СЛУЖБОМЕР

вторник, септември 27, 2016

Документи по дело 585 от 1942 година - част 5

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ 1, ЧАСТ 2, ЧАСТ 3, ЧАСТ 4.

Снимката на Никола Вапцаров, направена в Дирекцията на полицията

Именувам се РАЙНА ИВАНОВА ПОПОВА– род. с. Влахи – Петричко, 44 г., домакиня, жив. София – ул. „Иван Екзарх“ № 18, изт. православна, българка, женена, неосъждана, казвам следното:

Преди около един месец, не си спомням точно, беше през време на обяд, почти се бяхме наобядвали. Ние си бяхме само домашните, а именно: аз, мъжът ми, зет ми и дъщеря ми. В това време идва нашия сват Никола Вапцаров, седна и той да обядва. Мъжете отидоха на работа. Кольо излезе след тях. Зет ми не е идвал – Александър Междуречки този ден. Като сродници често си идваме на гости, но в тоя ден не е идвал.

Горното написах саморъчно: /п/ Райна Попова

---------------------------

Именувам се: ЛИЛИА ФИЛИПОВА АТАНАСОВА, на 23 години, родена в град Горна Джумая, българка, православна, грамотна, омъжена, неосъждана, домакиня, показвам следното:

Живея на ул. „Иван Екзарх“ № 18 в къщата на баща ми заедно с мъжа ми и детето ми.

Преди известно време, не си спомням кога, дойде един наш сват. Той ни завари на обяда, който привършваше и го поканихме да хапне и той. След като се наобядвахме, мъжът ми и татко ми си отидоха на работа, тъй като време беше за работа, а аз си отидох в стаята да сложа да спи детето, а също и аз си полегнах, защото съм бременна и си лягам по малко да си почина. Въпросният господин се казва Никола Вапцаров. След като аз си отидох в стаята, Никола Вапцаров остана в кухнята с майка ми и след това дали е идвал друг някой, не зная.

Друго не зная.

Горното написах саморъчно: /п/ Л. Ф. Атанасова

------------------------------

Именувам се: ИВАН ВОЙНОВ ПОПОВ – род. 30.Х.1890 г. в село Стоб – Дупнишко, жив. София, кв. „Лозенец“, ул. „Иван Екзарх“ № 18, занятие бръснар, българин, изт. православен, женен, неосъждан, казвам:

Дюкяна напуснах в 1 ч. след обяд. Отидох дома си. Това беше, ако се не лъжа, на края на февруари. Сядам на обяда и почти на края на обяда дохожда Никола Вапцаров – моя сват. Здрависахме се и го попитах как са домашните му. Седна и той да обядва. Там бяха зет ми Филю Атанасов, дъщеря ми Лила и жена ми Райна Ив. Попова. Аз станах, сбогувах се и си отидох на работа, защото бях закъснял. Друго не е приказвано и друго лице при мене не е идвало.

Написах саморъчно: /п/ Ив. В. Попов

---------------------------

Именувам се: ФИЛИП ПЕТРОВ АТАНАСОВ, 25 г., род. София, ул. „Иван Екзарх“ № 18, часовникар, българин, изт. православен, женен, неосъждан, грамотен, показвам:

Преди един месец, а може и повече, в къщи дойде въпросният Никола Вапцаров, понеже ни завари на още невдигната маса, ние го поканихме на обяд.

През времето, когато той започна да се храни, аз трябваше да отида на работа. Облякох се и излязох. Да е идвал някой след моето излизане, не зная. При масата бяха: аз, жена ми, детето ми, дядо и баба ми. Освен този път в мое присъствие друг път не е идвал.

Горното написах саморъчно: /п/ Ф. П. Атанасов

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Обработил от pdf формат и редактирал: Павел Николов

2. Оригиналите можете да видите в сайта на Държавна агенция "Архиви" Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г..

3. Целият текст в „Библиотека на Павел Николов – Документи“ .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.