СЛУЖБОМЕР

сряда, октомври 31, 2012

Сей, земеделецо…

Лошо е да се спи на течение.

Не само се настива.

Оглупява се също.

Във всеки случай тези от земеделското звено на Куневата партия със сигурност са спали на течение.

И не са настинали.

Оглупели са.

Защото вижте какви ги приказват: „Оземляване на млади семейства до 39-годишна възраст… като решение за възраждане на българското земеделие“...

---------------------------------------

Ето ги, потеглят от градовете към селата младите семейства (защото в повечето села такива вече или няма, или почти няма), жадни да запретнат ръкави и да хвърлят в благодатната почва добрите семена - като в евангелската притча или поне като в онази стара песен по текст на Дядо Вазов:

„Морен орач из нивата сееше,

сееше в ровки бразди,

руен се пот от челото му лееше

и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето –

чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

фърляй добри семена“.


Ех, идилия!

А пък като потекат и онези ми ти млади българи от чужбина обратно в родината по Бойковите магистрали, както самият Бойко предрече, че като се юрнат и те към селските краища!..

--------------------------------------------

Когато се събудиш, разбира се: чаршафът около врата, краката ти ледени, а по гърба – кал.

В главата ти пък вятър и мъгла, най-много няколко празни мисли на един празен човек (да ме прости Джером, че го окрадох).

Не, никак не е добре да се спи на течение…

вторник, октомври 30, 2012

Бръмбари и кучета

Не помня вече дали съм го разказвал това за колорадските бръмбари, ама и да съм, сега пак ми е паднало случай.

Някога, когато бях много малък, на село се развъдиха в изобилие колорадски бръмбари.

И хората започнаха да разправят, че американците ги били пуснали със самолети.

Откъде са дошли тези „достоверни“ сведения, чак по-късно можах да се досетя.

В онова време на безпогрешна власт някой все трябваше да бъде виновен за неуредиците, а какъв по-голям виновник тогава от коварния американец.

Днес пък, като викат някои хора, че се връщаме с бодри стъпки назад към онова време, да знаете, че не са чак толкова неправи.

Ето какво рекла Фандъкова по въпроса с бездомните първи приятели на човека: в центъра на София „се стоварват масово кучета“.

Само дето не е споменала американците.

Иначе начертаният конспиративен сценарий е като някогашният.

Властта не е виновна, има някой, който ѝ мъти водата.

То на калпав х… оп, извиняваме се - на калпава ракета космосът ѝ пречи, ама чули ли сте и видели ли сте калпава ракета да си посипе главата с пепел…

понеделник, октомври 29, 2012

Отново с Мариза Саниа

Вчера беше „Casa Bianca“.

Днес - една друга популярна някога и неувяхваща песен на "газелата от Калияри".

Заглавието изглежда малко дълго: „E se qualcuno si innamorerà di me“ („Ако някой се влюби в мене“).

Всъщност това са първите два стиха от текста, иначе можете да срещнете песента и с друго заглавие - "La Plage" или "La Playa" („Плажът“), но отнесено към изпълнението на Мариза Саниа, това заглавие не е коректно - "Плажът" е интерпретация (френска и испанска) на Мари Лафоре (виж най-отдолу!).

Сега обаче да оставим заглавието и да видим изпълнението; а след него - превод.

E se qualcuno si innamorerà di me, la mia chitarra suonerà per voi. Ma se nessuno mi vorrà, la mia chitarra nel silenzio piangerà. E se qualcuno si innamorerà di me, il mio sorriso tornerà tra voi. Ma se nessuno mi vorrà, la mia tristezza senza fine tornerà. Amore ascoltami, ti ascolterò. Amore aiutami, ti aiuterò. Chi cerca un angelo lo troverà. Io cerco un attimo d'eternità. E se qualcuno si innamorerà di me, la mia chitarra suonerà per voi. Ma se nessuno mi vorrà, la mia chitarra nel silenzio piangerà. La mia chitarra nel silenzio piangerà.

Ако някой се влюби в мене, моята китара ще пее за вас. Но ако никой не ме обикне, моята китара ще плаче в тишината. Ако някой се влюби в мене, моята усмивка ще се върне сред вас. Но ако никой не ме обикне, моята тъга безкрайна ще се върне. Любими, чуй ме и аз ще те чуя. Любими, помогни ми и аз ще ти помогна. Който търси ангел, ще го намери. Аз търся миг от вечността. Ако някой се влюби в мене, моята китара ще пее за вас. Но ако никой не ме обикне, моята китара ще плаче в тишината. Моята китара ще плаче в тишината.


Ето я френската интерпретация на Мари Лафоре.


И испанската.


неделя, октомври 28, 2012

„Casa Bianca“

Тази песен я чух за първи преди доста много години със следния текст в началото:

„Малка къща в двор зелен

беше моят бащин дом…“

Някога имаше нещо като мания да се пеят чужди песни с български текст: дали от безсилие на нашите композитори да напишат нещо по-свястно, дали за да се противопоставим на идеологическата диверсия на Запада – не зная, пък и не ме интересува вече.

Българските текстове на такива песни, и друг път май съм го казвал, стоят по правило далече от същността на оригинала и са задължително по-анемични.

Не се иска голям талант, за да олигавиш „Gigi L'amoroso“, превръщайки песента в „Хубавата Джиджи“.

И сред тази върволица от песни като че ли само „В безкрайността“ на Бисер Киров следва оригинала на Джони Дорели, но го казвам по памет – не съм правил нарочно сравнение.

Може би друг път ще има нещо и за „L`immensita“, а сега – „Casa Bianca“ („Бяла къща“), като този път преводът е малко по-свободен в полза на ритмиката.

C'e' una casa bianca che, che mai più io scorderò; mi rimane dentro il cuore con la mia gioventù. Era tanto tempo fa, ero bimba e di dolore io piangevo nel mio cuore: non volevo entrare là. Tutti i bimbi come me hanno qualche cosa che di terror li fa tremare e non sanno che cos'è. Quella casa bianca che non vorrebbero lasciare e' la loro gioventù che mai più ritornerà. Tutti i bimbi come me hanno qualche cosa che di terror li fa tremare e non sanno che cos'è. E' la bianca casa che, che mai più io scorderò, mi rimane dentro il cuore con la mia gioventù. E mai più ritornerà. Ritornerà.

Има една бяла къща, няма никога да я забравя, тя в сърцето ми е вечно - също като младостта. Мина време оттогава, малка бях и страдах много, сълзи ронеше сърцето: аз не исках да съм там. Всички като мен деца имат нещо, от което ужасът ги разтреперва и не знаят от какво. Тази малка бяла къща аз не искам да напусна, тя е всъщност младостта ми и не ще се върне веч. Всички като мен деца имат нещо, от което ужасът ги разтреперва и не знаят от какво. Това е бялата ми къща, няма никога да я забравя, тя в сърцето ми е вечно - също като младостта. И не ще се върне веч. И не ще се върне.



събота, октомври 27, 2012

Порнокрация

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Ужасно ми хареса тази дума. Тя означава: „Управление на курвите“. Натъкнах се на този чудесен термин, който по-рано за свой срам не знаех, когато проучвах историята на Х век (необходимо ми е за проекта, най който работя сега).

Pornocrazia-та е период от историята на християнската църква, когато Светият престол затънал в неописуема корупция и отвратителен разврат. Авторитетът на духовната и светската власт в Рим бил стъпкан в калта, престижът на религията паднал толкова ниско, че изглеждало, че никога няма да се възроди.

По това време Вечният град се управлявало от патрицианското семейство на Теофилактите, назначаващо папите по свой каприз. Дванадесет понтифици, един от друг по-гнусни, се сменили, преди да завърши тази вакханалия. В продължение на шестдесет години четири поколения от Семейството търгували открито с църковни длъжности, отдавали се на всевъзможни пороци и извращения, убивали неугодните – и правели всичко това, без да се притесняват от никого и от нищо. Край папския престол и по-рано се вършели не малко злодейства, но никога дотогава властта не се държала с такова поразително безсрамие.

Главна звезда на епохата била красавицата Марозия: любовница на Сергий III и Лъв VI, убийца на Йоан Х, майка на Йоан ХI и баба на Йоан ХII.

Папи много, тя една.

Тази дама, която наградила себе си с небивалите преди титли на партриция и сенатриса, била детронирана и затворена в тъмница от собствения си син.

В края на краищата порнократическият режим достигнал поради безконтролността си до окончателен маразъм и се погребал сам. Внукът на Марозия бил провъзгласен за папа на осемнадесет (според някои източници дори на шестнадесет) години под името Йоан ХII. Милият юноша превърнал папския дворец в съвсем истински бордей, където постоянно живеели стотици блудници. Към този харем принадлежали и собствените сестри на негово светейшество.

Даже епископският сан можело да бъде подарен – веднъж направили княз на църквата едно десетгодишно момче. Папата не обичал да се моли, пъчел се с богохулствата си, а нравът му бил обидчив. Накарал например да ослепят духовника му. Вицеканцлера, кардинал по звание, заповядал да кастрират, а след това да го убият.

Йоан XII починал на двадесет и седем години, по време на прелюбодейски упражнения – според преданието го довършил мъж рогоносец.

Много трябва да си се износил, за да изглеждаш така на 27 години.

Този впечатляващ акорд сложил край на Порнокрациата. Римската църква започнала да зализва раните си и тихичко да възстановява загубената си репутация. За което били необходими дълги години.

Ако някой си е помислил, че правя дебели намеци за безсрамието на руския властващ елит, не е прав. Да исках – щях да го направя в прав текст.

Просто терминът наистина ми хареса.

петък, октомври 26, 2012

Нова година – нови заплати

Щели да вдигат заплатите на даскалите в началото на следващата година.

Разни слухове пълзят за разни проценти увеличение.

Аз си мисля обаче, че ще е 50%.

Ето ви го нагледно представено.

До рамото ми е сто процента.


А по средата - петдесет процента.


Честито!

четвъртък, октомври 25, 2012

Цирк

В Ихтиман пристигнал цирк.

Не че и без него в Ихтиман не е цирк.

Ама този поне е професионален.

Другият е аматьорски...

сряда, октомври 24, 2012

От Калинка с автограф

Един варненец снимал три ченгета как бичат дъски в служебната кола като за световно.

А една варненска Калинка (и тя ченге) казала, че фотографът е „селски глупак“.

Те, ченгетата, законно си почивали, а той, фотографът, имал зъб на едното ченге и ги издебнал, та ги снимал.

Тази Калинка, викам си, защо не вземе да пише романи а ла Богомил Райнов?

Определено ще ѝ върви.

А аз направо предлагам заглавието на първия роман с централна тема въпросната случка – „Реквием за един мръсник“.

Мръсник, разбира се, ще е фотографът, а хъркащите ченгета ще са честни пазители на обществения ред ("Родната полиция ни пази...").

В края на романа фотографът ще бъде справедливо наказан, а Цецо ще награди ченгетата за добре изпълнен служебен дълг...

Ще чакам, тръпнейки, да си взема книгата, когато излезе.

С автограф от Калинка...

вторник, октомври 23, 2012

Два свята

Нямам много време да надничам в чуждата преса.

Но понякога го правя.

Едно от любимите ми издания е католическото списание „Tygodnik Powszechny“.

Определението „католическо“ и това, че редактори на списанието от основаването му (1945 г.) до днес са католически свещеници, изобщо да не ви заблуждава.

Тематиката му е обществено-културна и далеч надхвърля границите на вярата, религията и църквата.

Редовен автор на страниците на изданието например беше до смъртта си Станислав Лем, един категоричен атеист.

А вчера видях в новия брой на списанието една малка бележка под надслов „Отрезвяване“.

Варшавският епископ Пьотр Ярецки се блъснал с колата си в стълб и в кръвта му установили 2,5 промила алкохол.

Епископът написал до редакцията писмо, с което се извинява на всички, на които евентуално е застрашил живота, и моли за прошка.

Писмото му е публикувано до споменатата бележка.

Та си помислих за същата ситуация у нас.

Някой архиерей съгреши, след което се извинява в писмо на миряните за греха си, а списание „Духовна култура“ публикува писмото му.

Нещо в света на фантастиката.

Защото става въпрос за два свята, разположени на космическо разстояние един от друг…

Допълнение: Два любопитни факта от историята на „Tygodnik Powszechny“: след смъртта на Сталин списанието е спряно за три години, защото редакторите отказват категорично да публикуват некролог на съветския диктатор, а по времето, когато се появява „Солидарност“, „Tygodnik Powszechny“ застава безпрекословно зад бунтовния синдикат; мисля, че и това говори много... за двата свята.

понеделник, октомври 22, 2012

W moich myślach Consuelo

Чух тази песен за първи път на една студентска бригада.

Свиреше я на китара и я пееше едно момче, ако не се лъжа, от английска филология.

Вече поназнайвах полски, поразбрах малко и от текста.

А днес откровено смятам, че „В моите мисли, Консуело“ е най-хубавата песен, написана и изпълнена от Северин Краевски…

Изгубилият се в пустинята нямаше вече никаква надежда за спасение. Денем другар му беше слънцето, нощем - звездите. Консуела беше името на неговото момиче... Вече завинаги в морето от пясъци изгубен, гледам небето, което мога да побера в дланите си, и за тебе все си мисля, Консуело... Заедно с морето, което е изсъхнало, но е било живо, заедно със сърцето, което за Тебе винаги биеше, благославям Те в моите мисли, Консуело. Пясък ще засипе нашите следи, Консуело, вятър ще понесе нашите думи там, където не е бил никой. Само нашите мисли се срещат някъде сред пясъците на недостъпните дюни. Когато отново изгрее светлината, загубени сред морето от пясъчни преспи, няма да ни намери вече никой. Няма да ни намери, но нашите мисли се срещат някъде сред пясъците на недостъпните дюни. Заедно с вятъра, който утихна над земята, с мечтите, които сега нищо не ще променят, благославям Те в моите мисли, Консуело. Когато отново изгрее светлината, загубени сред морето от пясъчни преспи, няма да ни намери вече никой. Няма да ни намери, но нашите мисли се срещат някъде сред пясъците на недостъпните дюни. Нашите пътища, нашите съдби няма да се променят, моретата и пустините вече няма да ни разделят... Благославям Те в моите мисли, Консуело...


неделя, октомври 21, 2012

Canción del mariachi

Една моя позната спореше, че тази песен се казва „Десперадо“.

Така я били съобщили по радиото, а нали знаете, че за нашенците това, което кажат по радиото, е по-свещено от Карана за талибаните.

То и с името на филма, за който „Los lobos“ („Вълците“) записват „Canción del mariachi“ („Песента на мариачи“), има у нас проблем - пуснахме го без превод, за да се чуди народът що за животно е това „десперадо“, а лично аз си имах проблем със самия филм – едва го изтърпях до половината.

Но сега думата ни е за друго…


Soy un hombre muy honrado, que me gusta lo mejor A mujeres no me faltan, ni el dinero, ni el amor. Jineteando en mi caballo por la sierra yo me voy Las estrellas y la luna, еllas me dicen donde voy. Ay, ay, ay, ay Ay, ay, mi amor Ay, mi morena De mi corazón Me gusta tocar guitarra, me gusta cantar el sol Mariachi me acompaña, сuando canto mi canción. Me gusta tomar mis copas, aguardiente es lo mejor También el tequilla blanco, con su sal le da sabor. Ay, ay, ay, ay Ay, ay, mi amor Ay, mi morena De mi corazón .....................

Много честен мъж съм аз, което радва ме най-вече, не ми липсват ни жени, ни пари, ни любов. Яздейки своя кон, пресичам планината, звездите и луната ми казват накъде да вървя. Ай, ай, ай, ай Ай, ай, моя любов! Ай, мургавелке на моето сърце! Обичам да свиря на гитара, обичам да пея за слънцето, мариачи ми акомпанират, когато пея моята песен. Обичам да пия чаша след чаша, ако е ракия - най-добре, а също и текила бяла, приправена със сол за вкус. Ай, ай, ай, ай Ай, ай, моя любов! Ай, мургавелке на моето сърце! ...................

петък, октомври 19, 2012

Д-р Кр. Кръстев, интелектуалният елит и войната от 1912 година

Автор: Академик проф. Иван Радев

В някои от изследванията и спомените, засягащи личността на литературния критик проф. д-р Кръстьо Кръстев и неговото публично присъствие, е отбелязван един факт, който заговаря за негова лична инициатива по време на току-що започналата Балканска война (есента на 1912 г.). Разбрал за вече убитите на фронта видни представители на художествено-творческата ни интелигенция, той решава да състави списък на писатели, художници, университетски преподаватели, артисти и да настоява официално за тяхното съхраняване.

Макар и на солидна възраст, с налегнали го лични и семейни проблеми, и това свое намерение д-р Кръстев подема с присъщата си напористост и непоколебимост. За начина, по който се заема да реализира идеята, разполагаме с вдъхващия доверие публикуван спомен на писателя Стилиян Чилингиров и новоиздирени документи в Държавен военно-исторически архив - Велико Търново (Фонд 25, оп. 2, а.е. 50, л. 32-35).

Стилиян Чилингиров е бивш студент на мастития професор-философ, законодател в критиката и редактор на сп. "Мисъл". Но точно по време на войната от 1912 г. е народен представител и д-р Кръстев решава чрез него да се добере до тогавашния министър на войната генерал Никифор Никифоров.

В определен смисъл посредническата мисия, която Кръстев възлага на Чилингиров, го прави надежден свидетел. Пък и привлечените по-долу непубликувани документи с данните си изцяло потвърждават твърденията на писателя. Според бележките към общия сборник, където те са включени през 1983 г., е отбелязано, че са писани късно и са били предназначени за книгата му "Моите съвременници" (1955). Но тогава там не са публикувани - вероятно заради все още действащото политическо ембарго над делото на д-р Кръстев. Макар и създадени четири десетилетия след засегнатите събития, страниците издават автентичност и близост до самата ситуация. Ето защо с известни съкращения ще си позволя тяхното по-разгърнато представяне. Повествователният им вид не бива да ни смущава, възпроизведеният диалог между Кръстев и Чилингиров – също. Но един ден през 1912 г. - около месец след обявяване на Балканската война - той дохожда в Народното събрание и накара да ме извикат от заседателната зала. Непременно да ме извикат, да кажат, че ме вика проф. д-р Кръстев по една важна работа. Да изляза веднага... Щом ме съзря, той се спусна към мене и почна с бърз, необичаен темп да ми говори:

- Знаете ли какво правите вие, каква беда нанисате?

- Не ви разбирам, господин професоре...

- Държите ли сметка за починалите интелектуалци във войната?

Разбрах къде бие мисълта му:

- Правят се постъпки, но военните не се съгласяват. Те мислят, че ще се разклати духът на армията, ако се изтеглят по някакъв начин интелектуалците от нея.

- А духът на народа? - и Кръстев като ми изброи дадените жертви - професора по математика Стоянов, професор Никола Алексиев, артиста Хр. Ганчев, смъртта на артиста А. Кирчев в София - ми предаде един дълъг списък от имена, написани върху лента от дължината на канцеларска хартия... Поех списъка с обещанието да направя съответните постъпки и понечих да го туря в джоба си.

- Не, не... - и професор Кръстев го грабна от ръцете ми. - Искам аз лично да го предам на военния министър. Ти ще ме свържеш още сега с него. Нали той е тука, в залата? ... Влязох в залата и замолих министъра да я напусне за малко.

Доктор Кръстев започна без предпоставки:

- Господин министре, зная какво мислите вие, военните, но не е зле да чуете какво мислим и ние, културните работници, за дадените жертви. Вам ви трябват войни в полето на кръвта, а нам в полето на труда. Ние трябваше и по-рано да се попитаме какво ще правим след бойните победи, след настъпването на мира и как могат те да се затвърдят?

Още дълго говори д-р Кръстев, подкрепян тук-таме и от мене. Нервният генерал Никифоров го изслуша мълчаливо, без да го прекъсне. После пое списъка и запита как си представлява професор Кръстев това освобождаване. Последният му разви плана си (Шишманов, Кръстев, Пенев 1983: 205-207).

Не разполагам с други свидетелства, които да подкрепят фактите на така описаната от Стилиян Чилингиров ситуация. Привлечените по-долу архивни материали обаче убедително говорят за нейната автентичност. От тях разбираме, че такава среща наистина се е състояла ("от Списъка, който Ви предадох вчера", т.е. на 14 декември 1912 г., т.е. месец след започване на войната). Саморъчният въвеждащ в "Списъка" текст на д-р Кръстев е с дата 15 декември, а резолюцията върху него на ген. Никифоров е от 17 дек. 1912 г.

Доколко държавникът-министър е възприел присърце акцията на д-р Кръстев личи от факта, че още на 18 декември от неговата канцелария тръгва към Началник-щаба на Действащата армия привлеченият по-долу "Списък" с имената на 70 интелектуалци с обозначаване на бойните части, в които те се намират в момента. Списъкът е придружен от нареждането на Министъра на войната до Началник-щаба на Действащата армия да се намери начин за прилагането му. Доказателство в тази насока са именно новооповестяваните архивни страници.

Първият факт от цялата документация представлява писмо на самия д-р Кръстев. То е въз основа на срещата и проведения вече разговор с министъра генерал Никифор Никифоров. Предназначението му е да придружи отново съставения, попълнен и старателно подготвен "Списък" на лицата, които са част от интелектуалния елит на нацията и трябва да бъдат запазени в името на нейното бъдеще:

До Господина

Г-на Военния Министър

В София

Земам смелостта да Ви предложа втори, по-чисто написан екземпляр от Списъка, който Ви предадох вчера и в който фигурира и категорията

АСИСТЕНТИ ПРИ УНИВЕРСИТЕТА,

Пропусната, доколкото помня, във вчерашния екземпляр, а категорията

ОПЕРНИ ПЕВЦИ

допълнена с няколко имена.

Позволете ми, Господин Министре, да Ви изразя своята най-дълбока благодарност за вниманието, с което се отнесохте към моята молба за едно общо дело.

15.XII.1912. С най-голямо уважение

проф. д-р Кр. Кръстев

Върху оригинала на това писмо, отправено от д-р Кр. Кръстев до военния министър, е саморъчно написаната резолюция на последния с дата 17 декември с.г. Текстът й е трудно разчетим, но е със следното съдържание, в което с многоточие са маркирани липсващите думи:

П о в е р и т е л н о

До Нач. Щаба на Действащия фронт съобщаваме, че отговарям на настоящето. Добре известен в нашето висше общество се е обърнал лично към мен, за да повдигне въпроса за вземане мерки да се запазят нашите по-талантливи обществени дейци по различните клонове на науката и изкуството, намиращи се по настоящем в редовете на войската. Като средство за случая е било по сменно (?) да се извадят тези лица из строя и се назначат на някакви по-облекчени длъжности.

Това желание се поддържа и от много народни представители. Ето защо, намирайки за уместен така повдигнатия въпрос, считам че трябва да се изпрати приложения тука Списък на штабни отделни лица ... на Д./ействующата/ армия и се ... нему ... да вземе нужните мерки според ...".

Ген. Никифоров

17/XII.912.

Вторият документ е самият отново съставен от д-р Кръстев "Списък", включващ личностите според тяхната дейност, които по всичко личи са вече мобилизирани и се намират на фронта. В представянето му тук се следва строго реда и номерацията, така както ги е нанесъл д-р Кръстев, макар че почеркът вероятно е на друг (евентуално на жена):

I. ПРОФЕСОРИ

1. Г. Н. Калушки, редник 37 полк

2. Д-р Л. Ванков, подпоручик, 1 полк

3. д-р П. Н. Райков, редник, 2 опълченска дружина

4. д-р Ал. Христов, редник 37 полк

5. д-р С. Ангелов, подпоручик, 5 Дунавска дивизия

6. д-р Ст. Романски, редник, 2 бригада, 1 Соф. дивизия

7. д-р Методи Попов, подпоручик 7 полк

8. д-р Т. Кулев, подпор., 20 полк, 13 рота, 5 Дунавска дивизия

9. д-р К. Попов, редник в допъл. дружина, 1 полк

10. Д. Мишайков, редник, 1 артилер. полк

----------

11. д-р П. Hойков, редник, 1 опълчен. дружина

12. д-р Ст. Петков, редник, 2 опълчен. дружина

13. Жеко Спиридонов, опълченска дружина 1 п. 1 рота

II. ПИСАТЕЛИ И РЕДАКТОРИ НА СПИСАНИЯ

14. Антон Страшимиров, 1 дивизия, 37 полк, 13 рота

15. Михаил Грозев (Кремен), 10 Родопски полк, 2 рота

16. Владимир Василев, подпор. 27 резерв. полк, 1 рота

17. Александър Паскалев, подпор. 8 Тунжан. дивизия, 51 полк

18. Юрдан Маринополски, учител в Плевен

19. Алберт Гечев, учител във Висшия курс в Русе

20. д-р М. Тихов, подпоручик

АРТИСТИ ОТ НАРОДНИЯ И ДРУГИ ТЕАТРИ

21. Кръстю Сарафов, 1 дивизия, 37 полк, 9 рота

22. Сава Огнянов, 1 дивизия, 6 полк, 4 друж., 15 рота

23. Стефан Бъчваров, 11 полк 4 рота, 2 опълч. друж.

24. Юрдан Сейков, подпор., 5 дивизия, 12 полк, 5 рота

25. Добри Дундаров, 1 дивизия, 1 ж.п. дружина по поддържането

26. Ив. Илиев Недялков, 1 дивизия, 1 полк, картечна рота

27. Йордан Минков, огнестр. парк при 4 Преслав. дивизия, 3 взвод, 5 артилер. полк

28. Георги Стоянов, подпор. 37 полк

29. Матей Икономов, подпор. 8 Тунджанска дивизия

30. Недялко Щърбанов, 1 полк, 1 рота

--------------

31. Васил Кирков, редник, 2 опълчен. дружина, 1 рота

32. Г. Киров, редник 1 опълченска дружина, 2 рота

33. Пет. Стойчев, 37 полк, редник, 4 рота

34. Ст. Киров, редник, 1 опълчен. дружина, 4 рота, 4 взвод, 11 полк

35. Бор. Ножаров, редник, 2 опълченска дружина, 6 рота

ХУДОЖНИЦИ

36. Марин Василев, 58 полк

37. Александър Андреев, Ловч. или Плевенски полк

38. Никола Маринов, подпор., Разградски полк

39. Марин Георгиев, подпор., 1 полк, допълняюща дружина

40. Август Розентал, подпор., 1 полк

41. Александър п. Иванов, кандидат офицер, 2 полк

42. Яким Банчев, подпоручик, 14 полк

43. .... Миленков, подпоручик, Самоковски полк

44. Г. Евстатиев, редник, 37 полк

45. П. Морозов, подпор., 5 дунавски полк, 1 рота, 3 армия

46. Кочо Савов, 32 ловешки полк

47. Хр. Петров, подпоручик, 1 полк

48. Иван Николов Радинов, 8 приморски полк

49. Атанас Донков, 20 полк

50. Хараламби Тачев, 9 допълн. дружина, 9 полк

51. Ст. Димитров

52. ... Тонев

53. Симеон Велков, 2 полк

V. ОПЕРНИ ПЕВЦИ, КОМПОЗИТОРИ И ДР.

54. Любомир Пипков

55. Васил Мирчев, санитар в 3 дивиз. болница

56. Никола Стефанов, 18 полк, музик. команда

57. ... Томангелов, 1 полк, 13 рота

58. Виктор Гутт, подпор., 17 полк, 12 рота

59. Д. п. Иванов, учител 3 мъжка гимназия, София

60. Александър Кръстев, учител въ Варна

61. Стоян Николов, бас от операта

V1. АСИСТЕНТИ ПРИ УНИВЕРСИТЕТА И ПО-ВИДНИ СПЕЦИАЛИСТИ

62. Стефан Консулов, подпор., 1 полк, 16 рота

63. д-р Г. Каназирски, подпор. 5 Дунавска дивизия, 5 полк

64. д-р Д. Кацаров, подпор., крепостен батальон София

65. Петър Мутафчиев, канд. офицер, 8 прим. полк, 14 друж., 4 рота

66. Пеню Матев, подпоручик, 3 Балканска дивизия, 32 полк, паркова рота, 4 взвод

67. д-р Илия Стоянов, редник, 52 полк

68. П. Пенчев, редник, 37 полк

69. П. Бракалов, подпоручик, 2 полк

70. Н. Константинов, 6 полк, подпоручик

71. Д. Якимов.

Отново с почерка на самия проф. д-р Кр. Кръстев и с неговия подпис списъкът завършва със следното уточнение:

В предадения лично на Г-на Военния Министър списък са пропуснати по една погрешка № № 11-13, 20, 31-34, 61-70, както и двама-трима от оперните певци.

15.12.912. проф. д-р Кр. Кръстев

Посоченият ръкописен списък и завършващата бележка с почерка и подписа на проф. д-р Кр. Кръстев са придружени от официален машинописен текст на бланка на "Министерство на войната" (№ 419 от 18 декември 1912, София). Печат потвърждава получаването му: "Щаб на армията. 25.XII.1912, № 3435". Ето неговото съдържание:

П о в е р и т е л н о

До НАЧАЛНИК ЩАБА на ДЕЙСТВУЮЩАТА АРМИЯ

В гр. ЛОЗЕНГРАД

Добре известния в нашето висше общество д-р К. Кръстев се обърна лично към Господина Министра на Войната с приложеното тук писмо от 15-й того и един списък към него и повдига въпрос за вземание в бъдеще необходимите мерки, с цел да се запазят нашите по-талантливи обществени дейци по разните клонове на науките и изкуствата, находящи се по настоящем в редовете на войската в театъра на военните действия.

Като единствено в случая средство се посочва да се извадят лицата, упоменати в списъка от строя и се назначат на някои по-облегчени длъжности. Подобно едно желание съществува и се поддържа и от много народни представители.

Господин Министра на Войната, като намира и той също за уместен подигнатия въпрос, заповяда да Ви се изпрати, Господин Генерал, тук приложеното писмо и един списък на професорите, писатели, артисти и други, като предоставя Вам по-нататък да разпоредите да се вземат нужните мерки според възможността.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Едно писмо и един списък.

Заместник на Началника на Канцеларията

от Генералния щаб: подпис (не се чете)

Началник на Секцията: капитан Иванов

Върху този официален машинописен текст, предаден по предназначение, попадаме на резолюция от ръката на Началник-щаба на Действащата армия. Тогава тази длъжност се заема от генерал Иван Фичев. Резолюцията има следното съдържание:

Такова разпореждание не мога да направя по войската, без вреда на военната дисциплина и общия морал. Законът ... не позволява да се прави абсолютно никакво утклонение към ...

26/XII. Г-л Фичев

Съпоставим ли резолюцията на Началник-щаба на Действащата армия в този й вид с твърденията на Стилиян Чилингиров за резултата от акцията на д-р Кр. Кръстев, се натъкваме на известно противоречие. Авторът на спомена, след като отбелязва решението на министъра да осигури на мобилизираните от "Списъка" "безсрочна командировка до София", като законен начин на откъсването им от фронта, продължава:

След няколко дена аз сам срещнах неколцина от тия, които д-р Кръстев беше поставил в списъка, надлежно попълнен по-късно. Кои бяха командированите и колко на брой, не зная. Списъкът остана у генерал Никифоров. Обаче командированите знаят това за себе си.

И сега, живите от тях или домашните им, ако си спомнят за тия командировки, нека да знаят, че ги дължат главно на д-р Кръстев, на неговото неотразимо настояване. И като си спомнят, мислено да му поблагодарят както за проявената човещина, така и за безграничната му любов към българската култура (вж. Чилингиров - Шишманов, Кръстев, Пенев 1983: 207).

В случая ставаме свидетели на поредното разминаване или противоречие. От една страна, е документирана категоричната резолюция на Началник-щаба на Действащата армия, според която нищо не е предприето за прилагане препоръката на Министъра на войната по препратения списък. От друга страна, свидетелството на Стилиян Чилингиров ни убеждава в постигнатия реален ефект от акцията на д-р Кръстев. Версията на писателя-посредник е, че ген. Никифоров наистина си е изпълнил обещанието и е намерил начин да осигури продължителен отпуск в София на вече мобилизираните представители на литературата и отделните изкуства. Може би в този смисъл е издадена някаква непозната ни заповед или устно нареждане...

Косвеното доказателство за изпълнена мисия от страна на министъра ген. Никифор Никифоров е, че посочените в т.нар. "Кръстев списък" не ги срещаме по-късно да са станали жертви по фронтовете на войната. Става дума за застъпените там университетски преподаватели, писатели и артисти, както и художници. Нито един от тях не става жертва по време на Балканската война. Като изключим Алберт Гечев, имам предвид Антон Страшимиров, Вл. Василев, Михаил Кремен, Александър Паскалев, както и артистите Кръстьо Сарафов, Стефан Бъчваров, Сава Огнянов, Васил Кирков...

Изводът за изпълнено обещание от страна на Министерство на войната намира аргументацията си най-вече във връзка със списъчния състав от университетски преподаватели. Разбираме го по косвен път, имайки предвид следния текст, залегнал в "История на Софийския университет "Св. Климент Охридски":

Намират на бойното поле смъртта си: Никола Алексиев, редовен доцент по философия, Георги Стоянов, редовен доцент по математика, и Петър Андреев, асистент по минералогия. Тяхната памет бива почетена по решение на академическия съвет с траурно утро на 14 ноемврий 1913 г. Това утро бива устроено от университета и художествено-индустриалното училище в театър "Одеон", гдето говорят: ректорът С. Киров за загубите на Софийската Алма матер във войната и за хероичния дух на българина; проф. П. Нойков - за научното дело на Н. Алексиев; проф. Шоурек - за научното дело на Г. Стоянов; асистентът Ил. Стоянов - за научното дело на асистента П. Андреев, а студентът А. Бояджиев - за падналите свои колеги студенти (вж. Арнаудов 2008: 340-341).

Всъщност става дума за онези дадени жертви от университетската общност на Софийската Алма матер в първите два месеца на Балканската война, които фактически предизвикват реакцията на проф. д-р Кръстьо Кръстев да проведе своята акция. В използваната тук част на спомените на Стилиян Чилингиров, наречена в ръкописа "Из обществената дейност на д-р К. Кръстев", все така детайлно са проследени и други инициативи от граждански характер на естета-философ по време на войните. Възможно е и те да са архивирани и категорично да защитят позициите му на активен хуманист и общественик.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 2008: Арнаудов, Михаил. История на Софийския университет "Св. Климент Охридски". София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2008.

Шишманов, Кръстев, Пенев 1983: Иван Д. Шишманов, д-р К. Кръстев, Боян Пенев в спомените на съвременниците си. София, 1983.

© Иван Радев

понеделник, октомври 15, 2012

Усмихни се пред хладилника!

Учени от Sony Computer Science Labs измислили устройство (『ハピネスカウンター』 - "Брояч на щастието"), което може да се монтира на най-обикновен хладилник.

Ако искаш да надникнеш в хладилника, трябва да се усмихнеш пред него.

Иначе – стоп: вратата не се отваря.

Устройството сканира лицето и реагира обаче само на щастливи усмивки.

Ако се зъбиш злорадо или се усмихваш печално, ще си останеш гладен.

То - като знаеш какво има в хладилника - може и да не ти е чак до щастливо усмихване, но няма как – устройството е категорично: „Бъди щастлив!“

Да научи Тиквата за това изобретение, непременно ще поиска всеки българин да си го монтира на хладилника.

Така ще се усмихваме щастливо поне пред хладилниците си и няма да ни пишат по докладите, че сме най-нещастната нация.

Ще понастигнем щастливите кокошки.

А на Асен Блатечки устата му ще се разчекне до ушите…

неделя, октомври 14, 2012

Като хлебарките

Гледам едни снимки.

В Ихтиман чествали някаква си годишнина на някакъв си Пенсионерски съюз (имало и такова животно, оказва се!).

На снимките – видни партийни, профсъюзни и комсомолски величия отпреди 1990 година.

Днес някои от тях – видни гербаджии.

Тези са направо като хлебарките.

И атомна бомба да падне – ще оцелеят…

събота, октомври 13, 2012

Белене разори НЕК и повиши тока с 13%

ИЗЯВЛЕНИЕ на ПГ на Синята коалиция за информиране на обществеността за АЕЦ „Белене“

Ние, депутатите от СК отстояваме категоричната си позиция срещу строителството на АЕЦ „Белене“ и привеждаме своите основания. За съжаление не ни отговарят с аргументи. След като назовахме поименно авторите на злоупотребите и показахме последиците от стореното до сега, а те са разоряване на НЕК и повишаване цените на тока с 13 на сто, ни заляха с поредната клеветническа кампания.

Ние сме народни представители, облечени с доверието на избирателите. Нашата роля е да защитаваме това доверие тук в Народното събрание. Няма да се занимаваме с лъжите на бившия, за съжаление очевидно оживял репресивен апарат, на лобистите и комисионерите. Те защитават интересите на Путин и печелят от най-голямата измама на българския посткомунизъм, каквато всъщност е АЕЦ „Белене“.

Нашите противници са тук, в тази зала. Отдавна каним депутатите от БСП на публичен дебат за АЕЦ „Белене“. Готови сме веднага да отговорим на всеки техен въпрос и да опровергаем всяка тяхна позиция. Днес ще започнем този дебат.

Но преди това заявяваме, че бившите министри от Тройната коалиция Р. Овчаров и П. Димитров са в конфликт на интереси и не могат да бъдат членове на комисията за разследване на злоупотребите в АЕЦ „Белене“. Защото тя ще разследва техните действия. На основание Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, настояваме БСП да ги оттегли от въпросната комисия и да ги замени с други народни представители. Настояваме Народното събрание да ги освободи от комисията. В противен случай ще поискаме от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на основание чл. 2 ал. 1 и 3, чл. 3 т. 3 от посочения закон, да установи техния конфликт на интереси и ги отстрани.

И накрая започваме дебата си с БСП като им поставяме следния въпрос: За колко години ще се откупи инвестицията за 2000 МВ на АЕЦ „Белене“, оценена от HSBC на 10 352 964 хиляди евро при сегашните цени на тока от 2000 МВ на АЕЦ „Козлодуй“?

Ако не отговорят, ще отговорим ние. И ще поставим следващия въпрос.

петък, октомври 12, 2012

„Не понимаем…“

Песента „Не разбираме…“ („Не понимаем…“, 1978 г.) – една от любимите ми песни на любимия ми Александър Долски.

Честно живеем и не вярваме в клевети,

приятеля си понякога от душа прегръщаме,

а за какво съществуваме на света

не разбираме, не разбираме…

Вместо съчувствие даряваме съвети,

роля си съчиняваме и играем,

думи прости като небе и вятър

не разбираме, не разбираме…

И безогледно все по-рядко вярваме,

копия вече никога не чупим

и обяснявайки всякакви загуби,

не разбираме, не разбираме…

Къде е нашата мъдрост? Остана умора,

целите са нищожни, а мислите мъгливи.

Как така – младост и следва я старост?

Не разбираме, не разбираме…

Омръзналите ни от детството уроци

на своите деца безнадеждно внушаваме.

Къде е нашата истина? Къде е нашето време?

Не разбираме, не разбираме…

Но изостават неуспехите и бедите,

отново за живота ум ни достига.

Отново броим рубли и победи…

Всичко разбираме, всичко разбираме…

четвъртък, октомври 11, 2012

Една препратка

Ако сте чакали и днес да преливам от пусто в празно, ядец.

Днес една препратка.

Към нещо наистина стойностно.

И то е ТУК!...

сряда, октомври 10, 2012

„Надену я чёрную шляпу…“

Песента „Ще си сложа аз черната шапка…“ се появява в Съветския съюз в началото на петдесетте години на миналия век.

Известна е най-вече като интерпретация на Аркадий Северний, затова го сочат понякога за неин автор.

Но в действителност песента е градски фолклор.

В началото на петдесетте Аркадий Звездин, по-късно приел псевдонима Северний, е под петнадесет години и няма как да е автор нито на текста, нито на музиката; случаи като песента „В Кейптаунском порту“, написана от единадесетгодишен ученик и придобила широка известност (та до ден днешен), не се повтарят всеки ден.

Третият куплет на песента е видимо „монтиран“ от някой небрежен ентусиаст и си е останал така, макар да стои съвсем като кръпка, нарушавайки грубо логиката на текста - явление, напълно характерно за фолклора.

Самият Аркадий казва в началото на своето изпълнение: „А знаменитата песен „Надену я чёрную шляпу“… Почакайте, как там се пееше…“; така в никакъв случай не се говори за собствено произведение.

Но – хайде по същество…


Ще си сложа аз черната шапка,

ще замина за град Анапа

и целия си живот ще пролежа

на соления като вобла плаж.

Лежа си на плажа в блаженство

и живота свой не жаля,

и нежи се морският бряг

със своята неспокойна тъга.

Перспективата житейска много мрачна е,

аз ще реша наболелия въпрос –

ще загина под влака за вилите,

усмихвайки се изпод колелата.

Ще се разтвори злата бездна,

ще загине изящният мъж

и дамите, като видят ковчега,

ще разберат, че красавец се е удавил.

Ще остане град Анапа,

ще остане черната шапка,

ще остане морският бряг

със своята неразбираема тъга.

Ще си сложа аз… (по свой любим маниер Аркадий Северний повтаря първия куплет на песента)

вторник, октомври 09, 2012

неделя, октомври 07, 2012

„Госпожица Никоя“

Романът на полския писател, режисьор и сценарист Томек Тризна „Госпожица Никоя“ („Panna Nikt“) излиза през 1994 година и веднага привлича вниманието както на читателите, така и на критиката.


В статия си „Грозното патенце и мъртвият лебед“ („Brzydkie kaczątko i martwy łabędź“, „Gazeta Wyborcza“, 1994 г.) критикът Пьотр Братковски определя книгата като един от най-сериозните полски романи в началото на 90-те години.

А писателят Чеслав Милош нарича „Госпожица Никоя“ „първия постмодернистичен полски роман“.

Досега романът е издаден на четиринадесет чужди езика в много страни по света и се посреща навсякъде като произведение със значителна стойност.

През 1996 година маестро Анджей Вайда снима едноименен филм по книгата на Томек Тризна.

Филмът се движи последователно по руслото на романа и разкрива с не по-малко майсторство пътя на компромиса и избора, който изминава плахата, добросърдечна и скромна Мариша Кавчак („грозното патенце“ по Братковски)…


…за да се превърне в една различна - жестока, пресметлива и егоистична – Мариша („мъртвия лебед“ – пак по Братковски).


Финалът на филма по мое мнение е по-силен от този в книгата, завършваща със самоубийството на Мариша.

В последните кадри на лентата звучи жестокият въпрос, която героинята сама си задава – уви! – много късно: „Госпожица Никоя – това аз ли съм?“…

събота, октомври 06, 2012

Кой кой е

Това разказче срещнах в интернет като цяло изображение.

Нарязах отделните кадри и ви ги предлагам тук последователно.


петък, октомври 05, 2012

От „Таки Да!“

Профилът „Таки Да!“ във Фейса е един от любимите ми.

Мотото на профила е: „Культурный досуг в приятной еврейской компании. 100% кошерная группа“. („Културно свободно време в приятна еврейска компания. 100% кошерна група“.)

Вчера прочетох следното нещо, което преведох за вас, дано да ви се стори поне малко смешно, защото мене ме разсмя от сърце.

И така, еврейски виц:

„Живеел в Париж един най-обикновен евреин. Живеел той във френски квартал и затова съвсем се „офранцузил“, престанал да зачита съботния ден, забравил празниците, изобщо – същински французин. И само едно нещо напомняло за неговата националност – фамилното му име: Кацман. Най-обикновено фамилно име. И той решил да смени фамилното си име, след като само то му останало от националността – просто да го преведе на френски език. Кац на еврейски (идиш, а не иврит – бел. П.Н.) е „котка – на френски ще бъде „ша“ (chat), ман на еврейски е "човек" – на френски ще бъде „лом“ (l`homme). Вместо Кацман се получило Шалом – от съдбата си не можеш да избягаш!


четвъртък, октомври 04, 2012

Ne ultra crepidam!

Събудих се посред нощ.

Отворих прекия ефир на „Вести“ (http://www.vesti.ru/videos?vid=onair) да гледам дебата Ромни-Обама.

Икономика, дънъци и тем подобни.

Все неща, в които съм абсолютно бос.

Накрая се озовах в положението на онзи борец, който отишъл да гледа „Лебедово езеро“: „К`во да ви кажа – езеро немаше, лебеди не пущиха…“

Правилно са казали римляните: Sutor, ne ultra crepidam!

Ама кой да ги слуша…

сряда, октомври 03, 2012

За чепика на Станишев

Серго определено не иска електронно гласуване по време на референдума.

И върти и суче, че нямало начин да стане.

А то може да стане и още как.

Ама ако стане, младите хора и такива като мене, които иначе се канят в деня на референдума да ходят за гъби, ще си кажат: „Така и така бера гъби пред компютъра, я да взема и да гласувам“.

А младите хора и такива като мене ще гласуват така, че на Серго може да му се спече далаверата.

Та ето къде го стяга чепикът, не че има нещо друго…

вторник, октомври 02, 2012

В Полша

Кръст със Света Богородица на място, където се предвижда строеж на атомна електроцентрала.


На кръста пише: „Пази ни от атома“.

понеделник, октомври 01, 2012

И отново Pussy Riot

Днес Московският градски съд ще разгледа касационната жалба на Надежда Толоконникова, Мария Альохина и Екатерина Самуцевич, осъдени на две години лагер за пънк молебена „Богородице, Путина прогони“.


Съдебното заседание ще се предава пряко на сайтовете на Московския градски съд и на РАПСИ – Руската агенция за правова и съдебна информация.

Ако пак четат половин ден обвинителен акт, ще му хвана края, когато се върна от работа.

Пред сградата на съда ще се съберат привърженици на групата, очаква се да са повече отколкото по време на процеса в Хамовническия съд.

Предишния път полицията би Каспаров, да видим сега кого.

Днешният ден е обявен за международен ден за солидарност с Pussy Riot, в над 100 града по света ще се проведат акции с искане да бъдат освободени Толоконникова, Альохина и Самуцевич.

У нас едва ли някой ще протестира, на нас всичко ни е наред със свободата на словото, какво ни интересуват някакви си рускини.

А от Руската православна църква призоваха трите момичета да се разкаят, та съдът можел да вземе разкаянието им под внимание.

Смешници, досущ като нашите...