БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

Глава 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

Глава 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

Глава 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

Глава 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

Ще разгледаме два различни литературни жанра: еврейската поезия и еврейския къс разказ, като и двата играят значителна роля сред библейските книги на иврит.

Някои от съчиненията, които вече разгледахме, частично или изцяло напомнят по своя състав повече на поезия, отколкото на проза – например по-голямата част от пророческата литература. В Английската библия може да определите лесно разликата между поетични и прозаични текстове. Просто погледнете който и да е от псалмите и, например, страница от която и да е историческа книга.

Но ние не сме говорили все още за природата на еврейската поезия, която има особено значение, защото поезията на иврит функционира по начин, коренно различен от този на английската поезия. Първо ще представим характера на еврейската поезия, а след това ще обсъдим някои от основните поетични книги на Библията: „Псалми“, „Плач Еремиев“ и „Песен на песните“.

ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ

Не е трудно да разберем какви функции изпълняват еврейските поетически произведения, но е важно да се осъзнае, че те се различават напълно от функциите на английската поезия. Разбира се, съществуват много видове поезия като например: епически поеми, лирически стихове, сонети, частушки, верлибри и любимото на всички учители от средните училища хайку. Но е редно да се изброят някои общи характеристики на английската поезия. За разлика от прозата, поезията (с изключение на свободния стих) се стреми към достатъчно компактна структура, характеризираща се с рими и ритми, често с акценти върху предварително определени срички. Езикът по правило е ярък и поезията до голяма степен разчита на метафорите и сравненията.

Еврейската поезия също изобилства от метафори и сравнения, но общата ѝ характеристика е коренно различна от тази на английската поезия. Еврейската поезия има по-здрава структура от прозата, но не се основава на рими или ритми. Вместо това тя се гради върху концептуални паралели между съответните стихове. В еврейската поезия първият стих (или първата част на изречението) въвежда дадена идея, а следващият стих (или следващата част) или я повтаря с други думи (което е най-разпространеният похват), или доразвива първоначалната идея, като я допълва. По този начин римите тук не са думи, а понятия.

Поетичните стихове можем да разделим на четири вида.

1. Синонимия. Втората част на изречението повтаря напълно мисълта на първата, но с други думи. Да разгледаме примери от 2-ри псалм. Той започва със стенания за това, че враговете Господни са се събрали, за да нападнат избраника – царя на израилския народ.

„Защо се вълнуват народите и племената замислят суетни неща?“ (2:2).

Тук наблюдаваме известно разширяване на понятията: народи -- племена, вълнуват се -- замислят суетни неща. Сега да погледнем реакцията на Бога.

„Оня, Който живее на небесата, ще се присмее, Господ ще им се подиграе.“ (2:4).

Тук виждаме подобна картина. И същата схема се среща в целия „Псалтир“.

2. Антитеза. В този случай втората част на изречението е противопоставена на първата, за да покаже обратната страна на медала. Такива случаи се срещат много по-рядко от синонимията, като изключим може би книга „Притчи“. Да разгледаме пример от 1-ви псалм: „Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще ги отведе към гибел.“ (1:6).

3. Конструктивизъм. Той се среща още по-рядко от антитезата: когато втората част развива мисълта на първата, така че заедно оформят завършена мисъл. Да се обърнем отново към 1-ви псалм: „Те са подобни на дървета, посадени край водни потоци, които дават плодовете си в свое време“ (1:3). Или, в следващия стих на псалма: „Нечестивите не са така; те са като прах, който вятърът отвява“ (1:4).

4. Повторения. Понякога създаването на пълноценно изречение е невъзможно без повтаряне на ключови думи. Това е най-рядката форма на паралелизъм, но се среща тук или там.

Еврейската поезия може да използва различни от тези паралелизми. Възможно е дори всички изброени паралелизми да бъдат открити в рамките на едно и също стихотворение. При четенето на поетични произведения е важно да внимавате, за да избегнете погрешното им тълкуване. При всеки отделен случай е необходимо да се запитате какъв точно паралелизъм е използван. Това ще помогне да се разбере правилното посланието на всяко стихотворение.

Както вече отбелязахме по-горе, еврейската поетическа литература е богата на метафори, които не бива да се възприемат буквално, иначе смисълът на стихотворението би се изгубил напълно. Те се използват, за да се опише по-пълно дадено явление или персонаж. Така например Бог е изобразяван като пастир или като огромна птица, а Неговият народ – съответно като овце или пиленца. Понякога човекът е в плен на страдания или е готов да пропадне на дъното на Шеол. Но буквалното възприемане на подобни образи може да нанесе катастрофална вреда на разбирането на поезията.

Въпреки че еврейската поезия е разпръсната из цялата Библия, най-пълната ѝ сбирка е Псалтирът.

(Следва)