СЛУЖБОМЕР

петък, януари 06, 2017

КРАТКА ЕГКИКЛОПЕДИЯ ЗА ДЕЦАТА

Емануил Васкидович от Мелник, Пиринска Македония - "Кратка Егкиклопедia за дѣца-та; част I", Букурещ, 1857 година

Обработил от PDF в снимков вариант с NitroPDF 9 и редактирал: Павел Николов

Този път документът няма да е в текстов, а във фототипен формат, защото енциклопедията (в оригинала: егкикопедия, от гръцки - εγκυκλοπαιδεία) на нашият възрожденски просветител Емануил Васкидович, замислена в седем части, от които излиза само първата, е интересна не само текстово, но и като оригинална визия.

За Емануил Васкидович тук прилагам кратко животоописание, взето от един наш вестник (вече неизлизащ), а след това следва и самата книжка:

"Видният български просветен деец от периода на нашето възраждане оставя следа в родната ни история и като талантлив книжовник и обществен деец. Бъдещият просветител е роден в Мелник, като според изследователите това става през 1795 г. Първоначално момчето учи в местното гръцко училище, а след това продължава образованието си в известното богословско школо на остров Хиос.

Когато приключва с обучението си, през 1815 г. Емануил Васкидович се завръща в България и се отдава на учителската професия. В продължение на 30 години до 1845 г. той даскалува в Свищов. В крайдунавския град мелнишкият просветител открива първото светско смесено елино-българско училище у нас. Същевременно Васкидович пътува твърде често до Букурещ и Виена, където търси материалната подкрепа на богатите български търговци, имащи търговски кантори в тези градове, за развитие на просветното дело у нас.

В Свищов мелнишкият даскал работи с друг изявен наш просветен деец – Неофит Хилендарски, по-известен като Бозвели, а след 1832 г. и с известния от този период учител Христаки Павлович. Емануил Васкидович заедно с Бозвели съставя за нуждите на българската просвета малка ученическа енциклопедия в шест части, озаглавена „Славяноболгарское детеводство“. Годината е 1835-а. Според изследванията на видните наши учени Боян Пенев и Николай Ванков изявеният просветен деец сътрудничи в написването на I, II, III и IV част на енциклопедията, а V и VI част са изцяло дело на Неофит Бозвели.

След 30-годишна неуморна просветна дейност Васкидович е уволнен от Свищовското класно училище заради скалъпено срещу него обвинение. По този неприятен повод той пише и издава брошурата „Прескорбное оправдание Еманоила Васкидовича, тредесялетного учителя Свищовскаго училища „Святаго Преображение“ против клеветника“, която е отпечатана през 1846 г. Самото произведение представлява автобиографична творба, имаща характера на самозащита. В него авторът разказва подробно за своята учителска дейност, споделяйки с читателя следното: „Гол отидох и гол се вратих без да присвоя нито ботка от сиромашка кръв“.

След като напуска Свищов Емануил Васкидович се установява да живее в Плевен, където в продължение на девет години учителства в местното училище – това става в периода от 1845 до 1854 г. След това той отново се завръща в Свищов, като продължава просветителската си дейност в крайдунавския град. Всеотдайният български педагог и книжовник умира на 30 септември 1875 г. в Свищов на 80-годишна възраст.

Приживе той се изявява като енергичен и трудолюбив книжовник. Изучил добре френски и италиански език, той прави ценни преводи на учебни помагала за нашите училища. Същевременно още през 1832 г. Васкидович пръв въвежда взаимоучителната метода в Свищовското училище. Неговата активна общественополезна дейност се изразява в редица мисии до Влашко, Цариград и Виена, при които събира средства за развитието на просветното дело у нас.

Емануил Васкидович издава голям брой учебни помагала за българските училища, като в книжовните си трудове подчертава, че си „служи с изражение, щото е живо в болгарский език“. Негово дело са следните ученически помагала: „Перва понятие за детинско употребление, когато начнат свободно читат“ (превод от френски език), излязло през 1847 г., „Наръчна книжка, сочинена от Еманоила Васкидовича за болгарските деца и девици“ от 1847 г., „Християнско поучение или сокращение на Свещеният катихизис“ (превод от гръцки език), издадено през 1847 г.

През 1852 г. Васкидович издава в Цариград „Детинско прибавление или различни нравствени поучения и нравоучителни истории“, а пет години по-късно, през 1857 г., се появява неговият „Буквар за първоначалните училища“. През 1858 г. излиза от печат и „Чистописание за българските юноши“, съставено от мелнишкия просветител в съавторство с Георги Владикин".


БЕЛЕЖКИ

1. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.