СЛУЖБОМЕР

сряда, октомври 11, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 4

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3.

В Остия живееха много имигранти одесити. Одеситите са влюбени в своя град Одеса и самия факт, че са родени в него, възприемат като висока правителствена награда, като белег за изключителна привилегированост. Писателят Аркадий Лвов, в едно предаване на руската телевизия, заяви: "Валентин Катаев казваше, че баба му е била одеситка, а аз ще ви кажа, че не баба ми, а аз съм кореняк одесит" - с което, както би трябвало да разбираме, дискредитира до известна степен творчеството на Катаев и постави нещата на мястото им - кой какъв е. Веднъж пътувах в Одеса с трамвай и започнах да се възхищавам гръмко от града. Около мене веднага се събра порядъчна, напълно съгласна с мене аудитория. Някой съжали, че съм пропуснал цъфтенето на кестените, друг ме посъветва да се разходя по крайбрежната улица вечерта и т. н. Благодарих, продължих да се възхищавам на красотите на града и накрая произнесох мечтателно: "Да, няма какво да се говори, Одеса... А ако имаше и един Днепър..."

- К`во, к`во, к`во? - чу се от всички страни.

- Днепър?! Какъв Днепър, тази локва ли?! Защо ѝ трябва на Одеса Днепър като имаме Черно море?

- Да, но все пак Днепър е нещо поетично. Рядко птица ще долети до средата на Днепър. [1]

- Че защо ще лети тази курва до средата, какво е забравила там? И що за приказки, Одеса е курорт, защо ѝ трябва блато, когато има море?

Оставих се постепенно да ме убедят, страстите утихнаха, аз се съгласих:

- Да, изобщо, разбира се, Черно море е Черно море, с него нищо не може да се сравни - и за един курорт е незаменимо... - а след пауза:

- Но ако го имаше и Днепър - и докато никой не успя да реагира, скочих на спирката, като викнах в движение:

- С Днепър Одеса нямаше да бъде по-лоша от Харков!

В Остин имигрантите, включително одеситите, се събираха около пощата. Приближих се и започнах да се възмущавам:

- Идвам от Рим, получих в ХИАС [2] парична помощ и разбрах, че московчаните и ленинградците ще вземат няколко процента повече от бившите жители на другите съветски градове: Одеса, Кишинев, Харков и т. н.

- Как?! Какво?! - чуха се възмутени гласове.

- И аз не мога да разбера. Казват, значи, че жителите на малките провинциални градове, такива, например, като Одеса, имат съответно по-малко потребности от столичаните - московчани и ленинградци.

- Малки?! Провинциални?! Ние ли имаме малки потребности?!!

- Напълно съм съгласен! Аз съм от Москва, това не ме засяга, но какви са тези работи - ние всички сме имигранти, всички сме в равно положение, а те казват, че не може да се сравнява високото културно равнище на московчаните и ленинградците с примитивността на жителите от отдалечените места, от дълбоката провинция, като одеската.

Това ги довърши, заминахме за Рим и възмутената ни тълпа нахлу с викове в ХИАС. Въздухът се изпълни гъсто с руски, еврейски и наскоро научени италиански псувни. Изплашеното момиче, работещо в ХИАС, говореше само на английски и извика преводач, също наш имигрант.

Преводачът, човек с чувство за хумор, беше отначало в пълно недоумение, но след това ме видя в тълпата и в очите му припламна догадлива искрица.

- Господа - обърна се той към тълпата. - Разбирам вашето възмущение, но хайде да не викаме всички заедно; да изберем един представител, например Борис Сичкин, като московчанин и неутрално лице, и да се обадим в Ню Йорк, за да решим въпроса непосредствено с централната власт.

Всички се съгласиха, отидохме с преводача в кабинета му, разказахме си няколко вица, аз излязох и обявих, че всичко е наред - въпросът е уреден и на всички ще плащат по равно.

След това Остия се вълнуваше още няколко седмици и всички бяха благодарни на Сичкин, който беше успял да предотврати чудовищната несправедливост.

БЕЛЕЖКИ

1. Цитат от "Вечери в хутора край Диканка" на Гогол - "Редкая птица долетит до середины Днепра!".

2. Hebrew Immigrant Aid Society (Дружество за помощ на еврейските имигранти) - американска благотворителна организация, създадена през 1881 година и съществуваща до днес.

(Слeдва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.