СЛУЖБОМЕР

петък, декември 04, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 5

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ, 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ

ОБЩЕСТВЕНИЦИ

ДИМО КАЗАСОВ

бивш министър

"ЗАЩОТО познавам безправието, аз мога да ценя свободата по-добре от вас“— казваше Бьорне на своите противници от лагера на националния консерватизъм. Неговите думи са най-достойното и исторически най-оправданото възражение, което ние, българите, можем да отправим към всекиго, който ни препоръчва подтисничеството. Обърнати с лице към нашата пропита с трагизъм история, ние не можем да не видим еднакво в теорията, както и в практиката на расизма и антисемитизма отразени факторите и фактите, които правеха униженията и мъките на нашето национално робство.

Да се отнасяме с уважение или дори с равнодушие към тия факти и фактори, то би значило да почитаме веригите, които сме разкъсали.

Ние знаем, що значи робство, потисничество и безправие, и това наше знание не ни позволява да желаем комуто и да било изгарящите страдания на тия срамни обществени състояния.

И ако ние, българите, сме имали, имаме и ще имаме един пиетет към съдбата на една безприютна нация като еврейската, то е, защото и ние, като народ, сме носили тежестите на нейната съдба. Тоя пиетет е пиетет и към страданията на собствената ни национална душа.

Но ние не сме само българи. Ние сме и европейци, макар и, както обичат да ни наричат, ориенталски европейци. Каквито и да сме, ние се ползваме от достиженията на европейската материална и духовна култура и се развиваме върху нейната почва. Това ползване ни прави нейни големи длъжници. И длъжници, каквито сме ѝ, ние не можем да забравим, че един голям, разнообразен и ценен влог в съкровищницата на тая култура принадлежи на една дълга редица от талантливи и гениални синове на еврейската нация. Дългът ни към европейската култура е дълг и към тая нация, която е един от най-талантливите и здрави войници на световната цивилизация.

Великата цел на тая цивилизация е всестранната справедливост Когато загубим чувството за тая справедливост, ние ще загубим и самата цивилизация. Тая опасност не е илюзорна.

Някога, в 13 век, и Англия, класическата страна на свободата, плати данък на еврейските гонения. Между многобройните покъртителни примери на неописуеми човешки страдания и на страшна човешка жестокости, един в тоя момент ярко изпъква в паметта ми:

Стотици жени, мъже и деца, натоварени на един кораб, били дебаркирани всред океана върху една заливана от вълните пясъчна ивица. На молбите за пощада на тоя хвърлен в бездната на смъртта свят, капитанът на кораба отвръща: „Молете се на вашия Бог да ви спаси“.

Има теории, които искат да определят и днес същата съдба на еврейския народ. Тия теории страдат от липса на консеквентност. За да я притежават, те требва да искат заедно с евреите на пустинния остров да бъдат дебаркирани и всичките достижения на опасния, според тях, еврейски гений. И когато всичките тия достижения се окажат извлечени от европейската културна съкровищница и изолирани на пустинния остров, тогава хиляди и хиляди нуждаещи се от научните, техническите, медицинските и пр. постижения на еврейския гений ще се отправят към него с зов за помощ. И по справедливост от там би требвало да отговорят: „Молете се на вашата теория да ви спаси!“

Слава Богу, в България антисемитизмът не вирее и не ще може да вирее не само поради изтъкнатите в началото обстоятелства, но и поради факта, че българският евреин е пропит с манталитета и с националните тежнения и култура на българския народ, с който той е делил и дели всички скърби на нашите изпитания и всичките радости на нашите достижения.

В България живеят 1 милион инородци, от които 47,000 са евреи, т. е. 5% от инородния елемент и 0,7% от цялото население. Наред с пълното приобщение на еврейския елемент към интересите на държавата и на българския народ, и горните цифри правят камениста почвата, върху която ще се окажат попаднали у нас отвеяните от чужбина семена на антисемитски увлечения.

Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ

гл. директор на Съюза на популярните банки

НЕКА си призная, че мен проблемите, обект на настоящата анкета, не са ме специално занимавали. Интересувал съм се за тях дотолкова, доколкото, като гражданин и общественик, е требвало да бъда ориентиран по тях. Затова със стеснение отговарям на поставените въпроси, при упоритото настояване на приятели да кажа и аз моето мнение по тези проблеми.

Интересувал съм се в какво се състои собствено теорията на расизма. И, да си призная, има наистина, най-сетне, нещо сериозно в тази теория. Много истини стоят още неоткрити от науката. Но в повечето случаи теорията за расизма се свързва на практика с антисемитизма, и сами поддръжниците на антисемитските движения искат да я изкарат от тихия кът на кабинета на учения, за да я експлоатират против некоя нация тук или там. Аз не виждам от онова, до което се е добрала теорията за расизма, да се получават основания за подобна експлоатация, и смятам, че антисемитите спекулират в случая с науката.

Че антисемитите спекулират с науката за борба срещу еврейството, затова имаме много доказателства. Ще спомена само един факт, който напоследък направи поразително впечатление на почтени хора на науката. В Мюнхен се издава едно списание за статистическа наука, основател на което е световно известният проф. Цан. Тоя професор е сега в немилост, защото е евреин. Без всякакво друго основание, ръководството на въпросното списание е предадено в ръцете на неговия помощник. Този последният, за да докаже едно свое гледище против математическата теория в статистиката, написа миналата година статия, в която твърди, че математиката е еврейска наука, нарочно измислена от евреите, за да бъде заблуждаван светът.

За мене е ясно, че, когато се свързва теорията за расизма с антисемитизма, това ни води до заключения като горното за математическата наука.

Антисемитизмът, като понятие, с което се оправдават неприязнени чувства към евреите, свързани с известен политически възглед, получава широка популярност в 1880 г., в която година се започва издаването на един антиеврейски вестник. Но фактически антисемитско движение в широк мащаб започва да се развива в Германия от средата на 1870 година, когато там се създава и антисемитска партия. Оттук това движение се прехвърля и в другите страни.

Интересно е в каква епоха се появи антисемитизмът в Германия и кои причини го породиха. През 1873 и 1874 година, време на интензивно грюндерство и страшна финансова и стопанска криза, земеделското съсловие, вследствие на неплодородие през няколко години, изпада в бедствие, което пък предизвиква и големи недоволства в неговите среди. Клерикалите, които са били недоволни от либерализма на Бисмарк, са направили всичко, за да използват това недоволство в селото и града. Затова те в своя вестник „Германия“ започват една кампания срещу Бисмарк, обвинявайки го, че той със своя либерализъм служи на една „международна златна клика“ и чрез нея способства на евреите да експлоатират християните. Така се зароди антисемитизмът, а и по-късно ние всякога виждаме грубият егоизъм и съперничеството на капиталистите помежду им да са причини за неговото подхранване. За да отклонят погледа на масите от едно правилно обяснение за причините на лошото им положение, те си послужиха с антисемитизма като гръмоотвод.

Нямам намерение да давам повече примери като горните, които обясняват антисемитизма, но аз ще припомня еврейските гонения в Русия, които сега се обясняват от много мемоари и документи и които потвърждават нашата теза. Не ще се спирам и на причините за антисемитизма напоследък в някои държави.

Задавал съм си въпроса, кои в България имат интерес да се създава антисемитско движение? Стига да проследим проявленията на антисемитизъм у нас, за да видим, че българският антисемитизъм е дело на изнудвачи и хора с дребни лични интереси. Но в България антисемитско движение в широк размер не е имало и не ще има, защото нашият народ е с здрави чувства на демократизъм и човещина. При такива условия антисемитизмът е невъзможен. И какво би го предизвикало? Идете в кварталите, където живее компактната маса евреи, и вие ще видите същата мизерия на работника, както и всред кварталите на работниците българи. Ние не виждаме българският капиталист да е по-човечен към работника отколкото е евреинът капиталист. А на бойното поле в защита на България войниците евреи не бяха по-малко храбри от войниците българи.

Още от детинството си съм другарувал с евреи и до днес имам приятели от еврейските среди. Могъл съм от тая дружба да констатирам, че евреите са верни приятели и че те се чувстват добри и верни българи. Затова и не вярвам у нас да се развие някога антисемитско движение.

Д-р К. СТАНИШЕВ

бивш председател на Македонския национален комитет

ПРЕСМЕТНАТИ са на нашето земно кълбо до 1.200.000.000 човешки същества. Те се различават по цвета на кожата си. Има бели, черни, жълти, червени. Различават се и по отвора на личния ъгъл, както и по някои други особености. Но да се делят белите на строго определени раси и от тук едни, само заради кръвта, която тече в жилите им, да се считат за по-надарени било умствено, било духовно, от други, намирам за несъстоятелен опит. Тук, на Балканите, доликоцефалите и брахиоцефалите представляват една невъобразима смесица. Никой, обаче, още не е открил, че едните притежават повече или по-малко ценни качества от другите. Истината е — така ни учи историята — че във вековете един и същ народ се проявява различно, и то главно според условията, в които живее. Някога, при своята свобода, българите отбелязаха златния век на Симеона, докато просветени днес народи тънеха в дълбок мрак, а други, много по-късно, поради религиозен догматизъм, горяха на клади най-здравомислещите си синове. И евреите, преди хиляди години, в родната си и свободна земя, написаха „книгата на книгите“, и Палестина е представлявала градина, в която „гроздовете са били пренасяни с прътове на рамо.“

Ако днес у нас, пък и другаде, те се отдават само на търговия и са сочени като спекуланти, то е защото, освен при някои свободни професии, нямат достъп почти до нищо друго. А нищетата и между тях не е по-малка от тая на голям процент други наши граждани. Достатъчно е човек да надникне в жилищата им по улиците „Три уши“, „Позитано“ и другаде в София, където живеят евреи, за да разбере, че грамадното им мнозинство се бори с тежка сиромашия. И като не забравяме, че тия наши земляци еднакво достойно отстояваха през всичките войни държавната ни и народна кауза — непонятно се явява усилието, действително на много малък брой наши интелигенти, да ги злепоставят пред българския народ. Защото, ако се следва тоя неизвестен в нашата история път, с какво право ние, българите, бихме искали, щото други народи да третират на равна нога с останалите свои граждани нашите сънародници, щом произходът, вярата, нравите и обичаите на хора, живели тук от столетия, ни бодат очите.

През Хамидовия режим в Турция, ние, македонските българи, в борбата ни за свобода, докато требваше да се борим и с други християнски народи, живущи там, крепени бяхме само от евреите. И тук, по-късно, пред чуждия свят, нашата кауза бе пак с ревност отстоявана и от много доблестни евреи, видни български граждани и войници. Няма, следователно, причини да нарушаваме хармонията между нашето гражданство и да го делим на качества според „расов произход“.

КОСТА ТОДОРОВ

бивш пълномощен министър

МИСЛЯ, преди всичко, че расизмът няма никаква научна основа и се базира върху едно недомислие, невежество. Расистката теория преследва по-скоро политически цели, отколкото установяване на една научна истина. Тя е толкова стара, колкото е старо и човечеството. Много народи в миналото са боледували от „расизъм“. Например евреите, докато бяха номадско племе, се смятаха избран от Бога народ, който имал изключителното право върху богатата ханаанска земя, и те са я покорявали с огън и меч, както е ставало в древността. Когато, обаче, същият еврейски народ става земеделски и се създава върху базата на земеделието една по-висша обществена и държавна култура, неговият примитивен расизъм постепенно еволюира към общочовешки схващания. Затова еврейският народ в ерусалимския храм е принасял в жертва на Бога 70 бика за благоденствието на всички 70 народа, както тогава се е вярвало, че съществуват в вселената. По тоя начин расизмът е изчезнал паралелно с развитието на културата. От гърците Аристотел е твърдял, че гърците са избраният от Бога народ и че всички други народи, които елините са наричали варвари, имат право на съществувание само като роби, които требва да работят за благоденствието на елинската раса. Гърците, обаче, са имали случай да се убедят, колко тази теория е опасна, когато римляните, по силата на същите „принципи", са обърнали елините в роби. През средните векове аристократичните феодали, барони, графове и рицари създадоха в средата на самия народ расова теория за в своя полза. Тогава, за един германски барон, представител на нисшата раса е бил германският селянин, и се е твърдяло, че съществува никаква специална синя кръв, която е давала изключителни права на т. н. благородници да живеят за сметка на чуждия труд. Френската революция е ликвидирала с расовата теория на аристокрацията.

Новата расова теория, която днес представлява основната идеология на третия Райх, се базира на няколко псевдонаучни исторически изследвания, и то не от немски произход. Французинът граф Гобино, човек повече на политическо вдъхновение, отколкото на историята и науката, е издал в 1852 г. книжката „Опит върху неравенството на расите“, в която твърди, че синеоките, руси и едри левенти арийци представляват висшата раса, най-способна към културата. Самият Гобино не е сметал собствената си теория за много сериозна. В едно свое писмо до госпожа Козима Вагнер той обяснява, че е описал аристократичното си потекло, но то е било турено под съмнение.

Англичанинът Стевън Чембърлейн, приел германско поданство, развива тази расова теория с исторически примери, които, впрочем, издават пълното му невежество. Докато големите умове на германската наука, като Вирхов, Ремке и др. напълно отхвърлят тези псевдонаучни фантазии, Гупитер и Амон — професори на модерния германски расизъм, са в пълно противоречие помежду си по отношение характера на съществуващите раси и техните качества. Според проф. Амон те са седем за Европа, но на въпроса на проф. Ерли от Нюйоркския университет, какви са точните характери на източно-алпийския тип, той отговаря, че от 10.000 разгледани черепа още не е успял да открие чистия представителю на тази раса. Доколко са объркани понятията по въпроса, ще видим от следното противоречие. Според Хинил немската раса е държавнотворна, а Гобино твърди, че „на немците им липсва усещането за авторитарно държавно водачество.“ Според Волф северната раса се въодушевява от идеята за човещина, а Хитлер и Розенберг твърдят, какво идеята за човещина принадлежи на инфериорната славянска раса, а немците са създали идеята за нацията. Според Пенки, протестантизмът е този, който характеризира северните раси, а според Лудвиг Волтман, напротив, католицизмът характеризира идеята за расизма,

Расизмът използва също така теорията на Дарвин за борбата за съществуване, без да разбира, че Дарвин схваща тази борба като борба на целия вид срещу другите видове, а, според неговата теория „видът“ е цялото човечество. В този „вид“ съществува взаимната помощ, докато борбата за съществувание съществува в чужди на „вида“ сили от биологичен и друг характер. Ллфред Розенберг се опита да доказва моралното, интелектуалното и др. превъзходства на немската раса с исторически примери. Според него, пропадането на римската империя се дължи на „батардизираната", смесената кръв, без да разбира, че аргументът се обръща срещу него, защото най-много примес към римската кръв са донесли германските племена и по такъв начин пропадането на римската империя се дължи на инфериорната кръв. Нещо повече, редица германски племена се указаха неспособни да създадат държава, като остготите, вестготите, лангобардите и вандалите се претопяват и изчезват, без да оставят трайна следа. Варяните в Русия не само че не създават държава, а, напротив, така разстройват руските племена, че те стават лесна плячка на татарите. И руската държава започва да се създава от Иван Калита, който няма ни капка германска кръв, докато по-късно германизираните руски императори докарват Русия до катастрофата. Според Хитлер-Розенберг само творческото немско ядро може да създаде в страните на ,нисшите“ славянски племена държави. Факт е, че Полша почва да се разпада тъкмо тогаз, когато начело на нея се появи саксонска династия. А пруският тип, който, според Хитлер, е държавотворен, е създаден именно от смесица между немци и полабски славяни. Следователно, няма съмнение, че расовата теория няма никакво оправдание. Тя е един политически лозунг, който идва да оправдае бъдещите завоевания на германците за сметка на други народи. Тази теория има това предназначение.

Характерно е, че антисемитизмът се проявява главно в моменти на социална криза. Най-лесно е да се обяснят сложните явления на една такава криза с действията на евреите, за да се прикрият с повика срещу тях истинските причини за положението на нещата. Тоя трик е познат и съществува отдавна. Още в I в., след завоеванието на Ерусалим от Тит, когато маса евреи са били принудени да търсят прехраната си в търговските центрове на източното Средиземно море, гръцкият философ Опийон насъсква срещу евреите, които още тогава обвинява в ритуални убийства, искайки тяхното изтребление. Фактически това се обяснява с факта, че евреите се оказаха сериозни конкуренти на гръцките търговски колонии. В царска Русия, колкото повече е загазвала администрацията в кражби, разврат и разхищения, толкова повече тя е насъсквала към погроми над евреите. Антисемитизмът, по моему, е едно зло, вън от факта, че не е морален, но и защото се стреми да отблъсква големите въпроси за държавна и обществена организация и да хвърля народите в животински насилия срещу едно беззащитно малцинство.

Еврейството не е нито „висша“, нито „нисша“ раса. Евреите са хора като всички ни, със същите нужди, с същите положителни и отрицателни страни, присъщи на всички културни народи. Факт е, че, пръснати по света, те представляват един елемент за взаимно опознаване между народите, за тяхното сближаване. И поради това те играят и ще изиграят извънредно положителна роля в неизбежното бъдещо братство между всички културни народи на света. Това не им пречи да бъдат едновременно добри граждани и патриоти на ония страни, в които те живеят.

В България, където широките народни маси са чужди на всякакъв антисемитизъм, който е привилегия само на едно заинтересовано малцинство, евреите се радват на спокоен живот. В голямото си мнозинство нашите евреи представляват един творчески елемент. Ако в тяхната среда има спекуланти, гешефтари и лихвари, то те в нищо не са по-лоши от българите, които се занимават със същите работи.

МИХАИЛ МАДЖАРОВ

бивш министър

ВЪВ ВРЪЗКА с нашата инициатива, поискахме да узнаем мнението и на г. Михаил Маджаров.

Известният наш държавник и талантлив публицист, свикнал редовно да изказва становището си върху развиващите се събития в печата, не е много словоохотлив с представители на печата. Нашата любезности и ловкост, обаче, можаха да изригнат от г. Мих. Маджаров отговорите на поставените му въпроси.

Какво мисля за расизма, като теория и практика?

Мисля, че расизмът, като теория, е едно недоумение. Абсолютно чисти раси не е имало, нито пък може да има. Расисткото движение в Германия е един кристален антисемитизъм, който може да се окачестви като една преходяща нравствена болест, характерна за времето, в което живеем. Самият германски народ е погълнал толкова много славяни, евреи, латинци и други народностни елементи, че сама по себе си се опровергава теорията за чистия расизъм. В последно време един епизод от германската външна политика потвърждава тази моя мисъл. И сега изявлението за колонии, за нови земи на Изток, за изгонването на болшевиките зад Урал е едно практическо опровержение на расизма, като теория. Най-голямата трагедия се крие във факта, че, за да се приложи на практика една подобна теория, ще требва да се направят жестоки операции, от които самите германци ще се отвратят един ден, уверен съм в това. Защото жестокостта не е свойство на един голям и културен народ, какъвто е германският.

Как обяснявам антисемитизма?

Това движение е плод на човешка завист, Има у хората желание за съперничество с благородните средства за легалното надпреварване. Когато това надпреварвана се спъва от вътрешни спънки, тогава се прибягва до антисемитизма, до борба с евреите. Такова обяснение има антисемитизмът в политиката, стопанския живот и в културните прояви. Гонението на евреите е един срам за културните народи и говори, че в нас продължават да заговорват още много първични инстинкти. Антисемитизмът и преследването на малцинствата ще изчезнат, когато народите се вразумят, когато се издигнат на едно по-високо стъпало на нравствено развитие. Необходимо е преобладаващият народностен елемент в дадена страна да бъде достатъчно толерантен към малцинствата, стремейки се с легални средства да ги приобщи към политическата, икономическата и културна действителност на страната. Пък и от страна на малцинствата се изисква добра воля и любов към духовните и материалните ценности на страната, където живеят.

Мнението ми за еврейството?

Еврейството е интелигентно, трудолюбиво, пестеливо — качества от голямо значение. То е дало много способни хора във всичките отрасли на духовния, обществения и икономически живот на човечеството. Заслугите на проявилите се евреи, като учени, философи и писатели, са неоспорими. У нас еврейството се проявява като едно малцинство, изпълняващо лоялно всичките повеления на законите в страната. В трудните времена, които преживя България, евреите проявиха достатъчно патриотизъм. Участваха и се биха доблестно в войната, понасяха еднакво с нас, българите, суровите условия за живот в страната, настъпили след голямата война.

Не виждам условия за антисемитски прояви в България.

Аз горещо симпатизирам на евреите. Още от малък поддържам приятелски отношения с евреи.

Добрите християни не могат да не обичат евреите.

Бих желал нашит евреи да се чувстват като част от цялото в страната. Да следят родната българска художествена литература, да усвоят добре говоримата българска реч и да спомогнат активно за изграждането на българската култура.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.