СЛУЖБОМЕР

вторник, май 31, 2016

Васил Хаджикимов, „МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ“ – VIII. Други факти и доказателства

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Предишни части: Предговор, Посвещение, I. Где е истината?, II. Един въпрос – много теории, III. Политически недоразумения, IV. Как поставят въпроса тесняците, V. Нация-народ-държава, VI. Разбор на понятията, VII. Българската нация.

VIII. Други факти и доказателства

Че македонските славяни са българи, това не отричаха по-рано и самите тесняци.

„Условията за развитието на обществените класи и революционното движение за България и за Македония бяха едни и същи. Ние знаем, че деятелността на нашите революционери не граничела само в България - Северна и Южна, но още по-несъмнено е и това, че резултатът, очакван за България, е бил очакван и за Македония. Нещо повече. Дори и македонеца е взимал деятелно участие в подготовката и организирането на революцията“*).

В първата среща на въстаналия роб и турския аскер [през] 1868 г., когато бива разбита четата на Караджата и х. Димитър, взимат участие и българи от Македония, между които историята е запазила имената на Божил Димитров, Спиро Джеров и Христо Македонски. С Ботевата чета минават десетки други. Първите комитети, ратуващи за съединението между Северна и Южна България, в която да бъде включена и Македония, се създават от македонци, между членовете на които се изброяват Пере Тошев, Гьорче Петров и други — по-късно станали водачи на мак[eдонското] освоб[одително] движение. В акта на съединението от 1885 г. и войната срещу сърбите участват 4 роти македонски българи.**) Много по-рано, поради това Македония бива включена в обсега на революционната дейност, започната от ЦК на българското привременно правителство, начело с боговдъхновения си апостол Левски. Малкото време обаче до Априлското въстание от 1876 година, непозволило тя да се свърже организационно с останалите революционни области в България. Впрочем, такъв е случая и с Софийския окръг, който даже и не се споменава от дейците по онова време, тъкмо поради тази причина, че не е бил подготвен да вземе участие в въстанията. Затова пък в духовно отношение, в резултат на черковните борби срещу фанариотите, обединили всички българи в едно, Априлското въстание дало израз на всебългарската общност в прочутия си манифест, подписан с кръвта на апостолите, в който се подчертава, че „денят на Априлското въстание е ден на българското на родно въстание в България, Тракия и Македония“***) И ако след Берлинския договор , по тактически причини, общо-българското нац[ионално] освобод[ително] движение се разпадна на македоно-одринско или чисто македонско, добруджанско и тракийско, заживели съобразно условията отделен самостоятелен живот, с това съвсем не се създадоха автоматически македонска, добруджанска или тракийска нации. Бащата на българския социализъм - Димитър Благоев, за когото въпросът за освобождението на Македония идва непосредствено след въпроса за собствената защита на социализма, смета, че всека партия, и особено тази на социалистите, требва да даде своята точна формула за разрешението на този въпрос. Тази формула, според Дим[итър] Благоев, за времето, е „автономията на Македония веднъж за винаги“. С нея българските социалисти са целили да отрежат домогванята на войнолюбивите среди, проповядващи тогава открито присъединението на Македония към България чрез една война, вместо чрез революция. „Македонската агитация, която не би си поставила за цел Македония за македонците веднъж за винаги, с основание ще възбужда подозренията на всички. Всеки би видел тогава, че зад нейния гръб стои некоя от малките балкански държавици“****) и значи, освобождението не ще може да се постигне.

В последствие тази идеология претърпява известни промени, за да стигне от лозунгите за Балканската федерация до тези на пролетарската диктатура и съветските балкански трудови републики.

Но в желанието си да насочат по този път мак[едонското] освоб[одително]. движение, те не си послужиха както днешните им побъркани последователи със създаването на една несъществуваща нова „македонска нация“, която да срещопоставят на действително съществуващата българска за някои евтини партийно-политически цели. Д. Благоев е родом от Македония и не би позволил това мизерно падение на българския социализъм. Той познава основно своята родина и не се свени да се нарича българин от Македония. Това положение е ясно и за всички останали водачи и сподвижници като Кирков, Кабакчиев, Клинчаров, Георги Димитров, Васил Коларов, В. Главинов и др. Ето защо, българските социалисти (тесни) бързат да признаят, "че македонска нация няма и че днес в Турция има само провинция Македония, която се населява от българи, турци, сърби, гърци, арнаути. цинцари и евреи“*****)

Че е така говорят и следните исторически факти:

1. В далечните времена, византийските писатели наричат населението, живущо в Македония, славяни. В последствие, в епохата на Симеона, те наричат същите славяни българи, а земята им България******).

2. В прочутата карта на Османската империя, излязла от ръката на френския етнограф Ами Буе през 1847 г., Македония е боядисана с българска боя*******).

3. Кузинер, френски консул в Солун и археолог, нарича също македонците българи********).

4. На сжщото мнение е и знаменитият естественик Гризебах, френският консул Леян, отличният познавач на Албания Хан и др. европейски светила на науката и политиката, като Каниц, Еротей, Рачанин, англичаните Макензи, Урби и др.

5. От Дукляниния сръбски летопис (прередактиран на латински език в XIII век) знаем, че Иван Владимир е зет на Самуил от дъщеря му Косара. Там се пише дословно: "Българският цар Самуил, като залови княз Владимир, заповяда да се изпрати последния на заточение в Охридския край, в едно място, наречено Преспа, гдето се намираха дворците на този император. Императорът, който обичаше много дъщеря си и знаеше, че Владимир е от царски род, го прие милостиво и му предаде за невеста своята дъщеря. И след като биде прославена сватбата на дъщеря му, както трябва, императорът постави Владимир за крал и му повърна бащината земя, както и цялата Драчка област ".

6. Съвременният сръбски историк Вл. Джорович, в своята книга „История Югославие“, е пропуснал, сигурно от невнимание, да мине следния факт: „През 1073 г. Македония въстава срещу византийците. По молба на въстаниците, Сърбия изпраща Бодин - син на тогавашния сръбски княз, който бил провъзгласен от въстаналото население за български цар . По този повод получил името Петър“.

7. Стефан Първовенчани (сръбски крал ) нарича Охридския архиепископ Хоматиян „Архиепископ целе Бугарске“.

8. Иван Раич, прочут древносръбски историк, тоже говори за Македония като българска страна и изрично посочва границите между Сърбия и България: Косово поле и Морава.

9. Босненският сърбин Веркович печати през 1860 г. сбирка народни песни, под заглавие: „Народне песме македонских бугара“. По-късно той издава книгата „Описание бита македонских бугара“. Същият е доставил на граф Игнатиев, чрез руският консул в Солун, етнографическите и статистически данни, които легнаха в основата на Санъстефанския договор.

10. В 1830 г скопяни първи изявяват желание да имат български владици - вместо гръцки, наложени след унищожението на Охридската архиепископия през 1767 г. Това дало повод на самоковци, търновци, пловдивчани, охридчани и др. да поведат и те борба за български владици и за българска църква*********).

11. В 1870 г. султан Абдул Азис, по проект на папа Григорий VI, издава ферман, с който учредява българската екзархия. Според чл. 10 на фермана нейния диоцес се състои от следните епархии: Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Велешка, Самоковска, Пловдивска, Сливенска и Созополска. Освен това ферманът давал право да се присъединят към българската екзархия и онези епархии, две трети от населението на които биха поискали това. От последното се възползвали и останалите епархии в Македония, които в последствие са се приютили под закрилата на Екзархията**********).

12. В 1867 г. сръбският м-р на външните работи Гарашинин, заедно с представителите на българския революционен комитет в Букурещ, подписва протокол за създаване на Югославянска държава от Сърбия и България под скиптъра на сръбския крал Михайло Обренович. Като съставна част на проектираната федерация бе призната изрично и Македония.

13. Интересно е също и писмото на председателя на ИКИ през 1920 г., отправено до Балканската комунистическа федерация, в което се казва: „Против властта на сръбската земевладелческа олигархия въстават еднакво и македонски българи, и албанци, и черногорци, и хървати, и бошняци“.

Значи и за III Интернационал македонска нация не съществува.

Бихме могли да посочим хиляди подобни доказателства от чужди и наши източници, които като ги съберем и издадем, да наброяват не един том. Това нито ни е възможно, нито пък е нужно. Македония, със своето население и с всичките си особености от географически, геоложки, етнографски, икономинески, исторически и т. н. характер, е ясно очертана, определена национално, за да повярват и слепците в истинността на поддържаната от нас теза, че македонските славяни са българи, и то българи не от вчера.

Но тесняците лесно не се съгласяват. „Така е, — казват, — но днес времената се промениха и измениха този характер на Македония“. Всъщност, промяната е само политическа, а не етническа и национална. Днес македонците, по причини известни всекиму, крият своя произход и за да не се кажат, че са сърби или гърци, практикуват общопризнатото - македонец. Това е лесно обяснимо при условията, при които живее македонският народ — условия на робство и терор.

Но да се заключи оттук за съществуването на "македонската нация“ е прибързано и грешно. Това не значи само, че тесняците не са схванали правилно настроенията на населението в поробена Македония. Това означава също отричане [на] разнородния етнически характер на Македония и потъпкване на съществуващите там малцинства: аромъни, евреи, турци и др. Един плебисцит или просто една екскурзия до първото македонско село покрай границата, пък и по-навътре, ще докаже на всеки тесняк противното и ще го излекува завинаги от манията да създава за 24 часа от най-разнородни елементи нова нация. Такова нещо не се среща даже и в Библията, където чудесата просто си чукат главите от изобилие. Не може историята да се реже като рахат локум. Не може да изчезне моментално една национално обособена група, която до 1934 година***********) се е считала за българска, а от тази година насетне за друга, новоизмислена нация. Друг е въпросът, ако сърбите и гърците асимилират Македония. Макар че това е изключено, като възприемем теоретически асимилацията, ще получим сръбска или гръцка нация - не и македонска.

*) Списание "Ново време“, кн. 1 - 1901 г.

**) Виж „Мемоари" от Н. Генадиев.

***) Виж „Записки па българските възстария“ от 3, Стоянов.

****) Списание „Ново време“ — 1899 г., статия — „Македонският въпрос".

*****) „Работнически в-к“, бр. 12 - 1899 год., статия „Мак[едонският] въпрос“.

******) G. geddrenus - Corpus scriptorum Historiae Bizantine, 1885.

*******) Etnografaphische karte des osmaniche Reiches, 1847.

********) Cousinéry - Voyage dans le Macedoine, 1831.

*********) ) Професор Генов - Източен въпрос.

**********) Считаме за излишна да упоменаваме и другите подобни султански фермани, както и разните хумаюни и тем подобни политически актове на Отоманската империя, с които тя, от висотата на своите най-висши учредения, назовава винаги македонските славяни българи и ги третира като такива. Отминаваме и проекта за Санстефанска България, в която е била включена и Македония.

***********) От тази година според тесняците започва леточислението на новата „македонска нация“.

(следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.