СЛУЖБОМЕР

сряда, декември 02, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 3

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ

ОБЩЕСТВЕНИЦИ

АЛ. МАЛИНОВ

бивш министър-председател

ПО ВЪПРОСА, дали евреите у нас живеят добре, по-добре отколкото другаде, имат думата, разумява се, преди всичко самите те.

По така поставения въпрос липсва ни, наистина, една анкета. И, все пак, и без нея, мога да кажа, че евреите у нас биха предпочели да имат за свое отечество България пред всека друга земя, освен, разумява се, „обетованата“, за която все още мечтаят. Палестина все още не е тяхна, и все още в нея трудно се живее.

Българските евреи са доволни от нас, и ние — от тях, защото са добри и лоялни наши съграждани. Такова е фактическото положение, и, като така, в нас никога е нямало и не ще има сериозно противоеврейско движение. Забелязващите се усилия у отделни лица или у политически котерийки да го създадат не ще успеят. На нацията ни е чужд антисемитизмът.

Там, гдето го има, причините му не се крият в расовите особености на еврейството. Според мен, те дори не са толкова от икономически характер, колкото от чисто политически. За преходните цели, обаче, на политиката ние не ще се откажем да заякчаваме досегашните си най-добри чувства и отношения спрямо националните малцинства изобщо и спрямо еврейството в частност, защото тая ни политическа линия здраво ни е осигурявала досега любовта и привързаността на всички етнически малцинства.

Говорят за расовите недъзи на еврейството. Не искам да се спирам върху тях, защото тогава би трябвало да говоря за недъзите и на другите нации. Коя от тях ги няма? Едни ги притежават повече, други по-малко. Предпочитам да напомня, как да кажа, за целите на страничната, върху която пиша, за техните, на евреите, расови духовни качества. Кой не знае, че те са едно от най-талантливите племена, че те са дали много, твърде много, за науката, за изкуството, за какво ли не, с което се гордее съвременната ни цивилизация и култура ... Тогава? ... Тогава и расизмът, и антисемитизмът нямат мястото си.

АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ

бивш министър-председател

ОБЩЕСТВО без морал няма. Едно общество, ако загуби своя морал, то е загубено. Древната култура и цивилизация загинаха, защото религиозно бяха разложени и, ако не беше дошло християнството с своя нов морал, със своите симпатии към бедните, към масите, древната култура, древната цивилизация щеше не само да загине, но нямаше да има нито помен от нея.

Християнството, въобще религията, каквато и да бъде тя, православна, юдейска или мохамеданска, това е общественият морал на една нация, на един народ, на хората, които я изповядват. Там е силата на религията. Нас ни обвиняват, че сме били фанатични привърженици на православието. Да, ние сме фанатични привърженици на православието, но ние следваме примера на нашия учител Христос — да не отмъщаваме, да не насилваме, а да третираме с братско чувство и другите, които, като български граждани, могат да изповядват каквато щат религия.

(Из речта, произнесена на 9 април 1933 г. в градското казино — София).

АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ

бивш министър-председател

ЗА НАС въпросът е ясен. Нашите съграждани евреи не могат да не се ползват с всички права и облаги, с които се ползваме ние, щом те поемат и всички тежести. Равноправието за всички жители на една държава — това е осветен принцип на демокрацията. Създаването разногласия, крамоли и антагонизъм между болшинство и малцинства е било винаги осъдително и престъпно. Вярно е, че за това спомага невежеството на масите. Близкото опознаване и културността са необходими за случая. Но това се налага на всички еднакво. Ето защо почвата, на която заставате, е отлична. Колкото за опитите за създаване на една антисемитическа атмосфера, аз съм уверен, че те крият своето начало в нечисти намерения. Две мнения не може да има, какво те произлизат от шантажисти и обирачи. Да им се отдаде по-голямо внимание е излишно. Ще се повлекат, може би, няколко невежи и простаци, обаче скоро ще разумеят и почувстват злото. Ние, чрез партийния орган „Пряпорец“, изказахме нашето възмущение срещу подобни проявления. Вие го потвърдете и съобщете, че в България няма място за подобна кампания. Съзнателното гражданство, без разлика на вяра и произход, изпраща своето презрение към техните автори.

АТАНАС Д. БУРОВ

бивш министър

ТЕОРИЯТА за расизма е за мен чужда и, до голяма степен, непонятна. Чисти раси днес няма никъде, освен, може би, в първобитните народи в Австралия, Централна Африка, в Папуаските острови, и те не могат да бъдат модел на човешка култура и въобще идеал на човечеството.

Антисемитизмът, като обществено явление, може да бъде разгледан от много точки. Съществува религиозен антисемитизъм, най-невинен, и, може би, най-обясним. Съществува чисто политически антисемитизъм, който гони чисто политически цели и служи, като претекст, само на тези политически цели. И най сетне, съществува антисемитизъм от стопански съображения, поради факта, че еврейският народ, изобщо предаден по необходимост на търговията в продължение на дълги векове, е придобил по-голяма сръчности, по-голяма специализация, и с това е станал опасен конкурент за другите.

Но и трите тези обяснения в нищо не оправдават антисемитизма. Още по-малко пък за България и в очите на един българин. Народът ни е веротърпим, никога не е бил жертва на религиозен фанатизъм.

Политическата роля на евреите в България никога не е могла да предизвика политически отпор. И в търговията на страната, ролята на евреите е била винаги скромна, неувреждала никому, и, общо взето, е била полезна за страната, особено в нашата износна търговия, поради техните способности, качества, познания и връзки.

От точка зрение на нашите национални интереси, няма по-голям абсурд от насаждане на антисемитизъм в България. Ние, които имаме толкова много сънародници под чуждо иго, не можем и не бива сами да се явим в ролята на человекомразци към другите онеправдани и подтиснати народи и раси. Напротив, с нашето търпение и уважение към тия раси, ние можем да печелим техните симпатии за каузата, която има да защитаваме. И в това отношение аз мога да кажа, че съдействието на евреите е било винаги полезно за България.

БОЯН СМИЛОВ

бивш министър

ПРЕДИ Европейската война, расовият въпрос съществуваше само като чиста теория и не намираше никъде практическо обсъждане. Тогавашните ико¬номически, политически и духовни условия не даваха възможности за една остра проява на този въпрос. След войната, обаче, големите териториални промени и настъпилите нови икономически и политически условия в отделните държави и в международните отношения, извикаха нови проблеми от стопански, социален и държавен характер. Така: спря се имиграцията в известни големи държави, главно в Америка, които поглъщаха излишъка от населението на други държави; голямата стопанска и парична криза, която предизвика небивалата масова безработица, наложи изгонването от производството на чуждата работна ръка; свръхнаселението и гибелните финансови последици от войната се явиха в най-болезнена форма за някои държави, а в други държави, които увеличиха своята територия и население с чужди територии и малцинства — се възприе политиката на денационализация и на икономическо унищожение на тези малцинства.

И така се създаде идеята за националната държава, в която грижите за чуждите елементи бяха изоставени; премахна се търпимостта, като се прибягна дори към масови изселвания на коренни жители, поради което расовият антагонизъм взе връх и наложи политическото разбиране за расата, не само като начин за осигуряване материалното съществуване на расовия елемент, но и за запазване неговата чистота от чужди примеси с оглед на бъдещите съдбоносни икономически и политически международни конфликти.

Днес националното напрежение на народите изместя всичко в техния живот и, както виждаме и в Италия, последният фашистки съвет поставя защитата на расата като основа на вътрешната държавна политика. Създаването на еврейското огнище в Палестина е също едно обяснение за запазване на расовата същност на еврейството.

Що се отнася до българското еврейство, аз виждам в него добри български граждани, които, наред с българите, живеят еднакво болките и стремежите на държавата и народа.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.