СЛУЖБОМЕР

сряда, май 18, 2016

Васил Хаджикимов, „Македонските българи“ – VI. КАК ПОСТАВЯТ ВЪПРОСА ТЕСНЯЦИТЕ

Васил Хаджикимов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Македонските българи", София, 1942 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Предишни части: ПРЕДГОВОР, ПОСВЕЩЕНИЕ, I. ГДЕ Е ИСТИНАТА?, II. ЕДИН ВЪПРОС - МНОГО ТЕОРИИ , III. ПОЛИТИЧЕСКИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ.

VI. КАК ПОСТАВЯТ ВЪПРОСА ТЕСНЯЦИТЕ

„Поради сходството на македонския език с българския език, в Македония под българска власт не се чувства така болезнено асимилаторството, както това се чувства в Македония под гръцка и сръбска власт. Това, обаче, съвсем не значи, че в Петричкия край липсва асимилаторство. Напротив, тук с него се отиде толкова далеко, че дори в съзнанието на много македонци беше залегнало убеждението, че македонците са българи и следователно за Петричкия край не може да се говори за асимилаторство и въобще за национален гнет. Най-голямата вреда, която старите върховисти допринесоха на македонския народ и на неговата освободителна кауза се състои в това, че те активно провеждаха политиката на българските империалисти за асимилиране на македонците чрез великобългарските училища, черкви, вестници и клубове в Македония още под турска власт, както и чрез нахлуване в нея на върховистки чети за българизиране на македонското население. Тази стара политика, която и днес продължава, имаше и има за цел да накара македонските славяни да се чувстват българи, а не славянска македонска нация, което да даде моралното право на българските империалисти да окупират цяла Македония против организирането на македонския народ в македонската народна република И днес в Петричко младежта е принудена да се учи на български, а не на македонски език, на великобългарска училищна програма вместо на македонска такава с историята и икономиката, с борбите и копнежите на македонския трудов народ за национално-политическо освобождение.

Поради българската асимилаторска политика, прилагаща се много ревностно навсякъде в Македония, македонските славяни все още не са си доразвили своя език до един обработен литературен македонски език и са принудени да се ползват в литературата и пресата с най-близкия към македонския език — с езика на българите". *)

Така поставен, въпросът ни заставя преди всичко да се занимаем с теоретическия анализ на понятията нация, народ, държава и историческия преглед на фактите, съпътстващи създаването на българската нация, с която ние македонските българи образуваме едно и неделимо етническо цяло. Чисто политическата обосновка на тезата, която ни дават тесняците, игнорираща науката и грубата действителност, идват да подчертаят още веднъж слабостта им да разрешават метафизически и механически, чрез безплътни неиздържани хипотези „революционните задачи“ и да се въртят като сомнамбули в омагьосания кръг на стопроцентовото си невежество. Битието за тях не съществува, въпреки че според Маркс то служи за основа на всека здрава мисъл, разбира се, когато имаме очи да виждаме и уши да слушаме — едно условие, което е забравил да препоръча на пламенните си последователи в България.

*) Горното цитираме из „Национално-колониалния гнет в Петричко", печатано в „Македонско знаме“ - бр. 21-34 г.

(следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. ЗА АВТОРА: Васил хаджи Кимов (1903-1992) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Македонската народна студентска група, Вътрешната македонска революционна организация (Обединена) и на Българските акционни комитети. Племенник(внук) е на революционера Владислав (Славчо) Ковачев. След 1944 г. Васил хаджи Кимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 г. е осъден, първо, на смърт чрез разстрел, а после Върховният военен съд заменя присъдата му с двайсет години затвор, от които излежава само единайсет в затвора в Идризово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.