СЛУЖБОМЕР

вторник, юни 07, 2016

Васил Хаджикимов, „МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ“ – Послесловие

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Предишни части: Предговор, Посвещение, I. Где е истината?, II. Един въпрос – много теории, III. Политически недоразумения, IV. Как поставят въпроса тесняците, V. Нация-народ-държава, VI. Разбор на понятията, VII. Българската нация, VIII. Други факти и доказателства, IX. Заключение.

Послесловие

1. Изнасяйки схващанията на тесняците, ние не желаем нашите читатели да останат с убеждението, че само те единствени са на погрешен път . В това отношение не нравят изключение и другите балкански комунистически партии - особено бившата югославска - относно сръбската. За разлика обаче от българските социалисти и комунисти, сръбските винаги са поставяли собствената си родина над всички отвлечени идеи и са били готови да с откажат от тях в решителния час, когато се е налагало да се осигури нейната безопасност, и гарантират, па даже и разшѝрят, за сметка на другите народи, нейните граници, Те винаги са използвали наивността на нашите комунисти, които, верни на догмите, не са забелязвали тяхната игра и са се поддавали на внушенията им, служейки на социализма и комунизма, да служат всъщност на чисто сръбската национална кауза

Така например, в епохата на втория интернационал, сръбската социалдемократическа партия начело с Душан Попович и Риша Кацлерович изготвя един меморандум, в който изтъква необходимостта от присъединението на Македония към бившето кралство Сърбия. В почти всички балкански социалдемократически и комунистически конференции сръбските социалисти и комунисти избягват откритото поставяне и разрешаване на Македонския въпрос, признавайки само империализма на великите сили. Като че ли сръбският шовинизъм беше по-малко за осъждане! Такова поведение те държат през всички войни до 1922 г., когато успяват, поради глупост та на БКП, да присъединят административно Македония (бидейки в състава на Югославия) в обсега на своята дейност - в обсега на една партия, която, според българския марксист Ив. Клинчаров, не беше се освободила от влиянието на пансръбската националистическа идея*). От този момент, сръбската комунистическа дейност в Македония е насочена към една единствена цел: организационно, идейно и духовно да я откъсне напълно от България и общобългарските идеали. Пропагандата им с нищо друго не се занимава, освен със заблужденията, че националният въпрос не е толкова важен, че той може да се прескочи, че социалната революция е всичко и следователно: търпи робе и трай коньо за зелена трева. Доколко пък се виждат безсилни да потушат стремежа на потиснатите за национално освобождение, те го свеждат до създаването на една нова „македонска нация“, в която абсолютно не вярват и знаят много добре, че сръбският ботуш от Белград може да я ликвидира за двадесет и четири часа. Такива шовинисти бяха и остават сръбските комунисти, че никога в своята история не признаха българския характер на Македония. Нали, според схващанията им, този въпрос не е толкова важен! И когато след разгрома на Югославия през 1941 г. македонските комунисти, по доводите от 1922 г., трябваше да влязат под крилото на БКП, те направиха всичко възможно от своя страна да осуетят това административно (Македония вече влиза в състава на България) присъединение.

Само слепците не могат да съзрат подлите намерения на сръбската комунистическа партия по отношение на Македония.

2. Счетохме за излишно да отделим място в книжката за често повдигания у нас расов въпрос. Макар че в ковете са го разрешили отдавна, ние, без да се впускаме в теориите на хунското и славянското начало - предмет на изследвания от страна на нашите историци и етнографи, - смело заявяваме, че от момента на създаване българската нация (посочихме този момент), от тези две начала, загубили своите различия с факта на сливането, се е получило едно единствено - българското начало. Да се говори днес повече за някакъв антагонизъм в качествата, за някакво раздвоение и различие в съставните качества, легнали в основата на нашата нация, е все едно да се чешат езиците за житните зърна, които раснали на тази или онази нива, били смлени в еди-коя си воденица, замесени от еди-коя си ръка на хляб, опечен кой знае в коя фурна.

От брашно и мая става хляб: брашното са славяните, маята — хуните, а полученият хляб, опечен, и препечен даже, във фурната на вековете, е българската нация. Тоя хляб, не за чужди уста, определен по качество, вкус и цвят, макар и корав, замесен с кръвта не всички българи, през всички времена, не бива да се тъпче.

Кой ще отдели маята от брашното в опечения хляб? И отделя ли се?

Авторът

*) Ив. Клинчаров; В. Главинчев - биография.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.