СЛУЖБОМЕР

неделя, август 06, 2017

„Какво се случи преди `89-та?“ – 13

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова.

5. Провалената българска "перестройка" на културата

Петият период на режима са последните три години от съществуването му. По това време в Съветския съюз започва поредица от сериозни демократични реформи, известна с названието „перестройка“.

Властта е принудена почти открито да признае фалита си по време на Юлския пленум на БКП от 28 – 29 юни 1987 г. За духовния живот и за промени в организацията и управлението на културата на този пленум, обаче, не става дума.

Едва в края на март 1988 г. Тодор Живков лансира нова културна политика с „някои проблеми и задачи във връзка с преустройството на духовната сфера”. Документът с гриф „Строго поверително” се занимава с новата опасност – първия български „дисидентски интелигентски кръг" – Обществения комитет за екологична защита на град Русе. Този комитет, чиято дейност така и не се разви, предизвика параноя сред управляващите, които отчитат, че трябва да се санкционират незабавно „най-слабите” звена в управлението на културата – творческите съюзи и партийното им ръководство. На членовете на Комитета са забранени всякакви публикации и медийни изяви, наложени са и партийни наказания, някои са уволнени, всички са следени от Държавна сигурност.

6. Прояви на нетърпимост

През целия период на управление на Българската комунистическа партия културната политика се стреми да унищожи плурализма и свободата. Въпреки това, тя не успява да премахне напълно ярките индивидуални прояви на дисидентско творчество, на политическа сатира, както и на неформалното, спонтанно противопоставяне на режима чрез различни форми на „забранени”, „идеологически неправилни”, „антипартийни”, „хулигански” вкусове и прояви. Тези прояви включват слушането на джаз, по-късно на поп и рок музика, говоренето на чужди езици, издаването на нелегални публикации, разпространението на модата на дънките и минижупа.

На пръв поглед тези явления биха могли да бъдат характеризирани като маловажни, периферни и незначителни, но всъщност те бяха факт през всичките години на комунизма и като подземна река подготвяха големия прелом в края на 80-те години. Същото може да се каже и за малката, но изключително важна част от българската интелигенция, която през всичките тези години не стана част от политическата върхушка, не се поддаде на всеобхватната корупция на режима, запази достойнството си и творческата си независимост. Тук са имената на Радой Ралин, Борис Димовски, Мирон Иванов, Блага Димитрова, Константин Павлов, на режисьорите Крикор Азарян и Николай Поляков, на забранените композитори „формалисти” Лазар Николов, Константин Илиев, Георги Тутев и Иван Спасов, на наказаните и/или неортодоксалните художници като Илия Бешков, Вера Недкова, Йордан Кацамунски, Димитър Казаков – Нерон, Петър Дочев, Иван Кирков, Галин Малакчиев, Атанас Сгалевски, Кирил Дачев, на сценаристи като Бинка Желязкова, Христо Ганев, Боян Папазов. В последните години на режима се роди и българския “самиздат“ - списанията “Глас “ и “Мост“ на Едвин Сугарев и Владимир Левчев и художниците Стефан Десподов и Владо Руменов. Пловдивският поет и дисидент Петър Манолов обяви гладна стачка срещу властта, която имаше огромен отзвук в България и в чужбина.

Малка, но много силна творчески е и групата на непримиримите творци, които предпочетоха да емигрират от България. Всеки от тях имаше или има все още сериозно място в културата на страните, в които пребивават. На първо място можем да поставим „оперния бас номер едно на света” Борис Христов, после убития писател-дисидент Георги Марков, авангардния художник Кристо Явашев, учените хуманитари Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Асен Игнатов, поетите и писателите Николай Марангозов, Димитър Бочев, Атанас Славов, Любомир Канов, световноизвестния режисьор Димитър Гочев. Тепърва предстои цялостното осмисляне на политическия жест на емиграцията на българските творци, както и отзвука на тяхното творчество в чужбина и в България.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

По време на комунистическия режим в България, българската култура преминава през различни фази на развитие, които са оказали своето влияние и върху състоянието ѝ днес. Първоначално, тя е изцяло доминирана от управляващата партия и служи за осъществяване на политическите и пропагандни цели на властта, която ликвидира и физически свободомислещите интелектуалци и артисти. Постепенно започва едно частичното и ограничено освобождаване от най-тежките репресии, и опити за частична свобода на изказа и мисълта, защото става ясно, че идеологическите принципи са тотално фалирали. В последните години на режима, става невъзможно той да се самоподдържа чрез културата. Днес българската култура все още е в период на възстановяване от масовото унищожаване на интелектуален потенциал и премахването на творческата свобода от комунистическия режим.

Самопроверка

Въпрос: Кои са основните характеристики на културната политика, водена от българската комунистическа партия в периода 1944 – 1989 г.? Какви са приликите и разликите в културната политика на България преди и след 1989 г.?

Задача: Потърси и направи снимка на сграда, паметник или друго произведение на изкуството, което да олицетворява стила на „социалистическия реализъм“ в твоето населено място. Обсъди снимките в час със съучениците и се опитайте заедно да намерите общи теми и послания в тях. Различават ли се обектите на снимките от съвременните форми на изкуство и архитектура?

За автора

Евелина Келбечева е преподавател в департамент „История и цивилизация“ на Американския университет в България и инициатор на Движение за изучаване на комунизма в училище, като част от програмата по история и гражданско образование. Издала е изследвания по българска история, включително за комунистическия период. Интересите ѝ включват периода след Първата световна война, историята на българската интелигенция между двете световни войни, политиките на историческата „памет“, конструирането на идентичности, преходът след 1989 г. и др. През последните години изнася публични лекции в Конгресната Библиотека на Съединените щати във Вашингтон, университетите Харвард, Принстън, Колумбия, Оксфорд, Лондонския Университет, както и в Европейския Парламент.


(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.