СЛУЖБОМЕР

неделя, декември 29, 2013

Паметникът на Ленин в Сиатъл

Автор: Иля Кабанов, metkere.com

Превод от руски: Павел Николов


От 1995 година в Сиатъл се издига петметрова статуя на Ленин – паметник с нелека съдба и голяма художествена ценност.

Седем години преди това бронзовата статуя била поставена в чехословашкия град Попрад, но една година по-късно започнала Нежната революция и паметникът на Илич бил безшумно отстранен от площада.


По това време в Попрад работел американецът Луис Карпентър (Lewis E. Carpenter), който купил от кмета махнатата статуя и през 1993 година я пренесъл на части в Сиатъл.

Цялата операция струвала на Карпентър 41 000 долара. За да плати транспортирането на Ленин, му се наложило да заложи къщата си.


През 1994 година Карпентър загинал при автомобилна катастрофа и статуята известно време събирала прах в забрава.

Една година по-късно мечтата на Луис Карпентър за Владимир Илич Ленин в Сиатъл все пак се осъществила – градският съвет поставил паметника в района Фримонт, където се намира и днес.


Във Фримонт живеят художници и други странни хора, затова съдбата на бронзовия Ленин била предрешена – той редовно се превръща в обект на различни артистични пърформанси.

Обличат Илич като травестит и Джон Ленън, надяват на главата му ту червена звезда, ту звездата на Давид, в ръката му може да се озове баскетболна топка, а на носа му – нос на клоун.

Моята любима инсталация са червените ръкавици на ръцете на Ленин. Изглежда много домашно, на стареца би му харесало.


събота, декември 28, 2013

„Вiтя, чао“ (с превод)

Според едно скорошно изследване в Украйна украинците имат най-голямо доверие на църквата и на журналистите.

Относно църквата нямам почти никакви наблюдения, сигурно това доверие е заслужено, но за журналистите (следя украинските медии от много отдавна, преди – заради езика, сега – по други вече, известни причини) – определено е заслужено.

За разлика от нашите медийни въжеиграчи (изключвам една шепа хора), украинските журналисти в по-голямата си част винаги са заставали на страната на народа.

Така съвсем наскоро журналистът от 5 телевизионен канал Азад Сафаров и операторът Иван Наконечни създадоха протестната песен „Вiтя, чао“ и я гарнираха с кадри, изобразяващи комични ситуации от житието и битието на Виктор Янукович, както и кадри от житието и битието на Евромайдана.

Филмчето стана много популярно и песента безусловно ще се превърне в част от украинския градски фолклор (мелодията е от италианската песен „Bella, ciao“, за която също знаем, че е фолклорна).

Автор на текста е Ирина Земляна, а изпълнител – Олга Хуторянец, бивша журналистка от телевизионния канал СТБ.

Прощай, гаранте, Не повертайся!
А Вітя чао, Вітя чао, Вітя чао-чао-чао!
І Межигір'я, і Сухолуча
Музеєм стане завтра все.

Жорстокий беркут, Суди продажні...
А Вітя чао, Вітя чао, Вітя чао-чао-чао!
Ні прокурори, ні Вовка Путін,
Не захистять вони тебе!

Вставай Країно! Прокиньтесь люди!
А Вітя чао, Вітя чао, Вітя чао-чао-чао!
Всім на Майдани виходить треба
Проти свавілля влади стать.

Нам буде важко, Ми всі це знаєм.
А батя чао, батя чао, батя чао-чао-чао!
Та за свободу рідного краю
Боротись будем до кінця!

Гаранте, сбогом, не се завръщай!
Витя, чао, Витя чао, Витя чао-чао-чао!
И Межигиря и Сухолуча -
музеи всички ще са веч.

Жестокият беркут, продажните съдии...
Витя, чао, Витя чао, Витя чао-чао-чао!
Ни прокурорите, ни Вовка Путин
могат да те защитят!

Родино, ставай! Събудете се, хора!
Витя, чао, Витя чао, Витя чао-чао-чао!
Всички на Площада да излезем трябва
срещу произвола на властта.

Ще бъде трудно, всички знаем.
Бащице, чао (2), бащице чао-чао-чао!
Но за свободата на страната родна
ще се борим ний до край!


БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. "Гаранте, сбогом…" - по всяка вероятност намек за онзи злощастен червен митинг в Днипропетровск, на който Янукович беше наречен „гарант за Конституцията, независимостта и самостоятелността на Украйна“; можете да видите част от митинга ТУК; ще чуете например как Западът примамва млади момичета от изток и ги прави на месни консерви (честна дума, не се шегувам – така казва ораторът!).

2. Межигиря – частна резиденция на президента Янукович.

3. Сухолуча – село до Киев, до което се намира обширен резерват с ловната резиденция на Янукович.

4. Беркут (укр. и рус.) – скален орел; също така – название на специализираните части на украинската милиция за борба с организираната престъпност и безредиците.

петък, декември 27, 2013

Мегафонът

При вчерашната кратка препирня с полицията пред Народното събрание мегафонът ми пострада.

Не бях приготвен за препирнята и се озовах на втората редица с очилата в едната ръка, апарата в другата и силно съсредоточено внимание в блъсканицата да не ми се изхлузят обувките, защото при всеки възможен случай (а времето беше топло) нося обувки без връзки.

За мегафона, който висеше на рамото ми, изобщо забравих.

Когато нещата се поуспокоиха, видях, че съм останал само с презрамката, мегафонът го нямаше.

Бях го отписал, защото си помислих, че е паднал на земята и са го стъпкали, но се оказа, че след като се е скъсал от презрамката, се е озовал случайно в ръцете на едно момче, което ми го даде, живо и здраво да е, ще го помня цял живот.

Оказа се обаче, че при включване се получава доста неприятен и силен брум – случаен удар върху бутоните ги беше видимо изкривил.

Затова днес го разглобих.


Порових се в него.


И вече е в пълна изправност – като нов, готов за нови площадни подвизи и препирни с полицията.

- ОСТАВКА, бре!..


четвъртък, декември 26, 2013

За идолите

Плач Еремиев се надигна от Горна Джумая, та чак до Силистренско.

Де що имаше ретрогради - оплакаха преобразеното като живописен Дядо Мраз иначе скучно и сиво изваяние на Димитър Благоев.


Профанация! – викнаха едни.

Не знаят горките, че профанацията е посегателство върху нещо свещено, а Дядото (прозвището на Благоев, за сведение на по-младите) е толкова свещен, колкото дядо Николай Пловдивски е благочестив християнин.

Гавра с българската памет! – викнаха други, които имат представа за историята на България от учебниците преди 1990 година или изобщо нямат представа.

За тях сме приготвили нещо специално – част от стенограмата на Народното събрание, запечатала на 16 декември 1917 г. изказване на депутата Димитър Благоев:

„Аз съм родом от Загоричане, а между другото не съм и българин, а македонец, по-точно съм македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония, като славянска земя, която ще има собствено управление! (Смях в залата)!“

Каква българска памет, какви пет лава!

Човекът направо се отрича от народността си и от родината си.

И изобщо – какво съществено е направил Благоев за България?

Ами - нищо съществено.

Благоев е един напомпан партиен герой и в Горна Джумая се издига не негов паметник, а негов идол.

А идолите на миналото, плюс това на едно отречено минало, подлежат на събаряне!

Киевчани ни дадоха нагледен пример – не само гътнаха идола на Ленин, но и го натрошиха на парчета.


Украинската революция обаче е силна и затова събаря старите идоли.

Нашата също беше силна по едно време, но изпуснахме момента и сега е долу-горе.

Затова не събаряме идоли, а само ги боядисваме.

Което също е все пак нещо…

сряда, декември 25, 2013

За обредния фолклор и днешното време

Обредният фолклор не е в сферата на предпочитанията ми.

Безспорно в него е отразено човешкото съзнание от далечни, много отдавна минали времена и на нашите далечни предци не трябва да се сърдим.

Само че там погледът съзира и нещо съвсем съвременно, чисто нашенско от днешни наши времена.

Да вземем част от една известна коледна народна песен (Коледа е все пак и Коледата ме подтикна към тези размисли снощи след втората бира):

„Я съм, моме, златно дръвце,

златно дръвце, плодовито,

ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земя;

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато;

слез’ ще по мен млада Бога,

ще дарува добра дарба:

на момата – дребен бисер,

на майката – чисто сребро,

на бащата – сухо злато…“

Представата за щастието, състояща се в това някой да ти донесе имане наготово – уви! – не е само фолклорна.

Приложете последните пет стиха от цитата към една днешна предизборна ситуация у нас и ще видите, че е точно така – мнозинството все чака да слезе някой спасител и да го „дарува добра дара“.

Подобни чудеса обаче могат да станат само в литературата, била тя фолклорна или не.

А литературата е действителността, но в дълбочинната си структура, а не на повърхността.

„Момчета, хайде да живеем дружно!“ – казва котаракът Леополд.

А защо не: „Момчета, хайде да не живеем литературно!“

вторник, декември 24, 2013

Челен опит

Една снимка от времето на Сталин: вождът със свои съратници.


Същата снимка, но след прилагане на Сталиновата максима „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“; няма го сред живите, няма го и на снимката.


И нещо съвременно: севернокорейският вожд Ким Чен Ун се здрависва с военен ръководител (Ким Чен Ун обича много военните; на една снимка го видях награбен от едни офицерки – направо ще го изядат с парцалите), а по-отзад (точно зад рамото му) е Чан Сон Тхек – заместник председател на Комисията по национална отбрана (и съпруг на лелята на Ким Чен Ун).


Само че Чан Сон Тхек беше обвинен в държавна измяна (с добавки тип Вишински – че е наркоман, развратник и комарджия), след което го разстреляха; и горната снимка вече битува в следния съкратен вид.


А някои у нас влачат по митинги на БСП портрета на Сталин.


Ами да отидат в Северна Корея – там сталинизмът се практикува с пълна пара…

понеделник, декември 23, 2013

Тяхната борба. Коментар за инструментариума

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов

Няма го Хайнрих Бьол – да посрещне Ходорковский на стълбата на самолета. [1]

Времената са други.

А инструментариумът, както става ясно, е същият.

Путин не е постмодернитст и не е имал намерение да поставя из текста знаци за внимателния читател. Той просто прави това, което умее да прави. Кучето мирише на куче не защото има нещо предвид – просто така си мирише!

А вече ние, като подушим, разбираме: аха.

Та разбираме ние сега как ще мирише новият им етап. А именно – нищо ново няма да има…

Гоненето на инакомислещите в чужбина е класика! От Петроград – на философския параход, от Бутирка – в Цюрих, от Сегежа – в Берлин… [2] Защо да изобретяваме велосипеда?

След това, разбира се, всичко за пореден път ще се пропука и ще се покрие с ръждива пепел, защото след мозъците и достойнството от страната, рано или късно, си отива на пръсти не толкова модернизацията, колкото храната!

Канадската пшеница, която ни хранеше през осемдесетте, е отплата за Николай Вавилов [3], когото убихме със собствените си ръце през четиридесетте… Просто за да се разбере това, трябва да имаш мозък, а откъде да го вземеш?

Казвам това, защото Ходорковский няма да пропадне.

Ще пропаднем – вече пропадаме – ние.

Е, и те там вместо Хайнрих Бьол си имат Ханс-Дитрих Геншер… А „пясъкът не е много добър заместител на овеса“. [4]

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

1. Когато през 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Русия, в тогавашната Западна Германия го посреща и приютява писателят Хайнрих Бьол.

2. „От Петроград – на философския параход“ – става въпрос за кампания по изгонване зад граница на представители на интелигенцията през 1922-1923 година по инициатива на Ленин; „от Бутирка – в Цюрих“ – изгонването на Солженицин; „от Сегежа – в Берлин“ – изгонването на Ходорковский.

3. Руски учен – генетик, ботаник и селекционер; през 1940 г. е арестуван и съден по скалъпени обвинения, умира в затвора.

4. Цитат от разказа „Вождът на червенокожите“ на О`Хенри.

понеделник, декември 16, 2013

Варненски велик патриотизъм

Велик патриотичен порив е обхванал варненските общински съветници, четем в местната онлайн преса.

Та взели тези велики патриоти и преименували всички топоними с турски произход във варненските землища: Бостан тарла – Динена нива, Лафолу – Приказките, Палат йолу – Дворцовия път и прочее (подбрал съм нарочно смешно звучащи „преводи“!).

Позната картинка, между другото – елемент от Възродителния процес преди време беше именно смяната на топонимията и още си спомням как ходех из Пирин с пътеводител отпреди Голямата екскурзия и карта с новите имена: в пътеводителя пише Демирчал, на картата е Железни връх, иди че се ориентирай, ако не знаеш турски.

Нека го кажем накратко: да сменяш топоними, например Дилбер чешма с Хубавата чешма (между другото думата „чешма“ също е турска, само че откъде чак пък толкова патриотизъм, та да се знае и това) е също толкова разумно, колкото да преправиш народната песен „Дилмано, дилберо…“ на „Дилмано, хубавице…“

Но ако си истински велик патриот, няма как да допуснеш турски думи в наша, българска, народна песен!

Не е никак великопатриотично…