СЛУЖБОМЕР

събота, декември 05, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 6

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ, 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ, 5. ДИМО КАЗАСОВ, Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, Д-р К. СТАНИШЕВ, КОСТА ТОДОРОВ, МИХАИЛ МАДЖАРОВ

ОБЩЕСТВЕНИЦИ

НИКОЛА ГЕНАДИЕВ

бивш министър

ВИНАГИ и с драго сърце съм готов да дам интервю на зададената от вас тема. Понеже, както сами виждате, сега съм извънредно много занят, наминете, ако обичате, през идущата седмица, когато смятам, че ще бъда по-свободен и ще бъда на ваше разположение. Нищо, че ще остане за идущия брой на вестника ви, аз не се сърдя и не държа на това. За сега, побързайте да уверите вашите сънародници, че в България няма и не може да има място за антисемитизъм. Кампанията с антисемитически тенденции, за която до днес не знаех нищо, не може да бъде друго, освен дело на изнудвани и шантажисти. Аз съм убеден, че нашите съграждани — евреи, трезви във всичко, не ще се поколебаят да отминат тази кампания с презрение. Инициаторите на подобни акции, особено в днешния момент, изпъкват не само като лоши граждани, но и вредни на отечеството. Бъдете сигурни, че българският народ не може да сътрудничи на такива акции, защото добре знае злините и последствията от тях.



НИКОЛА МУШАНОВ

бивш министър-председател

АНТИСЕМИТИЗМЪТ е чувство на омраза срещу еврейството. Това чувство е черпило сокове главно от три почви: религиозна, стопанска и национална.

Християнството, църковното християнство, е култивирало, в продължение на векове, омраза срещу евреите, като убийци на спасителя на човечеството Исус Христос. Като резултат на това, и до днес в простолюдието се разпространява убеждението за употребяването на християнска кръв от евреите, изпълнявайки ритуалните си обреди.

На стопанска почва. Евреите си изкарват препитанието предимно в областта на търговията и индустрията, а по-малко в земеделието. Те са сръчни и пъргави в упражнението на занятията си и са относително по-издигнати от другите. Това, именно, предизвиква и завистта срещу тях. Докато у евреите се наблюдава една част, която живее добре материално, масата живее в нечувана мизерия. Не веднъж съм имал случай да наблюдавам лошите условия, в които са поставени да живеят бедните евреи, които съставляват значителна част от еврейството, както в Русе, София, така и в чужбина.

На национална почва. Някои от по-заможните евреи имат чуждо поданство от това, в чиято страна живеят и използват благата. Това обстоятелство създава почва за омраза. Обаче, веднага требва да добавя, че броят на тези евреи е толкова незначителен, че съвсем неоснователно се използва от някои за повик въобще против евреите.

В България антисемитизмът не вирее, защото няма благодатна почва. Българският народ е по природа демократичен и е чужд на ксенофобията. Имало е случаи на изстъпления над евреи от страна на отделни лица антисемити. Но те са изолирани явления, които се обясняват с факта, че у нас има и българи, които мразят и преследват българи.

Антисемитско движение у нас няма. Нашите евреи са добри и лоялни граждани с будно национално съзнание. Радват се и търгуват с нас заедно и не веднъж са доказвали предаността си към страната, дето са се родили. Още от най-ранната си възраст съм бил в близки отношения с евреи в Русе, и винаги приятелството ми с тях е оставало вярно и искрено до край.

Няма раса, предопределена да се ползва с привилегията да бъде носителка на съвършени идеи. Има раси здрави и силни, по-напреднали културно, или останали по-надире. Това е дело на природата и на историята. Но останалите по-назад достигат, а понякога и надминават, отишлите по-напред, но вече изтощени раси. Колкото повече се развива човечеството стопански, държавно, политически и морално, толкова повече расата се губи. Развитото чувство на човечност някога ще покрива расата. Много назадничаво схващане е да се поставя расата като предел за разделяне на човечеството. Съвършените човеци се отличават с своя разум, със своя по-висок морал. Подобни добродетели предполагат урегулиране на отношенията между различните националности с доброта, с обич, а не с омраза. Ако некои пък вършат противното, те с действията си доказват че се връщат към първобитния стадий в развитието на човечеството.

Д-р НИКОЛА САКАРОВ

бивш народен представител

АНТИСЕМИТИЗМЪТ не е движение религиозно. Макар формално антисемитизмът да смята, че се касае за борба на християнската религия против израилтянската, истинските мотиви са политически и икономически.

Борбата против еврейството непосредствено след средните векове можеше да се представя на религиозна база. В последните 100 — 150 години, обаче, борбата е явно политическа и икономическа.

Да се мисли, че осемнадесет милионното еврейско население, пръснато по цялото земно кълбо, може да е причина за стопанските, финансовите или политически несполуки на известни кръгове, или на някои държави, е несериозно.

Една пета част от цялото еврейство живее днес в Полша, към шест милиона души наброяват евреите в Америка. Палестина, като национално огнище на еврейския народ, вече двадесет години, още не е приютила поне половин милион евреи. И, при все това, в последните две години сме свидетели на жестоки борби против евреите там. Не защото, може някой да твърди, че евреите в Палестина понижиха с нещо културата ѝ. Тъкмо обратното. Стопанската и общата култура в Палестина се издигна само за двадесет години на една висота, на която требва да завидят всички народи в предна Азия; и при това — в полето на земеделието, в което мнозина смятаха евреите негодни. По-скоро те са жертва на плановете на съперничещи от векове европейски сили, както на източните брегове на Средиземно море, така и изобщо на териториите на близкия и далечния Изток. Дори и формалните покровители на новата палестинска държава не са напълно свободни от подозрения за преследване на политически егоистични интереси. Палестина, наред с добилия по-голяма свобода Египет, са базите за пазене Суецкия канал и пътя за Индия.

Евреите в Германия едва надхвърляха половин милион. Евреите обитаваха повече Австро-Унгарската монархия, предимно Виена и Будапеща; значително голям беше техният брой в бившите малки граници на Румъния, особено в Яш. Огромен беше броят им в царска Русия, особено когато в нейните граници се включваше и по-голямата част от днешна Полша с градовете: Варшава, Лодз и Краков. И така, по цяла Европа и другите континенти са пръснати с десетки хиляди и рядко стохилядици евреи.

У нас, след войната, техният брой се върти около петдесет хиляди души, от които близо половината живее в София.

По цел свят социалният състав на еврейството е главно работници, занаятчии, дребни търговци, комисионери и свободни професии на интелектуалния труд. Нито 10% от еврейското население не представлява капиталистически среди, и по-специално финансовия капитал. Голям е той в сравнение с малкото еврейски ръце.

Еврейският капитал е преплетен с финансовия капитал, както в съответното отечество на евреите, така и в интернационалните капиталистически картели, тръстове, концерни и банки. Преплетен е така безименно, както позволява акционерната форма на стопанската организация. И злото, което носи финансовият капитал за народите, е еднакво плод на усилията, както на еврейските му представители, така и на представителите на много дузини нации и народи.

Историческа лъжа е, прочее, аргументът на антисемитите, че обществените, политическите, материалните и моралните недъзи и пороци в обществения живот се дължали на евреите, или на които и да било инородни, иноплеменни или иноверски среди в коя да е държава. Историята, особено, на руския царизъм отбеляза моменти на най-срамни погроми. Особено през време на стопански кризи, на финансови мъчнотии за държавата, или на подготвяне военни стълкновения, както и след злополучни военни операции, спасението на виновниците е било в лозунга: дръжте евреите, те са виновните, или някои други инородни или иноверски елементи. За жалост, това не е само история, а твърде много подобни проявления са отбелязани и в най-ново време в политиката на държави, които претендират за най-модерни устройства.

У нас са правени опити от някои среди да създадат антисемитско движение. Не само не можаха да успеят в това направление, но не можаха да създадат дори и антисемитско настроение.

Първо, защото почти всички евреи живеят в градовете или в ж. п. и пристанищни пунктове, където се развива известна търговия. Но и да биха живели в селата, не може да се предполагат каквито и да било гонения от страна на нашата селска маса, която е веротърпима и се държи напълно еднакво към хората от която и да е народности или племе; и

Второ, защото там, дето живеят евреи, населението ги чувства, в тяхното огромно болшинство, равноправни и еднакви по материална съдба. Фабрики, работилници, бакалници и др. магазини, където работят евреи, са поставени при еднакви трудови условия, както всички други. И за това българите се чувстват напълно солидарни с тях, евреите.

Войници, подофицери и офицери във войните бяха братя, макар да бяха от различен народностен произход: българи, турци, евреи и др. Братските могили по знайни и незнайни гробища са наситени с не малко кръв и кости от български евреи.

Както по цял свят, така и у нас, в полето на умствения труд, във всички професии, работят евреи с великолепен успех.

На тази почва, собствено, на почвата на конкуренцията в тия области, в някои държави в последните години отпочна гонение против евреите. Голем брой хора, евреи — учени, артисти, музиканти, композитори, писатели, юристи, лекари, инженери и др., станаха жертва на тия гонения. Историческият резултат, обаче, е и ще бъде пасив за гонителите.

За щастие, у нас такива сериозни опити няма, и, да биха се появили, сигурно е, ще бъдат провалени. За мотивировката на тая борба, учени и квазиучени в някои университети и от други свободни трибуни, както и в специална литература, откриха особена кампания за расизма.

В съкровищницата на човешката цивилизация, в материалната и духовна култура, плод на усилията с векове — от познатата ни историческа древност до днес, са отбелязани в различни епохи постижения на различни народи и племена, както и на различни раси, по земното кълбо. Бели и черни, бели и цветнокожи, при различна историческа съдба, при населяване разните континенти на света, при различни климатични, геологически и почвени условия, са дали свои гении, таланти и обикновен труд. Но всички заедно са дали това, което се нарича днешна цивилизация и човешка култура. Тая култура е плод, както на различията на расите, така и на тяхното смешение, както на отделните им борби, така и на солидарните им усилия, както на борбата за побеждаване стихиите на природата, така и на борбата за използване на природните богатства чрез труда на цялото човечество пак за благото на цялото човечество.

Недостатъците на всека раса, подборът ѝ за нейното усъвършенстване е проблем на науката, но неговото разрешение трябва да изхожда от съображения за усъвършенстването на човека и обществото.

СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ

бивш министър

НЯМА „висши“ и „нисши“ раси, има само човеци. Битът и творчеството на народите се обуславят от редица географски, икономически и др. условия, съобразно страните, където са поставени да живеят. Расизмът на националсоциалистите в Германия е по-скоро лозунг, емблема, отколкото съдържание, за манията на тевтонската раса, че стои по-горе от другите раси.

Световната духовна съкровищница се обогати от три цивилизации: гръцката, римската и древноеврейската, влиянието на която за изграждането на общочовешкия морал е тъй голямо. Христос и учението му за разбирането на живота са продукт на древноеврейската мъдрост. Фактът, че християнството, като морал и религия, се е задържало в продължение на повече от 1900 години, показва, каква основа му е дадена от еврейската мисъл. Христос и Мойсей са най-светлите личности в историята. Техният ореол и обаяние пред народите са толкова големи, че всеки благоговее пред техните учения. Еврейството е излъчило от себе си във всички времена именити умове, в всичките отрасли на науката и изкуството: Айнщайн, Спиноза, Бергсон, Дюркхайм, Хайне, Анатол Франс, Рубинщайн, Исай Добровен, Райнхард, Моиси и много други са безсмъртни имена в историята на цивилизацията, които светят, като ослепителни фарове, в днешната тъмна епоха. Симпатиите ми към еврейството са големи. Още като юноша, когато съм слушал за ритуалните убийства, съм се отвращавал от това несъстоятелно обвинение, което заинтересовани среди хвърлят срещу евреите. Практицизмът и гъвкавостта на евреите можах да констатирам нагледно в Америка, през времето, когато бях канен да чета лекции върху възпитанието в Щатите. Там наблюдавах цялата организация на еврейството, както и деятелността на видни политически и обществени дейци евреи. В Ню Йорк има над 1 1/2 милиона евреи. Запознах се с по-видните представители на американските евреи и поддържам големи връзки с тях: с именития световен учен Абрахам Флексиер и с главния равин на Североамериканските съединени щати Стефан Уайз, както и с нюйоркския равин Села Пул. С проф. Айнщайн се запознах в Пенсилвания през 1927 г. Приказвах с всички тия хора за евреите в България и за българската царица Сара — жената на цар Йв. Александър.

Всички тези именити евреи искрено се радваха, че техните съплеменници живеят спокойно и мирно в България. Не могат да се унищожат цивилизации, които дадоха на човечеството ценни придобивки.

В България няма място за противоеврейски движения, както в Полша, Румъния и др. Българският народ е свободолюбив, затова и опитите на някои политически котерии да издигнат лозунги против евреите са винаги пропадали, като неотговарящи на психиката на нашия народ. Евреите у нас са равноправни граждани, които се ползват с всички права и свободи на българските поданици Ценя евреите като малцинство и винаги уважавам техните мнения. Като министър на Народната просвета през 1923 г., повиках и представител на Консисторията да участва във висшия учебен съвет за съставяне програмата за учебното дело у нас. Дадените жертви и проявеният от евреите героизъм във войните ги издигна като елемент, който счита България за своя родина.

В културно отношение, евреите у нас имат вече представители, които достойно могат да ги представляват: историкът Соломон Розанес, талантливите брат и сестра Суружонови, артистът Мишо Левиев, Буко Коен и др. са първите духовни прояви на българското еврейство. Желал бих тия всички хора да се подкрепят морално и материално от всички еврейски институти и магнати, за да имат възможност да дадат максимума на своя талант.

С. С. БОБЧЕВ

бивш министър

XIX-ТО СТОЛЕТИЕ е наричано от някои историци „век на националната идея“. За това название има някои твърде уместни основания. След Великата френска революция и Наполеоновите войни народите в Европа се раздвижиха и почнаха да се обособяват в колективности, в които народностната идея играе важна роля. Виенският конгрес (1814—1815) начерта и разпредели картата на Континента по държави и народности, но не сполучи да постави такива граници, при които да може да се задържи за дълго време чертаното и предполаганото. Нито самонадеяността на Метерних, който се мислеше за богоопределен да урежда и поставя в рамки живота на народи и държави; нито великите държави, които се бяха поддали на метерниховите внушения, можаха да възпрат пробуждането на народите, находящи се под чуждо иго, или разпокъсани на части.

XIX-то столетие беше свидетели на най-ярки проявления на идеята на народностите в две насоки: една — за освобождение от иго, друга — за обединение на разпокъсаните от същия национален организъм народи. Подчинените на Австро-Унгария и на Турция народи подириха своите идеали по пътя на едно освобождение; други — германци и италианци — заработиха за своето обединение, което и достигнаха.

1. Идеята за националността и расизма

Някои от закръглените народностни държави отидоха в своите стремежи към една препалена посока, целеща да ги направи колкото се може повече чисти от всякакви чужди за тях меншества. Те почнаха да мислят за чистота на своята раса, като основоположение, което може да ги засили в настоящето и особено в бъдещето до най-висока степен на самобитност, самостоятелност, сигурност, народностен и културен напредък. Дори запазената по чудо Турция, в своето закрепено малоазийско гнездо, положи усилия да стане една чисто турска държава, без никакви примеси и даже съжителства с други народи. Тази идея — за чиста народностна държава, обхванала създателя на нова Турция, Мустафа Кемал Ататюр, наистина успя доста, ако и не в абсолютната си пълнота. Днес Турция, управлявана и уреждана от едно-едничко Велико народно събрание (биюк миллет меджлеси — законодателно, изпълнително и съдебно тяло), може да се похвали, че е очистила предалите си не само от българи, но и от други националности. Ако и да се ограничиха до крайност верските отношения в Турция, те не можаха да се унищожат до там, щото да не се проявят никак.

По пътя на една чиста народностна и даже расова насока тръгна най-изпъкнало нова Германия, особено откогато начело на държавата застана смелият и богатият по широки замисли, размахвания и реформи Хитлер. Този германски райхсканцлер и водач се опита и сполучи доста в това да повърне Германия към нейното положение на велика държава. В сложната програма на Хитлер за възвеличаването на Райха, изпъкна и идеята за очистването на тоя Райх от всичко, което не е германско. В тази идеология се постави точката, че неарийци нямат работа в тоя Райх; германската раса требва да бъде запазена в пълна чистота и да няма общуване, особено с неарийци, каквито бяха прогласени еврейските граждани на Райха.

Учението за расизма, лесно да се разправя като теория, срещна, обаче, големи трудности в практическото му прилагане. Науката ни е дала в своите изследвания, като сигурни резултати, че няма ни един народ, не само на нашия континент, но и другаде по земното кълбо, който да се е опазил от втурване в неговата среда на чужди народностни елементи. С други думи, чиста раса, едносъставна, без примес, макар и частично не съществува. А, щом това е така, то едва ли може да се достигне на практика един идеал за чиста раса. Скръбни и тежки бяха някои от средствата, които се употребиха за успеха на расизма в Райха. Наистина, никой няма право да се бърка във вътрешния живот и в вътрешните държавни работи на който и да било народ; обаче, всеки културен човек има право да изказва мнение върху въпроса дали известна държавна мярка може да бъде справедлива, или не. От туй гледище практическото приспособление на расизма с насилствени мерки едва ли би могло да бъде одобрено от който и да било човек с усет на строга справедливост, обществен морал и човещина, както не може да бъде одобрено отношението на бялата раса към черните, третирани като добитък в Северна Америка.

2. Антисемитизъм

Крайно интересна е историята на еврейството. И това не само за древните времена, когато тая история се е развивала според библейските и други разкази; тая история е крайно интересна и за времето, което последва разгонването и разсейването на евреите по разни части на света.

Навсякъде по континента, гдето се явиха и заселиха на постоянно жителство евреите, те не бяха погледнати като добре дошли. Не само това, но имало е времена, когато те са били преследвани, гонени, мъчени и предавани на смърт. Не требва, обаче, да се премълчава и това, че, благодарение на своите способности, умение да се нагаждат в земите, дето се появят, таланта им да изучават всякакви езици и да ги употребяват много пъти безукорно, избирането от тях на такива позволени занаяти, в които те стават виртуози: търговия, лихварство, банкерство и други свързани с тия предприятия, правеха винаги и навсякъде от евреите една сила, с която требваше да се разправя и общество, и държава. Благодарение на материалните средства на замогналите се евреи, в много страни те успяваха да добият едно социално положение даже с известни привилегии и една вероизповедна и домашна автономия, които ги правеха много пъти по-могъществени от местните граждански общества.

Би трябвало да се разправя много надълго, ако речах и в най-кратки думи да говоря за положението и привилегиите, които евреите са спечелили в много държави на континента. Особено подобни привилегии бият на очи при тяхното разглеждане и изложение в стара Полша до нейното троекратно разделяне между Прусия, Австрия и Русия.

Изпъкването на евреите в социално отношение, като търговци, предприемачи, лихвари, банкери и в някои свободни професии, твърде естествено е извиквало завистта на някои граждани, и от тук — заченките на една омраза към тях. Антисемитизмът, прочее, е едно явление, което се е подхранвало главно от онези среди, които са били засегнати в своите интереси от ловките, вещите и предприемчивите еврейски съжители и чинители. В известни времена и при известни случаи заинтересуваните антисемити са организирали цели нападателни и гонителни хайки против евреите и са им причинявали същински погроми. И това, което е повече достойно за съжаление, то е, че подобни гонения и погроми са ставали в много културни страни и са били предводителствани понякога от обществени дейци.

За да се компрометират още повече евреите, понякъде те са бивали обвинявани в ритуални престъпления. Образували са се процеси, които са занимавали обществата по цели недели и месеци. В тези процеси по обвинение на евреи за откарване на деца, вземане на кръвта им, за да се причестяват, и пр. и пр. са се привеждали свидетели десетини и стотини и все пак не се е достигнало до доказване на подобни обвинения

Антисемитизмът и до ден днешен не се е изкоренил в много страни.

3. Евреите у нас

Едва ли има друга страна, в която търпимостта въобще и търпимостта към евреите да се прояви тъй силно и да е тъй разпространена, както у нас. Нещо повече от търпимост. Евреите и в време на османското владичество, като съжители на българите, и в ново време, са и продължават да бъдат в добри съжителски отношения.

Евреи са се появили в пределите на българските земи още в време на Второто българско царство. Наистина, няма някои подробни сведения за туй появление, за броя на евреите, за отношенията им към държава и общество в онова време. Във всеки случай, има данни, че те са били познати в страната. В днешно време броят на евреите у нас се смята различно. Приблизително, тоя брой не ще да е повече от 50-60 хиляди души. Но такива има почти във всички наши градове и паланки. Навсякъде, дето има евреи, те се занимават с дребна и едра търговия. Има данни, че по-голямата част от външната ни търговия и банкерски вземане-давания, са в ръцете на евреи.

В някои места у нас се радват на присъствието на еврейския елемент в търговията, защото той регулира цените във вземане-даванията със своята конкуренция и докарва известна евтиния. Евреите у нас имат свои частни училища и други просветни институти, в които те проявяват известна похвална културна деятелност. Те имат и една своя забележна литература и публицистика. Не малко евреи посещават държавните гимназии и постъпват в Университета, гдето те завършват своето образование като правници, физико-математици и лекари. Като адвокати, те се отличават със своето трудолюбие, умение и вещина. Също така те са познати и като добри зъболекари, медици, аптекари и дрогеристи.

Като вероизповедна община, евреите и в столицата, и в провинцията имат свои молитвени домове, духовна йерархия, консистория (духовен съд) и пр. и пр.

Според нашите основни закони, евреите се радват на всички права — граждански и политически, на каквито се радват и българските граждани. Те са вземали и вземат участие и в нашата войска, в която са добивали офицерски чинове и военни награди във време на война.

С други думи, нека кажем, за да завършим, че евреите немат некои основания да бъдат недоволни от своето социално и стопанско положение в нашата страна.

ТЕОДОР ТЕОДОРОВ

бивш министър-председател

ПРАВО да ви кажа, изпратиха и на мене една брошура, обаче, по кориците разбрах, че е кална работа, та не си дадох труд да я разгъна. За мене не е ново това. Докато в България се разбесняха какви ли не глупости, защо да не се явят и хора, които, вместо да чакат по друмищата и горите, се опитват по един по-безопасен начин да изнудват. За мене е ясно, че тези акции, както по-рано, така и днес, се предприемат или за пари, или за създаване компликации, които нито са нужни за спокойствието на страната, нито пък са в интереса на народа, особено в днешния момент. Следователно, не ще бъда само аз, който да порицава тия деяния. Аз смятам сигурно, че това е проявление на ония тъмни инстинкти, които характеризират безчинствата. Прибягват до брошури и памфлети, защото по такъв начин се смятат по-запазени. За инициаторите ще ви кажа, че, без да искате и търсите, ще ги узнаете. Когато се уверят и те, че не ще ги огрее, бъдете сигурни, че ще се явят и при вас, дано изтръгнат нещичко. Знам, че безсрамието на такива хора няма граници. Нека бъдат спокойни вашите читатели. В България днес стават много неща, но скоро ще изчезнат, както са се появили. Те са неизбежни последици от войните. Аз и моите съмишленици сме уверени, че трезвото гражданство ще вземе връх и ще тури скоро край на всички тия прояви на несигурност.

ЯНКО САКЪЗОВ

бивш министър

НИЕ сме и оставаме винаги привърженици на свободата, равноправието и равнозадължеността на народностите в нашата страна. Ние сме само против паразитизма и експлоатацията, с които някои съсловия в едно общество си служат спрямо другите негови съсловия. Ние знаем добре, че паразити и експлоататори излизат от всички народности, живеещи в една държава, и гледаме на расизма и антисемитизма отрицателно.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.