултатността на Фьолкерзам била по-висока, а приключенията му не по-малко поразителни.

Причините, поради които не е много известен, са две: първо, бил заместник на Скорцени и всички лаври отивали при началника му; второ, не доживял до края на войната и нямал възможността да напише мемоари. Но тези, които познавали и двамата лично, пишат, че мълчаливият, незабележим заместник стоял сто летви над своя шеф самохвалко.

Това е гербът на Фьолкерзамови

Този човек е интересен за нас и с това, че бил наш сънародник. Във всеки случай е роден в Русия и говорел руски език като роден.

Бароните фон Фьолкерзам били остзейци (балтийски немци – бел. П. Н.), руски поданици още от времето на Пьотр I.

Дядото на Адриан бил руски адмирал, младши флагман (командир – бел. П. Н.) на печално известната тихоокеанска ескадра, разгромена при Цусима. Вярно е, че в навечерието на битката починал от болест, но бил погребан по завиден за един моряк начин: както бил положен в хладилник, се отправил на дъното заедно с потопения броненосец „Ослябя“.

Внукът на адмирала е роден в Петербург, но по време на Гражданската война семейството емигрира, затова Адриан е възпитаван и учи в независима Латвия, а след това в Германия.

Младшите флагмани на 2-ра Тихоокеанска ескадра: (отляво надясно) контраадмиралите Небогатов, Енквист и Фьолкерзам

През 1940 г. Адриан постъпва като доброволец в прочутия полк „Бранденбург-800“, който подготвял диверсанти за изпращане на вражеска територия. На бойните групи от полка била отредена много важна роля през първия етап от операция „Барбароса“. Те се промъквали на малки отряди в съветския тил и нанасяли удари по комуникационните възли, мостовете и щабовете, нарушавали стратегическите комуникации, сеели паника и така нататък. Баща ми разказваше, че в ужасните дни на отстъплението от западната граница в нашите войски царяла истинска психоза по повод на вездесъщите „парашутисти“ – и вредата от тази истерия била многократно по-голяма, отколкото от самите диверсанти, които баща ми така и не видял нито веднъж.

Лейтенант Фьолкерзам оглавил ударната „Балтийска рота“, състояща се от говорещи руски език фолксдойче, литовци и бели емигранти; тя направила много всякакви пакости – например, превзела щаба на цяла дивизия, оставяйки я без управление.

Няма да изброявам всичките досадни за нас военни подвизи на Фьолкерзам, а ще се спра на един, който и днес фигурира в учебниците на диверсионно-разузнавателните школи под името „Майкопски рейд“.

През лятото на 1942 година Хитлер решава, че не си струва да се хабят сили за превземането на Москва, а е по-добре да насочи удара си на юг и да завземе каспийския нефт. Германците се безпокоели най-много, че, отстъпвайки, руснаците ще подпалят нефтените находища, тръбопроводите, нефтопреработвателните съоръжения и възстановяването им ще отнеме много месеци.

Бойци като бойци. Само левият, според мене, е някак си подозрителен

Фьолкерзам получил практически невъзможна задача: да проникне в дълбокия тил на противника и да спаси от разрушаване нефтодобивната инфраструктура в Майкоп.

Според немски източници през юли един диверсионен отряд от 62 души проникнал през фронтовата линия. Всички говорели руски език и били облечени в униформи на НКВД; Фьолкерзам имал документи на името на майор Трухин.

По пътя „Трухин“ задържал безразборно отстъпващи бойци, укорил ги за малодушието им и ги построил в колона. Отвел ги при командващия отбраната на Майкоп, който се зарадвал на подкреплението. В суматохата на катастрофалния август 1942 г. формалностите не се спазвали. Генералът вземал със себе си „майора от държавна сигурност“ на обиколка по ключовите точки на отбраната и града. Фьолкерзам се постарал да огледа всичко.

Когато на 8 август немски танкове наближили Майкоп и там започнала бърза подготовка за унищожаване на петролните обекти, диверсантите се разделили на около петнадесет мобилни групи. Едната превзела централния свързочен пункт, откъдето предала на частите заповед за бързо отстъпление; няколко „петици“ имитирали артилерийски обстрел с гранати, за да предизвикат паника; останалите се разпръснали по сондажните кули и предприятията със заповед за отмяна на планираните взривове. Ако се вярва на немските съобщения, цялата тази авантюристична, но внимателно пресметната механика проработила: Майкоп бил напуснат без сериозна съпротива, а сондажните кули останали цели. Фьолкерзам получил най-високото военно отличие – Рицарски кръст.

След като освобождава Мусолини от плен, Ото Скорцени става фаворит на Хитлер и получава възможност да привлича в своето специално подразделение най-добрите специалисти по диверсионна дейност. Хауптщурмфюрер (капитан) Фьолкерзам станал началник на щаба и главен помощник на „човека с белега“, занимавайки се с подготовката на всички важни операции. Той разработва планове за отвличане на маршал Петен и за убийството на маршал Тито, но тези акции са отменени в последния момент. За сметка на това през октомври 1944 г. Фьолкерзам разработва и провежда като по ноти фантастичната операция „Панцерфауст“. (Скорцени я описва подробно в своите мемоари, но, както обикновено, там блести главно самият той.)

Ще разкажа накратко. Унгарският диктатор Хорти води чрез сина си тайни преговори със Съветския съюз за излизане от войната. Току-що е направила същото и Финландия, но Финландия е далече от Райха, а през Унгария нашата армия би имала пряк излаз към германската граница и войната би приключила с няколко месеца по-рано.

В замъка в Буда. Отляво Скорцени, отдясно моят несъстоял се прототип

Диверсантите нападнали първоначално охраната на Хорти младши, заловили го, завили го в един килим и го прехвърлили със самолет в Райха. Когато диктаторът, въпреки отвличането на сина си, обявил все пак излизането на Унгария от войната, отрядът на Скорцени – Фьолкерзам превзел с внезапен удар замъка в Буда, който служел за резиденция на Хорти, почти без бой, с минимални загуби. Хорти бил свален, начело на Унгария застанал Салаши и войната продължила толкова, колкото продължила. (През март 1945 г., два месеца преди победата, баща ми едва не загинал в месомелачката край Секешфехервар – дано да се продъни този Фьолкерзам с неговите таланти.)

Последвала мащабната диверсионна операция „Гриф“ – в Ардените, където Фьолкерзам, който говорел английски не по-зле от руски, вредял както можел на ненаплашените американци. А след това делата на Райха се влошили съвсем и на Хитлер му се наложило да забива гвоздеи с микроскоп.

През януари 1945 г. елитният „Ягдфербанд-Ост“ („Ловен отряд – Изток“) начело с Фьолкерзам бил хвърлен да запушва дупки в пробития фронт. Срещу съветските танкове и артилерия диверсионно-разузнавателното майсторство било безполезно. От осемстотин души оцелели петнадесет. Пробивайки си път към своите, войниците носели на носилка своя смъртоносно ранен командир – това говори много.

Такъв противник сме имали през онази война. Някога един късметлия, завърнал се от фронта еднорък, но жив, ми каза, на мене, юношата: „Знаеш ли, не вярвах, че ще ги победим. И сега не разбирам как успяхме.“

Тези думи ми направиха по-силно впечатление от всичките серии на киноепопеята „Освобождение“, взети заедно. Вярвали – не вярвали, но все пак победихме.

Следва