СЛУЖБОМЕР

петък, юни 03, 2016

Васил Хаджикимов, „МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ“ – IX. Заключение

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Предишни части: Предговор, Посвещение, I. Где е истината?, II. Един въпрос – много теории, III. Политически недоразумения, IV. Как поставят въпроса тесняците, V. Нация-народ-държава, VI. Разбор на понятията, VII. Българската нация, VIII. Други факти и доказателства.

IX. Заключение

Тезата на тесняците не издържа критика. Македонска нация нема. Няма и славянска македонска нация. Съществува само македонски народ в процеса на своето политическо освобождение и обособяване, състоящ се от отделни национални групировки: българи, турци, аромъни, албанци и евреи. Неотговарящи на историята и действителността са твърденията, че поради ред условия, македонските българи са се трансформирали в "славянска македонска нация“. Нима тези условия не са съществували и за македонските турци, аромъни и евреи? Защо тогава тесняците не са поне последователни и не прокламират съществуването и на „селджукомакедонска“ или „юдеомакедонска“ нации? И защо мислят, че македонските турци, аромъни и евреи са запазили своето национално съзнание, като национални малцинства, а мак[едонските] българи, представляващи болшинството от населението в Македония и надарени с много по-голяма съпротивителна сила, са го загубили, за да го потърсят в някоя нова нация? Елементарната справедливост изисква да се знае и признае, че македонските българи бяха първите, които поведоха борбата за освобождението на Македония, явиха се призвани ръководители на общото македонско, организирано по-късно, Илинденско въстание (1903 год.) и може би, ако с решено Македония да изчезне от лицето на земята, ще бъдат последните защитници на нейното име и на нейната свобода.

Също така, смешно е да се твърди, че диалектите, с които си служат македонските българи, нямат нищо общо с българския книжовен език. Ние не сме филолози, за да се впуснем в подробни изследвания на този въпрос, пък и смятаме това за излишно. Но ще подчертаем преди всичко, че в никой друг славянски език, освен в българския, не се употребява членът те, та, то и за множествено число те, с които си служат мак[едонските] диалекти в точност или в някои вариации. Не напразно Македония се смета за люлка на българската писменост! Братята св. св. Кирил и Методий изнамериха българската азбука за българското население в Македония и Одринско, за чийто език и беше приспособена, а не за населението на днешна България, предчувствайки, че някога някои неблагодарници оттук ще хвърлят камъни по тях и тяхното свещено дело. По тези въпроси и днес в науката се водят горещи спорове. Но едно е вярно: и двамата светители и просветители са българи, родом от Македония. Създадената от тях българска азбука, поради възприемането ѝ от всички останали славянски народи, не само от българския, придобива значението на славянска и затуй някои погрешно я назовават „славянска“. Че е българска, говори и фактът със старобългарския църковен език, запазен от румънците при възприемането на кирилицата. Според покойния професорът Б. Цонев от онова време и до днес в говоримия и писмен румънски език са останали повече от 6000 български думи. Българската азбука - кирилица[та], има и това значение, че тласна културното развитие и на останалите славянски народи, които възприели я като своя с известни редакции, успяха навреме да се срещупоставят на влиянието от Запад и с установената си вече писменост да изградят условията на самостоятелния си живот и на самостоятелната си славянска култура. Наградата, обаче, за Македония, която даде първия тласък за културно и национално съзнаване на славяните - бе робството. Няма по-черна неблагодарност отбелязана в историята от тая, доделена на страната, в която се родиха Св. св. братя - страната, която и днес все още пъшка под игото на славяни.

Македонските диалекти са клон от общия български език и затова не са успали и няма да успеят никога да се обособят в македонски книжовен език, отделен от българския.

В груба историческа грешка тесняците изпадат и по въпроса за борбата на върховистите и централистите, която не е била за побългаряване на „мак[едонските] славяни“ - по-българи и от българите в България, а за превес на една от двете съществуващи на времето политически тези за освобождението на Македония: войната или революцията. Такъв характер имаше и борбата между еволюционизма на Екзархията и подготовката на масовото въоръжено въстание от страна на ВМРО. Пропаганда за „побългаряване“ в Македония не е имала никога в новите времена. Имало е само щракане на идеи между свободните и поробени българи.

Колкото пък до това, че Петричко е национално потиснато, да прощават. Такава глупост не биха могли да понесат и дечурлигата. България е една от малкото страни в света, в която националните малцинства (евреи, турци, арменци и др.) се ползват с най-широки права. Това още повече важи за македонският българи. Те се чувстват пълноправни граждани в нея и живеят с пълното съзнание, че заедно с всички българи, където и да се намират, съставляват една и неделима нация. Друг е въпроса за режимите, които могат да ни харесват или да не ни харесват и съответно това, да имат или не нашата подкрепа. Но това е, както вече казахме, друга работа.

Завършваме: поддържане [на] тезата за съществуване на славянска македонска нация, резултат на дълбоко невежество и на плиткоумно политиканство, не ще измени хода на историята и абсолютно с нищо няма да накърни националното съзнание на македонските българи, макар че последните заслужават малко по-голямо внимание и наградата поне да не им пречим с нашите глупости и ги объркваме. Нека ние, македонските емигранти в България, Европа и Америка не се увличаме в пагубни пътища и не напущаме поста си на страж на националното ни единство. Нека не се залавяме с разрешението на въпроси не от наша компетентност, които идват само да разстройват нашите редици и създават разложение в общобългарската общественост . Нека не смесваме различни понятия и не ги разглеждаме, както в миналото, игнорирайки различните условия, под един и същи спектър. Лозунгите за Шам нямат значете за Багдад, и празните приказки на Багдад хич не интересуват Шам, още повече, че поробените българи не се нуждаят от самозвани външни настойници, за да намерят правия пят, който ще ги изведе към спасителния бряг и [ще] осигури подкрепата на братските и съчувстващите тям чужди народи.

Живеем в тежки буреносни времена. Изненадите от един или друг характер, добри или лоши та нас, не са изключени. Дълг ни се налага да внимаваме и [да] бъдем нащрек, за да ги посрещнем подготвени с всичката решителност, налагана от моментите.

От где ще изгрее първия лъч на звездата, помрачената от договорите за мира звезда на България?

На това ще отговори българската държава. Българската държава има думата. Новите условия в света наложиха на държавите първа и неоспорвана роля по всички въпроси, засягащи съдбата на представляваните от тях нации, като им предоставиха и признаха изключителното право, в духа на народните стремежи, да се грижат за нея. Имайки предвид това, ние не се съмняваме, че българската държава няма да дезертира от своя дълг. Окриляна от заветите на нашето героично минало и въоръжена с опитан а вековете, изминати в непрекъснати борби за тържеството на националното ни обединение, нека се надяваме, че тя ще съумее, преследвайки етапите, своевременно да определя ударния от тях във връзка с международните събития, за да може с такт и предвидливост, не изпускайки никога от очи цялото, да осъществи тази свещена цел.

И тръгнали по тоя път, ние трябва де се проникнем от съзнанието, че тук няма място за фронтове или за празнословия и експерименти с нашите национални идеали. Тук има сало една повеля: да бъдем единни, да бъдем сплотени, за да ги осъществим. Всички българи, където и да се намират, съставляват част от българската нация и са призовани до един да изпълнят тази върховна повеля на днешното време.

(следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.