СЛУЖБОМЕР

понеделник, декември 07, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 7

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ. ОБЩЕСТВЕНИЦИ: 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ, 5. ДИМО КАЗАСОВ, Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, Д-р К. СТАНИШЕВ, КОСТА ТОДОРОВ, МИХАИЛ МАДЖАРОВ, 6. НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, НИКОЛА МУШАНОВ, Д-р НИКОЛА САКАРОВ, СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ, С. С. БОБЧЕВ, ТЕОДОР ТЕОДОРОВ, ЯНКО САКЪЗОВ

УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.

АЛ. БАЛАБАНОВ

професор

МНОГО се радвам, че ми давате възможност да кажа мислите си върху еврейството, изобщо в света и частно за еврейството в България.

Евреите имат много врагове, но не и малко приятели. Струва ми се, че, и между най-големите им приятели, едва ли ще са мнозина тия, които да не са се разколебавали, да не са приемали, без да искат, антисемитски внушения. Но аз знам, за себе си, че още като дете съм се чудил на тия внушения, като юноша съм протестирал явно, като зрял човек съм се отвращавал, А сега, когато много човешки съдби минаха през моите очи, аз не се нито чудя, нито възмущавам, нито презирам антисемитите. Не говоря за спекулантите антисемити, за изплашените от лошата си търговия антисемити, които търсят другаде причината за своите действия и насъскват против евреите, а за тия, които, кой знае как, искрено са против евреите, а за тия, които, действително, са, в много отношения, отлични хора. Между тях има и заблудени, а има и такива, които сами, по свои размишления, са дошли до това схващане. И, като не мога да си обясня това тяхно враждебно настроение, едни от тях аз съжалявам, а за други от тях ми е сърдечно мъчно, че с такива глупави размисли пълнят душата си. 

За да не говоря повече върху това, и за да се види, колко съм ясен и верен в горните си мисли, аз ще изтъкна първопричината на причините, най-първата жилка от корена на тая пропаганда против евреите, за да се види, колко смешна е цялата работа, и за да се види, колко дълбоко съм убеден, че е смешна и жалка.

Откъде, за какво се заловиха хитрите спекуланти още от самото начало на антисемитизма, за да могат да разчитат на такъв голям успех за своите насъсквания.

Нали от това, че Исус Христос е разпънат от евреите? Не се ли използва, именно, това страдание на Исуса и милозливостта на хората. Е добре, какво ще ни кажат тези антисемити, ще се обявят ли против Исус Христос, като им припомня, че самият Христос е евреин, и че християнството е едно разклонение от еврейската религия? Тогава ще намразят ли Исуса Христа, ще се откажат ли от християнството?

За да се види, как гледам аз на тия работи, в действителност, би трябвало да се проследи цялата моя дейност и всичките ми трудове и писания. Бляскаво доказателство са есетата ми за Шалом Аш и особено за Хайне.

Преди всичко, в България не може да съществува никакъв еврейски въпрос, защото евреите, неподканени от никаква пропаганда, станаха свободни български граждани и българи. Ако има вагабонти между тях, такива ги има и между българите. Както има бедни и богати между православни българи, има бедни и богати и между евреите в България.

Аз съм виждал такава дълбока и сърдечна преданост към всичко българско, и към земя, и към език, и към съдба, щото често се усмихвам със сърдечна радост на тоя еврейски български шовинизъм.

Образованата част от еврейството, или т. н. интелигентни евреи, са наистина дълбоко убедени българи. И аз виждам в техните сърца, как им плачат сърцата от мъка, че има толкова жестоки и глупави хора, които искат да ги отлъчат от дейност в полето на българския духовен живот. Те, образованите евреи — българи, чувстват това, страдат и никога не могат да разберат, че някой ги разбира. И мълчат и страдат. Техните сили вехнат и чезнат за българската култура. Но аз знам, че иде време, аз сам ще направя всичко, каквото зависи от моите скромни сили, за да настъпи по-скоро това време, когато еднакво ще четем поезиите на евреи българи, ще се възхищаваме от картините на евреи българи, въобще ще ценим еднакво евреите българи във всички области на духовния живот, наука, изкуство, литература и политика.

Както осъдих българските антисемити, доколкото ги има, така не мога да не изкажа учудването си от коравосърдечието на някои богати и отлично поставени материално и обществено евреи, които не искат да жертват от своето и от себе си, за да смекчат страданията на толкова способни, надеждни и вече проявили се талантливи евреи.

Мнението ми за расизма? На този въпрос мисля, че отговорих с горните думи. За расизма доста се е писало и пише, и моите думи няма да изменят създалото се днес положение в света.

АНДРЕЙ НИКОЛОВ

професор

ЗА МЕН съществуват само човеци. Всяко разделение на хората по религия, по раса, по поданство е абсурд. Аз съм уверен, че ще настъпи време, ако човечеството продължава да прогресира духовно, когато бъдещите поколения ще гледат на тези разграничения, както днес ние гледаме на други пакостни увлечения в миналото.

За щастие, българският народ, истинският български народ, който твори духовните и материални блага, в своето инстинктивно съзнание е проникнат от тези истини. И у нас, ако не бяха подкладките на хора — духовно тъпи и заинтересовани, никога не биха се появили народностни и религиозни конфликти. Антисемитизмът, безспорно, е един признак на варварство, който зле излага онези народи, които са заразени от тази психоза, разбира се, ако бихме могли да обвиним отделни народи, като цяло, че хранят антиеврейски чувства.

Всеки народ, всека раса има свои характерни черти, свои положителни качества и недостатъци. Има добродетели и недостатъци, присъщи на човека изобщо, и такива, специфични за отделни народи. Еврейският народ, специално, има този недостатък, че се стреми да създава материални блага. Това, обаче, се обяснява с факта, че, след пропадането на еврейската държава и разпръсването на евреите по целия свят, на тях им б отнета възможността да се занимават с реално творчество материално и духовно. Вследствие това насилническо отнемане възможността за творчество, у евреите се създаде тази характерна черта, макар че голяма част от тях понасят лишенията и страданията, присъщи на творците на материални и духовни блага. В замяна на този свой недостатък, еврейският народ е създал големи личности в всички отрасли на живота — особено в областта на изкуството, каквито, относително, никой друг народ не е дал. Достатъчно е да споменем за създателите на библията, за пророците, включително Христос, и за всички други еврейски имена в науката и изкуството, известни на целия свят.

Еврейството в България преди освобождението се е проявявало като консервативен елемент, приспособявайки се към възможните условия за живот. Обаче, след освобождението на България, то, наравно с българите, се облада от творческия подем на освободения народ и еднакво участва в изграждането на страната. Доказателство за това е, че евреите еднакво изпълняват своите обязаности и прерогативи на свободни български граждани. Във войните са паднали, ако не повече, то наравно процентно, евреи, колкото и българи, при ясното съзнание, че умират за своята родина. Струва ми се, че индивидуалните недостатъци на някои евреи фрапират, и това смело се използва от някои наши спекуланти за пропаганда против евреите. Поговорката казва: Ако една мишка направи някоя пакост, то казва се — мишките. В своята комерческа дейност, евреите са ценен елемент, който превъзхожда търговците от други народи, и това е, именно, което предизвиква завист и омраза спрямо тях.

Младото еврейско поколение в България се проявява вече в реалното творчество. Но, като цяло, еврейството у нас, като че ли, съзнателно се затваря доброволно в едно духовно гето. И в това, именно, аз съзирам причината, за да не насърчава и не подпомага духовните прояви на своите хора. За жалост, легендата, от мнозина вярвана, че евреите подпомагат своите проявили се таланти, си остава само легенда.

Нашите евреи, за съжаление, нямат култ към проявите на духа. Аз поне не зная българското еврейство да е подкрепвало някои евреи, писатели, художници, артисти, музиканти или други таланти. Богатите евреи, както всички други, които притежават материални богатства, се кланят само на златния телец, когото Мойсей е поразил с гръм. Бих желал да бъдат опровергани тези мои констатации и то тъкмо сега, когато се удава удобен случай за това. На ул. „Преслав“ № 9 са изложени творения на един голям евреин, творец в еврейската духовна култура — скулптора Борис Шатц. Същевременно в тази художествена галерия са изложени и картините на един млад талантлив художник — Давид Перец, който в мизерия израсна, в мизерия завърши нашата Художествена академия и в мизерия изработи своите чудно хубави картини. И двамата са едни от най-видните представители на евреите художници в България. Борис Шатц еднакво е заслужил, както на България, така и на старото еврейско отечество — Палестина. Грях ще бъде, голямо престъпление ще извърши еврейството, спрямо себе си, и специално консисторията и еврейската община, ако не се откупят всичките изложени работи на великия скулптор Борис Шатц, както и някои работи на младия талантлив художник Давид Перец, и не се постави началото на един еврейски художествен музей в България.

Вниманието на българското еврейство към посмъртната изложба на Борис Шатц ще бъде единствена утеха за неговия син Бацалел, който опропасти всичките си средства, за да дойде у нас и устрои, с мое съдействие, една изложба на изработените от баща му работи.

Благодаря на редакцията, че ми даде възможност да изкажа това, което отдавна ме занимава, възбужда и възмущава.

АНТОН СТРАШИМИРОВ

писател

НЯМА съмнение, човекът в незначителните народи е твърде малък, за да дига глас върху какво да е от вътрешния живот на един горд и могъщ народ.

Но нима думата е само за онова, което засяга Германия? Не е ли ясно: — изстъпленията срещу евреите в тази страна са не само едно последствие от страшната трагедия на германизма въобще, но са и един етап в опасното разрастване на същата трагедия. Цветущ седемдесет милионен народ се превърна през един исторически момент на немощна тълпа от парии, които се обрекоха на гладна смърт и на самоизяждане. Може ли такава трагедия да се изрази само в едно преследване на евреите? Не, това е един печален етап. Надигналата се тъмна стихия ще надхвърли гибелта на невинните в нищо местни евреи и ще залее света! Ние можем да твърдим това — ние, шепата българи, защото го чувстваме по неизмеримата трагедия на родината си.

Да дигнем глас — да дигнем и ние, слабите, свой глас — на зов към света за правда и човечност в Германия, около нея и около нас!

Историята притежава факти за участието на евреите в световната културна съкровищница.

Еврейството и в своето разсейване из света е дало крупни културни придобивки: във Франция, Англия, Русия, Америка, Испания, Холандия и пр.

В Германия еврейството особено много се е проявило. Достатъчно е да се споменат имената само на следните евреи: Менделсон, Хайне, Бьорне, Маркс, Ласал, Фройд, Адлер, Ерлих, Айнщайн, Херц, Минковски, Щраус, Шницлер, Васерман, Келерман, Цвайг, Е. Лудвиг и безкраен още легион от пионери в всички отрасли на културата.

В повечето от трудовете ми из българския живот съм вмъквал действащи лица евреи. В романа ми „Хоро“, илюстриращ нерадостните събития отпреди десет години, героят е евреин. Героинята на драмата ми „Ревека“ е еврейка. В трилогията ми „Роби“ героинята е също еврейка. В обрисуването ми на тия герои, кога благоприятни, кога отрицателни, винаги съм се ръководил не от лични, национални или граждански отношения към тях, а от общочовешки и хуманитарни.

У нас, изобщо, няма почва, нито настроения за неприязън към еврейството.

Ако същото желае да се ползува и със симпатии, необходимо е да излезе от черупката на обскурантизма и предразсъдъците на шовинизма и да се освободи напълно от некогашния турски дух. Еврейството требва да се издигне и догони събратята си от другите страни.

Помня, като учител в Видин, през 1897 година, имах един силен ученик по български език. Казваше се Яко Арифиев; понастоящем е адвокат във Видин. Произвеждахме изпити. За случая беше пристигнал и министерски пратеник. Целият изпитен щаб, начело с пратеника, по мое мнение, благоприятно за успеха на ученика, освободи от изпит последния. Нито един от нас в момента не помисли да прави въпрос за това, че ученикът е израилтянин. Напротив, сочехме го за пример в последствие.

Този случай го разказах на друг наш евреин по следния повод. Среща ме един ден господинът и ми казва: „Г-н Страшимиров, вие не ни тачите.“

„Как така, казвам, защо? Напротив, ние гледаме добре на вас“.

„А бе, казва той, гледате ни добре, но депутати не ни правите!“

Отговорих му: „Издигнете се, и ще ви тачим!“

В заключение ще кажа: Проблясъци на култура в еврейската интелигенция, макар и малки, има. Необходимо е, обаче, тя да расте количествено и качествено и да приобщи способностите си и усилията си към общите в страната — това ще осигури на нашите евреи истински симпатии и успехи.

Д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ

професор

РАСИЗМЪТ най-очебийно показа, колко опасна и обществено вредна се оказа „науката“ на разни дилетанти или фалшификатори, които, скъсали дружбата си с истината, създават, игнорирайки фактите, разни теории и ги поднасят като откровение и линия за практика на полуобразованите и невежи тълпи.

Расизмът на днешното националсоциалистическо движение има началото си в глупавата и пълна с тъпи предубеждения книга на французкия реакционер граф Гобино : „За неравенството на човешките раси“, издадена на 1856 г. В тая книга Гобино „доказва“ превъзходството и великата мисия на германската раса, която требва да владее под своята хегемония всички други раси и народи, включително и Франция.

След 30 години същата идея развива и друг един французин, адвокатът де Лапурж, в книга с почти също заглавие, като това на Гобино. И за тоя антропосоциолог и политик, дългоглавият череп на ариеца германец е признакът на виеше превъзходство. Но Лапурж и неговите следовници отидоха и по-далече: те твърдят, че никаква класова борба не съществува, а има подчинени и владетели, защото първите са хора от раса с индекс на късоглавите, а господарите са с индекс на дългоглавите от избраната раса арийци германци. Лапурж пише: „Проклятието на индекса прави от късоглавите раси роби по рождение, които търсят нови господари, щом като изгубят по-раншните си: инстинкт общ само на природата на късоглавите и кучетата... “

Тия френски теории особено допаднаха на Бисмарк и неговите сподвижници, генерали и банкери, които в Лапуржовия „обществен отбор“ намериха идеология на своята власт и господство. И ние виждаме как, под внушението на тая книга, в Германия се почва разраст на идеята за расизма: пишат се монографии на тая тема, издават се списания, създава се цяло обществено течение в полза на новото учение. Най-големи представители на тая пристрастна, жестока и опасна теория се явяват антропосоциологът Ото Аман и културисторикът Хустон Стюарт Чемберлейн. И тука крайната цел е да се докаже „научно“ и закрепости в съзнанието на всички, че самата природа е предопределила високия дългоглав блондин от арийско-германско произхождение за господар на света. С фалшифицирани и преднамерени данни от антропометрични измервания на населението в гр. Баден, Ото Аман смята за доказано, че привилегированата класа на капиталистите е издънка на дългоглавия германец, а подчинената работническа класа е типичен представител на низшата, черна, късоглава раса, и е осъдена на вечно робуване. По-голям цинизъм с науката не беше проявяван! Нещо повече дори: и Лапурж и Амон подсещат, че би настъпила „черна ера на духовно падение“, ако, не дай Господи, вземе в борбата връх нисшата късоглава раса на робите, и за това господарите, полубогове дългоглави капиталисти, трябва добре да внимават и вардят цивилизацията от подобна угроза.

И тъкмо това антиработническо учение привлече огладнелите еснафи и лумпен пролетарии и създаде силата на хитлеризма! Защото националсоциализмът хитро замаскира тия тези и сведе теорията до борба на арийци със семити. Но и Хитлер ясно поддържа Лапурж и Амон. Той казва в една реч от 12 април 1932 г.: „Няма и не може да има никакви класи. Класата е каста и кастата е раса“. В хитлеристкия „Справочник“, издаден в стотици хиляди екземпляри, се казва: „Общото население на земята, без маймуните, полумаймуните и прилепите, е равно на един милиард и 600 мил. примати, от които 900 милиона са хора, а останалото население е съставено от човекоподобни създания (двуръки) в различни стадии на развитие. Тук спадат и малайците, много египетски и монголски племена, евреи и др.“. Според Хитлер и славяните са между тия нисши „двуръки“.

Расистът проф. Ханс Гюнтер поддържа, че смешението на човешки раси довеждало до физическо израждане.

Какво казва, обаче, честната, нефалшифицирана наука за тая расистка теория? Антрополози със световно значение, като Торек, Лушан, Франц Вайденрайх, Франц Боас, документирано установиха несериозността на расистката теория. Боас, който по-рано сам е клонял към подобни схващания, е требвало да ги отрече след честна оценка на обилния материал от антропометрични измервания върху имиграцията в Съединените щати.

Заключенията са ясни: теорията на расизма е една антипролетарска идеология, продиктувана от користни интереси и поддържана от пристрастни учени, за които не научната истина е целта, а увардването на сегашния обществен порядък.

Моето мнение за еврейството и неговата културна стойност?

Искам да ви отговоря с една реплика, която намирам в пиесата на Голсуърти „Вярност“ : „Когато вие (отнася се до англичаните арийци) бяхте още полуоблечени диваци, ние, евреите, имахме пророци“. Върху интелектуалните дарования на семитите никой не може да се съмнява. Та нима и днес едни от най-видните представители на човешкия дух не са евреи? Имената на Фройд, Бергсон, Айнщайн достатъчно говорят. Участието на евреите в културния напредък е голямо и неоспорвано. Няма отрасъл на наука и изкуство, където евреите, редом с избраници представители на други раси, да не сътрудничат дейно за разраста на силите на живота. Републиката на духа не признава раси, а само дарования и вярна служба за истина, добро, красота.

У нас антисемитски въпрос не съществува, което показва, че не сме заразени от бацила за „расовите превъзходства“. Нашит евреи са лоялни граждани, носещи еднакво тегоби и права и дали доказателства за своята вярност към държава и народ. Обаче еврейската интелигенция, с много малки изключения, не се стреми към духовни завоевания, а следва общата линия на практицизъм. А би било желателно да имаме тая интелигенция изявена в състезание и на културната арена, доколкото я има у нас. Дарби за такава дейност не липсват у нашит български евреи, но те предпочитат да ги пласират в по-рентабилни професии от тия на художественото и интелектуалното занимание.

БОТЬО САВОВ

писател

РАСИЗМЪТ е човешка заблуда! Заблудата на някой луд, излязъл из клетката на умопомрачените. Накичен с лъжливия знак на гения, той е възлязъл на най-високата точка на обществената пирамида, говори смели речи, и кани, и молепсва една плеяда болезнени от амбиция и унижения политици, и обявява война на една раса против всички останали човешки раси в нашия малък дом — човешката планета. Старият девиз на зоологията — „човек за човека е звяръ“, днес преминава в една колективна, но все същата варварска формула. Наистина, пътят на човека е едно преодоляване на заблуда след заблуда. Расизмът, в това отношение, е една нисша заблуда. Едно търкаляне на съвременния човек надолу из пропастта, към гибелта. Френската революция на духа създаде равноправния гражданин. Днешната проповеди за равноправни нации и държави се възприема с едно нечувано варварство. Стремежът за самобитност, за народна особеност се изражда в своя край в насилие в Германия.

А истината е една! Тя е като слънцето, като хляба, като майка на нашия дом — нашата планета. Под нейния смътен още шепот се обединяват хората, обществата, крепне малкото сополанче — Обществото на народите. Към едно върховно обединение върви светът. Расизмът го тласка по един обратен път! Германският великан в бързия си, революционен растеж боледува. Германският дух още от времето на Бисмарк боледуваше от една мания: лъжливо величие и омраза към другите. Мисълта, болезнено вдъхновената мисъл на Фридрих Ницше, въведе това лъжливо индивидуално величие в култ. Но мисълта на Фридрих Ницше стъпваше на „гълъбови крака“. Той заяви, че ненавижда търговската хитрост на евреите, но подчерта, че християните бяха станали по-големи евреи от евреите. Фридрих Ницше беше опасната мисъл на Германия, която я разори. Той беше Иван Карамазов, който в расизма намери своето нечисто оръдие, Смердяков — един незаконен син, който убива баща си.

Евреите дадоха на света най-съвършената религия. Стария завет, гдето религията е поезия, и поезията — религия. Дадоха ни Исуса, възвестителя на Новия завет — абсолютната жива философия. Исус начерта завинаги вечния път на хората за вечното съвършенство. Исус съедини несъединимото — земята с небето. Той бе Христос — вечната небесна подкваса на земята, която кара разбойниците у нас да захвърлят настрана оръжието си срещу Великия петък. Исус създаде вечната школа на земята, с която често спекулираха търговците, а Волфганг Гьоте, езичник и елин, едва свърши в нея трето отделение.

Евреите дадоха най-върховното излъчване на Духа. Те дадоха най-големи учени и философи на новото меркантилно време. Презрението на християните от средните векове ги принуди да се занимават с най-унизителното занятие — търговията. После, когато търговията стана на почит, те майсторски я завладяха. Създаде се новата им материалистична психика: всичко е сметка, всичко е интерес. Тогава Карл Маркс — новият евреин — създаде материалистическия социализъм. Изморените, недисциплинирани славянски маси в Русия бяха ръководени в голяма степен от активните и практични семити. Германия се опълчи против Русия като метод и, заедно с това, против евреите. Германският силен стремеж към обособяване дойде до своя краен предел, до едно криво мислене, опасно за еврейския мир — расизма. Намериха се учени и философи да създават теории, за да го оправдават. Празни философии — една средновековна казуистика.

Представителите на еврейската нация, както всички други националности, като турците, арменците и др. в България, живеят не само по закон като равноправни граждани в тая страна, но те се чувствата в такава близост в своя труд и своите права, че вече са се побратимили с нас. Българският народ — нека бъда съвсем откровен — притежава още от богомилството ни онзи широк поглед на духа, който стои над егоизма, над личния интерес, за да приобщи всички човеци и раси под един общ знаменател: „ех, всички сме хора, всички ни е майка раждала!“ Българинът е мъдър и дълбок. Старият в село е мъдрец. И селският пъдар и овчар мъдруват. Българинът, например, въпреки спорните ни въпроси, териториални и национални, не мрази братята си сърби. Българинът винаги се е чувствал като по-стар брат, който е длъжен да бъде снизходителен към малкия брат. Когато един ден пътувах с нашия военен аташе в Италия по Дунава, неговата жена се обърна към него и каза с упрек: „Как не ги беше срам да дадат толкова земя на сърбите!“ Аташето, този широк българин от Балкана, каза с спокойна усмивка: „И сърбите са хора — нека се порадват“.

Тази мъдрост, човечност и вяра на българина в тържеството на доброто, в утрешния ден, добре е почувствана от нашето еврейство. Евреинът, като българина, под своята практичност крие мъдрия вехтозаветен човек. В тази минута, с голямо вълнение си спомням един факт на дълбока братска обич между нашите евреи и българите. Голема група българи са заминали на поклонение в светите места. Нашите евреи, сега преселници в Палестина, са се научили. Пътуват дълъг път и на една гара пресрещат своите братя — с музика, с ура и радостни викове: на връщане да се отбият, на тяхна сметка, на гости в техния град. А през друг един ден, в родния си град Стара Загора, аз видях, на един еврейски празник в синагогата, редиците еврейски сираци и вдовици, останали от нашите две войни. Когато моят приятел, Бохор Аронов, посочи към тях, като на жертви на едно освободително дело на нашето отечество, публиката стана на крака. Някои плачеха.

Не мога да повярвам, че в България може да има селски говедар, който може да одобри гонението и погромите, които са се вършили и вършат над евреите.

ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ

литературен критик

ПИТАТЕ ме как ценя проявите на евреите у нас в областта на изкуството? Тъй както и на българите. Следя ги даже с особено любопитство. Защото те носят свои отгатвания. С удоволствие съм отбелязвал в живописта дарбите на редица имена. Някогашният театър студия на И. Даниел бе дело, оценено от всички. В областта на музиката също има значителни прояви. За жалост, само в литературата не бихме могли да посочим ни едно име. Дирейки да си обясня, на какво се дължи това, мисля: не е ли затова, защото изобразителното, музикалното и сценичното изкуства са, по материята си, повече интернационални? Литература, обаче, не може да се твори вън от корените на националния живот. А еврейството у нас няма още това чувство за националната си духовност, както е успяло да си го създаде у други някои държави. Въпреки че в гражданско и политическо отношение няма никаква разлика между българи и евреи — евреите стоят съвсем чужди на нашата духовна култура и дирят духовни извори далеч от нас. По тоя път не може да се роди име с що-годе значение. Не искам да кажа, че требва или могат да бъдат преодолени расовите особености, които вековната съдба, религията и пр. са наслоили в психиката на еврейството у нас. Но мисля, че евреите у нас, в областта на творчеството, требва да се стремят към самобитност. Това, което би създал един поет или прозаик евреин у нас, требва да се различава от онова, което създава евреинът в Русия, Испания, Франция, Германия и пр. Инак за нас то не би имало цена. А това ще стане, ако евреинът писател чувства нашата земя, нашата природа, нашите хора и пр., а своите хора пък даде при нашите условия, при нашия бит и пр. Тогава онова, което е потенция на расата, ще намери конкретна национална основа, на която да се опре и да се приложи. Мисля, че по тоя път ще се явят творци и в литературата и еврейството ще почне да се счита и у нас фактор не само в икономическия, но и в културния ни живот.

Какво мисля за германския расизъм ?

Не познавам теориите, но струва ми се, че тая теория, за „превъзходство“ на расите, е само един претекст. Съвсем излишен. Други са причините за злепоставяне на евреите в Германия, които не можем да не осъждаме. Седемдесет милиона хора се задушават, няма място в земята им, стегнати в клещи, мъчат се да разкъсат веригите и, в тоя напор, скъсват ги там, дето е най-тънко. Защо по-рано нямаше никакви преследвания на евреите в Германия? Защо днес няма във Франция, Англия? Защо дори фашисткият режим в Италия не чувства нужда да ги гони? Защото целият свят е на победителите. И, преди да отправяме проклятията си срещу хитлеризма, трябва да ги отправим към ония, които неминуемо тласкат един велик народ към него.

ВЛ. ТРАНДАФИЛОВ

артист

МОДНАТА теория на расизма, тъй внезапно и брутално създадена в хитлерова Германия, не е нищо друго, освен едно идеологично преображение на старата теория на антисемитизма, който се роди под благословията на християнската църква и намери надеждна опора в организацията на християнската държава. Разликата е само в това, че антисемитизмът се вдъхновяваше от печалния факт на разпятието и от непримиримостта на религиозните принципи, а расизмът кокетира с мегали идеята за расова, чисто германска държава, в чиято структура от корен до девето коляно требвало да се унищожат злотворните елементи на еврейщината, за да се осигури на германския дух чисто германска продукция. Една идеология за национализъм от най-анахронистично естество. В един век, в който се раждат за нов и по-интензивен живот светлите идеи за братство между расите, народите, човеците, войнстващият хитлеризъм ликвидира, с една тевтонска бруталност, малцинството на едно племе, чиито учени, държавници, общественици, писатели и поети през векове бяха най-голямата украса на германската, а така също и на общочовешката, култура и чрез които Германия до Хитлер добиваше своята значимост в голямото семейство на народите.

Ако може да се говори за опасност от еврейщината, то тая опасност е от твърде слабо естество, защото едва ли има отрасъл в културата на кой да е народ, където гъвкавият и богат еврейски дух да не е оставил блестящи следи, едва ли може да се посочи в историята на големите народи място, където геният на това пръснато по цялата земя племе да не е сложил своя неизличим печат, печат за културност и за живо отношение към проблемите на едно човечество, което жадува за мир и добруване. Нека всред атмосферата на благородното състезание отнемем даровете на еврейския дух и да му изтъкнем, ако ни се удава, едно превъзходство — от това ще спечели не само един народ, а много — цялото човечество.

ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ

професор

МЕЖДУ историко-философските системи, които си поставят за задача да издирят факторите на историческия процес, с широко разпространение се ползува теорията, според която расата трябвало да се смята като най-важният, едва ли не единственият, фактор на развитието. Много от привържениците на тая теория застъпват гледището, че индоевропейските племена били най-способни да развият по-висока култура и че те представлявали една по-ценна и по-чиста раса, отколкото семитската. Това са заблуждения. С право е изтъкнал немският историк Т. Линднер, че е твърде мъчно да се схване, дори в най-груби черти, народностният характер, защото смешения на племената са ставали още в най-старо време; освен това, много от качествата, присъщи днес на един народ, са произлезли тепърва в течение на историята, като резултат на непрекъсната диференциация.

Историята ни учи, че не всички индоевропейски племена са оставили по-значителни следи в културното развитие на човечеството; това показва, че индокитайският им произход сам по себе си не е бил достатъчен да ги направи годни да създадат висока култура. От друга страна, и семитите са били творци на велики култури, които са упражнили влияние и върху развитието на елинско-римския свят.

„В световната история — казва покойният руски социолог и философ Б. Чичерин — е имало два народа, на които човечеството дължи висшите си духовни блага: елините и евреите. От първите то е получило тия най-високи принципи на светската култура, които са легнали в основата на цялата нова цивилизация; на вторите то дължи цялото си нравствено имущество“.

Споменах вече, че семитската раса е проявила своята даровитост още в дълбока древност и не е престанала да твори и до днешен ден. Аз ще си позволя да изтъкна тук няколко примера, като се ограничавам само в елинистично-римската епоха. Една от философските системи, които са играли значителна роля в духовния живот на гърци и римляни и са упражнили влияние и върху философията на новото време, е стоическата философия, основана от семита Зенон (331—264 г. пр. Хр.). Тая философия събужда у римляните най- високи нравствени идеали, тя одухотворила и тяхната религия. Тя дала на света Сенека, Епиктет и М. Аврелий и повлияла и върху християнското учение. Стоик е бил и сириецът Посидоний (ок 135—45 г. пр. Хр.), който се посветил на исторически, етнографски и природонаучни издирвания; неговото голямо историческо съчинение е било използвано в голям размер от по-късните, нам запазени историци. Сам Цицерон е слушал неговите лекции в Родос.

Елинизирани семити са оставили изобщо дълбоки следи в историята на философията; такъв е бил, напр., Клейтомах, който в 11 в. пр. Хр. е бил ръководител на Академията (Платоновата школа) в Атина.

В град Александрия, основан от Александър Велики, е живеела в елинистично време голяма еврейска колония, която е играла важна роля в културното развитие през тая епоха. Там е учил и бележитият математик Евклид (ок. 300 г. пр. Хр.), който произхождал от финикийския град Тир Неговият учебник се е ползувал с каноническо значение у гърците и арабите, а в латински превод е бил разпространен и на запад. В I в. сл. Хр. най-видният представител на елинистично-юдейската философия е бил Филон от Александрия, твърде плодовит писател. От еврейските историци на това време требва да споменем Иосиф Флавий и неговия съперник Юстус от Тибериада.

В областта на географските открития се е проявил Ханнон от Картаген, който ок. 500 г. пр. Хр. предприел пътуване около западния бряг на Африка и достигнал чак до Камерун. Неговото описание на това пътуване (Периплус) по-късно е било преведено и на гръцки.

Семити са и великите юристи Улпиан от гр. Тир, във времето на императора Каракала, и Папиниан от Емес, във времето на Септимий Север. Последният се отличавал с твърде силно чувство за право и нравственост, с широк поглед, нестесняван от национални предразсъдъци, и затова и в по-късно време той се ползвал с голяма почит.

Тия културни постижения, както и всичко това, което е създал по-късно еврейският гений в областта на науката, литературата, изкуството, философията и пр., не може да бъде отречено, нито унищожено, защото то е вече съставна част на европейската култура.

Заслугите на големите културни дейци евреи не могат да бъдат помрачени от временни антисемитски настроения, недостойни за века, в който живеем.

ГЕОРГИ БАКАЛОВ

публицист

УЧЕНИЕТО на расизма, което дели човешките раси на висши и нисши, е теоретическа нелепост. Не може по цвета на кожата, на очите, на косата, по формата на косъма и на черепа (а тия са белезите, които разделят расите) да се издигат едни народи в образци на културност (че имали висок ръст, светла коса и очи, дълга глава), а други да се изгонват от историята, да се мачкат и унищожават. Толкоз повече това деление е нелепо, че, първо, историята познава цивилизации на цветни раси (Египет, Китай и Перу), дори предшестващи тая на бялата раса, и второ — че „чисти“ раси няма.

Теорията на расизма — ако може да се нарече теория — има за извор не науката, а практическата нужда да се оправдае дадена политика.

От същия род „теории“ е антисемитизмът, тоя „социализъм на глупците“, както Бебел го наричаше. Днешният антисемитизъм, който в основата си отразява конкуренционната борба на „християнския“ капитал с „еврейския", се стреми да отклони вниманието на дребно-търговските и занаятчийските съсловия от истинските причини за тяхното тежко положение и да ги насочи към еврейството, макар еврейството, както и другите народи, само в малцинството си да владее капитала.

Благодарение известни особености на своето историческо развитие, а най-вече на специалните гонения, на които е подложено, еврейството притежава една значителна впечатлителност и отзивчивост към обществените идеи и движения. И затова го виждаме да дава не малък брой борци за общочовешката свобода.

Българското еврейство, за разлика, напр., от румънското, е било досега що-годе запазено от пристъпите на антисемитския бяс. То много добре разбира, че това се държи на здравото чувство на нашия народ, който решително се противопостави на антисемитизма у нас още при неговото зараждане и не го остави да се развие.

Д. Б. МИТОВ

литературен критик

ЖАЛКО е, че в XX век сме принудени да се занимаваме с въпроси за раса и расизъм и други подобни глупости. Днес, когато дори и негрите имат свои велики представители в областта на наука и изкуства, се търсят аргументи, само и само за да се гонят евреите.

И антисемитизмът е едно също такова несериозно проявление, както всички ненаучни теории. Еврейството даде едни от най-големите гении на света. Странно е. че днес един Лесинг се преследва. Лесинг бе човекът, който освободи германската литература от чуждите окови и сложи началото на германската култура. Няма защо да споменаваме други имена. Те са хиляди и правеха чест на Германия. Достатъчно е само да се каже, че най-големият човек на новото време, Айнщайн, е евреин...

Колкото и големи да са симпатиите ми към българското еврейство, аз не мога да се въздържа да не го упрекна в една голяма апатия към културата. То оставя и малкото свои хора на изкуството да умират от глад. И, благодарение само на тази апатия към културата, българското еврейство не даде ония проявления, които би требвало да даде при абсолютната свобода, която е съществувала у нас спрямо евреите. Още повече, че в нашия народ не е имало, няма и не ще има нито помен от антисемитизъм.

ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ

професор

РЕДАКЦИЯТА на изданието ме пита: какво е мнението ми върху гонението на евреите в днешна Германия и не бих ли желал да го изкажа печатно?

В момента, когато ми се задава тоя въпрос, аз — като преподавател по философия — неволно си спомням за огромното участие на евреите във философския живот на съвременна Германия и се питам: нима това им е отплатата, загдето тия даровити хора дадоха толкова много за славата на немската философия и на немската култура изобщо?

Погледнете на неокантианството, най-голямата и най-добре организирана философска школа в Германия през последните четири десетилетия: нейните корифеи са Херман Коен (професор в Марбург, вече покойник), проф. Паул Наторп (умрял през миналото десетилетие), Ернст Каспрер (професор в Хамбург), Йонас Кон (професор във Фрайбург в и Баден), Оскар Евалд (О. Фридлендер, сега във Виена) — все настоящи евреи.

Вземете т. н. телеологически критицизъм, който бе до предвечерието на световната война модното философско течение в Немско и Русия. Най-талантливият автор, което това течение откърми (умрял през голямата война), бе професор в Хайделберг, евреин. 

Водачът на фикционалистическата школа е проф. X, Файхингер, също евреин. Главният представител на днешната феноменологическа насока във философията, нейната централна и крупна фигура, това е проф. Едмунд Хусерл, евреин. Първият председател на Rehmke-Gesellschaft, проф. Херман Борхард (X. Йоелсон), бе също евреин. Школата на брентанистите, като почнете от вече покойния проф. Франц Брентано и свършите с най-темпераментния негов днешен застъпник проф. Оскар Крауз, се води също от евреи. Леонард Нелсон, главният мислители на фризианската школа, проф. в Гьотинген (умря преди 2—3 години), бе също евреин. Проф. Лудвиг Щайн, който завърши своята философска кариера в Берлин и който създаде две от най-големите философски списания в Германия, бе също евреин. Херман Шварц, един от днешните философи на религията, професор в Грайфсвалд, е също евреин. Покрай Тьониес, най- големият човек на немската социология, Георг Зимел, всеизвестен философски писатели, дълги години професор в Берлин, умрял в края на световната война, бе също евреин. Мюлер-Фрайенфелдс, най-видният представители на интуитивизма в Германия, е също евреин. Един от най-тънките и интересни застъпници на философския антологизъм е професор Гюнтер Якоби (Грайфсвалд), също евреин. — Авторът на най-подробния (на немски) философски речник в света (в три тома) е Рудолф Айслер, евреин.

Но нека не отегчавам повече своите четци. Изпускам Зигмунд Фройд, Рихард Вале, Емил Лука, Вилхелм Ерузалем, Хуго Бергман, Макс Адлер и много други, понеже са работили повече в Австрия, макар че принадлежат толкова към германската философска книжнина, колкото и към австрийската.

Е добре, тия видни мъже, повечето от тях дългогодишни скромни научни труженици, въпреки своето еврейство или еврейско произхождение, бяха или си остават служители на немската духовна култура. Те допринесоха необикновено много за славата на днешния философски разцвет в Германия. И ако вие речете да заличите един Херман Коен или Паул Наторп, един Георг Зимел, Хусерл, Ернст Каспрер, Файхингер или Нелсон, вие просто разголвате онова, което краси философията на досегашна Германия.

И ето ни сега пред една социална истерика! Започнало е едно срамно гонение на евреите в Германия и едно долно незачитане на тяхното плодоносно дело. Човек може без голям труд да си обясни възникването на тая психоза, но това не значи, че тя може да бъде оправдана. Евреите са пъргави, енергични и съобразителни. Те раждат даровити, талантливи хора, годни за търговска, за финансова и за мисловна спекула. Поради това те са били всякога трън в очите на техните противници. Те са в нашия случай опасни конкуренти на средния немски човек. Евреите едва ли са повече от един милион в Германия, ала участието им в стопанския и духовен живот на тая страна не е пропорционално на техния брой, сиреч то не е 70 пъти по-малко от това на немците, а много по-голямо. Ето защо, едно широко обществено движение, каквото виждаме днес в Германия, в демагогското си домогване да се нагоди към настроенията на големите маси в страната, търси най-слабото и най-долното в психиката на тия маси: тяхната ревнивост или завист към един общ обект. Оттук и спекулацията с „опасността“ от евреите!

Тия, които създадоха толкова слава и чест на немската култура, са обявени днес — поради своята конкурентна сила — за врагове на немската душа, те се оказаха отведнъж отрова за германската общественост.

Участието на евреите в духовния живот на Франция едва ли е по-малко от това в Германия. Бергсон, Емил Дюркхейм, Е. Майрсон, Леви-Брюл, Даниел Есертие, Абел Рей и десетки други са също евреи.

Ала никой в Франция не е дръзнал да изложи отечеството си с такова възмутително средновековно гонение срещу тях. А това е едно очевидно доказателство за немската политическа несръчност и едно черно петно върху политическата култура на днешна Германия.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.