СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 03, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 4

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ, 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ

ОБЩЕСТВЕНИЦИ

ВЕРГИЛ ДИМОВ

бивш министър

РАСИЗМЪТ е една отречена от живота, науката и историята теория за превъзходството на една раса над друга, завещана ни от тъмните епохи на робство и безправие, която реакционните политически системи са създавали и използвали за насилническите си методи на управление и за денационализаторските си попълзновения над поробени народи, които са обявявали за „по-нисша“ раса. Теорията за превъзходството на една раса над друга е антикултурна и е творение на тесногръдия шовинистичен дух на дребните сатрапи, които са треперели пред свободното проявление на човешкия дух. Сериозната наука — антропологията, историята, биологията — отдавна изясниха научната безосновност и несериозност на тая теория, установявайки по един положителен начин, че чисти раси няма, че има само смесени раси, и че расовите особености са резултат на средата, в която се живее — на климатичните, географични и обществени условия на живот. На тия условия, а не на някакво божествено предопределение, се дължи по-голямото или по-малко развитие на отделните раси и народности. От друга страна, исторически установено е, че човешката цивилизация е резултат на усилията и кървавите жертви на всички раси, всека от които е дала съответна част в съкровищницата от постижения на човешкия дух. Ето защо, да живеят под слънцето и да се радват на благата на майката земя, имат право всички раси и народи. Никога, във време на римското владичество, когато законите на римското всевластие даваха граждански и човешки права само на родените в Рим, божественият учител Исус Христос, отричайки тая система на безправие и робство, прогласи: всички хора и народи са равни пред Бога и законите!

Беше време, също, когато господстващи народи отричаха на потиснатите или на тия, които желаеха да погълнат и унищожат, правото да се молят Богу на свой роден език, като бяха създали теорията, че Богу е угодно да слуша молитви само на гръцки, латински и еврейски. И ние знаем от нашата история, какви епични борби и големи усилия бяха необходими от страна на строителите на древна България, за да се наложат, да може да чете и се моли нашият народ на славянобългарски. От тия изкуствени построения на реакционното средновековие не остана нито следа. Такава е съдбата и на теорията за „нисшите“ и „висшите" раси. Расизмът е теория на омразата и отрицанието, която би тласнала народите към кървави самоизтребления. В днешния космополитичен век, когато международното сътрудничество е двигатели на прогреса, да се теоритизува, че една раса може да унищожи друга, в името на своето съмнително и самовнушено превъзходство, е предизвикателство срещу човечеството и отрицание на най- светлите постижения на цивилизацията: демокрацията и свободата.

Безспорно, всеки народ живее със своите особени исторически цели и задачи. Ние не можем да бъдем за изчезване на народностната самоличност. Но интересите на човечеството диктуват не да се възправят раса срещу раса и народ срещу народ, а да се върви към всечовешко сътрудничество, на базата на взаимно зачитане, демокрация и свобода.

Расизмът обяснява антисемитизма. Причините за това са две: първо, защото еврейството в голямото си болшинство е било винаги с напредничави идеи и на фронта на демокрацията и, второ, в борбата си против еврейството управляващите винаги са се опитвали да отклоняват вниманието на общественото мнение от неудачите си в управлението, сочейки като причина за пораженията си вътре и вън еврейството. Некога в царска Русия след всеки неуспех на правителството се устройваше по един погром над еврейството.

Евреите са един стар и с много заслуги народ. Човечеството и цивилизацията дължат много на тоя упорит, трудолюбив и културен народ, който е дал плеяда светли умове и изключителни гении, допринесли извънредно много за културата и прогреса. В България евреите са били и са добри граждани, които във всички времена на изпитания и национални напрежения са изпълнявали достойно своя отечествен дълг. Народ с будно обществено чувство, те вземат участие в обществения живот на страната, като общественици, културтрегери и стопански дейци. Евреите в масата си у нас са били с напредничави идеи и са съчувствали на демократичните тежнения на народа. Ето защо, всред нашия народ няма противоеврейски тенденции. Антисемитизмът е чужд на свободолюбивия и демократичен по дух и бит български народ, отличаващ се с своята веротърпимост и човечност.

Проф. Г. П. ГЕНОВ

бивш народен представител

РЕЖИМЪТ за покровителството на малцинствата се създаде по две причини: първо, защото населението на Европа е така разкъсано, от етническо и религиозно гледища, че не можем в никой случай да говорим за създаването на чисто национални държави; второ, защото мирните договори прокараха такива политически граници в нашия континент, че, за да задоволят победителите, откъснаха области, населени в своето мнозинство с едно население, и ги придадоха към държави, които им са чужди в етническо отношение. Това второ обстоятелство изостри извънредно много миноритарния въпрос и причини значителна част от недоволствата, на които сме свидетели в Средна и Източна Европа.

Но каквито и граници да бъдат прокарани в нашия континент, неизбежно ще останат малцинства, в по-големи или по-малки маси, които ще живеят в територията на една или друга държава. Следователно, мъчно можем да говорим при сегашните условия за премахването на малцинствената проблема.

Докато управлението на по-голямата част от европейските държави не дава достатъчни гаранции за една достатъчна толерантност спрямо малцинствата, които живеят в техните граници, ще съществува и нуждата от международно покровителство на тия последните, каквото и по принцип усвои Обществото на народите.

Но когато в Парижката конференция през 1919 г. се създаваше режимът за покровителството на малцинствата, великите държави не се съгласиха да се генерализира този режим за всички страни; запазиха го само за по-малките държави в Средна и Източна Европа, като изключиха себе си от неговото действие. Мотивите бяха, че великите сили давали достатъчни доказателства за необходимата толерантност към малцинствата и заради това било излишно да им се налагат международни задължения в този смисъл.

По-късно събитията, обаче, доказаха, че това съображение не почива на истината. Доказателство за това виждаме в поведението на Германия спрямо еврейското малцинство. Германия, като велика сила, бе също така освободена от формални международни задължения по режима на малцинствата, по същите мотиви, по които бяха освободени и останалите велики сили, именно, че тя сама давала достатъчно гаранции да обезпечи нужната свобода и покровителство на всички расови, верски или национални малцинства, които живеят в нейните граници.

Възползвана от това положение, тя, без всякаква правна международна отговорност, можа да посегне върху своето еврейско малцинство, което от векове живееше в нейните предели и вземаше най-активно участие в нейния стопански, културен и политически живот.

Изобщо, начинът, по който се третират малцинствата в по-голямата част от държавите на нашия континент, показва, че за тях не се полагат никакви грижи от страна на държавите, които ги владеят.

Международното покровителство, за жалост, е също така съвсем недостатъчно. Обществото на народите манкира от своите най-елементарни договорни задължения и не направи, поне до сега, нищо за едно елементарно застъпничество за няколко десетки милиона малцинства в Европа.

Едно щастливо изключение прави от това нашата страна. Наистина, и България, главно по материални съображения, не е могла до сега да осигури с достатъчно субсидии поддържането на малцинствените училища, но по отношение на свободата в език, вяра, просвета и култура тя не е проявила никакви ограничения от своя страна. И еврейското малцинство се е държало винаги напълно лоялно към българската държава и към нейните държавни и обществени институции, и заради това сътрудничеството в това отношение е било пълно и полезно и за двете страни.

ГРИГОР ВАСИЛЕВ

бивш министър

ЗА МЕНЕ расизмът няма нищо общо с науката. Расизмът е отрицание на науката и прикритие на известни стремежи.

Що се отнася до антисемитизма, моето мнение е тъй също категорично и ясно: културният и моралният човек не може да бъде антисемит. Полукултурата е майка на антисемитизма. В разни страни подбудителните причини на антисемитизма могат да бъдат различни; но обикновено те се свеждат до несправедливи по същество и нелоялни по методите си домогвания да се изземат или обезценят придобитията на еврейския дух или явно да се ограби еврейският народ.

Познавам повече от европейските страни и съм влизал в досег с евреите, които живеят в тях: моето искрено и дълбоко убеждение е, че евреите във всички области на науката и изкуствата, както и в областта на материалната култура, стоят редом с най-културните нации, големи и малки.

Духът на сътрудничество, толерантност и взаимно зачитане е основна черта на евреите.

Между българите и евреите от векове съществуват отношения на доверчиво общежитие и на естествени взаимни симпатии. Като българин, за когото националната култура стои най-близко до сърцето и за когото българските идеали са безсмъртни, аз твърдя, че всестранното сътрудничество и неизменното сърдечно приятелство между българи и евреи е догма, която правя завет на младите еврейски и български поколения.

В тоя път българите и евреите, въпреки всички страдания, ще вървят успоредно и трябва да се чувстват верни другари в щастие и нещастие.

Само някои хора, лишени от морал и чест, могат да създават и да вярват на мизерните легенди против световното еврейство.

ДИМИТРАНА ИВАНОВА

председателка на Българския женски съюз

ИЗПОЛЗВАМ любезната покана на почитаемата редакция на в. „Пробуда“, за да подчертая още веднъж, че Българският женски съюз ратува за еднакви граждански и политически права на жената, без разлика на раса, религия, народности, съсловие или класа.

Жената навсякъде е под вековното господство на мъжа, изразено по-силно или по-слабо чрез традиции и закони, но всякога в много определена форма на режим на мъжа — съпруг и баща, спрямо жената — съпруга и майка.

Освен това, за жената, в нейните еднакви страдания и обич на майката по свидни чада, няма прегради на раса, религия, народности, съсловие или класа. Всички за нея са син и дъщеря на майката. Зад всяко човешко създание стои за нея майката с своята дълбока печал и още по-дълбока радост по свое чадо, майчина рожба.

В името на тая, именно, майчина обич и печал е призована жената днес, всред големите противоречия социални и икономически, всред най-неспокойните времена и опасностите за нови катастрофи, в повече от 30 държави, големи и малки, в Европа и вън от нея, да сътрудничи за по-честити дни, за дни на мирно живуване на хора и народи, за спокойно творчество, материално и духовно.

Но, макар и призована към това сътрудничество, чрез признаването й еднакви политически права, жената още далеч не е постигнала онова свое влияние, за да наложи желаните резултати. Тя все още е настрана в политиката, все още тая последната е в ръцете на мъжа, все още се решава от неговия суров и хладен разум, ръководи се от неговите материални интереси и сметки. Майчинството на жената далеч още не е проникнало в тая политика и, докато то не проникне, човечеството и народите ще продължават да се изтребват и страдат от расови, религиозни, съсловни и класови различия.

Ето къде се крие днес великата задача на жената като майка. В името на тая велика задача майчинските задължения на жената прескочиха прага на семейството и се сливат с обществените и политически задължения.

Със съзнание за тая велика задача, българските жени, организирани в Българския женски съюз, искат за жената такива отношения от страна на законите, които ще ѝ дадат възможност да упражни своето влияние за изграждането на един живот, в който човекът със своите човешки права да бъде преди всичко ценен и народите, подобно на човека, да растат и се развиват в своите народностни права и свободи.

В извоюването на това свое влияние, съюзените български жени требва да имат подкрепата на всички жени в страната ни, на всички български гражданки, без разлика на народност и религия.

Голям брой български гражданки съставляват евреите. Еврейските жени у нас, наистина, от много рано проявиха обществена дейност, като образуваха свои женски дружества, най-първо за благотворителност и по-късно за просвета, в своята среда.

Има и отделни еврейски жени, които отрано влязоха в редовете на българските женски дружества и, за гордост на българската еврейка, между тях има много предани и дейни членки на тия дружества.

В последно време, особено, се забелязва и една голяма отзивчивост от страна на организираните еврейски жени към обществените акции на българските жени, което, от друга страна, способства за едно по-голямо опознаване и сближение, за отстранение на оная отчужденост, която съществува между еврейските и българските жени, раждани и расли в една страна.

Ние поздравяваме еврейските жени с тяхната най-нова инициатива да организират всичките еврейски женски дружества в страната в един общ еврейски женски съюз. Чрез него ние ще очакваме еврейската жена да проникне още по-близко в обществения и политически живот на нашата страна, да прояви още по-голям интерес към извоюването еднакво влияние на българската гражданка в тоя живот и да улесни задачите на Българския женски съюз, които требва да станат задачи на всека жена у нас.

Жената, зачетена като човек и гражданин, да твори чрез своите майчински заложби мир и благоденствие в своята страна и в цял свят — това може да въодушевява всека жена, без разлика на раса, религия и други обществени различия, това требва да извади всички жени от тяхната бездейност и безразличие, това сигурно ще отбие и съпротивата на мъжа да ръководи той сам народните и световните работи.

ДИМИТЪР ГИЧЕВ

бивш министър

ТЕОРИЯТА за расизма не е изобретение на нашето време. Отдавна още теорията за „неравенството на расите“ служеше на едни да оправдават шовинизма си, на други — подтисничеството над поробени народи, на трети — аристократическите си привилегии. И обявената понастоящем расистка теория в Германия за чистата германска раса, за превъзходството ѝ над всички останали, не е нищо друго, освен въведената в практика стара расистка теория.

Едва ли е нужно научно оборване на една теория, толкова малко научно защитима. Едва ли някой ще приеме, че всички паметници на материална и духовна култура по разните пояси на земята са дело на една единствена богоизбрана раса. Достатъчно да споменем имената на Пушкин и Хайне, пирамидите на Египет, мавританските дворци и техническия гений на японците.

А да се говори за расова чистота — значи пълно игнориране на историята.

Та не знаем ли, че не само расовите качества, а и географските, климатични, стопански, социални и политически условия указват влияние в развитието и съдбата на един народ?

В разните исторически епохи, наспроти условията, различните народи са внесли своя дел в съкровищницата на човешката култура: индуси, египтяни, юдеи, елини, римляни, славяни, японци и пр.

Идейна и нравствена пустота е — в отричане и преследване на другите един народ да търси благоденствието и величието си,.

С това не отричаме патриотизма. Той е едно свято чувство. Но разумният патриот, като обича и пази своето, тачи, уважава и търпи чуждото.

Шовинизмът и ксенофобията не се покриват с патриотизма.

Като особена проява на ксенофобията се явява антисемитизмът. Някъде той се е създал на почвата на религиозния фанатизъм и невежество, другаде на икономическа основа. Когато режимите или господстващите слоеве са искали да отклонят погледа на масите от истинските причини за бедственото им положение — насочвали са ги срещу беззащитното еврейско население, което е ставало гръмоотвод на набралата се в народната душа ярост. В страни с демократичен дух и устройство — антисемитизмът е непознат. Демокрацията създава търпимост и солидарност.

Демократичният дух, толерантност и примирителност на българина отричат всека възможност за създаване не само на антисемитско движение, но дори и на антисемитско настроение в България.

Евреите у нас, в болшинството си хора на средната класа, са се отличавали с своята толерантност и преданост към страната. Държането им през войните, симпатиите и интересът, който и сега проявяват към страната ни изселилите се поселници в Палестина доста говорят за това.

Евреите у нас, както изобщо в югоизточна Европа, са се проявили повече като стопански, отколкото като културни дейци. Това се дължи на историческите условия в тия страни. Но и у нас еврейската интелигенция се е отличавала със своята напредничавост и отзивчивост към обществените въпроси.

ДИМИТЪР САВОВ

председател на Софийската търговско-индустриална камара

ОТ ТОВА, че в някои държави се заговаря за расизъм, не може да се извлече заключението, че този въпрос има днес такова значение, че от неговото разрешение да зависи съществуването на нацията.

При днешния културен и технически напредък, не може и дума да става за расизъм. Чиста раса няма никъде в Европа, а може да се каже и в света. Още по-малко може този въпрос да се слага в нас. И понеже, напоследък, въпросът за расизъм се преплита с така наречения „еврейски“ въпрос, аз се ползвам от случая да кажа няколко думи за нашите съотечественици евреи.

Деветдесет процента, ако не и повече, от евреите в България са раждани в България. Всичко онова, което е било годно да носи оръжие, е служило в българската армия и в едно с всички българи, чувствайки се сами българи, евреите са отстоявали интересите на нацията и бранили храбро честта на България по бойните полета, където не малко от тях намериха своите гробове. Като така, ние всички сме свикнали, когато говорим за евреите в България, да правим само религиозно различие между тях и нас.

В стопанско отношение, те са се проявили като добри пионери в изграждане стопанската мощ на младото българско царство и не малко са допринесли, благодарение на връзките си с техните близки по религия в чужбина, за по-бързото опознаване на България от страна на европейските народи и завързване на здрави и трайни стопански отношения с тях. Евреите в нас, противно на известни схващания, не са само добри търговци и банкери, те са, така също, и добри индустриалци. В областта на занаятите, няма занаят, където те да не участват и да не са се проявили като добри, дейни и трудолюбиви занаятчии.

Доколко самите се чувстват добри българи и милеят за своето отечество — България, говорят много красноречиво държанието и далата на ония евреи, които се преселиха в Палестина, за което свидетелстват всички наши сънародници, които, посещавайки Ерусалим, са имали възможност да ги видят там или да чуят да се говори за тях.

Не малко, за да се чувстват евреите в България като в свое отечество и да обичат България и българския народ, са допринесли нашата демократичност и толерантност. Оценявайки правилно тези наши качества, те отговориха с обич и вярност към държавата, която им е станала второ отечество, към нейния цар и народ.

Това създаде неразривни връзки между българи и евреи и ако, от време на време, се чува глас против еврейството в България, то това е глас на изолирани и екзалтирани типове, които се осъждат от всички и които никога не могат да пуснат корен и намерят привърженици.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.