СЛУЖБОМЕР

петък, декември 11, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година) - 10

Предишни части: 1. ПРЕДГОВОР, 2. АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ. ОБЩЕСТВЕНИЦИ: 3. АЛ. МАЛИНОВ, АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ, АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ, АТАНАС Д. БУРОВ, БОЯН СМИЛОВ, 4. ВЕРГИЛ ДИМОВ, Проф. Г. П. ГЕНОВ, ГРИГОР ВАСИЛЕВ, ДИМИТРАНА ИВАНОВА, ДИМИТЪР ГИЧЕВ, ДИМИТЪР САВОВ, 5. ДИМО КАЗАСОВ, Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ, Д-р К. СТАНИШЕВ, КОСТА ТОДОРОВ, МИХАИЛ МАДЖАРОВ, 6. НИКОЛА ГЕНАДИЕВ, НИКОЛА МУШАНОВ, Д-р НИКОЛА САКАРОВ, СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ, С. С. БОБЧЕВ, ТЕОДОР ТЕОДОРОВ, ЯНКО САКЪЗОВ. УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.: 7. АЛ. БАЛАБАНОВ, АНДРЕЙ НИКОЛОВ, АНТОН СТРАШИМИРОВ, Д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ, БОТЬО САВОВ, ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ, ВЛ. ТРАНДАФИЛОВ, ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ, ГЕОРГИ БАКАЛОВ, Д. Б. МИТОВ, ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ, 8. ДОБРИ НЕМИРОВ, ДОБРИ ХРИСТОВ, ЕЛИН ПЕЛИН, ЕМ. п. ДИМИТРОВ, ИВАН КАМБУРОВ, ИВ. КИРИЛОВ, ИВАН НИКОЛОВ, ИВАН РАДОСЛАВОВ, ЙОРДАН КОВАЧЕВ, КРЪСТЮ САРАФОВ, 9. КРЪСТЮ СТАНЧЕВ, ЛИДИЯ ШИШМАНОВА, ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ, НИКОЛА АБАДЖИЕВ, НИКОЛАЙ РАЙНОВ

П. ДЪРВИНГОВ г.-щ. полк. о. з., военен писател

ИСТОРИЧЕСКАТА наука още не е казала последната си дума по въпроса, кога за пръв път се явяват евреи в Балканския полуостров и остават тук като негови жители. Едни отнасят това след похода на Дарий в Скития, други - след оня на Александър Велики в Азия, а трети — след завладяването на полуострова от римляните, особено след разрушението на Ерусалим и окончателното пропадане на еврейската държава.

Автентично свидетелство за поселили се в полуострова евреи имаме от началото на християнската ера, когато апостол Павел посетил града Солун, дето намерил колония от евреи с редовно устроена верска община. В кои други градове на полуострова през време на римското господство е имало подобни поселения, каквито, без съмнение, трябва да е имало, при това на повече места, не е установено. Но, и да е имало тук-там подобни поселения, те са били разгонени, разнебитени или съвсем унищожени при нашествията, които готите, хуните, аварите, хунобългарите и славяните последователно и почти непрекъснато развиха в полуострова от края на IV до началото на VII векове. При тези всеунищожаващи нашествия, които измениха из основа народностната физиономия на полуострова, се запазиха само жителите на някои покрайнини и тия на крепостите, като Солун, Цариград и някои други, които не бидоха сломени от ударите на нашестващите народи.

След окончателното заселване в полуострова на нашите прадеди, славяните и хунобългарите, от етническата комбинация между които се получи българският народ, и особено когато непрекъснатите напъни на българите срещу Византия в Тракия до Цариград от север и тия на персите и арабите срещу Византия откъм Мала Азия и по море от юг затихнаха, отново за евреите се създадоха благоприятни условия за търговско и заселническо движение към и в полуострова.

Тая епоха съвпада с цветущия период на арабската империя, особено на западния ѝ дял, дето испанските маври достигат до високо културно равнище и посред които евреите държаха в ръцете си по-голямата част от търговията по Средиземно море и с Близкия изток, чак до бреговете на Черно и Азовско морета и устието на р. Дон. От друга страна, същата тая епоха на еврейска търговска, па даже и верска, както и културна, експанзивност съвпада и с най-бележитите времена от историята на България, която именно тогава се издига и дълго се задържа на равнището на най-мощната империя в Югоизточна Европа, а българският народ се явява пръв окончателно оформен като народ с национално съзнание, с единен език, единна вера, единна култура и единна държава от Черно до Адриатическо море и от Карпатите и Дунава до Бело море.

Ние нямаме исторически свидетелства за отношенията на езическа, а след това и християнска България към евреите, живущи в българското отечество или находящи се в търговски връзки с него, през тоя важен период от нашата история — период, когато в царуването на Симеон нашата държава търси съюзници даже през Средиземно море в лицето на арабите от Северна Африка, сигурно не без съдействието на еврейски търговски магнати; но, ясно е, че през тия и близките след тях времена в нашето отечество съществуват редица градове, в които, наред с българите, са живели и евреи. Едни дошли от юг по силата на развиващата се търговия, други дошли от Централна Европа, понеже били подгонени от кръстоносците, и трети—живущи от по-рано и запазили се тук в някои от крепостите преди образуването на България.

Ценни данни за броя на евреите към тия и близките след тях времена ни дава съвременният еврейски учен и пътешественик, родом от Испания, Бениямин бен Йона де Тудела, който в 1170 г. е пропътувал южната част на полуострова и чиито сведения ни дават идея как са били разпределени тогава евреите по градове, които той лично е посетил. Той бележи, че в негово време имало в Солун 500 души евреи, в Димитрица до устието на Струма—20, в Драма — 140, в Родосто — 400, в Галиполи — 200, в Майдос — 500 и в Цариград — 2.000 души евреи . Според други източници, знае се, че в същия век евреи са живели в Бер, в Костур, дето е бил роден бележитият еврейски теолог Тобия бен Елиазар, в Охрид, дето два века по-късно се ражда знаменитият талмудист и граматик Иеуда бен Моше Москона, в Скопие, София, Видин, Никопол, Пловдив, Одрин и други градове, за които нямаме сведения, но в които сигурно е имало евреи по брой горе-долу съответен на цифрите, които Бениямин Тудела дава за градовете, през които е минал. Че в България в тия и близките след тях векове е имало на повече места евреи, които, при това, са представлявали известен ценен търговски, индустриален и културен елемент, се вижда от многозначещия факт, че цар Иван Александър (1331 —1365) бе предпочел да остави своята първа жена Теодора, дъщеря на влашкия княз, и се ожени за една млада еврейка, на име Сара, която при кръщенето получила също името Теодора.

Последното по ред приидване на евреи, което постепенно дава окончателна физиономия на еврейската диаспора в българското отечество, се извършва през 1492 г., когато България бе вече под игото на турците. Тая нова вълна поселенци, брояща няколко хиляди души, прогонени от Испания евреи, се насочи главно към Солун, дето тя създава най-важното и най-деятелното еврейско средище и от дето се поема заселническо проникване по търговските пътища във вътрешността до Дунава. Естественото размножение и разселване през XVI до XIX векове на евреите в българското отечество се виждат в последната му фаза от следните статистични данни.

В България в началото на XX век, а именно в 1910 год., имало всичко 40.070 души евреи, от които 38.482 души в градовете, и които по окръзи се разпределяли както следва: Софийски — 13 844. Пловдивски — 6273, Русенски — 4.444, Бургаски — 3.432, Кюстендилски —- 2.697, Варненски — 2.456, Видински - 2.242, Старозагорски — 2.150, Шуменски — 1.133, Врачански — 641, Плевенски 623, Търновски — 136, и по разни села — 1.588.

В Македония в същото време, според д-р Саул Мезан, имало всичко 90.490 души, които се разпределят по градове, както следва: в Солун — 75.000, Битоля -- 6.000, Кавала 2.000, Сер — 2.000, Скопие — 1.700 до 2.000, Костур — 1.600, Струмица — 650, Бер — 500, Щип — 500, Драма — 380, Неврокоп — 110 и Гор. Джумая — 50 до 100 души евреи.

В Тракия, все в същото време, 1912 г., общо имало евреи 22,118, разпределени както следва: в Одрин и каазата — 13.888, Свиленград — 640, Димотика —960, Узункюпрю — 120, Хавеа — 20, Лозенград — 1.080, Люлебургас — 320, Дедеагач — 240, Софлу — 15, Гюмюрджина — 712, Галиполи — 1.859, Мериофте и Шаркьой 17, Чорлу — 626, Родосто — 1.600.

Това широко поселение на евреите по градовете на българската родина не може да бъде обяснено иначе, освен с това, че вековното съжителство на българи и евреи никога не е било смутено от сериозни вражди помежду им, еднакво както през времената на първото и второто български царства — през средните векове, така и след това — през време на турското господство, така, най-сетне, и в най-ново време — след освобождението на България.

В нашето отечество не е имало и не е било възможно да има гонения на евреите защото са евреи, нито пък се е прекъсвала никога дълбоката връзка между търговския и финансов еврейски елемент, от една страна, и българския занаятчийски и производителен елемент, от друга страна. И днес по тържищата на София и на всички наши градове българите купуват и продават от и на евреите така, както това са правили през всички времена досега. Нашият народ не познава идеята да не се купува от евреите, и, ако на някого би могла да яви подобна мисъл в главата и би рекъл да я налага на другите, той не би имал никакъв практически успех. Двата народа през траене на вековете са имали достатъчно време взаимно да се опознаят и, което е по-важно, напълно да се приспособят един към други. В това отношение заслугата пада еднакво на евреите, както и на българите: — на първите, защото са изучавали българския език и нуждите на българските си клиенти, както и тяхната психология, — на вторите, защото винаги са уважавали своите съграждани евреи и са имали доверие в тях. Така е било във време на робството, когато българите в лицето на евреите са виждали обезправени, също както себе си, граждани и взаимно, доколкото условията са спомагали, са се крепили едни други; така е и от освобождението до днес, когато българите и евреите развиват своите усилия за лично и общо преуспяване, като напълно равноправни граждани на страната.

В съзнанието на българския народ евреите не са малцинство, а съграждани с всички права и задължения, както и самите българи. Евреите в България могат да изповядват своята вяра, своята национална принадлежности и своите схващания, както в най-свободната държава в света. За евреите у нас са достъпни всички занятия, професии и промишлености. Във взаимните си отношения българи и евреи, с изключение на единици, се държат помежду без верски или национални предразсъдъци, без някакво преднамерено чувство на расово различие и без предвзети идеи. В кафенето, ресторанта, театъра, градините, на улицата, в работата, обществените движения, навсякъде българите гледат на евреите като на себеподобни съграждани. Че могат да се намерят лекомислещи субекти да гледат по-иначе, това не изключва общото правило. В това отношение, за евреите в България поучителен е фактът, че се срещат изроди българи, които в лицето на македонските българи виждат лични и даже национални врагове, но то съвсем не значи, че българският народ в своята подавляваща маса е заразен от такива низостни чувства.

В България евреите не са роби, нито парии, нито заставени да живеят отделно от българите в някакво гето, както е било в някои държави в мрачните средни векове.

Българските евреи се ползуват с всички права и но- сят всички задължения от освобождението насам, както и самите българи. Техните църковни общини развиват своята дейност без ни най-малкото вмешателство от страна на държавната власт. Техните търговци и индустриалци вървят в първата линия и не съществува държавна наредба или инициатива, с която би се целило ограничение и на най-малкото право на който и да е евреин защото е евреин.

Това положение на нещата, при взаимните отношения между българите и евреите в нашето отечество, не е дело толкова на законите на страната, колкото резултат на дълго приятелско съжителство, което още от утрото на освобождението на България установи окончателно характера на отношенията на българите към евреите и на евреите към българите и българската държава. Обградени със старото уважение и зачитане от страна на българите, евреите заживяваха в свободна България, по силата на собствените си интереси и на законите на психологията, с нуждите, стремежите и идеалите на съгражданите си българи. Съчувствено отнасящи се към българите през време на турското иго, сега, в свободната българска държава, евреите се проявиха още по-искрени в отношенията си към същите. В обществените движения, при народни бедствия, при благотворителни инициативи, всякога евреите се стремяха да изпълнят своя дълг не по-лошо от българите. В тежката борба на македонските българи за спечелване свобода и по-рано, па и сега, никога съчувствието на евреите към нашите братя не е пресъхвало, нито е оставало без да не даде известен по-голям или по-малък резултат.

Ето тъй, българи и евреи дойдохме до Балканските войни с най-добри взаимни чувства и вяра едни в други. Подавляващото българско мнозинство постепенно и съвсем естествено бе вече повлияло със своя темперамент, характер, мироглед, привички и схващания върху евреите, при това върху тях по-силно, отколкото върху който и да е друг народ в България.

В това отношение факт е, че българските евреи, поселили се в Палестина, превъзхождат чувствително своите местни сънародници и ония поселили се там от други страни. Това положение на нещата се дължи, без съмнение, на влиянието на българската общественост, на българската просвета и особено на българската военна служба. Евреите в България служеха и служат на същите основания, със същите права и задължения, както и българите. В редовете на действащото и запасно офицерство, се числяха и числят почти толкова офицери, колкото пожелаваха да се посветят на военна служба или притежаваха образование, за да добият чин подпоручик в школата за запасни подпоручици. И, най-важното, всички тия офицери, подофицери и редници евреи, живущи и служещи всред един народ и всред една войска надъхана с най-горещото желание да види братята македонци и тракийци свободни, бяха също така искрено убедени в тия национални български идеали и в произтичащата от тях повеля, всеки воин да бъде готов да положи живота си за тях.

ТАБЛИЦА
за падналите убити, умрели от рани и болести български евреи във войните през 1885, 1912-1913, 1915-1918 година по градове
   
Градове 1885 г. 1912-1915 1915-1918 г. Общо за всички войни
Офицери Подофицери Редници Всичко Офицери Подофицери Редници Всичко
Берковица     1 3 4   1 3 4 8
Бяла Слатина     1   1     1 1 2
Бургас       2 2     5 5 7
Варна       7 7   1 11 12 19
Враца               5 5 5
Видин     1 12 13 3 8 20 31 44
Горна Джумая               2 2 2
Дупница       10 10 1   22 23 33
Ихтиман       1 1         1
Казанлък       5 5   1 7 8 13
Карнобат       11 11     16 16 27
Кюстендил 1     13 13 1 1 26 28 42
Лом       4 4     7 7 11
Нова Загора       2 2     2 2 4
Никопол             1 4 5 5
Орхание       1 1     1 1 2
Пазарджик       8 8 5   17 22 30
Плевен       4 4   1 4 5 9
Пловдив       7 7 1 5 90 96 103
Провадия       8 8 1   9 10 18
Разград     1 1     4 4 5
Русе       12 13 2 4 11 17 30
Самоков   1   2 2 2 1 17 20 22
Сливен   1 4 2 3 1   8 9 12
София 1     60 65 10 14 200 224 290
Станимака               1 1 1
Стара Загора   1   5 6   1 15 16 22
Фердинанд       1 1     8 8 9
Хасково       2 2     7 7 9
Чирпан       1 1     8 8 9
Шумен       8 8     19 19 27
Ямбол     1 25 26 3 1 16 20 46

В казармите и във Военното училище евреите войници и юнкери се учеха с същото старание и показваха същите успехи, както и българите. Това е великолепният портупей-юнкер Йосиф Хербст, комуто пишещият тия редове дължи първоначалното си строево образование като млад юнкер; Йосиф Хербст, който се прояви великолепен и във войните и в нашия често тежък обществен живот, в бурите на който най-накрай падна, най-искрено оплакван от всички почтени и родолюбиви българи.

При мобилизациите в 1912 и 1915 г. евреите запасни войници, подофицери и офицери се явиха по местата си в полковете и службите тъй бързо, както и всички останали граждани на България. Убедени, наравно с българите, в нуждата от кървавата борба и в величието на идеята, която я налагаше, евреите понесоха тежестите на походите, марш-маневрите и боевете със същото искрено себеотрицание, както и българите. И във войните през 1912—1913 г. и 1915—1918 г. българските евреи, броящи около 40 хиляди мъже, жени и деца, дадоха толкова загуби, колкото дадоха гърците и турците поотделно в Турско-гръцката война в 1897 г. Приложената по-горе таблица ни дава най-ясна идея за благородните жертви на българските евреи за свободата на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Тая таблица е съставена по официалните архиви и чрез грижата на дружеството на участвалите във войните български евреи.

Ние се покланяме пред тия скъпи жертви за каузата на българския народ от страна на българските евреи, които се биха във войните за свободата на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини по български.

П. К. ЧИНКОВ

публицист

КАТО теория расизмът е несъстоятелен, а като практика — предизвикателен. Това обяснява и антисемитизма в неговите най-различни прояви в всички времена и у всички народи. Това обяснява и факта, че антисемитските движения са били винаги дело на отделни личности, повече или по-малко издигнати, повече или по-малко популярни, повече или по-малко амбициозни, но никога не са добивали всенароден характер, никога не са имали характерни белези на исторически народни движения. Дори в класическите страни на противоеврейските погроми, като Полша и Румъния, антисемитизмът никога не е достигал размерите на едно широко обществено течение, а за народно движение и дума не може да става. Дори в тия страни антисемитизмът е носил винаги следите на болната амбиция и на необузданото желание на отделни личности да играят голяма обществена роля, след като са се издигнали лесно върху вълните на едно изкуствено създадено „движение“.

Последният пример на расиската теория и практика, прилагани в наши дни най-нашироко от една голяма европейска държава, също така ни убеждава, че расизмът няма и не може да има своите корени в съзнанието на широките народни маси. И ако в случая, за който говорим, не може да става дума за авантюристичните подвизи на лекомислени кариеристи, все пак расизмът се явява като инструмент на висша държавна политика, ръководена от волята на едно лице. И именно в тази голяма европейска държава, в която расизмът като теория бе разгънат в най-голямата му широта, а на практика получи и официалната благословия и подкрепа на държавата, най-добре пролича колко непопулярно е това учение като теория и колко пагубни стопански последици има то като практика. Затова, без да бъдат прилагани повече противоеврейскит закони, напоследък се яви дори една реакция точно в обратна посока, като се пречи на еврейски семейства да се изселват от страната.

Това последното обстоятелство е характерно обяснение на една от причините на антисемитизма. Интелектуално издигнати, дори когато продават семки или дантели, обичащи работата, която са си избрали и вършещи я с любов и преданост, със силно развита интуиция и с остра предвидливост, евреите са, навред по света, първи в ония малко професии, които са си избрали, именно защото те допадат на техния нрав и на техните склонности. На дъното на всяко противоеврейско движение се крие, струва ми се, известна доза завист именно заради това професионално първенство. Лесно е да си представим докъде може да иде тази завист и какви стопански и националполитически последици може да има тя, когато се развива в момент на стопанска криза, предизвикваща по-голям или по-малък неуспех на другите националности в същите тези — специфично еврейски — стопански дейности. И още по-лесно е да обвиним в такъв случай, именно евреите за всичко лошо, което ни е сполетяло.

С това е казано и какви са евреите като стопанска ценности, като националикономически елемент. Ако требва да изтъкнем и тяхната националполитическа ценност, достатъчно е да напомним, че, въпреки всички гонения, на които са били подлагани, те са оставали винаги верни на своята родина. Специално евреите в България са били винаги досега във всяко отношение добри граждани, и ние, българите, ако не потърсим дълбоките причини на расизма, мъчно бихме могли да си представим, защо, наистина, трябва да съществува изобщо антисемитизъм.

ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ

писател

ОДОБРЯВАМ идеята ви да се вземат и поднесат на еврейството мненията на български писатели и общественици за расизма. Готовността на всички да се отзоват на поканата за интервю говори, че съдбата на еврейството е близка на българския интелигент.

Човечеството дължи много на еврейството. Един народ, който поразява със своята жизнеспособност, който има една жестока съдба, но който не със своите расови способности, не със своята материална култура, а с религията си е влияел на целия свет, такъв народ заслужава адмирация. Изключителният култ на Йехова в тъмните времена на идолопоклонничеството е явление от голямо историческо значение. Нека не се забравя, че християнството се появи върху основата на тази религия.

Евреите, след финикийците, са най-енергичният народ в древните времена. Управлението им съдържа много демократични елементи, които векове след това намират прием в европейските страни.

Антисемитският поход срещу евреите е голямо недоразумение.

Теорията за расизма е пакостна за света. 

Превъзходството на раса над раса, за да се гнети и потиска „нисшата“, е престъпление спрямо човешката природа.

Ние, българите, сме изпитали на практика страшния гнет от едно своеобразно прилагане на расизма. Не ни дели много време от опита на фанариотите да ни погърчат.

Рано е още да се преценява обективно хитлеризмът, както и фашизмът и болшевизмът. Икономическите и политически противоречия между държавите са тъй големи, че ние не знаем, накъде ще избият крайностите.

Не мога да не изкажа възмущението си от някои прояви на расизъм у нас, който заинтересовани личности искат да присадят на българска почва, без да държат сметка за психологията на българина.

Еврейството в България ?

Написал съм една историческа повест „Сара“ — още непечатана. Както виждате, героинята е еврейка. Рисувам еврейството през време на цар Иван Александър. Сара, като българска царица, е била една от най-просветените царици за онова време. Тя е построила много манастири и е била извънредно благодетелна. Изхождам от гледището за голямата роля, която е играло еврейството у нас за заякчаване търговски връзки с други страни. Според мене, не е случайно поставянето царска корона върху главата на прекрасната еврейка — то си има своите икономически и политически причини.

И днес еврейството у нас играе не малка роля в банковото и търговско дело. За голямо прискърбие, еврейството не се интересува от българския културен живот, а камо ли от българската книга.

Отделни личности евреи вече се проявяват и в нашата култура. Но, за голямо прискърбие — само отделни личности. Би трябвало нашето еврейство, което даде за България своята кървава дан във войните, да подкрепи и нашата култура.

РОЗА ПОПОВА

актриса

ГОЛЯМО заблуждение е да се мисли и вярва в превъзходството на една раса над друга. Няма привилегировани от природата раси. Има благоприятни и неблагоприятни условия на развитие.

Науката е доказала, че животът на земята се е развил не в привилегировани места, а в разните материци, където е имало условия за живот. Следователно, няма привилегировани раси и народи. Всички народи са дали на човечеството свои мъдреци, учени и великани на изкуството. Защото и раси, смитани като стоящи на най- низко стъпало на развитие — като негрите — дават своите „черни Мойсеевци“, велики трагици и трагички, писатели, които заклеймиха европейската лъжецивилизация, която играе една душепагубна „културтрегерска“ роля за расата им. Обаче тях „благородната“ раса не ги превежда и разпространява в по стотици хиляди екземпляри и не ги допуща даже, въпреки проявено превъзходство, до професорски катедри.

Няма расови превъзходства — има само човеци.

Ако разните касти биха могли да се нарекат раси, аз бих разделила цялото човечества на две раси — потисници и потиснати. Дайте на всички човешки същества еднакво благоприятни условия на умствено и духовно развитие и вие ще видите, че расовият въпрос ще изчезне сам по себе си. Неравенството декаденсира и едната, и другата страна.

Нима е случайно, дето великият Шекспир — син на гордия Албион, пръв, с своя човечен и благороден дух в художествената литература, порицава расовите различия, чрез мавъра Отело и евреина Шейлок? Дездемона не е ли човечният символ, че само чрез любовта може да се открие под чернокожото лице красотата и благородството на духа ? А Шейлок не казва ли: „Когато вие ни убивате, от нас не тече ли кръв?“ — кръв, която не може да носи други елементи, освен елементите на кръвта у човека въобще?

Няма привилегировани раси и народи — има едно общо човечество, и престъпно е да се слагат никакви фиктивни превъзходства и прегради между народите.

Духът на новото време и човечността изискват премахването на всякакъв род прегради, и аз мисля, че това най-добре ще се постигне чрез науката и изкуството, защото и едната и другото са международни — там всички раси говорят на един общочовешки език, езика на духа, ума и сърцето.

Искате мнението ми за еврейската култура.

Данните са на лице. Еврейството от целия свет е дало много нещо на човечеството в областта на културата — това е въпрос вън от всякакъв спор. Еврейството е завещало на човечеството стария завет.

Самото християнство и новият завет не е ли пак учение, оставено нам от синовете на Юдея?

През всички векове и до днес — еврейството е давало и дава великани в областта на науката и изкуството, от които непрекъснато се ползува общото човечество.

Питате: какво е мнението ми за еврейската интелигенция в България?

Не съм съгласна с многото изказани мнения, че тя е инертна. Нейната стара генерация е свита, привикнала с духа на турския режим. При освобождението на България, когато интелигенцията на българина, подтикната и наелектризирана от своите революционни будители, почва с ентусиазъм своето културно възраждане, тя, еврейската интелигенция, изживява още дълги години един сложен психологически процес, докато свикне с новата ситуация. В това време на пасивност тя е била изпреварена. Обаче по-младата генерация на еврейската интелигенция, още от Балканската война, където се прояви като добър войник и гражданин, изживявайки процеса на организиране, търсене и оформяване, отпочва своя силен културен подем. За това говорят фактите: нейните училища, народен университет, благотворителни дружества, хорове, опити за опера и театър, юнашка организация, проявени вече оперни певци и певици, музиканти, художници и художнички, критици, журналисти, офицери и политици, някои от които пожертваха и живота си и пр.

Всичко това не показва ли, че нашето еврейство се движи напред ? Безспорно. И, по всичко изглежда, че то се стреми да усили своя темп, съзнавайки, че животът днес пулсира по-бързо, формите се менят и то може да изостане. Но, като се знае, че духовните зидари, в по-голямата си част, са идеалисти и не са и зидари на материални блага, добре би било заможното еврейство да взема по-интензивно участие със средствата си в строежа на своята култура.

СВ. КАМБУРОВ-ФУРЕН

писател

ПРЕД лицето на човечеството и на земята няма привилегировани раси и народи. Има по-добри и по-лоши географически и климатически условия за създаване на повече или по-малко култура — но не и „привилегировани“ племена, които по една случайност, може би, са попаднали на по-благоприятни условия за развитие и живот. Следователно, няма ни „богоизбрани“, ни „привилегировани“ народи.

Дори балата раса не превъзхожда в чисто човешко отношение даже „черната“ — да оставим жълтата и кафявата ! Известна е колонизаторската роля на „белите“ в Америка и Африка — изразена най-вече в унищожаване на местното население, както е случаят с „изчезването“ на червената и отчасти на черната раса в Америка.

Тук, действително, „бялата раса“ има големи преимущества пред всички останали.

Всъщност — истински привилегировани раси и народи са тези, които са дали (или ще дадат) най-големи духовни или материални блага на човечеството — при най-малко загуби и средства.

Ergo, мерилото за определяне расовите преимущества на една или друга раса е максимум полза — при минимум жертви.

Какво мисля за еврейството?

Въпросът би требвало да бъде разгледан от две страни: едната историческа — отнасяща се до старо- еврейската — чисто израилтянска култура, и другата — съвременна, културисторическа — от християнско време насам. Първата е напълно установена, втората — още не.

Но, все пак — признаците са на лице: благодарение на историческата си съдба след разпадането на еврейското царство — да не хаби духовни сили и средства в държавно и политическо устройство — от две хиляди години насам еврейството отдава физическите си и духовни сили изключително на свободни професии — преимуществено на търговия, наука и изкуство.

Вследствие на това — най-обдарените и издигнати синове на Израил се отдават — и с успех, често голям - на изкуство и наука.

Във всички нации имаме по няколко, а понякога и повече, най-видни представители в науката и изкуството.

Имена — много, и големи: Спиноза, Бергсон, Дюркхайм, Хайне, Анатол Франс, Рубинщайн, Добровен, Райнхард, Йеснер, Басерман, Моиси, Бергнер (Елизабета) и т. н. — nomen illis legio.

Относно българското еврейство?

Имената в областта на изкуството са твърде малко.

За голяма жал, обаче — тези бедни труженици на изкуството не намират поддръжка у своите богати сънародници.

А желателно би било, щото българското еврейство да вземе по-близко участие — морално и материално, в живота на своето и целокупното българско изкуство.

СТЕФАН КИРОВ

председател на Съюза на артистите

Аз съм реалист и зная, че теориите се градят върху факти и опити. А фактите говорят тъкмо обратно за расизма. Нека се отговори: защо голяма част от видните германски артисти са евреи? Защо най-големите режисьори на Германия, Райнхард и Еснер, са евреи? И то чистокръвни евреи, които издигнаха и прославиха германския театър в целия свят и затова бяха изгонени вън от Германия. Защо значителна част от великите германски учени, музиканти, финансисти, писатели са евреи?

Ясно е за всеки нормален човек, че постановката на въпроса за расизма е смешна, и че в основата му лежат други стремежи. Нима, рамо до рамо с германския работник и интелигент, не се бори за своето съществувание, в днешните тежки условия за живот, човекът евреин? Не е ли това създаване на озлобление против една нация, пръсната по целия свят благодарение на ред исторически причини, която с голяма мъка изкарва своето препитание и, благодарение на своите изключителни способности и талант, заема първо място между първенците в науката, изкуствата и търговията? Стари и познати прийоми в историята, когато, при невъзможност да се разрешат икономическите и социални проблеми на времето, в което се живее, се търсят отдушници, създават се в народите настроения срещу еврейския народ като изкупителна жертва. Прийоми, които дават обратни резултати. Експерименти, които струват милиардни щети на човечеството. Такъв беше и девизът на руските погромаджии, които, след като настървяваха масите на чисто национална почва, уталожваха жаждата си, след като избиваха хиляди евреи, десетки хиляди разсипваха и разгромяваха имотите им, за да ги оставят да живеят в мизерия и глад. Тези прийоми на погромаджиите вече не действат на масите, които разбраха, че нищо не ги дели от еврейския народ, че еднакво теглят и страдат заедно с него в живота.

Една от най-важните и големи причини за появата на расизма е завистта от успеха на еврейството във всички отрасли на живота. Всички културни хора ценят способностите на семитската раса, която не отстъпва с нищо на другите. Специално за еврейството в България — това са много мили, приятни и добри хора и, безспорно, културни. Нашите евреи много работят, и печелят, за да живеят. Като граждани, те не отстъпват в нищо на нас — българите. Те обичат изкуството, поддържат го и са най-големи почитатели на театъра и артистите. В днешния век на култура, срамно, болно и обидно е да се повдигат въпроси за някакъв расизъм.

СТ. МАКЕДОНСКИ

оперен артист

АНКЕТАТА, която предприехте между българските интелектуалци, е много навременна. Въпросите, които задавате, са много интересни.

Расизмът е едно ненормално движение, мога да кажа, дори некултурно. Няма „висши“ и „нисши“ народи. На земята има само човеци. Расисткото движение в Германия има социална подкладка. И затова, когато слушам за преследвания срещу известни хора само — изключително поради националната им принадлежност, моята съвест се бунтува, човешкото ми съзнание протестира, и аз се чувствам унизен като човек.

Изгониха евреите от Германия, но забравиха, че това еврейство е дало на Германия едни от най-светлите умове на Отечеството — то е дало едни от най-големите личности на театъра, на операта, на науката, на медицината и на индустрията, с които немската култура се гордее. Струва ми се, че злината, която националсоциалистите причиняват на германската култура, е много по-голяма от загубването на колониите, непосредствено след войната. Надпреварването на почти всички европейски държави, както и Америка, да предлагат катедрите на своите университети на професори емигранти, се явява като протест за гоненията в Германия. За това отношение, поразително е вниманието на Кемал Ататюрк. Той счита за гордост, че в университетите на нова, възраждаща се Турция личат професори, емигранти от Германия — той широко отвори вратите на своята родина на много учени, професори и писатели. Аз вярвам в бъдещето на човечеството и зная, че на края разумът и човешката свобода ще възтържествуват.

Какво мисля за еврейството ?

Към еврейството храня най-хубави чувства. Още като юноша съм се движил в еврейски среди. Когато следвах в Русия, имах добри приятели евреи; те не бяха тъй свободни, както другите — например, нас, българите. Свободолюбивата ми натура винаги ме тласкаше към тях, угнетените. В царска Русия наблюдавах отблизо режима, в който бяха поставени евреите.

Като днес помня колко мъчно бе разрешено тогава на варшавския кантор,—струва ми се, казваше се Сирота — да остане в Москва двадесет и четири часа (той идваше от Петроград, където бе дал единствения си концерт) и да даде един концерт. Требваше, с молбата на голяма група артисти от Московската опера (Болшой театр), да се изпроси от властите неговото оставане. Сирота притежаваше феноменален тенор и, ако неговата майка не бе го заклела да служи само на религията, той би затъмнил всички тогавашни слънца на оперния небосклон. Винаги съм се удивлявал от интелигентността, способностите и гъвкавостта на евреите. Частно за мен, мога да благодаря за благотворното влияние, което някога в младини ми оказа дружбата с евреи.

В България, аз мисля, че няма условия за антисемитизъм.

Евреите у нас са поставени да живеят свободно и се проявяват като лоялни граждани. Те живеят за преуспяването на страната. Героизмът, проявен от нашите евреи във войната, показва, че те тачат и обичат България като своя родина. Помня с какъв пламенен ентусиазъм ми говореха за подвизите на българската армия на фронта войниците евреи. Въобще, евреите дават своята дан за излизането на родината ни от тежкото положение, в което е изпаднала тя днес.

В културно отношение, струва ми се, че остават по-надире от нас, българите. От известно време те са направили голям прогрес. Първите проблясъци се виждат и перспективите са благоприятни. Обаче проявилите се у нас талантливи евреи не се подкрепват от своите сънародници. Добре би било заможните евреи, които харчат значителни суми за всевъзможни други цели, да определят по някоя сумичка за подкрепа на своите даровити сънародници.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.