СЛУЖБОМЕР

петък, септември 30, 2016

Документи по дело 585 от 1942 година - част 6

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ 1, ЧАСТ 2, ЧАСТ 3, ЧАСТ 4, ЧАСТ 5.

Снимката на Никола Вапцаров, направена в Дирекцията на полицията

Протокол за разпит

31 март 1942 г.

Именувам се: АНГЕЛ НЕДЕВ АНГЕЛОВ, 20 г., род. с. Светлен – Поповско, жив. ул. „Козлудуй“ № 42, гр. София, стругар, българин, български поданик, неженен, неосъждан, грамотен, показвам:

Аз работя при Емил Ал. Попов от м. ноември 1941 г. непрекъснато до сега. През м. декември 1941 г. замина с двамата работника от собствената му работилница за гр. Пазарджик, където монтираха една пашкулосушилня. За заместник шеф остави лицето Никола Вапцаров, за да ръководи работилницата през неговото отсъствие. След като се завърнаха от монтажа, Емил Ал. попов и двамата му работници Павел Ангелов и Тодор Василев. На втория ден след завръщането им. Вечерта лицето Никола Вапцаров дойде при нас двамата, аз, Ангел Недев Ангелов и Тодор Василев, и поиска да му оставим ключа от работилницата, понеже имал да си изработи един пробой и очаквал някаква машина, ние обещахме да му го дадем и отидохме заедно да вечеряме в гостилницата на Павел Васев, срещу работилницата. Там аз поръчах по едно шишенце ракия, след това той поръча едно кило вино. След като се навечеряхме, платихме и отидохме в работилницата. Там аз наточих един нож за струга и поисках да изработя пробоя, но той каза, че сам щял да си го изработи, докато чака да му докарат машината. Ние си тръгнахме и той каза, че ще остави ключа в гостилницата на Павел Вацев, но ние се противопоставихме и той обеща да го донесе рано сутринта. На другия ден, когато отидохме на работа, заварихме един от чираците и работилницата беше отворена. Аз почнах работа и видях, че ножът, който оставих на Вапцаров, беше счупен на две. Към обяд той дойде и каза: „Видя ли каква беля направих?“, и повече разговор с него нямах.

Горното написах саморъчно: /п/ Ангел Недев Ангелов

--------------------------

Протокол за разпит

31.III.1942 г.

Именувам се: ЙОРДАН ТАШКОВ СТАНКОВ, 18 год., род. гр. София, жив. ул. „Тетевенска“, № 47, изт. православен, българин, български поданик, неженен, грамотен, неосъждан, шлосер, показвам:

Аз работя в работилницата на Емил А. Попов, като работник, като постъпих на м. декември 1941 год. и заварих Емил Попов в собствената си работилница и започнах да работя. Работих половин ден и г-н Ем. Попов замина за Пазарджик и като повери собствената си работилница на неговия колега, техника Никола Вапцаров, седя около един месец и се запознахме с него, след като се върнаха Емил Александров, Павел Ангелов и Тодор Василев. На другия ден Никола Вапцаров дойде към 10 ч. и почнахме да пасваме едно моторче с една моторна помпа. След обяд той дойде към 4.30 ч. и почна да търси едно кръгло двадесет мм. стоманено (не се чете). Намери го и попитахме за какво му е, но той каза, че ще прави пробой за шевна машина. Стана 6 ч. и почнахме един по един да излизаме от работилницата, но тогава Ангел Недев и Тодор Василев отидоха в гостилницата „Дразмахленски елит“, но и Вапцаров тръгна с тях. Но не знам дали са му дали ключа. На сутринта аз отидох, потърсих ключа в гостилницата и намерих ключа в Павел Васев, взех го и отключих работилницата. Дойдоха всичките работници и след малко доде и Вапцаров и каза: „Видяхте ли каква беля съм направил? Счупих стругарския нож“.

Горното написах саморъчно: /п/ Й. Т. Станков

---------------------------

Именувам се: ЕМИЛ АЛЕКСАНДРОВ п. ХРИСТОВ – роден на 16.V.1907 г. в гр. Свищов, българин, православен, грамотен, женен, неосъждан, машинен техник, казвам:

Имам собствена работилница на ул. „Козлодуй“ № 51 за изработване и поправка на магнитни и машинни части. През месец ноември и началото на декември 1941 г. ми се наложи да отида в гр. Пазарджик, за да монтирам една пашкулосушилня на НЗК банка. Тъй като трябваше да оставя някои да ме замества в мое отсъствие, за ад ръководи изпълнението на преките поръчки, потърсих услугата на колегата си Никола Вапцаров, с когото се познавам от машинното училище в гр. Варна и на когото по-преди съм възлагал при претрупаност на работата изпълнението на чертежи, детайлиране и изчисление, за което съм заплащал съответен хонорар. През време на моето отсъствие, понеже му оставих изпълнението на един голям автоклав и един малък за регенериране на каучук, както и някои по-дребни поръчки, хонорарът, който му изплатих за тези две работи, беше около 7 000 лв. Когато се върнах от Пазарджик, намерих един счупен нож стругарски, за който стругарят ми съобщи, че е счупен от Никола Вапцаров при опит да работи на струга, от това не се заинтересувах, тъй като го (липсва текст) на любознателност и неопитност на колегата си.

Горното написах саморъчно: /п/ Е. Попов

---------------------------------

Именувам се: ПАВЕЛ АНГЕЛОВ ГЕОРГИЕВ – 38 години, род. с. Луково – Софийско, жив. с. Обрадовци, изт. православен, българин, български поданик, неженен, неосъждан, грамотен, машинен монтьор, показвам следното:

че през декември 1941 г. трябваше като работник при Емил Попов в собствената му техническа работилница на ул. „Козлодуй“ № 51 (недовършено). При заминаването ми беше показан от Емил Попов един човек, който щял да ме замещава, докато правим монтажа в гр. Пазарджик на една пашкулосушилня на Земеделската банка. Заминахме и стояхме около един месец. Когато се върнахме, заместника не го заварихме в работилницата. На другия ден след обяд бях излязъл по работа. Когато се върнах в работилницата, стругарят Ангел ми каза, че заместник шефа на работилницата иска да му се остави ключа от работилницата в кръчмата на Павел Вацев, която се намира на същата улица. Обаче аз бях противен да се остави ключа, но те ми казаха, че Емил е казал и аз им казах: „Правете каквото знаете“ и си отидох.

Горното написах саморъчно: /п/ Павел Ангелов

-----------------------------

Протокол за разпит

31 март 1942 г.

Именувам се: ТОДОР ВАСИЛЕВ ГЕОРГИЕВ, 18 г., род. с. Староселци, Плевенско, жив. ул. „Козлодуй“ № 42, гр. София, изт. православен, българин, български поданик, шлосер, неженен, неосъждан, грамотен, показвам:

Аз работя при Емил попов на ул. „Козлодуй“ № 51 от 15.IV.1941 год. до сега непрекъснато в собствената му техническа работилница. През м. декември 1941 г. аз заминах заедно с Емил Попов, Павел Ангелов за гр. Пазарджик да монтираме пашкулосушилня на Земеделска банка, където работихме около един месец. През това време аз се научих от Емил Попов, че за негов заместник в работилницата е останал негов колега техник Никола Вапцаров. След завръщането ми от гр. Пазарджик аз заварих същия в работилницата и тогава се запознах с него. На втория ден ни каза да му оставим ключа на работилницата, че имал да си прави един пробой, но той дойде сам вечерта при нас, постоя, докато затворихме работилницата. И аз и Ангел Недев и Вапцаров отидохме в кръчмата да вечеряме на Павел Вачев и ключът беше в мен. Дадох му го и Ангел поръча три шишенца ракия и той поръча едно кило вино, хранихме се. Вапцаров нямаше хляб, та Павел Вацев му даде едно парче хляб и и след това аз исках да остана с него в работилницата да го придружавам. Той се показа много любезен, каза“ „Няма нужда да се мъчите за сън, аз ще чакам да ми донесат една работа и ще си направя пробоя, и ще си отида“. „Утре – каза – ще дойда рано да донеса ключа да отворят на сутринта“, понеже ходим по-късно. Работилницата беше отворена от чирака ни Йордан Ташков. След това дойде и Вапцаров и вика: „Аз направих една беля“. След малко си отиде и оттогава не съм го виждал. Белята, за която той каза, че е направил, се състои в това, че през времето, когато е работил през нощта, е счупил един стругарски нож. Ключа, за който-пиша по-горе, аз го дадох на Никола Вапцаров.

Горното написах саморъчно: /п/ Тодор Василев Георгиев

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Обработил от pdf формат и редактирал: Павел Николов

2. Оригиналите можете да видите в сайта на Държавна агенция "Архиви" Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г..

3. Целият текст в „Библиотека на Павел Николов – Документи“ .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.