ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ / УВОД

Текстът на книгата е свален от .pdf формат с OCR Sider:ChatGPT, трансформиран от стария правопис на съвременен с Claude 3.7 Sonnet Think и редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ПАНЧО ДОРЕВ / КОСТУРСКО В МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ в „Библиотека на Павел Николов“

ЗА ПАНЧО ДОРЕВ в „Библиотека на Павел Николов“

ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ ИЗ ТАЙНИТЕ ТУРСКИ АРХИВИ НА ВЕЛИКОТО ВЕЗИРСТВО (ВИСОКАТА ПОРТА) И НА ХИЛМИ ПАША, ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР НА РУМЕЛИЙСКИТЕ ВИЛАЕТИ

Гореща благодарност на Исмет Инону

Министър-председател и главен сътрудник на великия Ататюрк в изграждането на нова Турция, за голямото внимание към българския народ, като на два пъти ми разреши да проуча турските държавни архиви.

П. Дорев

ОФИЦИАЛНИ РАЗРЕШЕНИЯ

Писмо на главния секретар на министър-председателя

Анкара, 6 април 1929 г.

До господин Панчо Дорев

Вашето писмо до Негово Превъзходителство г. Министър-председателят от 5 април 1929 г. се получи днес. По-рано Министерството на външните работи поиска и г. Министър-председателят разреши да правите проучвания в Хазиней-Еврак.

С писмо от 4 април под № 929 се предписа нужното до Директора на Хазиней-Еврак и се съобщи на Външното министерство да Ви извести за същото. При възможността Външното министерство да позабави съобщението до Вас, бързам да донеса горното до Ваше знание и по този случай да Ви потвърдя, господине, моето приятелство.

Ваш, Векялет Мустешари (съветник)

(п.) КЕМАЛ

LEGATION DE TURQIE

SOFIA

Copie

№ 1131

NOTE VERBALE

La Légation de Turquie a l'honneur de porter à la connaissance de l'honorable Ministère Royal des Affaires Etrangères avec la prière de communiquer à l'intéressé, que, répondant à la sollicitation de cette Légation, le Gouvernement de la République vient, par une décision du conseil des Ministres, d'accorder à M. Pantcho Doreff, ancien Consul Général de Bulgarie, la permission d'avoir accès, en compagnie d'un spécialiste, aux archives dites Hazinei Evrak, à Stamboul, en vue de s'y livrer aux études 3 sur les documents de l'ancienne Inspection Générale des provinces Rouméliotes.

Sofia, le 19 Novembre 1930.

Au Ministère Royal des

Affaires Etrangères,

En ville.

УВОД

В 1929 и 1930 г. имах щастието — с благосклонното позволение на Исмет Инону, постоянния министър-председател на Нова Турция и един от главните сътрудници на Ататюрк — да поработя няколко месеца в турските държавни архиви (Хазиней-еврак). Първата част от моите проучвания, които описват културно-стопанския живот на българския народ под турско владичество, от падането на Константинопол до освобождението, е приета и одобрена от Българската академия на науките и наскоро ще бъде дадена под печат като „Документи за българска история".

Вторият голям том от събраните документи ни дава ценни сведения за живота и събитията на княжество България, Източна Румелия, Тракия и Македония. В Константинопол, пак със специално разрешение на турския министър-председател, основно прегледах тайният архив на Хилми паша, известния главен инспектор на румелийските вилаети и по-късно, след хуриета, и велик везир на Турция. Тук обнародваме няколко десетки документи, които засягат живота и борбите на Македония изобщо и частно на Костурско — южния полюс на българщината.

Турците, преминавайки Дарданелите, най-напред се натъкват на гърци, затова европейската част на държавата нарекоха Румели — страна на гърци (от Ромеос — Рум и ели — област). Румелийската область във военно и административно отношение е обхващала Балканския полуостров, без Гърция (Мора), Босна, Северна Сърбия и Албания. Тази Румели е имала два центъра, така наречените пашови санджаци, Софийския и Битолския, всред царството на двата шоплука. И наистина най-чистата българска териториална ивица върви от София, между Скопие и Щип, Велес и Прилеп, Битоля и Охрид, Воден и Костур, тази зона е Млечният път на българщината. Дори и самите гърци в Битоля ни наричаха торлаци и кондрокефали — дебелоглави, защото ние не сме се подавали, но затова пък гърци, турци и всички други чужденци там бяха принудени да учат и знаят български. Отпосле беше отделен и създаден Силистренския аялет (област) с окръзите: Силистра, Никопол, Черемен, Виза, Лозенград, Бендер, Акерман, Килия, сир. Бесарабия, Добруджа и Източна България до Странджа. Така важните центрове на османската държава на Балканския полуостров бяха българските градове: Силистра, София и Битоля.

За българската народност на населението на Румели имаме ценни признания и сведения на турски историци и пътешественици от 17-то столетие, макар че при покоряването им западно-българските покрайнини са били под сръбско владичество.

Така, турският учен, историк и географ от 17-то столетие Кятиб Челеби, известен на европейските учени под името Хаджи Калфа, съчиненията на когото са преведени — макар с много грешки и пропуски — на чужди езици, но не и на български, в своето съчинение „Левами-Нур" от 1652 г. (на немски превод „Румели унд Босна") пише: „Монастир (Битоля) е подчинен на пашовия санджак, раята е българска (раяси булгар дър)".

Но ние имаме още ценните и подробни данни и описания на прочутия пътешественик и очевидец Евлия Челеби, който заедно с турските войски и везири е пребродил педя по педя, надлъж и нашир цялата османска империя (от Персийския залив и Египет до Виена, от Крим и Кавказ до Крит, посетил дори Германия и Холандия). Онези томове от съчиненията му, що се отнасят до Мала Азия и Унгария, са отдавна преведени на чужди езици и служат за основа на най-хубавите съчинения по география на тези места, като например на проф. Тешнер, Мортман и пр.

В излезлия в 1928 г. том VIII, 786 стр. на голям формат, собствено издание на Турското историческо д-во при Константинополския университет, Евлия Челеби описва пътуването си в 1667 г., сир. преди 270 години, по крайбрежието на Бяло море до Гърция и Крит, по случай похода против Крит, и от там назад през Авлона — Елбасан, Битоля, Тиквеш, Радовиш, Петрич, Станимака, Пловдив, пак за Константинопол.

За центъра на Македония, Евлия Челеби пише: „Радовишката околия има 60 богати села, всичката рая е българска (стр. 748), Тиквешката — 70 богати села с лозя и градини, всичката рая са български селяни" (стр. 749), да не говорим за изцяло българските околии Битолска, Охридска и Стружка.

На стр. 746 четем: „Градът Поградец е прелестен. Този град е хасово владение (сир. доходите му принадлежат на бея на Охрид). Войводата на околията (Старово) е записал, че получава 150 аспри; околията има 70 села, всичките раи са българи". На югозапад Костурско граничи със Старовската околия.

На отиване за Крит и Гърция, Евлия Челеби, след като казва, че и в Катаферия (стр. 182) е имало български махали, на стр. 183 пише: „От тук станахме и, пътувайки за юг, след три часа влязохме в Чаршанба пазари (Кожани), където живеят юруци. Прадедите им бяха от туркменско племе и, през времето на Сюлейман, син на Орхан Гази, бидоха изселени и се настаниха в тези места; но намирайки се в съприкосновение и сношение с български и гръцки кяфири, говорят на един особен диалект". Същото виждаме и днес. Гръцките бежанци от Мала Азия, които се заселиха в Воденско, Леринско и Костурско, научиха да говорят местния български език. И по-нататък: „... Напуснахме тази околия и, вървейки все на юг, минахме с лодки голямата река Индже кара су (Бистрица), след четири часа стигнахме в Серфидже". И на стр. 189, като описва града Аласония (Еласона), пише:

„... беше покорен от Гази Худавендиgyap, но пак обратно завзет от пъклените кяфири, по-късно завоевателят на Константинопол, султан Фатих, покори тази крепост и Гьоли-Кесре (Костур), но пак кяфирите българи и гърци си ги взеха назад. И едва при покоряването на Мора, през време на султан Баязид, тези крепости бидоха окончателно присъединени към държавата".

Всички тези сведения са от времето на така наречената тъмна епоха, когато нямаше България и Българска екзархия, нито българска писменост и български чети да вършат българска пропаганда, и то още по-на юг от Костурско!

Минавайки към новите времена, пред нас е официалният годишник (Салнаме) на Битолския вилает от 1305 год. (1889 год.), който ни дава следната статистика за населението по народности на Битолски окръг и Костурската околия, която се числеше към Корчанския окръг:

В по-късните издания не се дават вече сведения по околии, а за целия Битолски вилает, който се състоеше от окръзите Битолски, Дебърски, Корчански и Елбасански (населени предимно от албанци-мохамедани) и Серфидженския (в голямата си част с гръцко население), гонейки целта да се намали числото на българското население в сравнение с другите народности.

Така в четвъртия годишник от 1311 г. (1895 г.) се дават следните глобални цифри за целия вилает:

Мохамедани 383,622

Гърци и власи 225,235

Българи 284,999

Арменци 26

Протестанти 34

Евреи 5,038

__________________

Всичко 838,354 души

Панчо Дорев

(Следва)