СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 10, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 9

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ. ОБЩЕСТВЕНИЦИ: 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ, 5. ДИМО КАЗАСОВ, Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, Д-р К. СТАНИШЕВ, КОСТА ТОДОРОВ, МИХАИЛ МАДЖАРОВ, 6. НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, НИКОЛА МУШАНОВ, Д-р НИКОЛА САКАРОВ, СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ, С. С. БОБЧЕВ, ТЕОДОР ТЕОДОРОВ, ЯНКО САКЪЗОВ. УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.: 7. АЛ. БАЛАБАНОВ, АНДРЕЙ НИКОЛОВ, АНТОН СТРАШИМИРОВ, Д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ, БОТЬО САВОВ, ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, ВЛ. ТРАНДАФИЛОВ, ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ, ГЕОРГИ БАКАЛОВ, Д. Б. МИТОВ, ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ, 8. ДОБРИ НЕМИРОВ, ДОБРИ ХРИСТОВ, ЕЛИН ПЕЛИН, ЕМ. п. ДИМИТРОВ, ИВАН КАМБУРОВ, ИВ. КИРИЛОВ, ИВАН НИКОЛОВ, ИВАН РАДОСЛАВОВ, ЙОРДАН КОВАЧЕВ, КРЪСТЮ САРАФОВ

КРЪСТЮ СТАНЧЕВ

журналист

ДА СЕ проследи произходът на расите, тяхното развитие, разпространение, цялата им еволюция, от най-старите времена на човешкия живот до днес — всичко това, безспорно, представя огромен интерес, то съставя една от най-големите и занимателни глави от научното знание.

Как са се създали отделните раси, произхождат ли от една двойка (моногенезис) или от повече двойки (полигенезис), какви промени са претърпели, какви смесвания са преживели, какви преходни видове са създали, кои и как са запазили своята пълна жизненост, а кои са загинали в страшната борба за съществуване, — ето предмети за проучване, за изучване, за да се просветли човек и да познае истинското място на своята раса, на своя народ, на самия себе си в мирозданието и в обществото на расите и на народите.

Върху теорията за расите, върху цялата еволюционна теория на живота, са работили през вековете най-великите умове на човечеството. Изучвали са и са натрупали колосални материали върху естествения подбор, върху всички условия, при които човеците са напредвали от една стадия на развитието си към друга, върху влиянието на климата, местните природни условия, но също тъй и— на обществено-стопанските условия, при което едни раси и народи са отхвръквали неизмеримо напред, а други са оставали извънредно назад в своя бит, в своята култура.

Едни народи, поставени настрани от пътищата, по които се извършват сношенията между отделните страни, са се запазили расово по-чисти, а други, увлечени от великите преселения и заселвания в разни места, са претърпявали съществени промени.

От самото естество на работата, се разбира, че първобитните раси са били по-чисти, отколкото по-сетнешните, — да не поменуваме за днешните.

Развитието на културните пътища е вековният закон на прогреса, а, следователно, и смесването на расите се явява също тъй неизбежно, като самото движение напред.

И като четем описанията за величественото и живописно разнообразие, което отличава типовете на съвременните раси и народи, като хвърлим поглед на изследванията на естествоизпитателите върху особеностите на населенията в разните страни и в една и съща страна, върху цвета, очите, кожата, формата на главата, на костите, върху нравите, обичаите, говора и пр. и пр. — всичко се явява тъй пъстро и тъй безкрайно разнообразно.

Общо взето, по големите преобладаващи черти, не е мъчно да се отличи етиопската раса от кавказката и от монголската. Но народите дравида в Индия, както и сингалезите и ведите в Цейлон, не могат да се подложат на квалификация — тъй много те са смесени.

Нас, българите, обикновено зачисляват не към славяните и кавказците — към кавказците се числят и семитите (евреите), а към фините - монголците.

Според научната квалификация, германците, като кавказци, са по-близко в расово отношение до семитите, отколкото до нас, българите.

Какви са били и какви са отношенията между човеците от отделните раси?

Те са били, в най старо време, само враждебни. Не само между членовете на отделните раси, но и между човеците от една и съща раса, между хората от един и същ народ.

Чужденецът е бил синоним на враг, на противник.

То е било в първобитните времена.

С историческото развитие, обаче, се създава и издига като голям фактор солидарността между по-близките, взаимната привързаност. Нуждите на стопанството, на отбраната, на живота въобще, налагат да се култивира родовата, племенната, народната солидарност.

Съвременното културно човечество стигна до великите принципи на свободата, равенството и братството между човеците и между народите.

Сближиха се народите в големи държави, в системи от държави. Сближават се континентите. Техниката, науката, моралът, правото — всичко работи за това сближение.

Наред с кооперацията, национализацията, колективизацията в стопанството, извършва се един величествен процес на морално сближение на народите. Идеята за всемирното братство добива осъществяване във всевъзможни инициативи от общонационален и международен мащаб.

Равенството на човеците, без разлика на раса, народност, пол, религия и пр., е всеобщата морална и юридическа максима.

Равенството на народите в отношенията помежду им намери изражение и в Обществото на народите, колкото и да е несъвършена още тази институция, защото е в своето начало.

Олимпиадите, международните конгреси, всемирните изложби, безкрайно многото усилия за насърчение на взаимността в отношенията на народите на културна и политическа почва — всичко това служи на прогреса, то е израз на самия прогрес.

Е добре, какво място ще требва да намерим, след това фактическо положение на нещата, създадено от вековното развитие и свързано неразривно с повелението на времето, какво място ще требва да се даде, между идеите за всеобщо помирение и сътрудничество, на съвременната идея за расизма, като теория и практика?

Не е ли расовият ексклюзивизъм в една отделна държава връщане към първобитността, към варварството? Не е ли това атавизъм, болезнено и изкуствено възобновяване на преживени, изживени и запратени отдавна в архивата теоретични схващания и практически осъществявания на едно мрачно минало ?

В туй същото време, когато международните договори предвиждат закрила на малцинствата, създадени от малко или повече изкуствено теглените граници между държавите, една странна за времето политическа идеология, създадена от болезнени чувствания във време на голяма стопанска и морална криза, създава и отделя изкуствено нови малцинства, въз основа на расовия произход на част от гражданството.;

За модерното време това е очевиден анахронизъм.

Расизмът, това е в същност само ново издание на стария, историческия, до пресита познатия антисемитизъм.

На практика расизмът е гонение на хиляди хора из една държава, под предлог, че със своето съществуване и със своята работа нарушавали чистотата на расата, отслабвали сцеплението ѝ и отбранителната ѝ мощ.

Антисемитизмът и расизмът с преживелица на омразата към всеки чужденец. Произходът им идва от първобитните времена.

В староримското време първото гонение на евреите се е вършило знаете ли за какво? Римляните са гонели евреите като членове на една секта, която изповядвала нова вяра, създадена от някой си Христос от Назарет. Тацит и Ювенал наричат първите християни в Рим „еврейска секта“.

Впоследствие е почнало гонение на евреите, не вече като християни, а за това, че те разпнали Исуса Христа.

И в единия, и в другия случай, значи, имаме на лице предлози за гонение на евреите, право противоположни по съдържание, именно защото не са причини, а само предлози за гонението.

В средните векове евреите бяха обявени за граждани от долно качество; определяха им особени квартали в градовете, предписваха им да носят особени дрехи, забраняваха им да упражняват определени професии и пр. и пр.

Мъченичеството на евреите в ония времена е еднакво с мъченичеството на всички поробени, на всички малцинства. . .

Великата френска революция, която създаде епохата на националните държави, епохата на освобождението на поробените по цял свят, донесе известно облекчение и на евреите.

Но Великата френска революция и всички национални революции, които я последваха през 19-я век, не премахнаха напълно робството, не създадоха на всички малцинства права и свободи. Великата френска революция и последвалите я национални революции имаха заслугата да издигнат третото съсловие до положението на господстваща класа. Тази революция откри безкрайни възможности за развитие на капитализма. А капитализмът тикна човечеството в темп на бърз напредък.

В епохата на своя упадък, старите империи — Австро-Унгарската, Руската, Германската, Отоманската, култивираха с извънредна ревност расовата и религиозна омраза и, преди всичко, антисемитизма.

Създадени бяха дори антисемитски партии.

Устройвани биваха от самата власт антисемитски погроми.

Погромите над евреите се придружаваха с всичките жестокости, които отличават въобще жестокостите над национално угнетените и поробени малцинства.

Но помни ли днес някой, че в Германия имаше антисемитска партия, основана от някой си Щекер?

Къде са некогашните буйни пълчища на виенския д-р Луегер?

Какво става с паметта на петербургския Победоносцев?

Всички тия антисемитски корифеи са днес исторически дрипи. Нещо повече: всесилните власти, които ги крепяха и поддържаха, също тъй се провалиха катастрофално.

Евреите, обаче, останаха на историческата сцена.

Борбата на евреите за своя национална и народна свобода продължава.

Тази борба е поставена днес при много по-добри условия, отколкото е била в миналото. Ционистическото движение, което има за задача да създаде държава с еврейско мнозинство, извърши много за усилване позициите на борещото се за свобода еврейство.

Създаването на еврейска държава ще бъде нов етап в приравняването на еврейския народ с останалите народи.

В своята същност, обаче, еврейското освободително движение е идентично с движението на национално поробените за освобождение, както с движението на другите национални малцинства в отделните държави за равноправие.

От туй гледище ясно изпъква отношението на всеки искрен български националист и прогресивен деятел към еврейската проблема.

Българинът, който сам още продължава борбата за по-добри бъднини, не може да храни омраза към никоя чужда раса, към никоя чужда народност, която е също в положението на борба за свобода и равноправие.

Между борещите се за едни и същи цели и задачи, за едни и същи политически и социални идеали, има естествена симпатия, солидарност и сътрудничество.

В България антисемитизъм, като обществено движение, не е имало и няма да има. Всички опити да се създаде и у нас антисемитско движение са се жалко проваляли.

Евреите, наши съграждани, знаят и чувстват истинското отношение на българския народ към тях. Отделните изстъпления на единици имат само случаен характер и още веднъж подчертават безпочвеността на антисемитизма у нас.

Българските евреи, в своята маса, споделят всички съдбини на българския народ. Т са участвали и участват в неговите борби за по-добри бъднини.

Един от признаците за прогресивния дух на българската държава и на българския народ е и липсата на антисемитизъм у нас.

Ние почитаме в лицето на евреите добри наши съграждани, както нашите съграждани евреи почитат в лицето на българите свои благожелателни съграждани; евреите у нас са признателни граждани на българската държава.

Нашето отношение към расизма и антисемитизма, всецяло отрицателно, определя и нашето отношение към еврейството въобще.

Еврейството е народ, като всички останали. То има една голяма история. Други народи, които никога са живели наред с него, са загинали. И името им дори се е заличило. Евреите са останали, преживели са безкрайни гонения. Запазили са, обаче, и съществуването, и жизнеността си.

Един тъй стар народ, естествено, има и свои положителни и свои отрицателни страни, свои предимства и свои недъзи. Както ги имат и всички други народи.

Но евреите имат и нещо повече от някои други народи : в борбата си за съществувание те са били в по-големи опасности, те са развивали по-интензивно силите си, тяхната интелигенция е имала и има големи възможности — за това еврейството е давало и дава на умствената и нравствена култура големи, световни имена.

Ние, прочее вярваме в бъдещето на еврейството също тъй, както сме убедени в преуспяването на нашия собствен народ. Защото сме на един и същ път — пътят на свободата и демокрацията, които носят прогреса.

Националният и расов ексклюзивизъм не е направил голям нито един народ, а е ставал винаги причина за конфликти и войни.

Напротив, толерантността към другите раси и народи, уважението към доброто, което има у другите, е признак на благородство и честно отнасяне към нещата.

Имало всред евреите и спекуланти, престъпници! Кой народ ги няма. Едни в по-голяма, други в по-малка степен.

Спекулантите, потосмукачите, експлоататорите, изменниците и предателите — те са една пасмина, с която ще се занимават криминалните власти. Не са те, с които народите живеят във вековете.

Народите живеят в световната съвест със своите литератори, със своите художници, със своите държавници, със своите национални герои, които са вечните фарове по пътя на прогреса на човечеството.

Такива големи мъже е дала и еврейската нация.

Няма на този свят благородно индивидуално съществувание, откъснато от света, от времето, от другите човеци, от другите народи.

Като твори за себе си, всяка нация твори за цял свят.

Върховният морал и за нациите е същият, както за отделните хора: — Никой да не прави другиму онова, което не желае другите да правят нему.

От това високо морално и политическо гледище трябва да се разглежда и въпросът за положението на еврейските малцинства, на всички малцинства.

Ето защо расизмът, като теория за държавно укрепване, е анахронизъм.

Антисемитизмът е бил и си остава само средство за отклоняване на народното внимание от истинските причини на народните политически и социални бедствия и за създаване междуособици и взаимно отслабване на еднакво угнетявани членове от едно и също общество, от един и същ народ.

Българското еврейство, работейки за издигането на своята култура, на своята общественост, помага не само на големия свой идеал за национална държава, но помага и на общобългарската култура, помага на прогреса, на свободата, равноправието и общия мир.

Българските евреи, в своята цялост, в мирно и военно време, са се подвизавали достойно рамо до рамо с българските си съграждани. За това свидетелстват техните жертви пред отечествения олтар, както и съревнованието, което проявяват при изграждането на българската държавност и на съвременната българска култура.

От всички национални малцинства, безспорно, евреите са най-многостранно приобщени към делото на майка България.

ЛИДИЯ ШИШМАНОВА

публицистка

КАКТО ми се задава въпроса за расизма, аз не знам, дали да плача или да се смея! Мислила съм през целия си живот, че съм родена в „модерната епоха“, а сега се събуждам с ужас в „средните векове“, като човекът, описан от Андерсен в приказката му „Галошите на щастието“. Едно отвращение ме обхваща и често мисля, че не ми е вече мястото на тоя свят, когато около мене се рушат светлите идеали на човечеството, придобити през столетия: свободата на съвестта, на религията или изобщо казано: свободата!

Колкото се отнася специално до проблемата на расата, като жена на професор Шишманов, съм слушала постоянно от него (а той изказваше своите мисли още и в лекциите си, и статиите си), че изобщо сега не може да се говори за „една чиста раса“, поне в Европа.

Историкът, литерар-историкът, антропологът и фолклористът много добре знаят, че нито гърците в расово отношение са чисти наследници на древните елини, нито италианците — на латиняните и т. н. А специално за германците, и именно прусаците, може да се твърди, че те имат в жилите си една голяма доза от славянска кръв, наследена от славянските племена, които те са абсорбирали (А те сметат и славяните за низша раса!) Но мисля, че, за жалост, никакви аргументи, черпани от разума — от безпристрастната наука, не могат да служат в борбата против расизма.

Моето мнение за еврейството няма да бъде много оригинално. Мисля, че тоя извънредно талантлив народ в различни посоки е внесъл и внася такива богатства в нашата цивилизация, че те даже не могат точно и достатъчно да се оценят. Вам е известно, може би, че аз особено се интересувам от музиката и, като гореща вагнерианка, чета всичко, що мога, за Вагнер и все повече и повече дохождам до убеждение, че Вагнер не е „чист“ германец и ариец, а „мръсен“ полуевреин! И това убеждение ми иде не само от фактите, които все повече изпъкват от биографическата литература на тоя титан, а от самата есенция на неговия гений, която не е германска. Тоя гений е неспокоен, агресивен в своята огненост. (По този въпрос бих могла много да говоря!) Изобщо, смятам, че еврейският елемент в нашата цивилизация е като маята, която кара тестото да се вдига. А смесените бракове с евреите дават най-добри резултати за потомството (Ние имаме добри примери за това и в България).

Вие знаете, че съм родена украинка. Макар че съм напуснала много малка моята родина, все пак много съм чела и чула от баща ми, проф. Драгоманов, за евреите в царска Русия. И когато, преди 45 години, дойдох в България, разликата в живота на еврейството в Русия и тук ме порази. Там —една маса от 9 милиона, насила натикана в югозападните губернии на империята, състояща се от едно мнозинство на бедна работлива занаятчийска класа — и един тънък слой заможни евреи, който бодеше очите на украинските селяни.

В България не намерих нищо подобно. Равенството и свободата и, може би, по-големите търговски таланти на самите българи, не даваха да изпъкнат тия нежелателни аномалии. Изобщо казано, тъй наречените „шпаньоли“ ми се видяха по-културни, по-горди от голямата маса на руските евреи. Но това са много повърхностни наблюдения, които не могат да имат никакво значение.

Обаче, това, което желая да изтъкна, е следното: както и в цял свят, еврейският въпрос, според мене, и в България, може да се разреши (и се разрешава вече), само с туй, че евреите требва да станат чисто и просто добри българи, добри български граждани. И нищо повече. Защото модерното понятие за нация и народ не зависи от произхода или съмнителната раса, а от свободната воля на свободния гражданин. Пример: Швейцария и Съединените Щати, а също и Елзас, който по езика е германски, а желае да бъде част от Франция.

Евреите, пълноправни граждани на българската държава, не могат да имат други цели от това да учат своите деца да стават добри българи!

ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ

писател

РАСИЗМЪТ не е сериозна научна теория. Той е признак на духовно принижение, на умствен упадък. С него се оправдава стремежът за превъзходство на един народ над други.

Винаги съм поставял еврейския народ една степен по-горе от другите народи, както поради голямата му историческа роля в миналото, така и според особените му качества, които го правят най-живия елемент на прогреса. Затова всички антиеврейски движения, дето и да са, ми внушават истинско отвращение. Еврейският народ, който, освен религията, е дал на европейските народи дълъг низ велики хора из всички области на науката и литературата, не може да се третира по такъв начин.

Какво мисля за еврейската интелигенция?

Нямам основание да мисля лошо, но, все пак, винаги ми е правило впечатление, че тя не взема достатъчно участие в общия културен живот. Би трябвало да се приобщи по-близо до културния ни живот, да премахне стената, която стои между нея и нас. Така тя ще ни даде възможност да я узнаем по-добре и ще вложи своите ценни усилия в изграждането на едно по-добро бъдеще.

НИКОЛА АБАДЖИЕВ

професор

КАТО човек на изкуството не мога да одобрявам проявите на расистките движения. На земята има хора, които, създадени от една висша повеля, имат право на живот, без оглед на тяхната расова, религиозна и национална принадлежности. Човечеството е единно по отношение общата човешка психика и физиология. Могат известни народи да бъдат по-талантливи, по-дееспособни в едно направление, други пък — способни в друга области на живота. Различните способности на отделните народи в разните отрасли на разновидното човешко творчество образуват синтезата, която направлява народите в живота и ги вдъхновява към нравствените и духовни подвизи. Специфичните наклонности и дарби на отделните народи се дължат на редица обективни условия, при които са поставени да живеят, творят и се развиват. За мен еднакво са ценни заложбите, които крият в себе си всички раси и народи. Ако един народ или една раса проявява по- голяма дълбочина и усет в един отрасъл на творческия живот, друга раса проявява същата дълбочина в друга област и по такъв начин те се взаимно допълват и образуват онзи конгломерат, който е ценната духовна съкровищница на творческия дух.

От тази гледна точка аз съм за запазването на отделните раси, като цяло, считайки, че всека една от тях проявява своя специфичен мир. Тоя външен мир в отделните раси е резултат на напреженията, що те правят, за да проявяват максимума на своите творчески способности. Отделните раси образуват целокупното човечество, пред което, като човек на изкуството, не мога да не изказвам почитта и уважението си. Човечеството мога да оприлича на изкуството. Както различните отрасли на изкуството прибягват до различни средства, за да се проявят и наложат на човека (за литературата — словото, за музиката — тоновете, за живописта — багрите и пр. и пр.) и по такъв начин те упражняват своето магическо въздействие, като цяло, така и дарованията и способностите на различните раси служат, за да се проявят латентните сили на космоса. Всички хора сме деца на майката природа, с еднакви права и задължения пред нея. От тук и изводът, че, като рожба на една и съща майка, требва да бъдем и равни членове в обществото. Народите имат нужда от култура и просвета, за да манифестират всички свои скрити творчески сили, за да се облагороди и възвиси човешкият дух и да се издигне нравственото му ниво. Не в омраза, завист, преследвания, кърви и животинска стръв виждам светлото бъдеще на народите, а в техните разумни действия, толерантност и взаимна помощ.

В общочовешката култура еврейството е дало много светли имена, чието творчество спомогна за еволюцията, която народите са отбелязали от времето на първичното им състояние до наши дни. Частно за музиката, то е дало твърде много композитори, виолонисти, особено много изпълнители и певци. В музиката евреите проявяват елементите на своята расова специфичност. Романтичното е отличителен белег за евреите музиканти. И тук требва да забележа, че, ако евреите в изкуството се проявяват като романтици, немците се проявяват в дълбочината си, французите с ясността, италианците с своя великолепен bel canto, а славяните с своята мистика. От целия този комплекс от специфичности на расова особеност се получават вълшебните тонове на музикалното изкуство в неговата цялост. Поменикът на евреи композитори, диригенти, виолонисти и певци е толкова дълъг, че невъзможно ми е да го изброявам тук, пък и не е необходимо.

Евреите у нас се проявяват като лоялни и мирни граждани. Свободолюбивият дух на българина мрази ксенофобията и, струва ми се, че опитите на някои да създадат антиеврейски настроения ще пропаднат, като неприсадими цветя на наша почва.

В културно отношение евреите в България едва напоследък почнаха да се проявяват. Голямо еврейско име в изкуството и частно в музиката още нямаме. Усилията в това направление вече се забелязват. Хорът при централната синагога, под вещото ръководство на г. Цадиков, е един голям плюс за еврейството в България. Тоя хор е една отлична организация, която може да съперничи на много други организации от своя род в страната. Желателно е хорът на г. Цадиков да престане да пее на годишните си великолепни концерти само творения, свързани с еврейския дух и сюжет, но да разшири своя подбор при определяне на репертоара си.

Изобщо, първите проблясъци за излизане на евреите от духовното им гето вече се забелязват.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

професор

СВОБОДНОТО зидарство е създадено от християни (строители на църкви, иконописци, ваятели на верски статуи и др.). Отпосле в организацията започнали да допускат и евреи, тъй като една от целите на сдружението е да разпространява и засилва чувството на братство между людете независимо от вярата и народността им. Заблудата, че свободното зидарство било еврейски интернационал, е пръскана от йезуити, а след това разпространявана от антисемити.

Противниците на свободното зидарство твърдят, че в това движение се употребяват тайни думи на еврейски език и че главната цел на свободните зидари е да възстановят Соломоновия храм, сиреч да създадат международна еврейска република или монархия с цар патриарх евреин. Това не е вярно. Някои от тайните думи са еврейски, защото са заети от библията — християнското свещено писание; други имат египетски, халдейски и латински произход. Главният символ — Соломоновият храм — означава целокупното човечество, съставено от нравствено издигнати, просветени и честни люде, както всека голяма сграда се състои от добре отдялани и плътно скрепени камъни. За скреп на камъните в сградата служи циментът, а на людете — братолюбието и взаимопомощта. Целта на движението е да работи за постоянното усъвършенстване на индивидите, та по тоя начин и цялото човечество да стигне до съвършенство.

Обикновено евреите образуват свои ложи, в които не членуват християни, но могат да ги посещават и слушат, що се говори там. Начело на местните организации (велики ложи, послушенства, ведомства, федерации и др.) не стоят евреи. Според официалното издание на организацията — „Годишник на зидарското сдружение“, излизащ в Берн, — по цял свет има около 4,000,000 свободни зидари. От тях са евреи не повече от 60,000 души, сиреч, общият процент на членуващите евреи е 1,5 % (едно и половина на сто).

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.