СЛУЖБОМЕР

вторник, декември 08, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 8

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ. ОБЩЕСТВЕНИЦИ: 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ, 5. ДИМО КАЗАСОВ, Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, Д-р К. СТАНИШЕВ, КОСТА ТОДОРОВ, МИХАИЛ МАДЖАРОВ, 6. НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, НИКОЛА МУШАНОВ, Д-р НИКОЛА САКАРОВ, СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ, С. С. БОБЧЕВ, ТЕОДОР ТЕОДОРОВ, ЯНКО САКЪЗОВ. УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.: 7. АЛ. БАЛАБАНОВ, АНДРЕЙ НИКОЛОВ, АНТОН СТРАШИМИРОВ, Д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ, БОТЬО САВОВ, ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, ВЛ. ТРАНДАФИЛОВ, ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ, ГЕОРГИ БАКАЛОВ, Д. Б. МИТОВ, ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ

УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.

ДОБРИ НЕМИРОВ

председател на Съюза на българските писатели

АБСУРДНО е да бъдеш против стремежа за запазване расовата индивидуалност. Стремежът към социално самосъхранение е вроден и той се изразява толкова по-силно, колкото по-ярко е расовото самосъзнание. Еврейството не изгуби своя расов облик, понеже не се подчини на посегателствата върху неговото народностно чувство. Това е, защото идеята за раса е всякога била будна в него. Тази будност аз виждам и в спонтанния повик срещу Хитлер, отправен почти от всички страни, където има евреи. Тъй и трябва да бъде. Богат е оня народ, който пази своя образ чист от расови примеси. Така и еврейството спокойно може да се нареди към богатите от тоя род. От всичко това се вижда, че расизмът е най-малко чужд на еврейството — оня расизъм, който е против посегателствата над личната и духовна свобода.

Какво е в Германия, кое собствено е тласнало Хитлер към гонитба на евреите, всичко това ни е неясно. Има нещо, което стои пред всичко, а това всичко е твърде голямо и твърде разнообразно в Германия, за да не можем да бъдем толкова консеквентни. 

Мога само да съжалявам, че пак на еврейския народ се падна да пострада пред тоя държавен и обществен водовъртеж.

Какво мисля за еврейската култура ?

Правилно ми задавате тоя въпрос. В първия момент може да ви се отговори, че еврейска култура днес няма. Има култура германска, френска, английска и пр. Но не е досущ така. Всичките работници в полето на културата — евреи по народност — са дали дела, в които са вложили своя личен племенен творчески огън, своя индивидуален поглед към живота. Така, техните културни дела носят белезите на една расова психика в най-добрия смисъл на думата. Та и оттам иде съжалението, че, потискайки духа на еврейството, потиска се и оня творчески огън, който е всякога една богата и напълно положителна проява в световната култура.

Мнението ми за българското еврейство и интелигенцията му ?

И тук добре поставяте въпроса. Еврейството е едно, интелигенцията му друго. Еврейството, това е целокупната маса, в която се очертава образа на расата с всички дефектни и положителни страни. Положителните страни — това е участието на еврейството в материалната култура, дето то работи успешно, по силата на една завидна опитност, без дори да прави особени жертви за това. Но тая широка маса от еврейски народ би трябвало да има и своите духовни нужди, би требвало да си е определила едно отношение към българския духовен и културен живот. Евреинът у нас е равноправен гражданин, следователно, дългът към духовния ни живот е еднакво значителен както за българина, така и за него.

Но, когато стане нужда евреинът да жертва за нашия духовен и културен живот, той мисли, че неговата мисия като гражданин не отива до там. Еврейството е сурово към културата ни. То не меценатства, то не се чувства длъжно да помогне на българската книга, на българския театър, на българското изкуство и наука. То не се интересува от писателя, художника и учения, то не показва, че цени хората на духа и почти не ги чувства. В реда на тия мисли, неизлишно би било да попитаме, колко културни инициативи подкрепи, колко сиропиталища подпомогна, колко културни институти създаде, на колко обществени идеи даде път.. .

Но еврейската интелигенция е нещо друго. Тя се приобщи с нашия живот, тя участва във всички удачи и неудачи в културата ни и внася колко да е в съкровищницата ѝ. Но тя си остава чужда за еврейската среда. Нейните дела не се ценят от евреите, тя е почти изоставена. Мога да посоча имена, които правят чест на еврейството.

И, все пак, едничка е еврейската интелигенция, от която очаквам нещо.

ДОБРИ ХРИСТОВ

професор

КОСМОСЪТ, светът, е дело на разума на природата. Следователно, всичките ценности, създадени от природата, заслужават нашето внимание и зачитане. Човекът — еманацията на космоса, е най-висшата проява на онази магическа сила, която ръководи живота на духовния мир и трябва да се счита за най-ценното в ценностите на света. Изхождайки от тези разбирания за човека, неговия произход и предназначение, болно ми става, когато гледам, как хората се ядат, като вълци, помежду си, как, в различните страни на Европа, най-безчовечно се преследват народностни малцинства в името на слепи и тесногръди разбирания за величието и превъзходството на едни народи пред други. Антисемитизмът е най-добрата илюстрация на тия мои думи. С гоненията на евреите в Германия Хитлер опълчи световното еврейство и целия културен свят против себе си. Преследването на евреите се дължи на обстоятелството, че народите, всред които живеят, не ги познават достатъчно. Ако народите се опознаваха добре помежду си, може би, никога нямаше да бъдем свидетели на кървите, които ни отвращават и свиват сърцата ни от болка пред мисълта, че най-висшето предназначение на хората е да творят духовни и материални блага и да живеят в мир и любов помежду си. Практически, тоя въпрос аз поставям, когато се разисква у нас шумно около сръбско-българското сближение, което може да се постигне, само когато българи и сърби се опознаят добре помежду си, а не когато едните се денационализират за сметка на другите. Отделните народи се отличават със свой специфичен бит и имат свои характерни особености. Затова т трябва да се оставят свободно да се развиват и живеят, без оглед на тяхната расова принадлежност. Еволюцията върви стремглаво напред и култивира хората. Когато обществото достигне до една по-висша степени на съзнание, тогава поколенията ще разберат първопричината на много прояви от нашето време, които са несъвместими със здравия човешки разум и логика.

На всички е известно, че евреите са дали големи хора в областта на изкуството и науката. Частно за музиката, мога да кажа, че евреите са дали много композитори, изпълнители и певци. Да изброявам имена — считам за излишно, защото те са плеяда. В по-ново време евреите музиканти са носители на модерното в музиката. Някои музиканти считат музикалния модернизъм за евреистика. Но те са хора с консервативни разбирания за живота и изкуството и забравят основния закон за развитието, еволюцията, която постепенно оформява, обогатява с нови знания и усъвършенства, както отделната личност, така и изкуството в всичките му разновидности.

Свободолюбието на българския народ е известно на целия свет. У нас се толерират всички чужденци, без разлика на националност и религия. Спрямо евреите не съществуват никакви неприязнени настроения, с изключение на няколко изолирани случаи, които не заслужават и внимание. Евреите у нас се проявяват като мирни и лоялни граждани. Техни съверци участваха във войните и има случаи на проявен героизъм от тях. В културно отношение евреите в България правят усилия да се проявяват еднакво с нас. Плод на тези усилия са няколко симпатични прояви, които намират отзвук в нас.

ЕЛИН ПЕЛИН

писател

ЕДНА раса, разсеяна и пръсната по цялото земно кълбо, между всички народности, гонена, преследвана, живее и се бори от векове с една жизнеспособност удивителна.

Всеки човек, всеки народ, всяка раса, всяко живо човешко същество има право на живот върху земята. Еврейската раса, жилава и способна, е доказала, че има право на уважение, защото е дала много нещо на цивилизацията, на науката, на изкуството, на философията и икономията, на всички отрасли, които характеризират човешкия напредък. Антисемитизмът е едно варварско проявление.

Всякога съм смятал високо и благородно това качество на българина да се държи приятелски и дружелюбно към евреите, които живеят в неговата родина. Българските евреи, като примерни граждани, заслужават най-добро третиране.

Българската еврейска интелигенция живее с българския дух, с българските въжделения, радости и скърби. Приобщена към местните условия, тя носи в сърцето и душата си български чувства.

Горните мисли, мисля, че съдържат, макар и кратко, мнението ми и за расизма.

ЕМ. п. ДИМИТРОВ

професор

ИДЕЯТА да се допитате до българската интелигенция по еврейския въпрос ще ви даде най-благоприятни резултати, защото, общо взето, еврейството у нас е третирано и считано за пълноправно гражданство според конституцията, а в живота, макар и в по малко случаи, нему е давано даже и предимство. Неприязън у нас може да се култивира само по изкуствен или подражателен начин. Нека предупредя, че българското еврейство се отличава с една завидна предвидливост — в своето обособяване като народностно малцинство никога да не предизвиква, нито да иска извънредни преимущества над останалото гражданство, особено в случаи, дето лесно би могло да се наложи и да възбуди недоволство или възмущение.

Това еманципирано положение е развивало у българското еврейство гражданска лоялност, а, както показаха войните — нему не е липсвал и истински патриотически дух.

Трогателен е случаят с българските евреи, заселени вече в Палестина. При срещата си с българи, те изразяват същински братски чувства. А днес на пазара ще видите изпратени отлични палестински портокали, тяхна култура, специално за България, обвити с хартии, на които стои ликът на Хр. Ботйов. Това не требва да се тълкува като реклама, а като истинско благоговение пред един герой, загинал за свободата на своя народ. Защото и съвременното еврейство се нуждае от такива герои, и то ги е имало и ще ги има.

Като представител на българските малцинства в европейските национални конгреси, съм имал случай да констатирам не само акт на сътрудничество от страна на еврейските представители, но и едно истинско братско съчувствие. Въпросът за народностните малцинства е и еврейски въпрос. Той биде създаден и изтъкнат като принцип, преди всичко, от еврейството. И на еврейските малцинства, особено на българското такова, нашите поробени братя от всички краища извън отечеството, дължат една дълбока благодарност за неоценима заслуга — за оная защита, която това еврейство даде и винаги дава на нашите онеправдани сънародници, като, например, в 1929 година, месец август, в Женева, на конгреса на европейските малцинства, когато се отричаше на Западните покрайнини правото на участие в конгреса.

Тая защита, която еврейството даде на нашите малцинства, в тоя и в други случаи, изпълва сърцата ни с благодарност, и ние не можем да не се трогнем от нещастията на тоя народ.

Излишно е да повтарям и подчертавам значението на старото еврейство за новата култура. Новото човечество се осланя на трите стълба от древната култура : старите гърци с тяхното чувство на красота и хуманност; римляните — с реализма на ума и силата на волята, със студеното право и с изкуството да се управлява; и, най-после, старият еврейски народ, който донесе на човечеството тревогите на съвестта и жаждата за социална справедливост; той ни даде скрижалите на религията и етиката. А за ново време достатъчно е да подчертаем, че, при всеки завой на култура и епоха, между другите стои и еврейският гений.

По въпроса за участието на еврейството в културния живот на България, мога да кажа, че, освен предпочитаните области от евреите, сега вече се явяват труженици за по-широко сътрудничество в науки, изкуства, хуманитарна дейност; има вече завидни прояви в музиката, живописта, даже и в литературата. Струва ми се, ако еврейството прояви повече интерес, а даже и ентусиазъм, за общо строителство и българска култура, ще бъде само за добро ... От съдбата на еврейството съм се вдъхновявал за едно стихотворение „Евреи“ (1920) и за една пиеса „Дъщерята на Йефтая“ (сюжет с истинско национален дух) — 1922 год. Накрая ще кажа, че кризата, която изживява еврейството с млади надежди за собствено огнище и стари разочарования (от преследванията), ще го направи още по-мъдро и жизнено.

ИВАН КАМБУРОВ

музикален критик

ПОМОЛЕН от редакцията на изданието да взема участие в анкетата, която се урежда между нашите духовни работници, аз се отзовавам на драго сърце на поканата да дам своето скромно мнение по някои въпроси, свързани с еврейството у нас и изобщо по еврейската проблема.

По въпроса за расизма, доколкото зная, най-новите научни изследвания отхвърлят теорията за превъзходството на расите. Моето лично схващане е, също, че няма раси, а има човечество: всички хора са еднакво създадени от природата. Въпросът е на развитие, на географски, климатически и много други причини, както и на култура, ако някои стоят по-високо от други, Да се използва теорията за „висши“ и „нисши“ раси, или за превъзходство на една раса над друга, за да се потискат или гнетят инородци, е нещо крайно осъдително и извиква възмущението на всеки, у когото има истинско чувство за човечност.

Винаги съм виждал в еврейството един елемент, който твори култура още от най-древни времена и досега. Възхищавам се, когато чета стария завет, който е едно от най-големите придобития на еврейството: с особена наслада чета Давидовите псалми. Изобщо, древноеврейският живот ме изпълва с особен възторг. 

Една голяма част от днешната общочовешка култура е дело на еврейския дух. Във всички области еврейството е дало ценни приноси: в чиста наука, в поезия, както и във всички изкуства — особено в музиката Много от най-големите творчески сили в музиката днес са от еврейски произход, или са чисти евреи. Казвал съм го не един път, ще го повторя и сега: най-новото музикално творчество стои под знака на еврейския творчески импулс. А колко много инструменталисти — пианисти, цигулари, челисти и прочее — които минават за немци, французи, руси, поляци и др., са чисти евреи. А каква голяма роля играят евреите в диригентското поприще. Най-големите диригенти в Немско са от еврейски произход: Бруно Валтер, Клемперер, Лео Блех, Ерих Клайбер и др.

По отношение на българското еврейство, бих изказал пожеланието да се освободи то повечко от меркантилните си интереси и да се насочи към една културна дейност, за да може да съдейства и то, да вземе дейно участие в изграждането на нашата и общочовешката култура.

ИВ. КИРИЛОВ

писател

В областта на духовните постижения през последно време ясно поличават бразди на един активен реализъм, който завладява и политическата дейност. Няма място за утопии. Поставените задачи на реализма са: как да се обединят народите под знамето на една човечност. И всичко това се обуславя от разбирането, че превъзмогването на личността към по-голямо съвършенство може да се постигне, когато се създадат условия за по-сносен материален и духовен живот.

Здравата племенност, която притежава еврейството, и голямата творческа мощ да създаде Библията определят бъдещето на еврейството. Толстой е предрекъл бъдещето на еврейството. След толкова страдания — превъзмогването настава.

Човек не може да излезе из кожата си. Превъзмогнатият дух през горнилото на страданието — не умира. Силният дух навсякъде е голям. Еврейският дух е и в България мощен, както е проявен и всред латинската раса и всред англосаксонската.

Евреинът е човек. А аз обичам човека. И бих казал на онези, които направляват човешките съдбини: обичайте човека! Само чрез обичта ще се прероди човечеството.

ИВАН НИКОЛОВ

публицист

РАСИЗМЪТ е теория, според която една раса е по-съвършена, по-надарена от друга и, затова, тя требва да господства над другите раси. Тази теория се развива и пропагандира с особена настойчивост, и върху нея се градят голяма част от идеите на националсоциализма. Теорията за превъзходството на германската раса над другите, особено над така наречените неарийски раси, служи като изходна точка в програмата на Хитлеровото учение. Като следствие на това учение се явява и масовото прогонване на евреите от Германия. Паметни са думите на германския философ Кайзерлинг за нисшия произход на ред нации, между които се намира и нашата. За българите той се изказва толкова неласкаво, колкото и за евреите. Какво е отношението на науката, биологията, по този въпрос — за идеолозите на расизма няма никакво значение. Както за науката, така въобще и за здравия смисъл, няма съвършени и несъвършени раси. Расите са толкова смесени, че да се говори въобще за чисти раси е смешно. В дългия исторически път на човечеството са ставали толкова раздвижвания и размествания на народите, толкова войни, толкова кръстосвания, че е невъзможно да се твърди за чистота на расата: в германската кръв е смесена толкова славянска, колкото в славянската германска и монголска, във френската толкова италианска и германска, колкото в другите народи френска. Цели векове едни народи са били покорени от други. Още по-мъчно е да се говори за превъзходство на една раса над друга. Историческите, климатическите, материалните и ред други условия са определяли и творческите наклонности и прояви на народите. И всеки народ е принесъл по нещо в общата духовна и материална съкровищница на човечеството.

Но всяко насилие требва да бъде оправдано, всяко беззаконие требва да бъде узаконено. Трябва научно да се обоснове насилието и беззаконието. Ето защо и антисемитизмът се шири къде по-силно, къде по-прикрито, в ред държави, където за политически цели е нужно да се отвлича вниманието на народа от истинските причини, които са докарали нещастието на даден народ. За народи, които са се развивали свободно политически, антисемитизмът е анахронизъм и ненужен. Свободните политически народи имат възможност да мислят и да виждат. Известно е, че само у закъснели в своето политическо развитие народи антисемитизмът е пускал корени и се е развивал. И то само в полуинтелигенцията, но не и в самите слоеве на народната маса. Народът в истинския смисъл на тази дума — селянинът, работникът, занаятчията, е имал винаги здрав смисъл и никога не се е увличал в подобни ереси. Дълги години съм живял в Русия — класическата страна на антиеврейските погроми, и смело и с чиста съвест мога да кажа, че в антиеврейските погроми руският народ, не само, че не е вземал участие, но се е отвращавал от тях... Погромите бяха дело на същата тази клика, която подготви катастрофата на руската империя. И така: антисемитизмът е инструмент на правящите класи в закъснели политическото си развитие народи. Във великите демокрации: във Франция, Англия, Америка и ред други демократически страни да се говори за антисемитизъм е или лудост, или смешно.

Евреите са в болшинството си беден народ. Тук-таме между тях се намират богати хора. Но, процентно взето, голямата част от еврейството тъне в мизерия. Така е по целия свят, където това нещастно племе е разхвърлено по ред исторически причини.

И, понеже то е принудено да живее изключително по градовете, то богатството на някои евреи се хвърля в очи. Но защо не се вижда и мизерията, в която тъне 95% от еврейския народ?

Докъде бихме стигнали, докъде би дошло човечеството, ако почнем да култивираме в душата на народа си омраза и ненавист срещу другите народи? Че нали върху тази омраза са се създавали предпоставките за войните, които са носили разорения и ужаси. Особено ние, българите, синове на малък и разхвърлен по целия Балкан народ, не можем да поддържаме тази омраза, защото жертвата ще бъдем ние: повече от 1/3 от българското племе е под чуждо владичество. И, когато ние се борим за права и човешки живот на нашите сънародници, не можем да отнемаме правата и да всяваме омраза към малцинствата, които са у нас.

Още повече, евреите в България са били винаги не само добри и лоялни граждани, но и добри българи. Който, като мен, е бил в Палестина и е видял евреи преселници от България, видял е техните домове, села, изпълнени с портретите на Левски, Ботйов и др., чул е техните песни, както и българските народни песни, видял е как никой от тях не си ляга, догдето не свърши Радио София — не може да не се засрами, че и у нас хидрата на антисемитизма започва да съска, макар и още слабо. Малките народи трябва да бъдат по-мъдри.

ИВАН РАДОСЛАВОВ

литературен критик

НЯМА нищо по-естествено, нищо по-съобразно с всички закони, морални и божествени — един народ да живее и да се развива като една отделна, самостойна група от голямото семейство на народите. В неговия бит, в традициите и историята му, в неговото близко и далечно минало, в неговите въжделения и надежди се крие това богатство от ценности, които, чрез творчеството на неговите духовни представители, дават облик на неговата култура. А няма нищо по- велико, по-трайно и по-смислено от делата в областта на културата. Тъй отделните народи се съхраняват, тъй техното национално творчество, от местно и ограничено, добива универсалност.

Ето где е смисълът — еврейството да съсредоточи цялото си внимание и цялата си енергия в догонване на чисто национални тежнения. Това е исторически оправдано и понятно. Но още тук требва да забележа, че, като всяко движение в борба за идеите си, струва ми се, че то впада в една изключителност, която не е необходима.

Там, където има религиозна и национална нетърпимост, там още едно такова отношение по въпроса е обяснимо. Това се налага по силата дори на системата за самосъхранение. Пък дори там — приобщаването към средата и културата, където се е паднало да живее и се развива една група от еврейството, не е без значение за последното, не само за неговото развитие, но и за неговите непосредни интереси. Колко повече това— в страни, където гражданското равноправие е една от солидните бази на техния граждански и държавен живот. Там не виждаме никакъв смисъл от такава изключителност.

Българското еврейство трябва да търси все по-голям досег с нашата духовност и нашата култура. По този път то ще издигне своето морално и духовно ниво и ще способства, от друга страна, за развитието на общобългарската култура — културата на тази страна, която е и негова родина. Влиянието на една по-висока култура, каквато е несъмнено нашата, в сравнение с тази на еврейството у нас, ще способства за творчества, които иначе, при недостатък от въздух и слънце, могат да останат мъртвородени. Яко еврейството у нас може с гордост да сочи на изпълнението на своя граждански и отечествен дълг през всичките перипетии на нашата млада и бурна история, нима това не може да бъде, дори още повече, една също такава гордост, че е участвало в строителството на българската култура и има своя по-голям или по-малък дял в нея?

Друг е въпросът с Палестина. Там еврейството не е вече само етническа група, но тая група има своята родина и своята държава. В нейните предали ще се разкрива и расте еврейският дух, тъй както са се обособили всички други народи. Главно чрез езика. Но има време дотогава, докогато въпросът за еврейството и неговото отношение към чуждите култури — преди Палестина да е станала още големият център на еврейската общественост и култура — може да престане да бъде един злободневен въпрос.

Не зная, как е решен този въпрос в ръководните среди на българското еврейство. Но вярвам, че и най-непримиримите не могат да отрекат дейността на няколко подчертани имена в нашата културна съвременност, като от значение не само за българската култура, но толкова повече за самото еврейство.

И с две думи казано: с какво по-малко евреин е Хайне, който е един от най-големите немски и съвременни поети?

ЙОРДАН КОВАЧЕВ

писател

РАСИЗМЪТ е изкуствена и повърхностна теория. Той изгражда своите заключения въз основа на оная нищожна част от съответни наблюдения и констатации, която може да се открие само преднамерено и нарочно, за да се мотивира една гордост, която е винаги глупост, както и едно съществуващо вече отрицателно отношение към другите раси. Несъстоятелността на расизма особено ясно проличава, когато принципите му бъдат последователно употребени за мотивиране гордостта и превъзходството на разните раси. Тогава се вижда, че той е една самоизмама на дадена раса и нищо повече.

Антисемитизмът, който, като исторически факт, като колективна злоба и като теория, е далече по-стар от расизма въобще, е още по-безосновен, още по-варварски. Той можа да просъществува толкова векове и да позори и нашето време само затова, че истинската, вътрешната, нравствената култура се движи много бавно и защото през огромен период от време евреите са били най-безопасният обект за плячкосване и най-леснодостъпната изкупителна жертва, върху която са посягали всички негодници, за да прикрият своята некадърност. Личности, обществени движения и народи, които не се стараят да изкоренят окончателно чувството на омраза към евреите, както и към другите народности, са в упадък и заслужават съжаление.

От Мойсей до Айнщайн, от Исай до Хайне, евреите са дали толкова много за извисяване на човешкия дух, за разработване на всички науки и изкуства, че само тъмен, сляп и озлобен човек може да не се преклони пред огромния принос, който тоя народ мъченик, народ търсител на истината, е направил в съкровищницата на истинските блага. И този огромен принос е направен при най-неизгодни условия, при разпиляна народна душа, при най-жестоки гонения, при които ни един тиранин не е пропуснал да опита своя бич върху снагата на еврейството; ни един човеконенавистник не е пропуснал да обагри своя меч с еврейска кръв. За всички злини, които им са нанесени, за жестоките гонения, за грабежите, за опозорените девици, за изгорените деца, еврейството винаги се е отплащало на своите мъчители и убийци с добро — с развитието на науките и изкуствата, със стопански разцвет, с мирно съжителство и всестранна помощ. В тая светлина като разглеждам онова, което е принос на евреите в хранилището на културата, душата ми прошепва заветното преклонение: „Светлина да бъде по света и слава на твоите люде, Израил!“

За преследването на евреите, както и на кой и да е друг народ, дето и да е то станало, аз не мога да не страдам. Измъчваният не бива да става мъчител на по-слабите от него. А най-вече — на евреите, от които е видел само добро. И е радостно, че огромното мнозинство у нас не се поддава на инжекции и внушения, че още помни видението на оная свободна България, за която умря Левски, най-чистият и най-светлият образ между борците за освобождение: „Всички народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бог да живее човекът; и; за турчина и за евреина и пр., каквито са, за всичките, еднакво ще е“...

КРЪСТЮ САРАФОВ

артист

КЪМ еврейството храня най-съкровени чувства. Още от ученическата скамейка познавам еврейството, благодарение на общуването ми с евреи. Като дете живях в еврейския квартал в София и най-добрите си приятели намирах между съучениците си евреи, които днес са видни търговци.

Орисията на еврейството е била да бъде обект и средство, чрез което фалирали политици и площадни демагози могат да задушат негодуванието от пропадналата политика и нехайството на управниците, непреследващи друга цел, като властват, освен задоволяване на личните си интереси.

Антисемитизмът и расизмът са рожба на социалната дисхармония в обществото.

Помня през юношеските ми години — 1895—1899 год., когато бях в Русия — погромите, които се устройваха над руското еврейство, и каква болка свиваше сърцето ми при нечовешките условия за живот, които официалната власт създаваше за тях. Не се позволяваше на евреин, дошъл от провинцията, да остане повече от 24 часа в столицата Петербург. На евреите младежи не се позволяваше да следват в руските университети и други висши учебни заведения. По-заможните евреи имаха възможност да пращат децата си да следват в чужбина, а по-бедните младежи требваше да прекъсват учението си и да угасят пламъка на духовния интерес, дарование и любознателност, отдавайки се на търговия или на изучаването на някой занаят.

Гонението на евреите в днешна Германия има същото обяснение.

За разцвета на науката и изкуството евреите имат голяма заслуга. Техните специфични племенни способности се проявиха в всичките отрасли на изкуството: театър, музика, литература, живопис, журналистика и пр. Не е нужно да изброя целия поменик от евреи, известни на целия свят, за да покрия твърдението си. Като артист, дължа да кажа, че благоговея пред талантите на Райнхард и Моиси. С голяма любов чета произведенията на Лесинг, Зудерман и др., и интерпретирам техните герои.

В България няма условия за антисемитизъм. Психологията на българина се отвращава от ксенофобията. Евреите у нас са поставени да живеят свободно и се проявяват като лоялни граждани. Работят за преуспяването на България. В културно отношение, струва ми се, не остават по-надире от нас, българите. Евреите са едни от най-редовните посетители на нашия театър. Младата еврейска генерация се проявява в културата. Режисьорите Исак Даниел и Боян Дановски са представители на българското еврейство в театралния живот на страната. Обаче, проявилите се талантливи евреи у нас не се подкрепват материално от своите сънародници. Добре би било този дефект да се премахне.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.