СЛУЖБОМЕР

събота, декември 12, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 11

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ. ОБЩЕСТВЕНИЦИ: 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ, 5. ДИМО КАЗАСОВ, Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, Д-р К. СТАНИШЕВ, КОСТА ТОДОРОВ, МИХАИЛ МАДЖАРОВ, 6. НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, НИКОЛА МУШАНОВ, Д-р НИКОЛА САКАРОВ, СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ, С. С. БОБЧЕВ, ТЕОДОР ТЕОДОРОВ, ЯНКО САКЪЗОВ. УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.: 7. АЛ. БАЛАБАНОВ, АНДРЕЙ НИКОЛОВ, АНТОН СТРАШИМИРОВ, Д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ, БОТЬО САВОВ, ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, ВЛ. ТРАНДАФИЛОВ, ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ, ГЕОРГИ БАКАЛОВ, Д. Б. МИТОВ, ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ, 8. ДОБРИ НЕМИРОВ, ДОБРИ ХРИСТОВ, ЕЛИН ПЕЛИН, ЕМ. п. ДИМИТРОВ, ИВАН КАМБУРОВ, ИВ. КИРИЛОВ, ИВАН НИКОЛОВ, ИВАН РАДОСЛАВОВ, ЙОРДАН КОВАЧЕВ, КРЪСТЮ САРАФОВ, 9. КРЪСТЮ СТАНЧЕВ, ЛИДИЯ ШИШМАНОВА, ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ, НИКОЛА АБАДЖИЕВ, НИКОЛАЙ РАЙНОВ, 10. П. ДЪРВИНГОВ, П. К. ЧИНКОВ, ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ, РОЗА ПОПОВА, СВ. КАМБУРОВ-ФУРЕН, СТЕФАН КИРОВ, СТ. МАКЕДОНСКИ

СТЕФАН САВОВ

артист

НАДАЛИ има по-несъстоятелно схващане, особено днес, за понятието „расизъм“, когато народите се мъчат след големите опустошения на войната да заживеят в мир и да си протегнат ръце всред трудните и непоносими стопански и финансови условия на живот. „Расизмът“ — това е празна дума, с която разни дилетанти и посредствени люде се мъчат да излязат на повърхността, като създават ред спекулативни теории, зад които всякога се крие, преди всичко, личното благоденствие и кошмарът за величие за сметка на масите.

Намериха се и идеолози да казват, че смешението на расите довеждало до физическо израждане и затова Германия, колкото по-скоро се освободи и пречисти от това смешение, толкова повече щяла да бъде ценна в общочовешкото семейство. Обаче, позитивната наука оборва без остатък това грубо тенденциозно схващане. Днес походът срещу еврейството в Германия е безпаметство и тя се изложи пред всички народи; от всички страни се нададоха справедливи възмущения. Защото в науката, културата и цялото стопанство на Германия евреите имат голям дял.

За значението на еврейската цивилизация в общата култура на човечеството могат да се напишат томове. Във всеки случай, заявявам: тя е прозорец, през който погледнаха западните народи. Евреите ненапразно още в далечното и тъмно минало са считани като мъдър и книжен народ. Книгата за тях е била културата и затова те са я тачили и беседвали с нея по храмовете, къщите и на открито. Най-големия мъдрец — Христос — те са дали. Но не требва да се забравя, че най-страстният и най-чувственият народ — това са евреите, което им попречи да бъдат в едно цяло. Във всички прояви на културния и икономически живот, еврейството е дало истински титани: Спиноза, Маркс, Хайне, Айнщайн, Фройд, Бергсон, братята Томас и Хайнрих Ман, Сара Бернар, Конрад Вайдт, Райнхард, Моиси, Елизабета Бергнер и др., които абсолютно с нищо не могат да бъдат заличени от културната история на човечеството.

У нас еврейството се ползува с равни права и носи всички тежести на държавата. То е дало безспорни доказателства, че обича страната и се жертва, когато требва, но това не могат да го разберат само някои користни люде, които след безплодни опити се провалиха.

СТ. М. ПОПОВ - Чичо Стоян

писател

ЧУВСТВАМ, че самата помисъл за расов въпрос ме унижава като човек. Изхождайки от себе си и от стълкновения в живота, мисля, че няма човек, който сериозно може да си задава тоя въпрос.

Че кой съм аз и как мога да си позволя, като човек, да гледам отгоре надолу или отдолу нагоре към друго подобно на мене същество, било то черно, бяло, червено или жълто, тъпо или възвишено? На какво се дължи това, не зная, но такъв съм си се запомнил още от малък. И сега, когато ми се задават тия въпроси, аз си спомням детството, когато баща ми бе купил къща в турската „Али-ашна“ махала. Тогава често турчетата ме спираха и ме караха на сила да им чета из читанката, с която се връщах от училище. Понякога това ме дразнеше и аз хуквах да им избягам. Веднъж, при такова бягане, бях пресрещнат и уловен, и оня, който ме гонеше и 6е вдигнал ръка да ме удари, като срещна погледа ми, отпусна юмрука си и извика: „бракън, бракън — гитсън“ (оставете го да си иде). За тия им лошавини аз не можах да намразя турчетата.

По-сетне, през 1885 година, когато, като голобрад хлапак доброволец, след атаката над Гургулят догоних и хванах за синия шинел сърбин, ранен в петата, и брадати и мустакати мъжаги се спуснаха да го удрят с прикладите си, а друг се готвеше да го намуши с щика на берданата си, аз веднага се изпречих срещу щика и ударите и защитих пленника си; видях в очите му нещо, което не се забравя. Мъжагите се отдръпнаха, не малко ядосани на мене; но тоя случай не може да се заличи.

Една омраза спрямо една нация тровеше душата ми почти цял живот — гръцката. Обаче, и тая ми омраза през 1912 година, когато ми се удаде да бъда в гръцки селища, изчезна. Изглежда, че и тя ми е била присадена изкуствено отвън.

Питате ме, какво мисля за еврейството въобще, а след това в частност за нашето българско еврейство?

Право да ви кажа, на тия два въпроса ми е още по-трудно да ви отговоря. Да ви соча библията, разказите за Соломоновия храм, Соломоновата Песен на песните, не смея, защото не притежавам оня научен филтър, за да пречистя, проникна и посоча, кое в тях е чисто еврейско и кое не. Защото на континентите, на които се е развивала културата, за която е дума, през дългите, десетки хиляди години са ставали толкова кръстосвания на раси и нации, че трудно е и за най-големия изследовател биолог да отговори, кое е еврейско и кое не.

И Рим е имал колосални сгради, и Турция големи мостове, но расова творба ли са те?

И след такова дълго смешение на раси и нации, питам се аз, бива ли, може ли истинският интелигент да се занимава все още с расови въпроси, вместо да устреми всичките си сили в подаване ръка на закъснелия брат човек, за издигането му из невежеството? И въобще, носи ли благородство в себе си човешкото разграничение на раси и нации? И, ако, наистина, носи, запитвали ли са се проповедниците му за качеството на това благородство? Аз мисля, че иде време, когато поколенията ще се учудват на сериозността, която сме влагали в тия въпроси и жертвите, които сме давали за тях, както ние се учудваме на действията на инквизицията по ересите при правоверието.

Мен даже ме учудва въпросът, който нашата преса раздуха за новата Рут! Какво страшно има в това, че една влюбена до уши млада жена иска да направи удоволствие на възлюбения си, като приеме да носи любимо за него име? Та това лежи в женската природа. Те почти всички приемат с радост презимето и галените лични имена, давани им от мъжете им.

Друг е въпросът, ако негодуваше свещеникът за загубата на венчалната такса, но и той, струва ми се, няма защо да негодува, защото малко ли еврейки се изпоожениха за българи християни, а пък легион са ония и евреи и българи, които тайно съжителстват с жени не от своята раса. И требваше ли интелигенцията да пренебрегне своето назначение на будителка и просветителка на масите и да се занимава с махленско клюкарство, кои и по какъв начин си придобиват другарки жени?

Т. СТ. ТОМОВ

професор

НАПОСЛЕДЪК, по съображения от политически и икономично-социален характер, евреите в Германия са подхвърлени на едно преследване, което учудва и предизвиква неодобрението на целия културен свят: биват изгонвани от пределите на германската република всички интелигентни сили, не само чисти евреи, но и такива, които имат в произхода си нещо еврейско. И се започва с екзод (изселване) от Германия на редактори, издатели, индустриалци, учители, лекари, артисти, професори и др., чийто край се не вижда. Нещо повече дори: преследва се и всяка книга, написана от евреин. Вестниците ни донесоха новината, че за 10 май 1933 е определено повсеместно публично аутодафе (изгаряне) на еврейски книги по цяла Германия. Тази новина, ако е вярна изцяло, ще дойде да отнесе много от моралния кредит на голямата република от Средна Европа. Да се опълчиш официално и с всички сили, с които разполагаш в една държава, срещу евреите, които винаги са били добри и лоялни нейни поданици, да искаш да ги лишиш от възможността да припечелват хляба си, да разстройваш целия им живот, защото те са се указали доста способни в една или друга област на живота — това е най-малко странно!

Аз не искам да разглеждам въпроса от икономическа или политическа гледна точка, не е това целта на тия мои няколко реда. Други, може би, ще третират от тази страна антисемитичната проблема.

Застанал на чисто културна почва, мен се ще да припомня само, какъв елемент и фактор на култура и напредък са били евреите през течение на вековете по целия свят и какъв принос те са вложили в духовната съкровищница на човечеството.

Ще избера за пример една от романските страни — Испания — в която, през средните векове, еврейската литература достига до особена висота и влияе на испанската ; еврейската философия има първо място и пръска своите личи по цялата страна, когато, най-после, еврейската култура достига един период на величие и независимост, напомнящи, макар и отдалеч, най-славните времена на народно процъфтяване. Тук поети и философи си подават ръка, учени полиграфи и медици се издигат на високи постове при арабските владетели в Южна Испания и стават покровители на науки и изкуства.

Времето между X и XII векове е епохата на това бляскаво разцъфтяване на еврейския дух в Испания. Историята на испанската цивилизация е запазила имената на много отличили се учени, поети и философи от това време. И на първо място срещаме Хаздай бен Чапрут (945—970), лекар и министър на Абдеррахман III, под чието покровителство поети като Менахем бен Сарук и Дунаш бен Лабрат, които извеждат еврейската поезия от първичния ѝ синагогален характер и които внасят нови и разнообразни теми, възпяват щедростта и веселието на арабския владетели в бляскави стихове, даващи на стария свещен език нова сила и свежести. Някои от тогавашните поети стават и везири на гранадските владетели и осигуряват на своите сънародници добри места в обществения живот.

Измежду поетите — философи от онази епоха, на първо място се споменава името на Саломон бен Йехуда бен Габирол (1021—1070), наричан още от учените Ависеброн; останал от малък сирак, скитал се по света, минал от един покровител към друг, той оронва в своята поезия цялата онази печал и горчивина, каквато животът пази за бедните впечатлителни души. За него една легенда разправя, че е бил убит, от завист, от един арабски поет, който го закопал до една смокиня в своята градина. Следната година дървото произвело плодове толкова големи и тъй сладки, че обърнали вниманието на краля, поетът бил повикан в палата и накрая признал престъплението си. По мнението на всички историци на испанската литература Ависеброн е най-големият поет през средните векове; ако е подражавал арабските поети във форма и стихосложение, той ги е надминавал по лиричен устрем, дълбочина на мислите и преживяванията. Неговата „Corona real“ („Царски венец“), химн в римувана проза, възпяващ единството Божие и чудесата на творението, е главното му произведение. Философското му съчинение „Fuente de la vida“ („Изворът на живота), преведено на латински, е имало извънредно голямо влияние във философските среди и е засегнало дори Джордано Бруно в XVI век.

Прескачам доста много имена и се спирам на Моис Абен Езра (138 г.), в чиято „Collar de perias“ („Бисерна огърлица“), се отразява епикуреистичното течение на епохата, която (за него поне) свършва с надеждата в Бога и утеха в поезията.

Друг религиозен поет и философ е Абун Хасан Йехуда Халеви (1085—1143); вещ еднакво в Талмуда и в медицината, той се отдава и на поезията; неговите най-забележителни поеми са „La Sionida“, религиозни поеми за Сион — песни твърде подобни, казва един критик, на Давидовите псалми. Той е писал и на арабски (своето философско съчинение Guzari — обръщането на краля на хазарите в юдейството в VII век).

Повдига се гонение от Алмохадите в Испания срещу евреите и повечето избягват в Толедо. Там — нова школа поети и философи, чиито имена и съчинения би било много дълго да изреждам тук.

Не мога, обаче, да завърша, без да спомена името на най-големия еврейски философ по онова време, Моис бен Маимон, Маймонидес (1133—1204), когото наричат еврейския св. Тома. Роден в Кордова, учил се в еврейските и арабски училища наред със синове на знаменити учени, минал през различни превратности, той, като че ли, за момент се обръща към ислямизма.

Отива после във Фец, Палестина, Египет, дори се установява отначало в Александрия, а после в Фостат (стария Кайро). Занимава се отначало с търговия на скъпоценни камъни, но после преминава към медицината, става придворен лекар на египетския Саладин и се прочува твърде много; избират го и за председател на равинския колеж в Кайро. Мюсюлманите го считат за вероотстъпник, но покровителството на везира Алфадел го избавя от смърт. Поради завист, той бива преследван и от своите едноверци — евреите, стоящи начело на другите еврейски училища в Ален, Багдат и т. н.

Умира в 1204 г., „оплакван от мюсюлмани“. Съчиненията му, многобройни, са главно научни, богословски и философско-богословски. Главното му богословско съчинение е „Мишне Торах“, нещо като преработка на Талмуда. Главното му философско съчинение е „Морех не бухин“ („Водач на заблудените“), писано на арабски, преведено после на еврейски, латински, испански и други езици.

Изобщо, делото на Маймонидес се счита от знатоците като сбор (summa) от всички богословско-философски знания и догми на юдейството. Здрави мисли, съждения, силна диалектика и яснота в изложението — тези и други качества накараха евреи и мюсюлмани да приемат възторжено неговото дело. Дори един св. Тома Аквински използва нашироко някои негови трактати, защото в основата си и Маймонидес (подобно на св. Тома) се е старал да примири разума с вярата.

Аз свършвам. Този пример за една страна като Испания ни показва, какво са били евреите в наука, философия и богословие. А колко такива примери биха могли да се дадат за другите страни, не само в минало време, но и в наши дни! Та не в самата Испания ли държавници, философи, учени и досега имат еврейска кръв в жилите си. Ами Англия, Франция?..

Всичко минава, ще мине и тази вълна на ненавист срещу евреите в Германия, ще дойдат пак дни на спокойна, обективна преценка и действия. Ще остане само в моралния пасив на Германия, както никога бе за Испания, горчивият спомен за противоеврейската гонитба.

ТЕОДОР ТРАЯНОВ

поет

ПИТАТЕ ме. как се отразяват върху литературата. изкуството и културата разните расови движения в Европа.

Никой няма право да съди тоя или оня народ за схващанията му по известни въпроси. Но, разбира се, всякой може да си даде мнението по това. В случая, въпросът за расовите движения е малко по-друг, особено в културно отношение. Защото, ако расовото движение, от една страна, се стреми да обособи културната проява, като гъсти националните багри, което има и своето оправдание, от друга страна — както сега, така и в миналото — опитът ни учи, че такива движения, въпреки крайния си идеализъм, носят в себе си, без да съзнават, бацила на известна духовна реакция. И в края на краищата, най-ценното — свободата на мисълта — може да бъде подложена на болезнени изпитания.

Интересува ви и какво мисля частно за еврейската интелигенция.

Ще бъда откровен: не особено ласкаво. Защото грубият материализъм, в който тя се самоволно заточава, а и пагубният ограничен дух на гетото — ѝ пречат да развие скритите и напластени от векове енергии и залежи на избран народ, като по тоя начин се приобщи към народа и земята, където живее. Там, където тия духовни енергии избиват свободно — получават се, наистина, истински културни прояви. Стига да споменем, за илюстрация на мисълта си, две имена: Моис Бенароя, проникновения дълбок есеист, и Исак Даниел, режисьор в европейски мащаб. С задоволство подчертавам, че и двамата принадлежат на културно-литературната задруга „Хиперион“.

ТОДОР ПАВЛОВ

писател

РАСИЗМЪТ е антинаучна, мистично-идеалистическа теория, чиято същност, роля и значение могат най-добре да се определят като теоретическо-„философски“ израз на шовинизма. Самото понятие „раса“ претърпя, под напора на фактите и критиката, интересна еволюция. Сините очи, русите коси и пр. се оказаха несигурни признаци, защото много от самите първи водачи на расистите не са нито синеоки, нито русокоси и пр. Химическият и физиологическият състав на кръвта се оказа също несигурен признак, защото науката не може да направи принципно и категорично разграничение между химико-физиологическия състав на немци, французи, англичани, руси, японци и т. н. Остана единственият изход: да се търси „духът“ на кръвта, „душата“ на расата, като, при това, тия понятия („дух“, „душа“ и др. т.) се разбират така неопределено, така широко, така антинаучно и прямо мистично, че в тях, в края на краищата, да може да се влага онова шовинистично съдържание, което е нужно и изгодно на властващите партии и обществени групи. По тоя начин се създадоха толкова „раси“, колкото авторитарни режими (или движения) съществуват днес по земното кълбо. Оттук принципиалната враждебност на расизма към всеки истински интернационализъм, който не отрича правото на народите за самоопределение, докато всяка „избрана раса“ гледа на всички останали народи като на обекти за подчинение. Расизмът, по-строго погледнато, не е всъщност никаква научна теория, а само лъжетеоретичен идеологически израз на една практика, която в областта на външната политика означава краен национализъм. И теорията и практиката на расизма са едно от най-черните петна по лицето на съвременната цивилизация. Сами правете по-нататък заключенията си за отношението ми към тях.

Преди всичко „антисемитизмът“ е много старо и много широко понятие. Да му се даде що-годе изчерпващо обяснение в няколко думи тук, е невъзможно, но не е и толкова нужно. Доколкото пък става дума за определен вид, съвременен антисемитизъм, нужно е да се търсят най-конкретните му причини във всяка страна и случай поотделно.

Антисемитизмът в всяка страна си има различни икономически, политически и др. корени и той, поради това, е различен по форма, степен, роля и значение. Без да говоря за сравнително по-слабото му развитие в Италия, ще отбележа, че антисемитизмът у нас, в България, и до ден днешен не е пуснал и няма да пусне дълбоки корени. Причините (икономически, политически и др.) са много: дребноземеделския характер на страната; ролята на финансовия и особено на чуждестранния (в голяма част „еврейски“) капитал у нас; традиционният демократизъм на нашия народ; особеният характер и задачи на нашите национал-революционни борби и организации (програмата, напр., на Гоце Делчев); сравнително високото политическо равнище на нашите работници и селяни и т. н. и т. н. При наличието на всички тия причини, болшинството от които остават в сила и днес, аз съм дълбоко убеден, че, въпреки кризата и въпреки усилията на някои организации, антисемитизъм, за чест на България, няма и никога не ще пусне такива корени у нас, както, напр., в някогашна царска Русия или в днешна Германия, Полша и др. страни.

С всичко вече казано по-горе аз отговорих, по същество, и на въпроса за мнението ми за еврейството въобще и частно за еврейството в България. Ще добавя само следното: първо, за мене няма „еврейство въобще“, а има богати, средни и бедни евреи. Отношението ми към всички тях с нищо принципиално не се отличава от отношението ми към същите групи във всяка друга националност. Повече, за съжаление, не мога да кажа по тоя въпрос. Второ, за мнението ми пък специално за евреите и особено за еврейската интелигенция можете да съдите, напр., по тоя сам по себе си незначителен факт, че най-добрите, най-любимите ми, най-ценените лични приятели и другари на моите младини бяха именно евреи. У тях аз видях едни от най-светлите въплъщения на буден ум, дълбоко демократична душа, пламенно човешко сърце, незабравима другарска преданост и готовност за борба и саможертва. Срещал съм ги на всеки отговорен пост, изискващ знания, култура, дисциплина, ентусиазъм, твърдост и непоколебима вяра. Малодушни, слабаци, изменници, предатели между тях, във всеки случай, съм срещал не повече, отколкото между нас самите българи. А от всичко това следва и моето общо заключение: нужна е решителна борба срещу антисемитизма ; нужно е, не да се отнемат или намаляват, а да се защитават и увеличават, правата на еврейското национално меншество у нас заедно и наравно с правата на целокупния български народ. Всичко друго е само антинаучни „теории“ и антиобществени и антинационални прояви на хора, които само по име с българи.

ХРИСАН ЦАНКОВ

режисьор

ВЪПРОСЪТ за съществуването на „висши“ и „нисши" раси и за расови различия изпъкна през последните години. По-рано бяхме свикнали да говорим за разлика между народите. Отликите биват от най-различно естество: бит, култура, творчество и пр. Тия всички елементи, безспорно, се обуславят от редицата обективни предпоставки, които са специфични за страните, в които живеят народите. Теорията за германския расизъм аз си обяснявам с войнствения дух, от който известни среди в германската общественост страдат. Желанието им да видят Германия над всички други останали държави и германският народ да диктува на другите народи, е причина за манията за величие, що е обладала германските милитаристи и империалисти. И те правеха и правят всичко възможно, за да осъществят своите агресивни намерения. В противовес на войнствената пропаганда на германските юнкери и военнолюбители, Германия се заливаше от една вълна на пацифизъм, пацифизъм от най-чиста проба, противопоставящ на войната и нейните кървави последици — миротворството, идеалите за мирен и творчески труд—предусловие за просперитета — политически, обществен и духовен — на Германия. Силите, които проповядваха пацифизма в Германия, са евреите, социалдемократите и партиите с умерени политически тенденции.

Еврейството в Германия до такава степен се срасна с германската култура, че по нищо не се различаваше от туземното население: нито по език, нито по имена, по бит и манталитет. То се прояви извънредно много в духовния живот и има голям дел за високото ниво, което достигна германската наука и култура. В художествената литература, театъра, музиката, живописта и другите отрасли на изкуството, евреите творци и артисти проявяват специфичното на своята раса — пацифистичните тенденции, които са основата на съвременната литература, театър и пр. Тия тенденции обладаха масата, защото деятелността на евреите културтрегери в Германия беше значителна и многостранна. И това, именно, сплаши германските консерватори и ги подтикна към бруталности над евреите. Пацифизмът на евреите е естествен и има дълбоко психологическо обяснение, като имаме пред вид тяхната участ и условия, при които са поставени да живеят по всички части на земята, без да се чувстват никъде като в своя родина. Пацифизмът на евреите е възвишен, благороден, който иска на земята да зацари вечен мир, любов и човешки отношения, без оглед на расовите, националните или кастови различия. Този пацифизъм е един par exellance комунизъм, който лежи и в основите на християнското разбиране на живота, но който няма нищо общо с болшевишкия комунизъм, който е националистичен, агресивен. Преследванията на евреите в Германия не са нищо друго, освен реагиране срещу идеите за мир и творчески труд. Масата в Германия е аполитична и затова нужно беше да й се втълпи, че за критическото положение, в което днес е изпаднала Германия и за да не достигне тя величието на Бисмаркова Германия, виновни са евреите. Като резултат на тази пропаганда се извършиха редица бруталности, които огорчиха дълбоко всички културни и честни хора по света. Расовата теория на Хитлеристите екзалтира тълпите. Изобщо, националното чувство, проявено в груба шовинистична форма, създава омраза и антагонизъм между народите. От тая аксиома никой народ, който в националната си гордост се екзалтира и самозабравя, не прави изключение. Дори и евреите, ако имат никога своя държава и се проявят като груби шовинисти, и те ще вършат същото, което днес вършат спрямо тях. Злото има много дълбоки корени и, за да изчезне, нужни са радикални средства.

Би било абсурдно да се отрече големият дял на еврейството в изграждането на науката и общочовешката култура. Дори самият Хитлер неотдавна, в една своя реч пред радиото, призна, какво културната роля на евреите в Германия е голяма, и чене духовни, а политически са съображенията за взетите мерки срещу тях. Евреите дадоха големи имена в науката и изкуството. Специално в театралното изкуство, те дадоха драматурзи и артисти, чиито имена историята на театъра ще запише с златни букви. Достатъчно ще бъде да споменем Сара Бернар, Рашел и в съвременна Германия Райнхард, Моиси, Елизабета Бергнер, Краус и други. Артистите евреи са хора с аналитичен ум, наблюдателни и съобразителни. Това са ценни качества за един актьор, когато е поставен да въплътява на сцената дълбоки типове и да изнесе бляскаво психологически роли. Винаги съм ценял евреите актьори, и преследванията, на които са подложени в Германия мои колеги, заради националната им принадлежност, ме огорчават.

Евреите в България се проявяват като мирен и трудолюбив елемент. Равноправни граждани, не само юридически, но и в битово отношение, вън от религията те не се различават по нищо от нас, българите. Опитите на някои среди у нас да създадат противоеврейски движения ще пропаднат, защото психологията на българина е свободолюбива и се отвращава от насилия.

В културно отношение нашите евреи стоят още назад. А би требвало да се проявят по-активно в духовния и обществения живот на страната. Те требва да излязат от своята духовна изолация и с общи усилия да съградят културата на страната. Еврейският поет, художник, артист, писател и пр. требва да престане да твори само за ограничен кръг от неговите съверци и да твори за цялата страна, цялото човечество, защото изкуството е космополитично. Аз винаги насърчавам талантите всред евреите и уважавам техния гений. Не бих се поколебал да приема за артист в театъра всеки, ако той има действителен талант, независимо от това, дали той е евреин, или не. Желателно е евреите да погледнат по-сериозно на проявяващите се техни сънародници и да ги подкрепят морално и материално, защото истински талант се развива при относително благоприятни обективни условия.

(Край)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.