За прецедента и метеното

Казват някои от управляващите: „Ако сега отстъпим, това ще означава, че при всяко недоволство по-нататък хората ще излизат на улицата да събарят правителството“.

Ами така де!

Кажете си, че не предсрочни избори ви стряскат, а това, че ще се създаде прецедент.

И за в бъдеще няма да можете да си разигравате коня както ви хрумне, защото на площада ще задумкат тъпани и ще засвирят вувузели.

Иначе казано - ще трябва да се съобразявате.

С хората, на които уж сте избрани да служите, а служите само на себе си.

Затова аз и моите приятели от #ДАНСwithme се надяваме искрено този парламент да бъде изметен по-скоро и да започнем на чисто.

А опита ли се някой след това да направи нещо на метеното, дупе да му е яко…

Жадни за учене

Оказва се, че студентите, затворили Ректората на Софийския университет, наистина пречат на жадни за наука и просвета младежи и девойки.

Вчера едни такива, обзети от спонтанни пориви да учат, да учат и пак да учат, се опитаха да превземат с щурм Алма Матер.

Ето част от тях.

Лицата на ощетените „студенти“ с кожените тужурки видимо излъчват завидна интелигентност, а очите им (доколкото можем да ги видим) горят от плам за усвояване на знания и разум.

Момичето (?) пък отдолу, на което „окупаторите“ също пречат да учи, е от по-друг сорт.

Десислава Славчева е студентка, факт.

Както е факт обаче, че учи не в Софийския университет, а в Стопанската академия "Димитър Ценов", град Свищов, което ми напомня вица за дългия молив, ама няма да го разказвам, че не е много за пред хора.

Иначе, казват, госпожица (?) Славчева е активист на БСП, което пък докарва нещата на мястото им.

За тези, да излъжат, е като да кажат „Добър ден“…

С пръст на спусъка

Въпросът с оставката на правителството и предсрочните избори се очерта още по-релефно.

Няма как тези хора…

…да надделеят над тези…

…защото това би било равносилно на възможността да бъде отменено земното притегляне.

БСП е свикнала да си ходи след студентски протести и окупации.

Свикнала е впрочем и с друго – да я изпращат с камъни.

Мирен човек съм в общи линии, но ако се наложи, ще сложа и аз два камъка в джоба за всеки случай.

И когато нещата се случат, едно трябва да знаем оттам нататък: пръстът да е винаги на спусъка.

Та които и управляващи да дойдат в бъдеще, кривнат ли от правия път, да знаят, че ще последва изстрел.

Ще излезем отново с плакатите, транспарантите, свирките, тъпаните, мегафоните.

Може би и с по два камъка в джоба.

За всеки случай…

Притеснения

Някои рекоха, че окупацията на Софийския университет притеснява тези студенти, които непременно искат да учат.

Други (други ли?) преди това рекоха, че тъпаните и свирките притесняват тези граждани, които искат да спят.

Трети пък още преди това рекоха, че блокирането на улици притеснява тези софиянци, които искат да отидат някъде си.

Факт, не може да се отрече.

Защото блокирането на улици, тъпаните със свирките и окупациите са точно за това - да притесняват, а не да създават комфорт някому.

Така че, хайде притеснените, вместо да рупате салата и да жулите гроздова пред телевизора, излезте и вие на улицата, надуйте свирки и думкайте тъпани, подкрепете студентите в начинанието им да бъдат граждани, а не овце покорни, пък да го съборим това правителство и тогава притесненията ви от само себе си ще изчезнат.

Иначе – очаквайте притеснения и за в бъдеще…

Слава Богу

Олекна ми.

Но не защото чужденци няма да купуват българска земя, след което да я сложат в чувал и да си я отнесат у дома.

Олекна ми, защото все ми беше някак си чоглаво, когато идваше сгода да казвам на мои приятели гербаджии, че от ГЕРБ и чеп за зеле не става.

Дали, мислех си, не бъркам, дали не пресилвам?

Сега обаче, след вчерашното гласуване в парламанта, мога спокойно, с широко сърце и ведро лице да кажа:

- Приятели мои мили, от ГЕРБ и чеп за зеле не ставаше, не става и никога няма да стане!

Амин…

Митинг на ГЕРБ

Гангстерски филм

Гангстерските филми обикновено не влизат в менюто ми.

Но понякога правя изключения.

Така стана и със „Сицилианският клан“ („Le Clan des Siciliens“, 1969 г.).

Примамиха ме…

…Жан Габен…

…Лино Вентура…

…и Ален Делон.

Няма как да устои човек и на тримата едновременно.

Не съжалявам, че го гледах.

Филмът е снет по едноименния роман на Огюст льо Бретон (зная го само по име, защото гангстерските и шпионските романи също са ми далече от полезрението, впрочем – чел съм само един шпионски… до под половината).

А тук – музика от филма на Енио Мориконе (с разни снимки на Ален Делон)…

Приказки за възрастни

Очарователният, хитър, обикновен и заедно с това сложен свят на един художник от едно затънтено село

Владимир Любаров е необикновен художник във всяко едно отношение. Гледаш неговите картинки, както самият той нарича своите произведения, и ти се иска да се усмихнеш. Дори ако тези картинки не са от най-веселите.

Художникът е роден в Москва и творческата му кариера още от самото си начало е доста успешна. Работи като главен художник в научно-популярното списание "Химия и жизнь“, илюстрира и оформя повече от сто книги, сред които произведения на автори като Жул Верн, Едгар По, Станислав Лем, Николай Гогол, Аркадий и Борис Стругацки.

Но през 1992 година неочаквано за хората около него Любаров променя рязко живота си. Като се отказва от амплоато на престижен столичен художник, той си купува малка къща в полуизоставеното село Перемилово в покрайнините на Владимирска област и се потапя изцяло в обикновената селска действителност.

Октомврифест

Тук, далече от московската суета под четката на художника се появяват картини, вдъхновени от един живот без претенции, от разговорите на съседите за сеното, за реколтата и за приключенията на Зинка от съседната улица. Но в този живот, който тече и напред и назад, и насам и натам, Любаров привнася удивителни персонажи, птици, животни, вълшебни същества и неочаквано затънтената страна Перемилово става някак си приказна. Иска ти се да побродиш по нейните улички, да надникнеш в прозорците на къщите, да помилваш котката, която върви по петите ти и да срещнеш русалка край местната река. И вие, като художника Любаров, ще разберете, че тук само на пръв поглед всичко е обикновено.

Семейство

Честита баня!

Адажио

“Когато дойдох тук, бях поразен, че всички жени мечтаят да бъдат балерини. Казват, как искам да съм балерина, да правя ей това движение. Да нося такова костюмче. Кълна се!“

Пейка

Флашмоб „Лястовичка“

Света обича да танцува

Дивият плаж

Юлски дъжд

Късна любов

Търсене на истината

Хляб

Чакалня

Фитнес

Хлебарница

Разходка с велосипед и мъж

Студио по изобразително изкуство

Наводнение

Ангел хранител

Среща

Понеделник

Превод от руски: Павел Николов