Уроци по атеизъм. № 43

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 6, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12, УРОК 13, УРОК 14, УРОК 15, УРОК 16, УРОК 17, УРОК 18, УРОК 19, УРОК 20, УРОК 21, УРОК 22, УРОК 23, УРОК 24, УРОК 25, УРОК 26, УРОК 27, УРОК 28, УРОК 29, УРОК 30, УРОК 31, УРОК 32, УРОК 33, УРОК 34, УРОК 35, УРОК 36, УРОК 37, УРОК 38, УРОК 39, УРОК 40, УРОК 41, УРОК 42.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 43. Сините [1] хоризонти на Руската православна църква

Както, между другото, предупреждавах, в началото на 2014 година от шкафа на Руската православна църква изпадна поредният скелет. При това доста солиден скелет. Имам предвид хомосексуалния скандал, подробностите около който огласи дякон Кураев.

Честно казано, не разбирам много възбудата по този повод. Най-малко за това като че ли бяха предупредени и бяха длъжни да се подготвят всички, така че каква е причината за истерията? Защото всичко случило се беше толкова нормативно, колкото и изначално по принцип необсъждано в църковните кръгове. Това е стабилно състояние и беше странно да видим как Кураев хвърля неизвестно защо на масата шестици, когато има в ръцете си козове. Той все обикаляше, като котарак край гореща каша, около всички провинциални рядкобради архиереи и не се решаваше да премине към някакви други имена и фамилии. Макар че на едно място все пак престъпи опасната черта, която започва вече да безпокои сериозно корпорацията. Имам предвид историята с Никодим, Ленинградския и Новгородски митрополит, и цялото гнездо на Никодим, и пиленцата от гнездото на Никодим, иначе казано – Маркел, Модест, Януарий, Йонафан Елецкий и всички останали.

Но удивления по повод на хомосексуализма в църквата изобщо не трябва да има. Трябва да помним, че навсякъде, където има хора, има сексуален живот. Това, че вярвате сериозно в декларацията за целомъдрие и въздържане, са ваши лични проблеми. Със същия успех можете, седейки в киното и гледайки актьора, който играе ролята на Винету, да станете и по средата на прожекцията и да му зададете някакъв въпрос. В случая имаме същото – ако вярвате в обета за въздържане, проблемът е ваш. В действителност вътре в църквата никой не гледа на този обет сериозно. И половият живот, разбира се, съществува – или обичаен, или в много своеобразните му деривати, иначе казано – производни. Какво да говорим за днешните съвременни църковни дейци, дребни, неизвестни, обикновени, ако даже стълбовете и светилниците на християнството са демонстрирали поведение от съвсем друг вид? Но това все още са празни думи. Нека се обърнем, както винаги, към източниците.

В Миланския университет преподавал някога забележителният професор Алехандро Вило. През 1915-1917 година той поставил началото на разкошно фундаментално изследване на аскетизма с цел да установи какво в действителност са усещали и преживявали аскетите. Нека видим как се проявявал половият въпрос в тези, които се считали за основатели, просветители и примери за подражание.

Своето съчинение професор Вило започва със забележителните думи: ”Животът на аскетите не е нищо друго освен непрекъсната психическа мастурбация. Нищо не интересува така отшелниците както животът на проститутките и грешните земни страсти. Свети Августин разказва как са го мъчили еротични видения и халюцинации“. По-нататък се описват еротичните видения и халюцинации, известни на всеки семинарист и богослов. Вило цитира подробно изследванията на Доминик Морел за света Анжела. В борба със сладострастните пориви, според собствените ѝ думи, тя била принудена да прибегне до следното средство: „Огънят на желанието разпалваше така силно тайните части на моето тяло, че се приучих да ги горя с истински огън от главня, който угасяше огъня на сладострастието“.

Свети Бенедикт, борейки се с половата възбуда, бил принуден да скача гол в гъсталаци от бодливи трънки. Свети Франциск се търкалял без дрехи по снега. Страстите стигали необичайно далече. По-специално свети Арсений бил измъчван постоянно от блудни въжделения и им се противопоставял с всички сили; когато бивал побеждаван от тях, се преизпълвал с такова разкаяние, че от постоянен плач му изпадали ресниците. Има множество такива примери. Трябва да кажем, че тази сексуалност винаги придобивала забавни форми. Ето например: ”Света Вероника почитала дотолкова небесния агнец, че винаги вземала в леглото си истинско агне, покривала го с горещи целувки, позволявала му да смуче гърдата ѝ, която понякога пускала няколко капки мляко“.

Агресията по отношение на естествените човешки сексуални стремежи е намирала в църквата доста своеобразен израз, по-специално като постоянно оскърбяване на жените. Вило отбелязва: „Всичките писания на бащите на църквата са преизпълнени с ужасни и непристойни оскърбления по адрес на жените. Свети Петър казвал, че жената е първопричина за човешката гибел, врата, която води в ада. Тя е виновна за всичките грехове на човека. Свети Антоний, като определя любезно жената за начало на всяко престъпление и за оръдие на дявола, също ѝ дава много разгърната и пределно неприятна характеристика“.

Но този опит сам да загубиш следата, да се поставиш встрани от жените не е случаен. Многократно съм обяснявал механизма за възникване на църковния хомосексуализъм и мога да кажа: тези, които смазват този механизъм, които го държат в ред, които го наблюдават, могат да бъдат разбрани. Защото в условията на църквата това е правилно. Хомосексуализмът е нещо като цимент, като лепило, което слепя църквата отвътре. А щом на хоризонта се появят момичета, веднага започват големи беди и проблеми. Само в Питер през последните три години имаше три скандала. И то не с някакви си монаси – цели настоятели на манастири хвърляха расото, вземаха под ръка послушницата, която са харесали, и скъсваха завинаги с монашеския живот. Лично аз познавам няколко монаси, които са отвели манастирски девици – послушници, монахини и т. н.

Иначе казано – където се появи страшната сила, носеща името „момичета“, веднага се случва това, което се нарича „голяма църковна дезорганизация“. А ето че има момчета, розови, гъвкави, наблизо са, и… първо на първо, няма къде да отидат. Второ, трябва да помним, че здравите, нищо неправещи мъже, които ядат твърде много и не са заети с абсолютно нищо, живеейки в безделие и празнословие – имам предвид монасите и църковните дейци, – трябва, разбира се, да решават някак си своите сексуални въпроси. И ги решават по безопасен за тях начин. Безопасен и традиционен. Така че в това наистина няма нищо учудващо.

Що се отнася до храбреца Кураев – разбира се, не би било лошо, ако продължи своите дирения, за да забавлява и по-нататък всички с удивителната истина за Руската православна църква. Защото прави това доста отговорно, систематизира добре и дава добър илюстративен материал. Но като познавач на тази ситуация бих го посъветвал все пак да си плюе на петите. И да се надяваме, че няма де си повреди задната ушна артерия в резултат от серия небрежни удари в тоалетната чиния, както се случи на някои хора – които, между другото, чакат вероятно и до ден днешен възмездие. И че ще успее да излезе невредим от тази история, защото той, така или иначе, е много симпатичен чичко.

БЕЛЕЖКИ

1. Руската дума „голубой“ означава „син“, но и „хомосексуален“.

(Следва)