Блог на Павел Николов,астрофилолог

Пингвини

2012-02-02T07:12:00.000+02:00

Хич да не се надяват софиянци!

Животинчетата ще минат край Ихтиман и ще останат там.

Вече два дена сутринта термометърът (по данни на ихтиманската метеостанция) показва - 26.5 С.

Хора почти не се мяркат, коли почти не се движат, не могат да запалят.

Само моето превозно средство (велосипедът) работи безотказно.

Ще си правим компания рано по мразовитите и заледени ихтимански улици – аз с велосипеда и пингвините…

Студ

2012-02-01T07:10:00.000+02:00

Смирненски като хуморист е загърбен изцяло от българското училище.

Хуморът не е за всяка уста лъжица. [1]

Доста иначе словоохотливи школски тълкуватели ще се спънат болезнено в стихотворение като „Горчиво кафе“.

Друго си е да тълкуваш „Братчетата на Гаврош“. [2]

„Ами то и сега е като по времето на Смирненски. Бедните дечица… дъра-бъра, дрън-дрън“ – чух преди около година време да казва една даскалица.

Направо ме хвърли в оркестъра!

Но това е друг проблем.

Хуморът в поезията на Смирненски не е временно явление, поетът пише хумористични стихотворения през целия си кратък, но изключително изобилен авторски път и ги поставя съвсем наравно с останалото свое творчество.

Някои от тях се превръщат в песни („Горчиво кафе“, „Случи ми де да пътувам с влака София-Бургас…“).

И понеже навън в момента дърво и камък се пукат от студ, хайде да ви почерпя с едно хумористично стихотворение на Смирненски, носещо именно заглавието…

СТУД

Студено, дявол да го вземе!

Студът те реже като ножици!

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,

да си побъбриме за зимата!

В такова време сал сърцата

променят съвършено климата.

Смехът на твойте устни али

ще ме съгрее без съмнение;

той двесте печки ще запали

за мое лично отопление…

Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди, че не върши безумия!

---------------------------------------------------------

1. Освен ако не е дебелашки като на господин Телешки пържолки.

2. Стихотворението „Братчетата на Гаврош“ е прекрасно произведение, но попадне ли на анализатор, който го подвежда по линията „бедни-богати“, веднага виждаш как златото се превръща в слама.

В процеса на четене

2012-01-31T08:04:00.000+02:00

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Имам един стар и в общи линии доста безполезен навик: при четене да си записвам всякакви забележителни или просто забавни дреболии – сам не зная защо. Ясно е, че няма да ми послужат в работата. От тях дори не можеш да изградиш един що-годе осмислен пост. Но от време на време все пак ще ги предлагам на вашето внимание. Днес ще ви разкажа три малки истории: две забележителни и една забавна. Ако на някого тези факти са му вече известни – не ме корете.

1. Диктаторът в задръстване

Всички знаят как завършила връзката на Мусолини с неговата вярна любовница Кларета Петачи.

Бедната Кларета…

Но е любопитно как започнало тяхното познанство. Веднъж през 1932 година, близо до Остия, Кларета със своя годеник и сестра си попаднала в голямо автомобилно задръстване.И изведнъж видяла в съседния автомобил самия Дуче. Двата автомобила известно време се влачели един до друг, „…но задръстването ставаше все по-плътно и на 19-тия километър окончателно спряхме – спомня си сестрата. – Кларета излезе и като водеше за ръка своя годеник, се приближи до колата на Дучето…“ Е, това, за което са разговаряли, и как е изчезнал от сцената годеникът, вече не е толкова интересно. Впечатляват самите обстоятелства. По това време Мусолини е диктатор от вече десет години, той е вожд и кумир на милиони. Но се влачи заедно с всички в задръстването и една девойка може да се приближи до него, за да излее възторжените си чувства.

Да си представим само за миг подобна ситуация някъде на Рубльово-Успенското шосе. „Владимир Владимирович, аз съм ваша стара почитателка! След като така и така сме попаднали в това задръстване, хайде да се запознаем!“.

2. Другата война

Мнозина навярно са гледали класическия батален филм “A bridge too far” - за най-мащабната в историята въздушно-десантна операция край холандския град Арнхайм. През септември 1944 година съюзниците пуснали в немския тил 35 хиляди парашутисти, за да завземат мостовете на Рейн. Няма да преразказвам тук военните подробности. Операцията завършила с катастрофа, загубите били огромни. 22-ра английска бригада се оказала в пълно обкръжение, водела упорити боеве.

Британските парашутисти се предават в плен.

В един момент главният лекар се отправил с бяло знаме при немците и казал, че има стотици ранени, на които не се оказва помощ. Затова трябва да се предприемат някакви мерки, не може ли да се направи двучасово примирие.

Най-поразителното е, че немците не само се съгласили да прекратят огъня, но освен това предоставили санитари, които изнесли на безопасно място 500 души…

Все пак те имали там и някаква друга война. Съвсем различна от тази, за която сме чели в книгите и за която ми е разказвал баща ми…

3. Беда поради нежно сърце

Чудесна, направо хармсовска история за Чайковски.

Както е известно, великият композитор бил трепетен човек, леко раним. Обичал да си поплаче, странял от неприятни хора и конфликтни ситуации, не умеел да отказва. Някои безсрамно използвали тази негова слабост.

Някой си Корсов, оперен певец, дълго досаждал на Чайковски да напише за него специална встъпителна ария. Пьотр Илич всячески увъртал, но да каже решително „не“ не му достигал дух.

Б. Корсов. Опитай се да откажеш на такъв.

Веднъж Корсов се появил с неочаквана визита, за да „доизстиска“ гения. Слугата, следвайки полученото указание, казал, че господарят му не е вкъщи. Нищо, отвърнал настойчивият баритон, ще почакам – и се отправил направо към кабинета.

Като чул стъпките, стопанинът изпаднал в ужас: сега ще се окаже в невъзможно положение – ще го уличат в лъжа!

И се пъхнал под дивана.Корсов седнал на същия този диван и седял там, докато не му свършило търпението. А този човек бил много търпелив.

Разбира се, че при такива условия да се излезе изпод дивана било вече съвсем невъзможно и бедният Чайковски цели 3 (три) часа дишал прах, страхувайки се да помръдне.

Най-интересното е, че все пак написал ария за Корсов.

Ах, труден е на този свят животът на човека с нежна душа!

Три снимки

2012-01-30T07:38:00.000+02:00

Задната част на лек автомобил, на плаката пише: „Харесва ми такава Москва!“

Предната част на същия автомобил, плакат: „Лига на избирателите: с бялото по черното“.

И отстрани: „Хайде да се срещнем - 04.02!!!“. [1]

Автомобилът е на писателя Борис Акунин.

По време на акцията „Белое кольцо“ в Москва.

Не много отдавна Борис Акунин се върна от Франция, зарязвайки писането на новия си роман за Ераст Петрович Фандорин.

Върна се, за да вземе действено участие в опозиционните акции [2], предшестващи изборите в Русия.

Е как да не изпиташ уважение към този човек?

А от нашенските ентелектуалци – спаси ни, Господи!..

---------------------------

1. На 4 февруари в Москва е насрочен голям опозиционен митинг.

2. Борис Акунин е и сред основателите на опозиционната обществена организация "Лига на избирателите".

"Човекът от Ла Манча"

2012-01-29T08:06:00.001+02:00

С Коста Цонев…

С Питър О`Тул…

С Жак Брел (това изглежда е единственият заснет откъс от представлението в L` Opéra; жалко, ако се съди по фонограмите – изключително драматично изпълнение)…

Колелото, което не се бои от зимата

2012-01-28T08:43:00.000+02:00

Конкурс

2012-01-27T07:15:00.001+02:00

ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ „СБОРИЩЕ НА ТРУБАДУРИ“ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА КРАТЪК ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ ПО ПОВОД ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АГОП МЕЛКОНЯН.

Очакваме разказите Ви в обем до 1000 ДУМИ (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници), написани на кирилица, във формат .doc или .rtf.

Жанр — всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.

Допуска се ЕДИН разказ от автор.

Допускат се само авторски, непубликувани под каквато и да е форма разкази (на хартия, в Интернет, под формата на аудио и/или видео). Имейлът за участието Ви в конкурса трябва да съдържа прикачен файл с разказа за участие, трите Ви имена, пощенски и електронен адрес и телефон за връзка.

Членове на журито и екипът на конкурса не могат да участват.

С изпращането на разказа Вие се съгласявате да предоставите на „Сборище на трубадури“ правата за публикация на Вашия разказ в сайта на електронното списание и в специалния електронен брой, посветен на конкурса.

Освен посочените изисквания журито ще търси новото, нестандартното, нетрадиционното — гледна точка, идея, начин на изразяване.

Покажете въображението си!

Журито на конкурса се състои от:

Семейство Мелконян, заедно с екипа на изд. „Ерато“ — почетно жури.

Електронно списание „Сборище на трубадури“: Зорница Ангелова, Михаил Абаджиев, Стоян Христов, Anna Hells, Gost, преводачите Васил Велчев, Владимир Полеганов и Петър Тушков, и Преслава Кирова — идея и организация на конкурса.

Ще бъдат връчени три награди (първо, второ и трето място) + специална награда на името на Агоп Мелконян.

Наградите се осигуряват от издателствата „Бард“, „Ерато“ и „Ерго“ и фирма „Терабайт“.

Разказите, неотговарящи на условията, няма да бъдат допуснати за участие в конкурса.

Журито ще оценява авторите анонимно.

Изпращайте разказите на електронната ни поща: konkurs2012 [ет] trubadurs.com

Срокът за изпращане е до 24:00 ч. на 26.02.2012 г.

Резултатите ще бъдат обявени на 10 март 2012 г., когато се навършват 63 години от рождението на писателя фантаст Агоп Мелконян.

Хайку за грипната ваканция

2012-01-26T07:35:00.000+02:00

Тишина и студ.

Няма смях, няма врява.

Само грип, грип, грип.

Железничарска математика

2012-01-25T06:41:00.000+02:00

„Проста логика няма –

обяснява им той, -

но сложна логика има

нашият строй…“ (Валери Петров)

Не, това не е случайна грешка на официалния сайт на БДЖ.

Билетът с 50% намаление от Вакарел до Ихтиман е 1 (един) лев.

Проверено на практика!

А редовният (без намаление) билет е 1.50 (един и петдесет) лева.

Мила родна железничарска картинка…

Фантастика 2010-2011

2012-01-24T06:46:00.000+02:00

Излезе четвъртият фантастичен алманах на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Изданието ще ви представи господин Атанас П. Славов, председателят на Дружеството „Тера Фантазия“ и съставител на алманаха.

ПРИЗНАНИЯ НА СЪСТАВИТЕЛЯ

В първия наш алманах ФАНТАSTIKA 2007 споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: ФАНТАSTIKA е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

Настоящото издание, което отразява 2010 и голяма част от 2011 година, отново се гради около този принцип.

Повечето включени произведения са творчество на членове на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, което междувременно публикува две уникални издания: първата у нас антология на фантастична поезия „Фантастихия“ и списанието „Лемтернет“, посветено на 90-годишния юбилей на Станислав Лем.

Държим всеки следващ алманах да се отличава от предишните, затова в любимите ни рубрики винаги ви готвим изненади. Някой вече може да е чел достъпния под свободен лиценз роман на Григор Гачев „Ортодокс“, но тук той за първи път се появява на хартия и ни кани да надникнем в един от най-амбициозните проекти в българската фантастика. „Ортодокс“ успешно обрисува истински толерантно бъдеще, където можещите не се налагат с „доминиране“, а оставят тези, които не са приели технологичното усъвършенстване, да живеят в свои светове, докато пожелаят нещо повече.

Завиждам ви и че за първи път ще прочетете новелата на Красимир Георгиев „Кървави криле на кръвожадни птици“ – поглед на един поет към света на Изтока. Не съм срещал досега такова интелигентно балансиране между научното мислене и индийската мистична космогония.

В моята любима рубрика „Изгревът на следващото“ отново влизат три произведения: руско – две глави от легендарния роман на братя Стругацки „Пладне. ХХІІ век“, американско – „Чудовището“ на А. ван Вогт, и споменатият вече „Ортодокс“. Това са три достойни отговора на самодоволно ширналата се представа за бъдещето като неизбежен упадък.

Класическата научна фантастика е представена с разказ на международно известния астроном Валентин Д. Иванов, а в отсрещното блюдо на везните е поетичното фентъзи „Афузел“ от Пламен Глогов, получило първа награда от конкурс на е-списание Shadowdance. Някъде по средата между двете се намира „Храмът“, следващата част от ню уиърд/стиймпънк поредицата на младежкия клуб „Светлини сред сенките“; а отстрани, „На хоризонта на събитието“, се смее „Приказка по действителен случай“ на Геновева Детелинова, с който младата авторка посяга към пиедестала на сър Пратчет.

Централна фигура в раздела „Български фантасти“ е Александър Карапанчев, представен с творчески „Портрет в 3,14 D“: като разказвач, поет, хуморист и съчинител на приказки.

Рубриката за фантастична поезия „Фантастихия“ е оглавена от Рей Бредбъри със сборно интервю и поемата му „Плувай, човек!“. Негови „поддръжници“ са А. Карапанчев и Агоп Мелконян.

В „Творческа кухня“ Емануил Томов повежда интересен и необходим диалог чрез своята „Защита на критиката“. Помага му покойната, но с все тъй жив дух в думите Джоана Ръс.

В раздела „Фантастология“ фокусът пада върху 90-годишния юбилей на Станислав Лем. Там са представянето на специалното издание „Лемтернет“, нов за българските читатели разказ от „Приказки на роботите“ и статия за спора между Цветан Тодоров и Лем върху същността на фантастичното.

„Съзвездие Кинотавър“ отново блести в разноцветни диапазони. Дали световното кино се „аватаризира“, а сериалите „вампирясват“ и „зомбясват“? Ще видим ли най-после хубав български фантастичен филм? Към звездите ли се носим, или към мъртвило, над което се разстила радиоактивен прах?

В разделa Homo Ludens, „Играещия човек“, ви представяме Dreamfall – една игра по начина, по който и животът е игра. Богато илюстриран разказ на двама играещи за изживяванията им вътре във, чрез и отвъд играта.

Не е пренебрегнато и изобразителното изкуство. Освен майсторските библейски офорти на братя Касапян, които са пръснати из целия брой, отново включваме цветно приложение – този път за най-значимите в момента български художници фантасти.

Във „Футурум“ доминират няколко теми: „За и против личното безсмъртие“, „Оруел или Хъксли – кой е по-актуален в днешните властови тенденции?“, „Има ли развитие без устойчивост?“.

И накрая, в „Откъде идваме“ ще се запознаете с почти пълния текст на една „фолклорна фен-повест“: „Полетът на „Буриданово магаре“, която беше жив мит за цяло поколение творци от кръга на клуб „Иван Ефремов“. Ще ви представим и новото е-списание Sci-Fi.bg, още едно „онлайн убежище за феновете на жанра“, както го определят създателите му. „Присмехулник за убиване“ ще ви погъделичка със скандални разобличения на Wikileaks за тайната кореспонденция на Православните патриаршии относно извънземните и тяхното място в Рая.

И така – готови за излитане? Затегнете умовете; а сърцата отпуснете!

Моите мисли за SOPA

2012-01-23T06:05:00.001+02:00

Автор: Паулу Коелю

Превод от английски: Павел Николов

В бившия Съветски съюз, в края на 50-те и 60-те години, много книги, които поставяли под съмнение политическата система, се разпространявали неофициално в циклостилна форма. Авторите им не получавали и копейка хонорар. Напротив, те били преследвани, обвинявани в официалната преса и изпращани в печално известните сибирски лагери. Въпреки това те продължавали да пишат.

Защо? Защото трябвало до споделят това, което чувстват. Литературата позволила на идеите да поемат на път от Евангелията на политическите манифести и дори да променят света.

Нямам нищо против хората, които печелят пари от своите книги; и аз така си изкарвам прехраната.

Но вижте какво става. Stop Online Piracy Act (SOPA) може да се окаже пагубен за Интернет. Това е РЕАЛНА ОПАСНОСТ не само за американците, но и за всички нас, защото законът – както се твърди – ще повлияе на цялата планета.

Какво трябва да мисля аз по този въпрос? Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“, но не го правя.

Пирати от цял свят, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари времена, когато всяка идея имаше свой стопанин, си отидоха завинаги. Първо, защото каквото и да направи някой, все преработва едни и същи четири теми: любов между двама, любовен триъгълник, борба за власт и пътешествия. Второ, защото всички писатели искат техните произведения да се четат, било то във вестник, в блог, в брошура или на стена.

Колкото по-слушаме една песен по радиото, толкова повече искаме да си купим CD-то. Същото е и с литературата.

Колкото повече хора „пиратстват“ книги, толкова по-добре. Ако харесат началото, ще си купят цялата книга на следващия ден, защото няма нищо по-уморително от това да четеш предълги текстове на екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Вие сте достатъчно богат, за да позволите книгите ви да се разпространяват безплатно.

Това е вярно. Аз съм богат. Но желанието да натрупам пари ли ме накара да пиша? Не. Моето семейство и моите учители ми казваха, че няма никаква перспектива в писането. А започнах да пиша и продължавам да пиша, защото това ми доставя удоволствие и осмисля моя живот. Ако ме мотивираха парите, щях да престана да пиша още преди години и щях да се избавя от това да се примирявам с неизменните негативни рецензии.

1. Издателската индустрия ще каже: Хората на изкуството не могат да просъществуват, ако не им се заплаща.

През 1999 година, когато бях публикуван за първи път в Русия (с 3 000 екземпляра тираж), страната страдаше от остър недостиг на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах на своя уебстраница. Една година по-късно, когато кризата премина, продадох 10 000 печатни екземпляра от книгата. До 2002 година продадох един милион екземпляра в Русия, а досега съм продал над 12 милиона.

Когато пътувах през Русия с влак, се срещнах с няколко души, които ми казаха, че са открили за първи път моето творчество чрез „пиратското“ издание, което бях публикувал на моя уебсайт. В днешни времена стартирах уебсайта „Пиратът Коелю“ (вече част от блога на Коелю: http://paulocoelhoblog.com/category/pirate-coelho/ - бел. П.Н.) с линкове към всички мои книги, достъпни на Р2Р сайтовете. И продажбите ми продължават да растат – близо 140 милиона екземпляра по целия свят.

Когато изядете един портокал, трябва да се върнете в магазина, за да си купите друг. В такъв случай се налага да платите веднага. Но когато става въпрос за произведение на изкуството, вие не купувате хартия, мастило, четка или музикални ноти, а идея, родена от съчетанието на тези продукти.

„Пиратстването“ може да послужи за увод към художественото произведение. Ако го харесвате и харесвате неговата идея, ще поискате да си го имате у дома; добрата идея не се нуждае от защита.

Останалото е или лакомия, или невежество.

-------------------------------------------------

Забележка: Понеже английският ми е на пещерно равнище и може тук-там да съм се изгубил в превода, ето оригиналния текст - http://paulocoelhoblog.com/2012/01/20/welcome-to-pirate-my-books/).

Синодът ще решава

2012-01-22T07:54:00.000+02:00

Светият синод щял да вземе решение по въпроса за досиетата на владиците.

Има ли колебаещи се по въпроса какво ще бъде решението?

Сигурно няма.

След като единадесет от петнадесетте представители на Синода са били агенти на ДС, какво решение ще бъде взето с абсолютно мнозинство, е пределно ясно.

Във всеки случай няма да отидат и да се обесят като Юда от Кариот.

У онзи проговорила съвестта.

А нашите юди с калимявки съвест нямат.

Иначе вече да са си посипали главите с пепел и да са се оттеглили в манастир.

Само че – от умрял писмо.

Така ли лесно се оставят лъскавите лимузини и ролексите…

Луна над Вакарел

2012-01-21T07:49:00.000+02:00

Гара Ихтиман, сутрин

2012-01-20T06:32:00.000+02:00

Въпроси

2012-01-19T06:59:00.000+02:00

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли Сергей Станишев да внесе в Парламента законопроект за забрана на проучванията, или щеше да ратува за тях?

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли Георги Божинов да цитира експерти, които казват, че проучването на шистовия газ е опасно, или щеше да сочи мнения на експерти, които казват, че има риск, но рискът е контролируем?

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли Ивайло Калфин да поздравява гражданското общество (каквото у нас де факто няма!), че е спряло проучването на шистовия газ, или щеше да клейми безотговорността на тези, които сега нарича „гражданско общество“?

Ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щеше ли господин Телешки пържолки да заеме позицията, която доведе в Народното събрание до мораториум върху проучването и добива на шистовия газ, или щеше да обърне палачинката и пак да се пише спасител на нацията?

И накрая: ако Газпром искаше да проучва шистовия газ в България, щяха ли протестите срещу това да са масови (хиперболизирам с думата „масови“, но нищо), или щяха да обхванат петнадесет-даведест наивници, които си мислят съвсем по детински, че нещо зависи от тях?

Аз на тези въпроси съм си отговорил.

Който не е, си е за негова сметка…

P.S. И все пак шистов газ у нас ще се добива!

Синодални Мурки

2012-01-18T06:41:00.000+02:00

Любителите на руския градски фолклор знаят историята на Маруся Климова (Мурка).

Мурка била изпечена бандитка („хитрая и смелая“), толкова изпечена, че никой, дори и най-закоравелите бандюги, не смеели да ѝ се опрат („Даже злые урки — и те боялись Мурки…“).

Ама се оказало после, че Мурка е освен това и изпечена агентка на губернската ЧК, същата губчека, която следяла нейната банда.

И се разхождала с кожена тужурка, а под тужурката – наган [1].

Та по същия начин и нашите синодални дядовци.

Отгоре черните раса на смирението.

Отдолу – ако не наган, то непременно пагон.

А под калимявката – микрофон… [2]

------------------------

1. Наганът и кожената тужурка са атрибут на чекистите и комисарите, ако не сте гледали съветски филми и не знаете.

2. Последното изречение го откраднах от Илия Марков (Господин И).

Рисунка: Хр. Комарницки, в. „Сега“

Ще мрем екологично чисти

2012-01-17T06:36:00.000+02:00

Сергей Станишев внесъл в парламента законопроект за забрана на проучването и добива на шистов газ.

Има ли учудени?

А Георги Божинов започна да ни замеря със същите екоаргументи, с които от доста време вече въпросът се истеризира до крайност.

Аргументи, които били категорично доказани от не знам какви си експерти.

Ама май не са чак толкова категорично доказани, защото други експерти казват точно обратното.

Но да му турим пепел.

И да вденем най-сетне защо „Jeszcze Polska nie zginęła“ [1], а ние така и ще си пукнем ни чули, ни видели, ни разбрали.

А да – и екологично чисти…

-----------------------------------

1. „Още Полша не е загинала“ – началото на „Мазурка на Домбровски“, полския национален химн.

Реве та стогне Дніпр широкий

2012-01-16T06:29:00.000+02:00

Това е любимата ми украинска песен.

Музиката е народна.

Текстът е на Тарас Шевченко и обхваща встъпителната част (12 стиха) от баладичната поема „Причинна“ („Омагьосана“).

А това момченце направо ми пълни душата с изпълнението си.

Реве та стогне Дніпр широкий,
Сердитий вітер завива,
Додолу верби гне високі,
Горами хвилю підійма.
І блідий місяць на ту пору
Із хмари де-де виглядав,
Неначе човен в синім морі,
То виринав, то потопав.
Ще треті півні не співали,
Ніхто нігде не гомонів,
Сичі в гаю перекликались,
Та ясен раз у раз скрипів.

Реве и стене широкият Днепър,
сърдито вятърът зафуча,
до долу гъне върбите високи,
мъгли като планини повдига.
И бледният месец тогава,
зад облака надзърнал едва,
като лодка в синьото море
ту се покаже, ту се потопи.
Още третите петли не са пропели,
никой никъде не шуми,
бухали в гората си подвикваха,
а ясенът скърца ли скърца.

Може и не може

2012-01-13T06:47:00.000+02:00

“Не може да ти е прякорът „Пицата“ и да проповядваш каузата на ГЕРБ“ – обясни Боко смяната на областния ръководител на партията във Велико Търново.

От което веднага стана ясно, че в ГЕРБ явно има йерархия и степен на допустимост на прякорите.

С прякор „Пицата“ не можеш „да проповядваш каузата“, но с прякор „Тиквата“ не само „може да проповядваш“, но може да ръководиш и цяла една държава…

Борба с комунизма

2012-01-06T09:43:00.001+02:00

1969 г. – първата сватба на Пугачова – умира Хо Ши Мин

1976 г. – втората сватба на Пугачова – умира Мао Цзедун

1985 г. – третата сватба на Пугачова – Горбачов слага начало на края на СССР

1994 г. – четвъртата сватба на Пугачова – умира Ким Ир Сен

2011 г. – петата сватба на Пугачова – умира Ким Чен Ир

Извод: ЕТО КАК ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ С КОМУНИЗМА…

И църквата да си знае гьола

2012-01-03T13:00:00.000+02:00

Всеки път, когато мазните синодални старци ни ощастливят с някоя величествена глупост и здравият разум се изправи срещу нея, все се намират някои витии да възвестят дълбокомъдрено: „Църквата е на вярващите, невярващите да не се месят в нейните дела!“

Ядец обаче, господа!

Църквата получава държавна субсидия от данъците на всички нас, а не само на вярващите, така че докато това е така, всеки данъкоплатец не само че трябва, но е и длъжен да недоволства, виждайки, че с парите си хрантути мракобеси и ретрогради, от които ползата е толкова колкото от пръч мляко.

А дори и да се съгласим с горната препоръка, тогава ще посъветваме църквата също да си знае гьола.

Щом тя е за вярващите, то тогава пък медицината е за лекарите.

И в такъв случай нека владиците с ролексите и лъскавите коли да не си пъхат гагата там, където изобщо не им е работа!..

Перпетуум моибиле

2012-01-01T13:39:00.002+02:00

И какво: в първия ден на новата година пак на компютъра...

Съдба

2011-12-31T09:07:00.000+02:00

Ей това ме чака довечера!

Няколко кадъра от Баниска

2011-12-30T09:04:00.003+02:00

Албена ме изпревари със своите ваканционни снимки.

Малко са, но са от класа.

Особено тази със снежната пътека към къщата.

И другата – с ябълката.

Аз също имах намерение да направя няколко снежни снимки от моята ваканция, но докато се наканя, снегът почти се стопи.

Накрая днес рано сутринта излязох навън, само че не можах да наснимам много неща: на студа ми паднаха почти веднага акумулаторите, не съм ги зареждал от доста време.

Така че засега предлагам само това, а нататък – като навали нов сняг, както ни обещават – ще има още.

За прераждането

2011-12-29T10:40:00.005+02:00

На листовката е написано: „Граждани на Руската федерация, които са се държали лошо в тоя живот, след смъртта си ще попаднат пак в Руската федерация“.

Боко скъси дистанцията

2011-12-28T09:03:00.000+02:00

Ваканция.

Време, когато понякога хвърлям поглед и на телевизията.

Днес рано сутринта от екрана гледа до болка позната физиономия.

Боко не може да ме изненада с кой знае какво: и той като Бай Ганю от вица, каквото и да го питаш, все за едно си мисли.

Бай Ганю – за онази работа, Боко – за магистрали, зали и футбол.

Но все пак казва нещо интересно.

Че ако след десет години попитат някого, той ще си спомни непременно за славните Бокови строежи.

А преди говореше за след петдесет години.

Повече реалист ли е станал?..

Истинският Дядо Коледа...

2011-12-27T09:50:00.000+02:00

...с истинската Снежанка.

Повече снимки - във Фейса на училището.

Фанфан

2011-12-26T08:52:00.000+02:00

Попадна ми случайно „Фанфан Лалето“ („Fanfan la tulipe“, 2003 г.).

Изкуших се да го гледам.

И както очаквах – пълно разочарование.

Няма как да е иначе, след като зная друг филм „Фанфан Лалето“ („Fanfan la tulipe“, 1952 г.).

Вярно ви казвам: нито Жерар Кравчик е Кристиан-Жак, нито Пенелопе Крус е Джина Лолобриджида, а най-вече Винсент Перес не може да стъпи и на малкото пръстче на Жерар Филип…

Коледна евтиния

2011-12-25T10:07:00.000+02:00

Вчера във влака за Русе.

Доволен съм, че има място, защото ми се е случвало в миналото да пътувам пет часа прав, на един крак и той настъпен.

Още не сме тръгнали и приближаващ се глас зад гърба ми съобщава високо:

- Жената днес за два лева, жената днес САМО за два лева!!

Мисля си: „Ето на това му се вика истинско коледно намаление…“

Viva Cuba!

2011-12-22T20:18:00.000+02:00

Според една софийска общинарка от ГЕРБ чистите от снега улици били социализъм.

И някои хора, без да обмислят истинността на тези думи, се възмутиха и охулиха нещастната женица.

А не е ли права, а?

Я вижте как е в социалистическа Куба:

Туби ор нот туби

2011-12-21T21:45:00.000+02:00

Най-сетне вечният Хамлетов въпрос е разрешен.

Веднъж завинаги.

Разреши го Цвъци, който предложи бензинджиите да следят и да докладват кой си налива бензин в туби.

Така че никакви туби, дами и господа, иначе нашата полиция ще започне да ви пази!

Отсега нататък – НОТ ТУБИ!

Плачещата жена

2011-12-19T21:59:00.000+02:00

Най-напред да кажа, че съм запален почитател на легендите.

Преди всичко на градските, но не се отказвам и от всякакви старинни легенди.

И понеже обещах на едно място да разкажа легендата за Плачещата жена (La Llorona – Ла Йорона), скромно пристъпвам към изпълнение на обещанието си.

Смята се в общи линии, че легендата е по произход мексиканска, но е разпространена и в други латиноамерикански страни, които също си я имат за своя.

Нещо като: „Hepta poleis marnanto sophēn dia rhizan Homērou“ („Седем града спорят за родното място на Омир“).

С една дума – за слава всеки се натиска, а дали има принос – отделен въпрос.

Но нека продължим…

Старинната легенда за Плачещата жена е известна в много варианти, както всяко впрочем популярно фолклорно произведение.

Един от тези варианти разказва за високомерната селска красавица Мария, която отблъсквала един след друг кандидатите за ръката й, а накрая се оженила за богат собственик на ранчо, който обаче се оказал неверен съпруг; вбесена от изневерите му, Мария удавила в реката двете си деца, но когато осъзнала какво е направила, започнала да тича по речния бряг, да плаче и да вика: „Oh hijos mios, оh hijos mios!..“ („Деца мои, деца мои!..); така и до ден днешен - тича, вика децата си и плаче…

А ето как разказва легендата за Плачещата жена старицата от мексиканския филм „Тридесет и първият километър“.

„Това станало преди много години, по време на колониалната епоха в едно село близо до Мексико. В това село живеела невероятно красива девойка, в която се влюбил испански военен. Той я излъгал, използвал я, за да има деца, каквито не можела да роди жена му. Когато девойката разбрала това, обезумяла от гняв и се хвърлила със сина си в реката, повличайки го след себе си към смъртта. Оттогава душите на жената и детето са обречени да се скитат край реката…“

Филма „Тридесет и първият километър“ изобщо не ви съветвам да го гледате.

Треторазряден филм на ужасите.

В който Плачещата жена вместо така (в духа на романтизма, макар и зловещия романтизъм)…

…е представена така (в духа на: дай да те стреснем, че май започваш да дремеш от скука).

А мексиканската фолклорна песен „Плачещата жена“ (станала доста известна в единия от вариантите си покрай филма „Фрида“) може и да е имала връзка с легендата за Ла Йорона, но с времето явно връзката се е изгубила.

Само в един вариант можем да открием далечен намек:

„Ay de mí, Llorona Llorona,

Llorona, llévame al río…“

(Уви, Плачеща жено,

Плачеща жено, води ме към реката…“)

Накрая ето и тази песен в любимата ми интерпретация на Джоан Баес.

ОЩЕ ФАНТАСТИХИЯ

2011-12-18T19:41:00.002+02:00

Почитатели на поезията и въображението!

Излезе сборникът „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” – първият по рода си наш опит да събере на едно място поети фантасти от няколко поколения и от няколко държави, но предимно от България!

Адресите, на които той може да се види и купи, са M-Tel eBook и http://е-knigi.net.

Съставена от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев и украсена с картини на тандема Зельони/Глускина, тази своеобразна антология ще ви достави несравнимо удоволствие!

На нейните страници ще намерите 47 автори, между които Пейо Яворов, Анибал Радичев и Агоп Мелконян, Владимир Башев, Кòмата и Калин Ненов, Теодор Стърджън и Рей Бредбъри...

Графичните илюстрации в книгата, в които има много космос, ирония и разнолик модерен колаж, са дело на Васил Иванов и Калин Николов...

След допира до „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” вашето настроение вече определено ще бъде с други градуси!

Познатият ви съставителски дует вече започна работа над втора такава антология, озаглавена „ОЩЕ ФАНТАСТИХИЯ”. Съставителите обещават, че този път тяхната подборка ще бъде наистина още по-фантастична – като жанрова определеност, като философия и поетично излъчване...

Ето няколко стихотворения от новия проект:

Йордан СТУБЕЛ (1897–1952)

ПРИКАЗКА

Тъне захарната къща

в бяла утринна заря.

– Отвори, при теб се връщам,

аз съм царска дъщеря.

Погледни ме: златокоса,

зло от люлка ме пови –

твоя блян ме омагьоса

в път, покитен от треви.

И не знам, честита бeх ли –

бабо, порти отвори:

ще ти дам от сърма чехли,

залог – скъпите сестри.

Мене мащеха пропъди,

ти във сън ме позова –

дай ми златните съсъди

на далечните царства!

О, пусни ме да науча

де е вечната вода –

аз съм болна, дай ми ключа

на вечерната звезда...

Трепна светнала и плаха

малка слънчева врата –

гледа захарната стряха

снежен сън и пустота...

Збигнев ХЕРБЕРТ (1924–1998)

ДОКЛАД ОТ РАЯ

В рая работната седмица трае тридесет часа

по-добри са заплатите там и цените се понижават

не измъчва и черния труд (в резултат на по-малката гравитация)

да сечеш дърва е досущ като писане на машина

общественото устройство е трайно

правителствата са умни

наистина в рая е по-добре отколкото всякъде другаде

Началния замисъл беше друг –

светли кръгове хорове и стъпала към абстракцията

но не се отдаде прецизно да отделят

душата от тялото и току дойдеше някоя

с капчица лой или мускулно влакънце

и трябваше изводи да се направят

да се смесят зърната на абсолюта с глинените зърна

значи още едно отстъпление от доктрината но последно

едничък Йоан е предвидил това: ще възкръснете тялом

Бога разглеждат малцина

онези които са само дух

другите слушат комюникета за чудеса и потопи

всички след време Господа ще разглеждат

никой обаче не знае кога ще се случи това

Засега като дойде събота точно в дванайсет по обед

сирените вият сладко

и от фабриките излитат небесните пролетарии

несръчно под мишница взели крилата си като цигулки

Oт полски: Първан Стефанов

Лиляна ЖЕЛЯЗКОВА (1955–200?)

ОТНОСИТЕЛНОСТ

Над Бога

също има БОГ

и Ангела

от АНГЕЛ ДРУГ е пазен!

Вселена –

най-безкрайното кълбо,

на друго някое кълбо

в средата!!!

* * *

Смъртта ще дойде тъй красиво, че ще й простя

дори това, че ще ме отведе навеки.

Смъртта ще е поредния ми танц

в лилавата небесна дискотека.

Смъртта ще има нежните черти

на мъж, сънуван милиони пъти.

Ужасна тайна, скрита под звезди,

последен дъх,

подобно стрък откъснат.

Смъртта ще бъде звън на телефон,

когато вече не очаквам никой.

Възторжена покана за любов

след сто признания

за безразличиe.

Съставил текста и подбрал за вас: Александър Карапанчев

Гражданин

2011-12-09T20:08:00.001+02:00

Ето какво написа в блога си „Любов към историята“ гражданинът, а не писателят Борис Акунин:

„Защо в нашата вредна страна дори гражданското общество не може да се събуди в удобно за писателя време?

Отива човек в едно тихо френско село да пише спокойно роман. За Фандорин, Ераст Петрович.

Но няма възможност да се съсредоточи върху приятната работа. Заминавам за родината. Петстотин километра зад кормилото и не се знае още дали ще улучиш полет.

Надявам се, че все пак ще се добера и ще видя историческото събитие със собствените си очи.

Пиша, между другото, този пост, защото ме помолиха да предупредя тези, до които не е стигнала все още тази информация:

МИТИНГЪТ ЩЕ БЪДЕ НА БОЛОТНИ ПЛОЩАД (а не на площада на Революцията).

И, моля ви, бъдете твърди. Не слушайте провокаторите, които ще ви подканят да правите нанякъде шествия, да щурмувате нещо или да рушите.

Нека те, другите, да крадат избори и да нарушават закона. А ние се държим по друг начин“.

Казва ни се често: творецът трябва да стои над политиката!

И правилно.

За гражданина обаче тази максима не важи...

Стачката върви към финал (провал)

2011-12-08T19:58:00.001+02:00

Mediapool.bg: “Профсъюзите са напуснали демонстративно разговорите и са заявили, че те ще бъдат подновени след оставките на изпълнителния директор на дружеството Йордан Недев и на шефа на директорския борд Владимир Владимиров“.

Ясно, стачката върви към финал (провал).

Когато синдикатите започнат да искат оставки, вместо това, за което са вдигнали хората на стачка, да знаете, че финалът (провалът) е зад първия завой…

„Резачът на гуми“

2011-12-07T19:55:00.001+02:00

Може би сте чели „Плетачката на дантели“ („La Dentellière“) от Паскал Лене.

Ако не сте, прочетете книгата – заслужава си („Гонкур“ за 1974 г.).

Може би сте гледали и едноименния филм на Клод Горета, създаден по романа (начало във филмовата кариера на Изабел Юпер).

Ако не сте го гледали, гледайте го.

Филмът „Плетачката на дантели“ определено си заслужава да бъде гледан.

За разлика от филма „Резачът на гуми“ (излъчваме го целия, за тези, които имат нерви и търпение).

Този филм изобщо не си заслужава да бъде гледан.

Много, ама много калпав филм, с много, ама много калпав актьор...

„Кожата, в която живея“ („La Piel que habito“)

2011-12-07T04:15:00.001+02:00

Силен филм на Алмодовар.

За насилието…

…което ражда насилие…

…а то от своя страна води до ново насилие.

Да не забравя и незабравимия Антонио Бандерас в главната роля.

„Розичка“

2011-12-04T21:10:00.001+02:00

Не обичам да ми разказват филми, после не са ми интересни, когато ги гледам.

От своя страна не обичам да разказвам филми, за да не ме намрази някой, подобен на мене.

Затова няма да се разпростирам нашироко върху съдържанието на полския филм „Роизичка“ („Różyczka“).

Млада жена е вербувана от своя приятел, офицер от Държавна сигурност, да следи университетски професор, неудобен със своите възгледи за властите.

Но попаднеш ли в обсега на тайните служби, независимо дали си преследвач или преследван, съдбата ти вече не е в твои ръце; в крайна сметка изгаря и твоето щастие, и щастието на тези, които са около тебе.

Действието на филма се развива на фона на метежните за Варшава 1967 и 1968 година – от постановката на „Задушница“ („Dziady“) през свалянето й от сцена до Мартенските събития, поставили началото на полското сбогуване с комунизма.

Филмът би бил изключително полезен за тези, които оплакват „светлото“ социалистическо минало…

Проектор

2011-12-04T08:25:00.001+02:00

Вчера - цял ден в училището.

Работим по един проект, който се оказа невероятно труден.

Днес продължаваме.

Какво ще се получи в крайна сметка, не зная, но между другото намерих ново значение на думата „проектор“ – човек, който прави проекти.

Обогатих си личната лексика, иначе казано…

Стачката може да се разрасне

2011-12-02T05:45:00.001+02:00

Вчера вечерта.

Стоим с колежката на гара Вакарел и чакаме влака.

Отвътре излиза нов ръководител движение: млада и стройна красавица.

- О – казвам си, - ако съкращенията засегнат това момиче, аз също ще се засегна много и ще се присъединя веднага към стачката…

За стачката с любов

2011-12-01T06:47:00.001+02:00

Не зная дали железничарите ще спечелят нещо от стачката, но аз определено съм на печалба.

Вместо да си ходя от Вакарел за Ихтиман в 15.00 часа, ходя си в 18.00.

Поради което вчера успях за времето до влака да проверя писмените работи на един клас и да настроя безжичната връзка на половината компютри в компютърната зала.

Иначе щях да влача и двете неща до Второто пришестгвие…

Придобивка

2011-11-30T06:55:00.001+02:00

Случи ми се нещо, за което отдавна си мечтая.

Имам си щори в кабинета по български език.

Вече две години

2011-11-28T06:57:00.001+02:00

Не се нужни много думи.

За тези, които гледахме RE:TV, нещата са ясни.

А на тези, които не гледаха RE:TV, предпочитайки бръснатата тиква от Учиндол, колкото и да им ги разяснява човек нещата, те няма да им станат ясни.

И все пак, ако някой пожелае да прочете, ето какво написа в блога си Ралица Ковачева на 27 ноември 2009 г.

А ние да помълчим една минута…

На гарата

2011-11-27T09:35:00.001+02:00

Сутринта рано, още преди да са започнали протестите, отивам на гарата да си извадя карта за пътуване.

В билетното стоят всички касиерки.

По време на стачка няма работа на смени, присъствието на работното място е задължително за стачкуващите.

Жените явно са нервни още от сутринта.

Дали вече схващат как ще свърши всичко?..

Кой за к`во учил

2011-11-26T08:12:00.001+02:00

Номинирали Боко за футболист на годината.

Нормално.

Като не става за нищо друго…

Балада за празните шишета

2011-11-24T21:01:00.001+02:00

Вчера Албена пусна в Гугъл плюс тази снимка.

Снимката ме впечатли много и като виден представител на даскалската поезия съчиних една

БАЛАДА ЗА ПРАЗНИТЕ ШИШЕТА

Жестока - уви! - е съдбата

към разните празни шишета:

отнася ги бавно водата

през девет земи във десета.

Шишетата никак не искат,

шишетата тихичко плачат,

обаче вълните се плискат –

навътре в морето ги влачат.

Под чужди простори беззвездни

ще спрат за почивка безкрайна,

ще шепнат на тъмните бездни

своята стъклена тайна,

че нямат съдби теменужни,

че тежка ги чака несрета:

шишетата стават ненужни,

когато са празни шишета…

Комунисти и жепейци

2011-11-24T06:43:00.001+02:00

На гарата отивам да си взема кафе.

Там са се наредили вече двама души, затова заставам малко встрани.

- Мини напред, – вика ми момчето отвътре – ей сега ще ти направя кафето.

- Ама тези хора са преди мене… - мънкам.

- Ще почакат, ти отиваш на работа, а те са жепейци!

- Ама и те са на работа – все още възразявам, докато поемам чашата.

- На работа ли? – смее се момчето. – Ти виждал ли си някога комунист или жепеец да работи?..

За руските „гъбари“

2011-11-22T20:58:00.001+02:00

У нас казваме, че тези, които не гласуват на изборите, „хозят за гъби“.

Нашите изборни „гъбари“ обаче нямат своя организация, а руснаците специално за изборите на 4 декември си направиха такава.

Роди се движението „Нах-нах“.

Символ на това движение е прасенцето Нах-Нах.

Името на прасенцето наподобява Ниф-Ниф, Нуф-Нуф и Наф-Наф от приказката „Трите прасенца“ на С. Михалков, но за никого не е тайна, че „нах“ отвежда пряко към един от любимите на руснаците изрази за засвидетелстване на „мили чувства“: „пошли их нà хер“ [1] (да ме извинят нежните дами с чувствителен слух, ама същият израз го има и в едно от най-драматичните стихотворения на Есенин „Пой же пой, на проклятай гитаре…“ [2])

Прасенцето Нах-Нах се появява и в клипове, призоваващи към бойкот на изборите.

А отношението към движението „Нах-нах“ е различно.

Докато например известният журналист Виктор Шендерович застана в неговите редици, писателят Борис Акунин призова нахнаховците да пораснат и заяви, че макар и с проклятия на уста, ще даде гласа си за киселата „Ябълка“ (партията „Яблоко“ на Григорий Явлинский)…

----------------------

1. Нещо като нашенското "да вървят на майната си", но по-солено: "хер" означа мъжки полов орган.

2. "Пой же, пой! В роковом размахе

Этих рук роковая беда.

Только знаешь, пошли их на хер...

Не умру я, мой друг, никогда."

По-интересни от Боко

2011-11-21T20:47:00.001+02:00

Вчера слушах едно интервю с Боко – все стари неща: цяла Европа закъсва, ние обаче сме върха на сладоледа.

Банално до пръсване.

Много по-интересни са ми тези бухльовци:

Sobre toda España…

2011-11-21T06:49:00.001+02:00

…el cielo está despejado.

Хм... Интересно...

2011-11-20T08:19:00.001+02:00

Вечер, посветена на Станислав Лем

2011-11-19T07:53:00.001+02:00

Организатори на събитието: Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Полския институт – София.

Място: Полския институт, ул. „Веслец“ 12.

Време: 22 ноември (вторник), 18 часа.

Писателят Атанас Славов, председател на „Тера Фантазия“, ще представи списанието „Лемтернет“, посветено на 90-годишнината от рождението на Станислав Лем.

Актьорът Богдан Глишев ще прочете откъси от пиесата на Лем „Миш-маш“ (в мой превод).

И нещо, което не е написано в афиша: ще бъде прожектиран филм по новелата на Лем „Маска” (получил Голямата награда на VІІ световен фестивал на анимационните филми във Варна, 2011 г.).

Всеки, който прочете това, да се чувства поканен, входът е свободен.

Възнамерявам и аз да бъда там, ако не ми мине котка път…

Пак

2011-11-17T21:15:00.001+02:00

Синдикатите трябва да колекционират вицове.

В много от тях ще открият дословна характеристика за себе си.

Като, да речем, в следния брадат виц.

Киркор вика на Гарабед:

- Ех, Гарабед, пак ми се ходи в Париж.

- Че ти кога си ходил, та пак ти се ходи – чуди се Гарабед.

- Не съм ходил – пояснява Киркор, - ама миналата година пак ми се ходеше.

Та и синдикатите така.

Канят се пак да вдигат национална стачка.

Ама кога досега са вдигали национална стачка, та пак?

Преди време, спомняте ли си, пак се канеха да вдигат.

И преди това пак...

Вестници

2011-11-16T21:12:00.001+02:00

Не чета най-четените вестници.

От време на време обаче надниквам в някой от тях, за да се убедя, че с основание не ги чета.

Като вчера.

Хвърлих поглед на един вестник, който се има за много сериозно издание, и попаднах на интервю.

От интервюто научих твърде важни неща.

За часовниците, които Бойко Борисов подарява на Цветанов, за басовете, които същият Борисов лови постоянно (на вързано), за това какво мисли за българския футбол, за отношението му към българските сериали.

И толкова, край на интервюто.

Иска ми се на мене да прочета едно истинско, сериозно интервю с министър-председателя на Република България, ама няма - поднасят ми интервю с Боко.

Мене обаче Боко не ме интересува, Боко ми е ясен като бял ден, чел съм „Бай Ганю“, мога да правя долу-горе някакви съпоставки.

Интересува ме министър-председателят, само че не го виждам.

И интервюиращ, и интервюиран – както е казал народът: хвани единия, че удари другия!..

Пенсиониране

2011-11-15T22:10:00.001+02:00

Щели да вдигат пенсионната възраст с една година.

От догодина.

След догодина сигурно с още една година.

После пак.

Поне за такива тенденции се носят слухове.

Което пък ме подсети за един виц от социалистическо време.

Рекъл бай Тошо на Цола Драгойчева:

- Цоло, много си стара вече да стоиш по президиумите, направо се напикаваш на стола. Хайде да вземем и да те пенсионираме.

- А, не, Тодоре! – опънала се баба Цола. – Пенсиониране само след насиране!

И си мисля дали не ми готвят и на мене същата съдба.

Пенсиониране само след…

Голям сеир ще бъде за децата!

Постой, паровоз…

2011-11-14T20:44:00.001+02:00

Напоследък все това ми се върти из главата:

„Постой, паровоз, не стучите, колеса,

Кондуктор, нажми на тормоза…“

(„Спри, локомотив, не тракайте, колелета,

кондукторе, спирачките натисни…“)

И как няма, когато наближава 24-ти.

А железничарите се канят точно тогава да спрат влаковете от осем часа сутринта до четири часа след обяд.

Влакът ми сутринта пристига на Вакарел в осем без пет.

Ама има навика да закъснява с по пет-десет минути.

Закъснее ли, стачката ще ме хване точно на Веринско.

Между Ихтиман и Вакарел.

А на Веринско няма нищо, там даже билети вече не продават.

И се чудя тогава накъде ще бъде по-добре да поема пеш: към Вакарел ли, към Ихтиман ли!

И си припявам горния мотив.

Пригласят ми Юрий Никулин с Георгий Вицин…

…или Владимир Висоцки (с пълния вариант на песента).

Бремето на екзорсизма

2011-11-13T18:24:00.001+02:00

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Б. Николов

Великият Достоевски, като всеки обзет от бесовете на месианството руски интелигент, чийто талант биел с криле по сивите стени на жалката руска действителност, си поставял възвишени цели и се опитвал да промени света. Неговия 190-годишен юбилей отбелязахме на 11 ноември. 130 години той, мъченикът и триумфаторът, не е с нас, но съдбоносните въпроси, поставени от него, са все още нерешени. Животът в Русия е непроменлив до отчаяние и също така вечни са тези въпроси.

Като юноша Достоевски, автор на „Слабо сърце“ и „Бедни хора“, повярвал в неведомия нему социализъм. Това му струвало скъпо. Николаевският ледников период и жестокият вертикал на властта му осигурили, както и на всички съдени по делото Петрашевски, инсцениран разстрел на Семьоновския площад, савани, капюшони: помилвали писателя с каторга и военна служба. Не случайно курсистките носели след ковчега му вериги.

Но светът на Александровите реформи, в който се върнал, бил съвсем друг. Каракозов, народоволците и Нечаев избавили бързо Достоевски от социалистическите илюзии и той попаднал в другата крайност: станал консерватор, мразещ католицизма, изобщо Запада и вечно въставащите поляци по-специално; започнал да издава скучните списания „Епоха“ и „Гражданин“. Но в литературата оставал честен и правдив, дал спасителни съвети и открил велики тайни. Тайната на руската интелигенция, която не жадува да натрупа капитал, а „да разреши мисълта“. Това е много вредно за здравето и комфорта, но с това сме интересни ние. Тайната на двойствения човек, когато „Дявол и Бог се борят, а бойно поле са сърцата на хората“. Тайната и опасността от полюсите Добро и Зло в човека: „Широк е човекът, прекалено е широк даже, аз бих го стеснил“. Тайната за покорността на тълпите и тяхното робство, разкрита от Христос на Великия инквизитор. И съвета: да се сломи по някакъв начин тази формула, която прави ненужен Христос и необходима инквизицията. Ето я черната формула на робството: „По-добре ни поробете, но ни нахранете“. Всичките тези тайни ни е открил Достоевски.

А ето и неговите рецепти. Писателят ни внушава навеки отвращение от убийството – никой „няма право“, не трябва да убива никого, нито мерзката старица-лихварка, нито своя недостоен баща Фьодор Карамазов. Расколников заплаща с нравствени мъчения и каторга, Иван Карамазов – с безумие. Не трябва да се развращават децата: Ставрогин завършва живота си със самоубийство. Не трябва да се мисли само за пари: лихварят от „Кротката“ се разплаща със самоубийството на любимата си жена. Не трябва да се убива дори в името на висши цели: убийството на хора като Шатов прави от народниците и народоволците хора като Верховенски и Шигальов, иначе казано – като Нечаев, след които идват такива като Ленин, Хитлер и Сталин.Интелигенцията трябва да спаси Русия с цената на своя, а не на чуждия живот. Съвет на Степан Трофимоивич от „Бесове“: да поемеш всичката болка, всичкото зло, всичкия хаос, а след това да се хвърлиш от скалата и да потънеш като стадото евангелски свине.

Достоевски искал да изгони бесовете. Той се превърнал в екзорсист. Въпреки съдбоносната си страст към играта, станал грижовен баща и примерен глава на семейство. Човечността ще спаси света. Единственото светло петно в мрачните „Бесове“ е добротата на Шатов към бившата си жена Маша, захвърлена от Ставрогин и раждаща в тясната стаичка на Иван чуждо за него дете, което той иска да осинови и да възпита като свое. Семейството. Децата. Обикновения човешки живот – това е спасението. Но Шатов е убит на прага на новия живот.

Альоша Карамазов призовава децата да помнят бедния Илюшечка. Лиза, ученичката на Альоша, иска „да се грижи за хората като за болни“. В „Унижените и оскърбените“ суровият баща прощава на опозорената Наташа и прибира при себе си умиращата Нели.

Блясъците доброта, разхвърлени по адския кръг на мрачното творчество на Достоевски, ни дават надежда и сили да живеем по-нататък.

Портфолио

2011-11-13T10:46:00.001+02:00

Чува се, че чиновниците отгоре щели да ни карат нас, даскалите, да си правим портфолио.

Всичката Мара втасала, това ни е само кусурът и той носи въпросното екзотично чуждо име, което блазни слуха и влива мехлем в сърцето.

Попрочетох доста материал по темата.

Доколкото в края на краищата ми стана ясно от прочетеното и от прегледаните няколко портфолиа (много тъпо множествено число има тази дума!) на учители от разни нашенски училищата, решили да изпреварят събитията, портфолиото е нещо, в което преди всичко се иска да се самохвалиш.

Ама много яко!

И да пишеш разни неща в стил социалистически реализъм за великата любов към великата професия на учителя.

Затова, докато не ме принудят с нормативен акт, ще видят от мене портфолио на куково лято.

Имам си много по-важни училищни неща за вършене.

А ако ме принудят – златни уста, хвалете ме!

Такова портфолио ще си спретна (при това електронно, а не в папка за бюрото!), че ще ми послужи и като входен билет за пред Свети Петър…

Истината за пожара

2011-11-12T07:57:00.001+02:00

Във Вакарел изгоря една къща, една книжарница и едно кафене, откъдето всъщност тръгнал огънят.

И по селото вчера са носеха какви ли не слухове.

Едни викат – нещо се запалило вътре.

Втори – не се е запалило, ами са го запалили.

Трети – бомба била заложена, защото имало взрив (макар че взрив предизвиква и обратната тяга, когато силната температура отвътре пръсне прозорците).

Четвърти – избухнала газова бутилка.

Пети цитират телевизията (толкова надежден източник, колкото и бабешките приказки).

С една дума – вакарелци ще има да си чешат езиците поне още пет дена.

А ако Цецовите юнаци си чешат това, което обикновено си чешат, така и няма да научим каква в действителност е истината…

Куче

2011-11-10T16:14:00.001+02:00

Вързано е за гаража, където си оставям всяка сутрин колелото.

Познава ме от година и половина.

И всеки път, когато мина покрай него, лае, та се къса (добре е, че не къса синджира!).

До онзи ден.

Някой му беше хвърлил пет-шест филии хляб.

Минах сутринта покрай него, но не ми обърна внимание: набиваше лакомо филиите.

Минах втори път, като си оставих колелото: пак нула внимание.

И оттогава не ме лае.

Разбра явно животинчето, че не ходя там, за да посегна на хляба му, и вече ме гледа със съвсем друго око…

Резултати

2011-11-05T09:36:00.000+02:00

Гледам пак резултатите от изборите във Вакарел.

Вакарелци си избраха стария кмет, кандидат на БСП.

Едновременно с това не дадоха превес на кандидата за кмет на община Ихтиман, издигнат от БСП.

Предпочетоха за общински кмет кандидата на ГЕРБ.

А още на първия тур пуснаха толкова малко гласове за кандидата на ГЕРБ за кмет на селото, че го оставиха на доста голяма дистанция от балотажа.

Което ме кара да си мисля, че партийните марки на местни избори май наистина вече не играят абсолютно никаква роля…

Съответствия

2011-11-04T06:47:00.001+02:00

Постепенно влизам в стария си ритъм.

Умората малко по малко ме напуска.

Снощи успях да изгледам един филм от край до край, без да изпадна в непробудна забрава до сутринта.

Филма „Mussolini: Ultimo atto“ на Карло Лизани, разказващ за последните дни на Бенито Мусолини и Кларета Петачи.

И в този филм героят понякога много ми напомняше един нашенец.

Краят на Дучето е известен: разстрел и трупът му виси с главата надолу в центъра на Милано.

А на мене ми се струва, че краят на нашенеца ще е същият.

Но в преносен смисъл, разбира се…

Гласувай!

2011-10-22T04:20:00.001+03:00

Приветствам призива да се гласува, а не да се ходи за гъби.

Но си мисля, че проблемът не е толкова в страха, колкото в глупостта човешка.

В стремежа си да накажем някого („Аз пък на тези няма да ходя да им гласувам!“ - чух да казва една лелка) всъщност наливаме вода точно в неговата мелница.

СИП по фотография и кино

2011-10-14T06:29:00.001+03:00

Заобиколен от техника, започвам лекция за софтуера, с който ще работим.

- Ей сега ще ви покажа фотошопа, който ми виси на компютъра, без изобщо да го използвам.

Кратко прекъсване, търсят ме от счетоводството в Ихтиман (замествам за известно време директорката си и нося в училище две дини под една мишница; избирателната комисия ми е третата, но стига съм мрънкал...).

- А това е програмата, с която ще правим фотомЕнтажи… - обясненията продължават.

Прословутите мои ключове, които губя най-малко пет пъти на ден. Децата знаят какво да снимат.

Малко уморен накрая, но доволен...

Фантастивал!

2011-10-12T06:33:00.000+03:00

ФАНТАСТИВАЛЪТ ще се проведе от 17 до 30 октомври в град София.

Любители на фантастиката, а и не само, не го пропускайте!

Най-изчерпателни подробности - на ТОЗИ САЙТ.

Боксова круша

2011-10-11T06:34:00.000+03:00

Шварценегер поканил Боко да участва в снимките на „Непобедимите 2“.

Пресата не уточнява за какво го е поканил – за артист или за статист, макар че второто е далече по-вероятно.

И Хичкок участва в доста от своите филми: мярва се за няколко секунди – я като минувач, я като пътник в трамвай.

На мене обаче ми се струва, че по сценария на „Непобедимите 2“ главните герои сигурно трябва да набият някого.

А Боко, ако не за друго, за боксова круша безусловно става…

Гении

2011-10-09T07:31:00.000+03:00

Бойко щял да става почетен член на Съюза на българските художници.

Досега знаехме един гений в областта на изобразителното изкуство.

След горепосочения акт вече ще са двама.

Леонардо да Винчи и…

Бойко да Банкя.

Жалби

2011-10-08T09:15:00.000+03:00

В избирателната комисия нахлува една кандидатка за кмет и започва да се оплаква от неправомерна агитация на политическите си конкуренти.

- Давай една писмена жалба, тъкмо довечера имаме заседание, ще я разгледаме – казвам.

- Няма да пиша жалба – отвръща кандидатката, - но комисията е длъжна да вземе мерки.

- Да, длъжна е – гласът ми леко загрубява, защото в момента пиша удостоверенията на застъпниците и нямам време за празни приказки – и ще го направи, когато подадеш писмена жалба и опишеш случая.

- Ще напиша! – тросва се кандидатката. – До БТВ ще напиша, да дойдат и да снимат, а на вашата комисия тук само копие ще оставя! – и си заминава смъртно обидена.

Разбира се, нищо няма да напише.

Българинът много обича да се жалва, ама устно.

Накарай го обаче да се ангажира с един подпис, няма и следа да остане от него.

Същото наблюдавам и в училище.

Идва една майка:

- Вие ли замествате директорката.

- Аз – отвръщам.

- Искам да си поговорим за моето дете, много го тормозят съучениците му.

- Това с разговори не върви - обяснявам, - напишете писмена жалба, опишете в нея конкретно за какво става дума, а аз ще я разгледам веднага, ако трябва ще свикам и педагогическия съвет още днес, след което ще има съответно решение.

И майката отива да пише жалба.

Още я пише.

А оттогава мина една седмица…

Вторник ли?

2011-10-05T07:00:00.000+03:00

Само който не се е занимавал с избори, не знае какви куриози има по изборите.

В час съм по български език.

Телефонът ми, който може и цяла седмица да се окаже умрял (с незаредена батерия), този път е в ред и внезапно звънва.

Явно става въпрос за нещо, свързано с работата ми в общинската избирателна комисия, иначе всеки, на когото давам номера си, го предупреждавам, че ако ме потърси по личен въпрос по време на учебен час, ще го изтрия от списъка, а това означава край на разговорите с мене, защото на хора, които не са ми въведени в телефона, не отговарям.

Извинявам се на учениците и излизам в коридора.

- Ало – обажда ми се една от кандидатките за общински кмет и водач на партийна листа – искам да говоря нещо с тебе във връзка с изборите…

- Утре – казвам – съм дежурен след обяд в комисията, ела, ще говорим! По телефон работа не се върши, а и съм в час, учениците ме чакат…

- Как така в час – искрено се учудва събеседничката ми, - нали днес е събота?

- Не - викам, - не е събота, вторник е!

- А? Вторник ли?...

-----------------------------

Тук прекъсвам моя разказ.

А тази случка, която изобщо не е измислена, а напълно истинска, ви я доверявам, не за да ви кажа какви хора се кандидатират за наши представители, а за да ви кажа за какви хора някои хора ще гласуват да бъдат наши представители.

И ако тези гласуващи надделеят, пример - бат` Бойко.

Само че този път ще е на местно равнище...

Репи

2011-10-03T06:46:00.002+03:00

Като гледам местните кандидатски листи, доста народ е припълзял от една партия в друга.

Любимата посока на движение се оказва – естествено! – ГЕРБ.

Има и такива вечни кандидати, които и самите те сигурно не знаят колко партии са сменили.

Но затова пък да им имам на всичките самочувствието.

И както вече казах на друго място, всички се виждат победители.

И са разпределили службите в общината.

Подбъзикваме ги на тази тема в общинската избирателна комисия, а те се смеят като репи.

Защото са си репи…

Случаят Катуница и още нещо важно

2011-09-27T08:47:00.002+03:00

Случаят Катуница беше в началото си криминален.

След това се превърна в мутренско-етнически.

И накрая се оформи като политически.

Защото никой не може да ме убеди, че шествията и протестите, появили се в един и същи ден в различни градове на страната, са спонтанни.

Зад тях стоят политически сили, които използват случая, за да наберат свежи предизборни плодове от дървото на омразата и расизма.

Впрочем, едва ли всичко това ще има голям ефект за изборите.

За няколко дена виковете и крясъците ще стихнат, след седмица и нещо случаят Катуница ще потъне в забрава.

Българинът бързо забравя, освен едно нещо: че Иван Костов е виновен за всичко.

После циганите отново ще гласуват масово.

Множество от българите отново ще отидат в изборния ден за гъби.

И циганските гласове ще имат отново значителна изборна тежест.

И за това изобщо не са виновни циганите.

Защото, ако българите гласуват със същата масовост като тях, никой няма да се интересува от циганските гласове, няма и да ги купува – те няма да имат решаващо значение.

А за мутрите – цигански, български, турски и прочее – въпросът е малко по-особен…

Съчинение

2011-09-26T06:57:00.000+03:00

Ваканцията свърши, училищната работа започна и аз проверявам вече писмени работи.

Ето как започва съчинението на Ася от VІ клас:

„През лятната ваканция бях в Ихтиман на гости при сестра ми. Играех си с моята племенничка, но както си седях на стола, видях едно момиче да стои на моста. Чакаше майка си. То беше толкова самотно, че аз отидох до него и го попитах дали има приятелка. То ми каза, че няма, и аз му предложих да сме приятелки. Момичето се съгласи. Но му казах, че утре трябва да си тръгвам. То ме прегърна и ме помоли да остана още един ден. Аз се съгласих и взехме да си играем…“

Грешките в съчинението са много малко, оценката, която съм поставил е „Много добър 5“.

В полето Ася е нарисувала сърце и под него е написала: „Много е лошо да нямаш приятел“.

Едно най-обикновено детско съчинение, ще кажете.

Да, така е и нямаше да ви занимавам с него, ако Ася не беше циганче.

Много по-интелигентно и много по-грамотно от тези, които предлагат да направим всички цигани на сапун…

Българската следа

2011-09-25T09:00:00.000+03:00

Преди доста време по повод на мрънканиците, че циганите пътуват без билети по влаковете, написах, че за това са виновни не циганите, а кондукторите българи, които ги научиха на този мурафет, прибирайки в джоба си определена лепта от гратисчиите.

Сега ще кажа същото и по повод на „цар“ Киро.

Той е чисто български продукт!

Както и цялата ширеща се в страната царкировщина.

Знаете ли колко мазно гледат към циганите сега преди изборите местните партийни лидери?

Ако има начин и задника им ще целуват за гласовете им.

А вземат ли властта, пипат меко с тях, защото пак ще има избори.

Пък после циганите били виновни, че самочувствието и своеволията им са минали границата.

Не по циганите, а по други трябва да хвърляме камъни...

За да ги помнят

2011-09-24T08:06:00.000+03:00

Из блога на Борис Акунин „Любовь к истории“

Превод: Павел Николов

Някога отдавна, когато почивах на черноморското крайбрежие, се приближавах всяка сутрин до прозореца и виждах на съседната планина надпис „КОЛЯ“. Някой го беше направил с бели камъни бог знае отпреди колко години, вероятно използвайки за този титаничен труд не една седмица.

Незнайният Коля е бил движен от някакъв титаничен инстинкт, който поради моята младост ми се струваше загадъчен. Явно ставаше въпрос за съобщение, при това важно, но аз не го разбирах. Искаше ми се да отговоря на планината: „Ама че си глупак, Коля!“, а това, съгласете се, не е конструктивно.

Очевидно технологията е била такава

По-късно често срещах подобни съобщения. Срещах следите от творчеството на събратята на Коля навсякъде – в родината и извън нейните предели. Най-често тези безхитростни графити са много по-малко монументални, но непременно са върху нещо изключително: ако не е планина, ще е историческа забележителност или паметник. Коля непременно изсича върху тези скрижали своето име и това е. Понякога добавя годината или мястото, откъдето е дошъл.

С времето разбрах, че това не е хулиганство и не е преднамерен вандализъм. Това е низша форма, в която се проявява една от най-високите човешки амбиции – желанието да увековечим своето име, иначе казано – да продължим своето съществуване извън пределите на физическия живот, да останем в паметта на бъдните поколения. Има и специален термин за означаване на тази потребност: етернизация.

Просто да увековечим себе си можем по различен начин. Един построява храм – друг го запалва. Един оставя след себе си прекрасна статуя, друг – надпис с гвоздей върху статуята.

Но каквото и да е надраскано на статуята, съобщението крещи за едно и също: „Кажете на всичките там разни велможи: сенатори и адмирали, че ето, ваше сиятелство, живее в този и този град Петър Иванович Бобчински. Точно така кажете: Петър Иванович Бобчински“.

Само един път, а и то по удивително стечение на обстоятелствата, ми провървя да измъкна от небитието крайчето на отдавна приключилия живот на един такъв Петър Иванович (впрочем, бащиното му име така и си остана неизвестно за мене).

Бях в Ерусалим при храма на Гроба Господен и, както обикновено, вместо да благоговея и да се любувам на архитектурата, се вглеждах с интерес в графитите по дървените врати на катедралата.

Там има какво да се прочете

Видях надпис на кирилица: „Петър. Копривщица. 1860“. За мой срам какво означава втората дума, не знаех и вероятно тя щеше да ми изскочи от главата, ако не беше едно странно съвпадение. Веднага след Израел ми предстоеше да отида в България – да проуча на място нещата, преди да напиша сценария на „Турският гамбит“. Вечерта в хотела седнах да прегледам дошлият по електронната поща маршрут на бъдещото ми пътуване. Гледам – познато име. Оказва се, че това е едно българско градче и че скоро ще мина през него. Като се учудих, поклатих глава и, разбира се, забравих за Петър от Копривщица, който беше надраскал вратата на светилището.

А след една седмица си го спомних. Защото, когато бях в Копривщица и наминах (пак по навик) към местното гробище, намерих там гроба на някой си Хаджи Петър (хаджи е човек, който е ходил да се поклони на Гроба Господен) и годините на живота му бяха съответстващи. „Е, здравейте, Петър Иванович – казах му аз. – Някога ще разкажа за вас на всички възможни велможи и адмирали“. Което всъщност правя в момента.

Предлагам на вашето внимание и няколко снимки от моята Колекция (в дадения случай наречена така по думата „Коля“).

Тази статуя от ХVІ век се намира в залата на средновековната скулптура в Лувъра:

Така изглежда отблизо. Приятно е да знаеш, че по времето на д`Артанян грамотността е била вече толкова разпространена

Ето едно оръдие от четвърти бастион, защитавало доблестно Севастопол:

Близо до френското село Сен Реми дьо Прованс като по чудо се е запазила прекрасна римска арка.

А на нея в годината, когато починал Луи ХІІІ, се е отбелязал някой си Адриан Лонгве, да го споменем с лоша дума

Р.S. Забележително е, че нито един път не видях по подобен начин да са се опитали да обезсмъртят името си жените. Не зная с какво да обясня това. Или ръцете на жените са по-малко енергични, или желанието за етернизация е чисто мъжки синдром.

Предизборни миниатюри

2011-09-23T09:14:00.001+03:00

Преди изборите местните лидери и кандидати стават много нервни и шизофренично подозрителни.

Всеки вижда във всичко, дори и в неща, на които иначе не би обърнал много голямо внимание, таен план на политическия противник да го преметне и да му измъкне по нечестен начин сладката изборна победа.

И това е, струва ми се, защото всеки би преметнал всекиго, стига да му се отдаде такава възможност…

----------------------------

Рибата е още в морето, но местните партийни активисти вече палят огъня, слагат тигана и наливат маслото.

Моливите шарят по тефтерите: „Тези ще имат толкова и толкова общински съветници, онези – толкова, третите – толкова… Значи, ако…“

Моливите теглят чертата и накрая сметката излиза винаги в полза на този, който държи съответния молив.

Дългогодишният ми опит с изборите обаче ме е научил, че подобни сметки най-често излизат направени без кръчмаря…

Пак две миниатюри

2011-09-20T06:56:00.002+03:00

Представяте ли си МУЗЕЙ НА ИЗКУСТВОТО в Германия?

И там централно място да заема статуя на Хитлер!

Не може, нали?

А у нас може!

МУЗЕЙ НА ИЗКУСТВОТО с бандитската мутра на другаря Ленин в средата...

.......................................

Политическата мегаломания си личи и при местните избори.

Партии, за които е ясно, че я вземат, я не вземат едно място за общински съветник, регистрират листи от по седемнадесет души...

Лемтернет

2011-09-19T08:52:00.000+03:00

Излезе специален брой на списание „Фентернет“, издание на дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Специалният брой се казва „Лемнернет“, защото е посветен на 90-годишнината от рождението на полския писател Станислав Лем.

Списанието излиза със съдействието на Полския институт в София.

В него ще намерите и един разказ, преведен от мене.

Както и доста пространно интервю с моя милост, в което развявам разни „невчесани“ мисли по темата Станислав Лем.

Но стига съм се хвалил, ето две писма, които ще ви кажат много по-интересни неща по въпроса.

До госпожа Анна Пахла,

директор на Полски институт – София

Многоуважаема госпожо Пахла, имаме една приятна новина, свързана със световноизвестния полски писател Станислав Лем, роден на днешния ден преди 90 години.

На 6 септември т.г. в Балчик приключи дванадесетият Конгрес на българските фантасти (Булгакон). Между наградените на него е и нашият „ЛЕМТЕРНЕТ“ – списание, което излезе с любезното съдействие на ръководения от Вас институт. Формулировката на журито е: „За уникален проект“.

С поздрави: Атанас П. Славов, председател на Дружеството

на българските фантасти „Тера Фантазия“,

и Александър Карапанчев, секретар на същото дружество

София, 12 септември 2011

А ето и отговора от Полския институт:

Уважаеми г-н Славов,

Уважаеми г-н Карапанчев,

Благодаря Ви за любезното писмо, с което ме информирате за наградата, с която специалният брой на списанието „ЛЕМТЕРНЕТ” е бил награден по време на дванадесетия конгрес на българските фантасти „Булгакон”. Моля да предадете моите поздравления на целия екип, работил върху броя, който с труда и фантазията си допринесе за спечелването на престижното отличие от такъв авторитетен форум като конгреса.

Изданието има интересна корица, която веднага привлича вниманието на любителите на фантастиката, а публикуваните в него материали са изключително интересни и разнообразни. Лемоизмите ни карат да се посмеем, а библиографията улеснява почитателите на Лем в търсенето на негови творби, излезли в България. Любопитни са и поместените преводни и коментарни материали. Благодаря още веднъж за хубавата изненада и се надявам, че с този брой ще зарадваме всички, които обичат творчеството на Станислав Лем.

Искрено вярвам, че с представянето на това издание на 22 ноември т.г. в Полския институт в София достойно ще отбележим 90-годишнината от рождението на великия писател фантаст Станислав Лем.

С уважение,

Anna Pachla

Dyrektor Instytutu Polskiego w Sofii

По книжата им ще ги познаете

2011-09-18T09:31:00.000+03:00

Че сериозните претенденти за местната власт в община Ихтиман ще бъдат БСП и ГЕРБ, си личи по документите за регистрация, които подават.

Единствено техни книжа са изпипани до прецизност, дето се вика – няма за какво да се хванеш, дори и да искаш.

Всички останали, подадени досега, са – малко или много - майка плаче.

А има и още да се подават.

Да му мисли избирателната комисия...

Благодатният 15 септември

2011-09-16T07:08:00.000+03:00

Не винаги 15 септември (началото на учебната година) е чак толкова благодатен.

Благодатен е, когато в скоро време се задават избори.

Тогава дечицата получават подаръци „отгоре“.

А на учителите – пак „отгоре“ - им благодарят за „самоотвержения труд“ и прочее ала-бала.

Аз, както винаги, пак прекарах „празника“ зад „трибуната“.

Празнично настроение ми дойде малко по-късно.

И тогава чак си казах, че на 15 септември има все пак нещо благодатно…

Пожелание

2011-09-15T06:43:00.001+03:00

На всички дечица – успешна учебна година!

- А на даскалите, даскале? – ще ме попита някой.

- На даскалите – отговарям, - им плащат да си гледат добре работата; ами да си я гледат, а не само да навъртат години за пенсия…

Неграмотност

2011-09-14T08:27:00.000+03:00

Защо викате, че децата били много неграмотни.

Не са само децата.

Я вижте как се е регистрирала в ЦИК за изборите тази партия: „ВЯРА МОРАЛ РОДОЛЮБИЕ ОТГОВОРНОСТ – НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ЗА ЕДИНСТВО“.

Тръгнали избори да правят, три запетаи не могат да сложат!

Едвард Радзински

2011-09-12T07:14:00.000+03:00

Драматург, сценарист, писател, телевизионен водещ.

Като историк май го приемат в Русия много често със скърцане на зъби, някои изобщо го отричат като такъв, но какво да се прави – Радзински е майстор в разбиването на исторически догми и митове.

Напоследък съм се загледал във филмите с Радзински, направо казано - решил съм да изгледам всичко, което намеря в Интернет.

Горещо препоръчвам тези филми; с една уговорка – на руски език са, а не съм видял досега някъде субтитри за тях.

Ето един малък откъс от „Пророкът и бесовете“ (трисериен филм за Достоевски; и не само за него).

Превод на текста:

„И изобщо, когато победи болшевишката революция, те с някаква прецизност ще изпълняват всичко, което е написано в романа „Бесове“.

Ето така ще има безпощаден терор и гибел на милиони, за да се прескочи канавката.

Ето така ще бъде обявено, че необходимо за обществото е само необходимото.

Ето така всеки ще следи всеки, всеки ще донася за всеки и Микоян, изказвайки се за 20-годишнината на органите на НКВД, ще каже: „У нас всеки трудещ се е работник в НКВД“.

И така ще се борят с изключителността, и на знаменития параход всичките велики умове на Русия ще бъдат отправени в чужбина, и така страната ще изповядва единствено вярното и нерушимо учение на Маркс-Енгелс…

Така че през двадесетте години се появил този анекдот.

Болшевиките издигнали паметник на Достоевски и през нощта някой написал на цокъла: „НА ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ ОТ БЛАГОДАРНИТЕ БЕСОВЕ“…

Девети септември (социдиотизъм)

2011-09-09T07:56:00.001+03:00

Автор: неизвестeн

Девети септември ми купи палтенце

и каза: Честито, честито, момченце!

Девети септември ми купи сандалки.

- Да припкат - заръча - краченцата малки!

А после ми сложи в ръката геврече

- Хапни си! - Девети септември ми рече.

Накрая, дечица, каква изненада!

И знаменце даде ми той за парада.

Изтичах при баба, разказах й всичко.

А баба въздъхна: - Ех, внуче, добричко.

Такъв е, такъв ни е е празникът - харен.

И всеки го среща сега благодарен.

Той дава на всинца ни эдрешки, закуски

и розово слага по детските бузки…

Камиларско

2011-09-08T05:24:00.000+03:00

В музея на Тато имало две седла за камили, подарени му от Кадафито.

Много емблематичен подарък, викам аз.

Тато имаше мозък колкото една камила.

Управляваше държавата, както се управлява камила.

А вчера цяло стадо камили се събра да му чества 100-годишнината.

Малко са седлата…

Копривщица, 2011 г. - филм

2011-09-07T07:24:00.000+03:00

Най-сетне завърших монтажа.

И сега, като добър българин, иде ред да помрънкам.

Първо, наложи се да направя две части, а исках да е само една.

Но се оказа, че едната камера (трябваше да използвам две, акумулаторът на първата не можа да покрие цялото време) е снимала във формат 3:4, а другата – на широк екран (16:9).

Нямаше как да съгласувам двата формата, затова частите са две (освен това първата част трябваше да я разрежа на още две, за да мага да я кача в Мрежата – превишава с 5 минути времето, изисквано от Dailymotion; иначе на диска е цяла).

Неопитен съм в снимането на дълги неща и точно от такъв вид, затова много моменти не са добре представени, а някои изобщо са изрязани.

Съжалявам за отрязаното на половина изпълнение на поета Димитър Милов, но точно тогава трябваше да сменя едната камера с другата.

А в началото на изпълнението на Мариана Дафчева, поетеса от Асеновград, една коза (на два крака) ми блъсна с лакът камерата и я изключи; докато я включа отново, цялото изпълнение, уви, пропадна; за което също много съжалявам.

Има много дефекти в целия филм (част от глави в кадър, говор на хората наоколо и други разни), някои от които съм маскирал по-успешно, някои не.

Надявам се догодина да се представя по-добре, поправяйки повечето от допуснатите тази година грешки.

Честит празник!

2011-09-06T08:03:00.000+03:00

Най-българския от всички…

Като във вица

2011-09-05T08:18:00.001+03:00

Днес у дома е като във вица:

„- И трите ли, дядо попе?

- И трите, чадо, и трите!..“

Историята е кратка, изкуството вечно

2011-09-04T09:56:00.004+03:00

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Б. Николов

През тази година се навършват 75 години от създаването на две много различни художествени произведения, руско и американско, които със силата на мощното си въздействие върху мнозинството, некомпетентно в областта на историята, са затъмнили и поправили тази история.

Vita brevis, ars longa – животът е кратък, изкуството вечно. През 1936 година обикновената домакиня Маргарет Мичъл написала бестселъра „Отнесени от вихъра“, екранизиран много скоро, през 1939-та. Качественият текст и великите актьори Вивиан Ли и Кларк Гейбъл направили завинаги прави, несправедливо обидени и достойни за възхищение воюващите за несправедливото дело южняци, а северняците и самия Линкълн превърнали в грабители, насилници, изчаидя, едва ли не есесовци. В контекста на войната на Севера срещу Юга (1861-1865) думата „янки“ започнала да се възприема като ругатня.

В същото време талантливият одесец Валентин Катаев написал книга, по която се възпитавали поколения съветски деца – „Самотна лодка се белее“, и в която нашите Том Сойер и Хък Фин, тоест Петя Бачей и Гаврик Черноиваненко, участват в това, което станало (не без леката ръка и на руската литература) в очите на съвременниците и потомците „революция от 1905 година“.

Как писателите успяват да променят историята? Всички сме чели в детството си „Чичо Томовата колиба“, написана от друга една домакиня – Хариет Бичър-Стоу. Дори президентът Линкълн бил впечатлен и казал, че „малката жена започнала голямата война“. Но къде ще се мери тази книжка, толкова наивна и праволинейна, с един роман за любовта, за героичната армия на южняците и подвижниците от ку-клукс-клан, за техния стоицизъм, благородство и хармоничен живот с черните роби. А още повече с южняка Фолкнър, които със силата на своя гений и престиж окончателно убил историческата истина, затвърждавайки „южната“ версия на „Отнесени от вихъра“. Къде ще се мери текстът на „Чичо Томовата колиба“, където малкото момиченце Ева проповядва аболиционизъм, с най-касовия филм в историята на САЩ, спечелил осем „Оскара“.

Разбира се, романът и филмът не успели да навредят на американците, но руският читател останал с впечатлението, че в робството не е имало нищо страшно, още повече че ние също имаме зад гърба си изискана дворянска цивилизация, от Пушкин до Тургенев, чиито вишневи градини са израснали от труда и униженията на поколения крепостни селяни.

А Валентин Катаев преуспял повече. Неговата повест оправдава не само 1905 година, но и 1917-та. Скиталчествата на честния интелигент Бачей, бащата на Петя, изгонен от гимназията заради лекция за Толстой; отвратителните жандарми; антисемитката и пазарна мафиотка мадам Стороженко; „кървавия царски режим“; Николай ІІ като насилник; светлите образи на одеските болшевики, стрелящи във войниците и казаците; прелестният дядо на Гаврик, пребит до смърт в участъка; милият болшевик Терентий, Петя и Гаврик, носещи патрони на бойците, романтиката на въстанието на „Очаков“, избягалият каторжник и симпатяга, матросът от „Очаков“ Родион Жуков. И редом стои „Лейтенант Шмид“, гениалната поема на Пастернак.

Получава се така, че качествената литература се превръща в очите на читателите в истина. В литературата южняците от САЩ са затъкнали на пояса си Харпър Ли с нейния антисегрегационен роман „Да убиеш присмехулник“.

При нас се е получило още по-ужасно, нали жандармите изобщо не могат да пишат, освен ако не става дума за протоколи от разпити. Толкова по-зле за историята. И за читателите на романи, които рано или късно ще налетят на острите й рифове, скрити от вълшебната синя и гладка повърхност на изкуството.

Американците са рационални, те ликвидираха ку-клукс-клан и сегрегацията и избраха Обама въпреки Фолкнър и „Отнесени от вихъра“. А ние, като децата на Хамелн, отидохме след дивната музика на руското изкуство направо на дъното. И до ден днешен пускаме мехури.

Удостоверение

2011-09-03T06:58:00.004+03:00

Дадоха ми удостоверението за член на общинската избирателна комисия.

Така де!

За да мога да се легитимирам у дома, че наистина ходя на дежурства и заседания в Комисията, а не някъде да нагъвам мастика с мента…

Изгрев

2011-09-02T07:23:00.001+03:00

И на моята улица изгря предизборно слънце.

Във вид на нови тротоари и асфалт.

Сега колелото ми няма да подскача по дупките.

Дай, Боже, през два месеца избори!

Яне предложил…

2011-09-01T07:36:00.003+03:00

Яне предложил парламентът да не работи до изборите.

Сигурно защото там са се скъсали от работа досега.

----------------------------------

Първанов искал Тройната коалиция да прекъсне мандата си.

Ама не го послушали.

Аз пък миналата година исках да стана космонавт.

Ама от НАСА не ме послушаха.

-----------------------------------

Един вика, че бил доволен от лифтовете в Рила.

Ходил до Езерата и вечерта вече си бил изкъпан в София.

Ей, байка, да си чувал, че чистотата е враг на туриста!?

----------------------------------

Проститутки протестирали с искане да се легализира професията им.

Абсолютно съм съгласен с каките!..

Контейнер

2011-08-31T11:07:00.002+03:00

В училището за Европейския младежки ден ще правим екологична пиеска.

Както винаги, ще има роля и за мене.

Дори сам си я избрах.

Ще играя контейнер.

За боклук…

Две миниатюри

2011-08-30T11:33:00.003+03:00

По Нова телевизия щял да стартира през есента нов комедиен сериал – „Етажна собственост“.

Мене ако питат, вече започна в цяла България друг комедиен сериал – „Избори“.

--------------------------------------

Българските ученици учели повече чужди езици от британчетата.

Браво, ама то в края на краищата не е важно колко повече учиш, а колко повече можеш да използваш наученото.

За това обаче нищо не се казва.

Подарък

2011-08-29T07:22:00.002+03:00

Рядко е някой да подари нещо на някое училище.

И ако това все пак се случи, човек няма как да не се трогне.

Ето този апарат подари на моето училище господин Иво Стойнев от град София.

Жестът говори сам по себе си за човека, който го е направил, така че няма да се разпростирам с повече думи.

Апаратът ще бъде използван от учениците, участващи в СИП „Фотография и кино“, който водя в училището.

Опитах го вече, прави чудесни снимки.

„Канон“ е все пак…

Добавка: Господин Стойнев е създател на проекта във Фейсбук „SOS детска библиотека“. Надникнете там и ако можете с нещо, съдействайте!

Навсякъде

2011-08-28T08:59:00.001+03:00

М. Ст. написа във Фейсбук: „Рокля... с лика на Баце.... питие с неговото име.... ароматизатори с неговия лик отново.... Искам и тоалетна хартия!!!! И друго искам... ама ми е неудобно да го напиша....“

То и на мене ми е неудобно да го напиша.

Затова ще го покажа.

Този дивен и прекрасен свят

2011-08-27T09:20:00.004+03:00

Автор: Валерия Новодворская

Превод: Павел Николов

На 27 август 1871 година, преди 140 години, в семейството на немски емигранти в САЩ се ражда син – бъдещ заядлив, но повърхностен публицист, който цял живот нападал своята Америка, и талантлив, ярък, правдив писател, който възвеличил нейната сила, свобода, справедливост и блясък. Публицистът и писателят се казвал Теодор Драйзер. Прочетох го в средата на 60-те години и веднага обикнах „Сестра Кери“ и „Американска трагедия“. Както се изясни по-късно, именно тези произведения вече цял век хората четат и екранизират, забравили напълно за антиамериканската агитация от сборника „Бий, барабан!“, за възторжените отзиви за СССР, за дидактичните и унили романи „Джени Герхарт“, „Финансистът“, „Титанът“, „Стоикът“ и пр.

Родителите на писателя живеели бедно, след като загубили дребното си предприятие, и на Драйзер не му стигнали средства да завърши университет. Юношата започнал да работи като репортер и станал заради тежкия си живот ляв. Той изминал целия път на така наречените прогресивни американски публицисти, като не забравил да настъпи нито една мотика. Писал оди за работническото движение и панегирици по адрес на СССР, а през 1927 година се озовал в Москва за 10-годишнината от нашия Армагедон. Обявявайки се публично срещу фашизма (което е правилно), подобно на много западни интелигенти Драйзер се влюбил задочно в Сталин, а преди това едва не отплавал в испанските интербригади и половин година преди смъртта си, през 1945-та, станал член на комунистическата партия на САЩ. Но не престанали да го печатат, не го изгонили от Америка, не го пратили в затвора, плащали му изправно и дори Рузвелт се срещал лично с него. Да беше се опитал да живее така в СССР!

В лицето на мрачните и износени жители на Москва и Ленинград Драйзер приветствал равенството (на Соловки не го завели) и отсъствието на контрасти. Но неговите герои Кери Мибър и Клайд Грифитс мислят различно. И колкото и Драйзер да издевателствал над „дивния прекрасен свят“ на Америка, в този свят дори за бедните имало лифтове към успеха. Талантът например. Талантът на Кери Мибър, който я прави звезда на Бродуей. Талантът на Теодор Драйзер, който го издигнал до върховете на благосъстоянието и успеха. Талантът и упорството на Самуел Грифит от „Американска трагедия“, който си създава свой бизнес и става милионер, за разлика своя брат, неудачник и сектант, от когото се срамува дори собствения му син Клайд.

В своето творчество Драйзер е правдив, не е написал евтини агитки като Джон Рид със своя опус „Десет дена, които разтърсиха света“ или като нашият любим Джек Лондон, надраскал неизвестно защо отвратително идейната „Желазна пета“, която никой не чете. И се получило така при Драйзер, че животът в Америка е уреден правилно, че там порокът се наказва и се възнаграждава ако не добродетелта, то поне приличието. В Чикаго дори младите момичета през тези години можели да постигнат успех. Ако си красива като Кери, иди на сцената или си намери някой да те издържа. Ако си безцветна като сестра й Мини, живей в скромно жилище с работника Ханс. Събирай пари, труди се. Защо загива Робърта Олдън? Защото е сгрешила дори в собствените си очи. Иначе не би се страхувала толкова от хорската мълва. Защо загива Клайд? Слаб, сластолюбив, нито енергия, нито талант, нито знания, нито морал. Би могъл да изтегли щастлив билет с богатата Сондра, но неизвестно защо съблазнява Робърта. И Клайд завежда Робърта на езерото да я убие, и не я спасява, когато се дави. Толкова ли несправедливо е към него и американското правосъдие? Герстууд обира своите работодатели заради прекрасните очи на Кери. Така че краят му е напълно заслужен.

Социалното неравенство е вечно и необходимо. И трябва да се научим да живеем с тази мисъл. В дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром освен милостиня. Което е добре. Художникът Драйзер е казал това, което публицистът е премълчал.

Къде са моите верни наиби и махараджи?

2011-08-26T07:36:00.010+03:00

Из блога на Борис Акунин „Любовь к истории“

Превод от руски: Павел Николов

Най-голямата от някога съществуващите колониални империи – Британската, която в средата на ХХ век се разпълзяла върху една четвърт от земната суша, достигнала своето могъщество предимно за сметка на Индия. Методът за управление на този субконтинент у британците бил хитроумен и многокомпонентен, но в крайна сметка се оказал неефективен. Няма да се задълбочавам в тази сериозна тема, по нея и стотици публикации в блога няма да стигнат. Ще засегна, и то съвсем бегло, само един извънредно любопитен сюжет – причудливите навици на туземните владетели, покорили се на Лондон. В замяна на своята покорност около шестстотин князе и князчета можели да живеят в нега и разкош, който поразявал въображението на европейските писатели и журналисти. „Богат като махараджа“ е израз от тези времена.

Не най-важният раджа със своята свита (1885 г.)

В действителност баснословни богаташи били само така наречените „пълносалютни“ владетели (те се подреждали по количеството на топовните изстрели, с които им се полагало да бъдат приветствани; „пълният салют“ се състоял от двадесет и един бум-бума).

Някои венценосци достигали високи звания в имперската йерархия, но на никого от тях не се случило да заеме истински важна държавна или армейска длъжност. Висшето общество се отнасяло към техни височества и високостепенства като към екзотични, не много забавни диваци, макар че мнозина от тях получили образование в оксбриджите и сандхърстите.

Предполагам, че този снобизъм е станал в крайна сметка една от причините за краха на империята, над която слънцето никога не залязвало.

Истина е впрочем и това, че раджите, низамите, такурите и навабите, използващи с голямо удоволствие плодовете на западната цивилизация, дори през ХХ век не искали да се откажат от прелестите на феодалния източен живот.

Ще разкажа за двама от най-колоритните персонажи, любимци на пресата от епохата между войните.

Негово възвишено височество (официална титла) хайдарабадският низам сър Осман Али хан (1886 – 1967) се смятал за най-богатия човек на планетата.

Възвишеното височество на корицата на списание „Тайм“

Трудно е да не си най-богатия човек на света, когато имаш като частна собственост княжество с население 18 милиона души и всичките от сутрин до вечер работят изключително за тебе. В началото на четиридесетте състоянието на низама се оценявало на 2 милиарда тогавашни долара – два пъти повече от годишния бюджет на цяла Индия в първата година от нейното съществуване.

Като преспапие Осман Али хан използвал този елмаз с размер на кокоше яйце

Сър Осман имал седем законни бейгъми и 42 официални наложници. Освен това низамът обичал да му подаряват за рождения ден момичета с добър екстериор. Августейшият прайд произвел на бял свят не по-малко от петдесет принца и принцеси.

Биографите пишат, че господарят обичал много своите многочислени деца, но себе си като драгоценност обичал още повече. Преди сватбата на неговата най-голяма и обожавана дъщеря някакъв бродещ прорицател предсказал, че омъжването на принцесата ще му донесе преждевременна смърт. Бракът бил отменен и принцесата си останала завинаги стара мома.

Но любим мой абрек и кунак не е хайдарабадският низам, а патиалсикят махараджа Бхупиндер Сингх (1891 - 1938), почетен генерал-лейтенант от британската армия, първият притежател на аероплан в Индия, собственик на най-голямата в света колекция от медали, майстор на крикета и конното поло, 365-кратен съпруг и 88-кратен баща.

Не възвишено, а обикновено височество
(на шията му – легендарната „Огърлица Патиала“ – шедьовър на фирмата „Картие“ и сюжет за авантюристичен роман)

Но главната любов на махараджата били ролсройсовете. Обикновено кортежът му наброявал двадесет лимузини от тази марка. Затова негово височество страшно се обидил на автомобилната компания, когато отказала да приеме извънредната му поръчка за нов модел.

Гневът на монарха бил ужасен, а наказанието съкрушително. Ролсройсовете от дворцовия гараж били командировани да събират тор и да возят на сметищата боклук, за което с удоволствие написали вестниците по целия свят. Скандализираното ръководство на концерна побързало да предостави на отмъстителния монарх желания автомобил и конфликтът бил уреден.

Справедливостта възтържествувала

Ах, защо не съм вицекрал на Индия! Къде сте, мои верни наиби и махараджи, къде си мой любим слон?

Противопоставяне

2011-08-24T07:30:00.004+03:00

“Утре за нас ще бъде пагубно противопоставянето“ – рече Цецка Цачева.

И е много права.

За ТЯХ противопоставянето наистина ще бъде пагубно.

Защото противопоставянето означава развитие.

И това развитие ще набута ГЕРБ в месомелачката на управленския провал, която ще го смачка и ще го изплюе в периферията на политиката, където ще остане за вечни времена, ако изобщо остане.

Страшно нещо е противопоставянето!

Има ли противопоставяне – няма застой.

Ах, този застой, за който не един политик си мечтае…

Художничката Саломе Ригвава

2011-08-23T07:00:00.002+03:00

Из блога на Олег Панфилов

Миналата година купих тази картина.

А днес Саломе ми подари тази…

Отидох за подаръка в нейното студио.

В Художествената академия.

И направих няколко снимки.

Тук можете да се запознаете с произведенията на Саломе.

Рецитиране

2011-08-22T05:32:00.003+03:00

Минавам случайно през кухнята, където телевизорът работи.

Шипченски тържества, едно детенце на фона на паметника рецитира „Опълченците на Шипка“.

Рецитира отвратително.

Още едно потвърждение на правилото, че у нас много хора се занимават с това, което не могат да правят.

И резултатът, разбира се, е калпав.

- Ти какво им даваш на твоите ученици да учат наизуст? – питат ме понякога.

- Изобщо не им давам да учат наизуст – отговарям.

- Ама как така! - велико учудване.

- Ами ей така – приключвам обикновено въпроса, защото не ми се обяснява, че стихотворения се учат наизуст за рецитиране (това че някой ще обикне Ботьов и поезията му, като научи наизуст „На прощаване“, са даскалски глупости!), а повечето хора рецитират така, че Господ на небето си скубе брадата, задето е създал човешкия род.

Понякога обаче ми се ще в такива случаи да запея.

Пеенето при мене е аналог на рецитирането при хора, които не могат да рецитират.

Но не запявам.

Защото рискувам да бъда убит с камъни за слухов тормоз.

И винаги съм се чудил защо много хора, които приемат намръщено фалшивото пеене, ръкопляскат възторжено на фалшивото рецитиране.

Независимо дали рецитира детенце пред паметника на Шипка, или някой тежък политик, издигнат от случайността на гребена на вълната, откъдето само след броени години ще се срине в бездната на вековечната забрава…