БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ / РУТ

Превод: Gemini 2.5 Pro Think

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ

РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ

Сега, след като обсъдихме някои от поетичните книги на Библията, нека се обърнем към жанра на краткия разказ. Разбира се, вече прочетохме немалко истории в Петокнижието и в книгите на Ездра и Неемия. Разликата при повествованията, които ще разгледаме сега, е в това, че те са завършен сюжет, а не са вписани в друг разказ, както например историите с Авраам, Йосиф и Моисей. Ще разгледаме книгите „Рут“, „Естир“, „Йона“ и „Даниил“, които са завършени разкази със свой главен герой, сюжет и край. След това ще обърнем внимание на едно много по-голямо повествование, съдържащо се в първата и втората книга „Летописи“: един поразяващ въображението преразказ на историята на монархията, основан на „Второзаконие“, но отличаващ се в ключови аспекти.

РУТ

Един от най-занимателните сюжети в Библията е според мене книгата „Рут“ – разказ за една моавка, омъжила се за евреин, която впоследствие овдовява и използва своя ум, решителност и сексуалност, за да избегне глада. Събитията в книгата се развиват по средата на историята, описана във „Второзаконие“, макар първоначално да не са били част от нея: „И в дните, когато съдеха съдиите, в земята настана глад. И един човек от Витлеем Юдейски отиде да живее като чужденец в моавските полета - той и жена му, и двамата му синове“ (Рут, 1:1). Най-вероятно историята е записана след „Второзаконие“, за което свидетелстват някои арамейски думи. Така можем да заключим, че книгата е написана през V или IV в. пр. н. е. Подобно на другите книги, които ще разгледаме в тази глава (с изключение на „Йона“), „Рут“ е част от „Кетувим“ в Еврейската библия.

Отличителна черта на този разказ е фактът, че главен герой в него е жена, за разлика от всичките истории в книгите „Битие“, „Изход“, „Исус Навин“ и „Царе“, където главните герои са винаги мъже. Нещо повече, Рут не е еврейка, а моавка, което съвсем не се е приемало добре сред израилтяните. Според Тората моавец „да не влиза в Господнето общество; и десетото им поколение да не влиза в Господнето общество вовеки...“ (Второзаконие, 23:3). С други думи, дори ако моавец искал да влезе в юдейската общност (например като се покланя на Господа или следва Неговата Тора), било му отказвано да се присъедини към молитвите на израилтяните. Трябва да помните и отношението на Мойсей към идолопоклонничеството на моавците:

1. А Израил остана в Ситим и народът започна да блудства с дъщерите на Моав,

2. защото те канеха народа на жертвите на боговете си и народът ядеше и се кланяше на боговете им.

3. Израил се привърза към Ваал-Фегор и гневът на ГОСПОДА пламна против Израил.

4. Тогава Господ каза на Мойсей: Вземи всички началници на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на Господа.

5. И Мойсей каза на съдиите на Израил: Убийте всеки хората си, които са се привързали към Ваал-Фегор. (Числа, 25: 1–5 )

Историята за Рут представя моавците в различна светлина. Рут, моавката, стъпва на израилска земя, покланя се на Бога и заслужава висока оценка за смелите си (и малко скандални, по някои съвременни стандарти) постъпки. Тя е предопределена фактически да стане прабаба на един от най-великите израилтяни – цар Давид. Тук е моментът да отбележим, че Библията е сборник от разнообразни книги с широк спектър от гледни точки по огромен брой въпроси!

Обзор на повествованието

Страдащ от глад, един израилтянин мигрира в Моав със съпругата си Ноемин и двамата си синове. Скоро бащата умира, а двамата му синове се женят за моавки, едната от които е Рут. След смъртта на двамата мъже трите жени остават сами в свят, в който било трудно да се оцелее без мъжка закрила. В целия разказ ще видим как оцеляват две от тях.

Ноемин казва на снахите си да се върнат в домовете на родителите си, където ще могат да бъдат под закрилата на своите семейства и евентуално да се омъжат повторно. Самата тя решава да се върне в Израил с надеждата да оцелее там. Рут обаче отказва да направи това, което свекърва ѝ нарежда, изричайки най-забележителните думи в цялата книга: „Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след тебе, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог“ (Рут 1:16).

И така, Рут и Ноемин отиват заедно във Витлеем. Въпреки това те трябва да намерят начин да оцелеят. В Древния Израил съществувала традиция (макар да не знаем дали тя е исторически достоверна), според която земеделците не събирали цялата си реколта, а оставяли част от нея за бедните (Левит, 19:9; Второзаконие, 24:19). Ноемин изпраща Рут да събира класове в земята на Вооз, който е далечен роднина на съпруга на Ноемин. Според сюжета на книгата Вооз вижда Рут, проявява симпатия към нея и ѝ казва къде е най-добре да събира останалата реколта. Като се връща у дома, Рут разказва на свекърва си колко добре се отнесъл Вооз с нея. Тогава Ноемин започва да мисли как да подобри живота и на двете.

През същата нощ Вооз и слугите му щели да веят зърно, а след това да ядат и да пият. Ноемин съветва снаха си да изчака, докато Вооз се нахрани, напие и легне да спи:

2. И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана.

3. Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето.

4. И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш.. (3: 2–4 )

Подобно поведение означава, че Рут трябва да инициира сексуален контакт с Вооз.

Рут изпълнява точно всички указания на свекърва си и Вооз се жени за нея. Заключителната глава на книгата описва действията, които Вооз извършва, за да сключи брак. Тук авторът на разказа ни препраща към понятието левиратен брак, който напомня този, който е описан в Тората (Второзаконие, 25:5–10). Моисеевият закон предписва братът на починал евреин да се ожени за вдовицата му и да създаде потомък, чрез когото името на покойника ще продължи да живее. Приблизително същото се случва и с Рут: Вооз е роднина на свекърва ѝ по мъж. Той обаче не е най-близкият роднина. Само ако този роднина откаже, друг би могъл да се ожени за нея.

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Вооз съблазнява Рут

Различните култури използват разнообразни евфемизми на своите езици за обозначаване на половите органи. В ранната английска литература например мъжкият полов орган бил понякога наричан „член“. В староеврейския език имало свой евфемизъм за гениталиите. Наричали ги „крака“. Може да срещнете подобен пример в Еврейската библия. Например в Книгата на пророк Исая, глава 6, пророкът вижда шестокрили серафими, стоящи близо до Божия трон: с две крила покриват очите си, с две – „краката“ си, а с другите две летят. Изглежда логично, че им трябват крила, за да летят, и че са покривали очите си в присъствието на онзи, който е свят и не може да бъде гледан. Но защо да покриват краката си? Те всъщност са прикривали скромно гениталиите си в присъствието на божеството.

Когато Рут отива при Вооз на хармана, докато той спи в тъмното, и „повдигнала завивката откъм краката му“, тя не разголва пръстите му. Тя предложила себе си. Посрещната е радушно; двамата прекарват нощта заедно, а след това тя се измъква, преди да се е съмнало, за да не я видят. Рут е смела, дръзка и готова да рискува. Рискът си е заслужавал.

И така, Вооз се среща с неназован роднина на Рут и му предлага той да се ожени за нея. След като получава отказ, Вооз изпълнява замисленото и обявява решението си пред старейшините:

9. Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес вие сте свидетели, че купих от ръката на Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.

10. И моавката Рут, вдовицата на Маалон, придобих за своя жена, за да издигна името на умрелия над наследството му, за да не се изличи името на умрелия измежду братята му и от портата на мястото му. Вие сте свидетели за това днес. (4: 9, 10)

Те сключват брак и Рут ражда наследник – син, когото наричат Овид. На свой ред Овид става баща на Иесей, бащата на Давид.

Така Рут, изоставената жена от Моав, става прабаба на цар Давид. Такъв е резултатът от случката, станала през нощта на хармана във Витлеем. Всеки, който се интересува от родословието на древните управници на Израил, ще бъде доволен от щастливия край.

Ключови моменти от повествованието

Като всички кратки разкази книгата за Рут е занимателна история. Но тя е призвана също така да предаде на своя читател определени уроци. Така например ние сме впечатлени от изключителната важност на семейните отношения, от верността и ангажиментите, които се разиграват в различните сцени на повествованието: предаността на Рут, грижата на Ноемин за снаха ѝ, любовта на Вооз. Това е история за силата на човешките взаимоотношения и за това как те могат да доведат до единство и надежда след бедствия и отчаяние.

От гледна точка на древния юдаизъм този текст оспорва идеята, че само кръвните потомци на Яков могат да бъдат пазители на Закона. Дори новопокръстените могат да станат част от него и да получат някои привилегии. В исторически план се смята, че сюжетът на книгата за Рут е имал за цел да се противопостави на онези, които отхвърляли възможността за смесени бракове между юдеи и неюдеи (вж. Книгата на Ездра, написана приблизително по същото време). Историята на Рут свидетелства, че смесените бракове могат да окажат изключително положително влияние върху формирането на израилската нация – ражда се велик цар.

Преди всичко обаче това е завладяваща история за една смела и предприемчива жена, която използва своите ум и сексуалност, за да се спаси от нищетата и да постигне сигурен, уважаван и благополучен живот.

(Следва)