СЛУЖБОМЕР

събота, юни 30, 2012

„Ружа“

Гледам, че са пуснали в Замундата филма на Войчех Смажовски „Ружа“ („Róża“, 2011 г.) с български субтитри.

Разтърсващ филм за жестоката действителност в Мазурия през 1945-1946 година, обобщена в съдбата на двама герои – офицерът от Армия крайова Тадеуш и мазурката Ружа, съпруга на немски войник, загинал във войната.

Препоръчвам филма (дръпнете си го оттук, пирати - http://zamunda.net/details.php?id=314991), но не зная какво е състоянието на субтитрите.

Защото някога гледах „Съществувам“ („Jestem“, 2005 г.) на Дорота Кендзежавска (също много силен филм!) и около шестдесет процента от субтитрите изобщо не отговаряха на репликите на героите, плюс наличието на пълни тъпизми от рода на това да преведеш "поета Циприан Норвид" като „кипърския поет Норвид“…

неделя, юни 24, 2012

Движение

Ново гражданско движение щяло да се роди у нас.

И „Модерна България“ щяло да се казва.

А пък ние знаем пътя на това движение оттук нататък: ще се движи, ще се движи и току преди изборите ще цъфне като политическа партия.

Която ще обяви, че е единствената способна да спаси България.

До болка позната картинка.

Не че и ние не обичаме движението.

Но отдаваме значително предпочитание на Движещия се Джони, да се слави името му…


събота, юни 23, 2012

И в Русия не обичат еколозите

У нас ги нарекоха терористи.

И там така.

Даже ги съдят.

Пък и побийват.

Докато други за същите неща остават безнаказани.

Ето какво пише по повод на един случай в Туапсе (Краснодарски край) журналистът Виктор Шендерович.

КРАДЕЦЪТ САНЯ И ВРАГОВЕТЕ ЕКОЛОЗИ

Да се пише по оградите не е хубаво.

Но пишат. Та и рисуват понякога.

Пишат една дума с три букви. Даже я изобразяват. Понякога се изказват за хачите (1), за чурките (2), за азерите (3) и за вечно съпътстващите тази тема чифути. Когато не искат да се хабят с букви, просто рисуват фашистки знаци… Самоизразяват се, в общи линии, както могат.

Най-често пещерните автори на тази скална живопис не се търсят от никого. Къде ти: полицията е затънала в работа до гуша – ето, още сто хиляди екстремисти на Болотная не са обискирани! Всички следователи по особено важни дела са хвърлени да ловят Навални, изпуснат ли го, край с Русия.

Изобщо, векове наред властта се е отнасяла към народното творчество напълно търпимо…

Но всичко си има граници, другари!

Когато край Туапсе, върху оградата на хасиендата, за която злите езици упорито говорят, че е собственост на губернатора на Краснодарски край Ткачов, се появява надписът „Това е нашата гора“ и „Саня (4) е крадец“, шапката на крадеца веднага пламва и към пожара се устремява цялото краснодарско правосъдие.

Виновните вредоносни еколози са напълно изобличени, частично натупани и получават по три години. Наистина, засега условно, но времето е пред тях.

Затова не трябва да се посяга на народното имущество! Сечи колкото си искаш вековния лес, но ДА ПИШЕШ ПО ОГРАДАТА! Е, ако те сърбят ръцете и съвсем не те свърта – начертай свастика, нарисувай до нея член с три букви и всички ще разберат, че си свой човек, а не някакъв си еколог…

И никой няма и с пръст да те пипне тебе, простака (5).

Накратко: дръж се прилично!

-----------------------------------

1. Хачи - прозвище на арменците, по-общо и на всички кавказци.

2. Чурки - презрително прозвище на жителите на Средна Азия.

3. Азери - прозвище на азербайджанците.

4. Саня – Александр Ткачов, губернаторът на Краснодарски край.

5. В оригинала – долбоёб (вторият корен на сложната дума е нецензурен).

сряда, юни 20, 2012

Две снимки

Така е.

Освен мутри, силикон и корумпирани политици в България има и ценни, непреходни неща.

Проблемът е в това, че герои на нашето време са именно мутрите, силиконът и корумпираните политици.

А непреходните и ценните неща са далечен фон...

Един русенец си изобразил на колата Боко.

При тази гледка първо се сетих за максимата на Айнщайн, че две неща му дават представа за безкрайността: Вселената и човешката глупост.

После прочетох, че русенецът бил бивш футболист.

И всичко ми стана ясно.

Тези, футболистите, са професионално с празни глави.

Иначе, ако са пълни, ще им тежат, което би им пречило да тичат и скачат…

вторник, юни 19, 2012

Проект за статут

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ПОЕЗИЯТА В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

Националното движение за възраждане на поезията се създава, за да възкреси за българите по света смисъла на поезията, закодиран в творчеството на нейните най-автентични представители.

То ще пледира за оная достъпност, яснота и дълбочина на нейните стилистични компоненти, на езика, образите и съдържанието й, характерни за творчеството на такива български поети като Ботев, Яворов, Дебелянов, Димитър Бояджиев, Христо Смирненски, Емануил Попдимитров, Никола Вапцаров и останалите големи таланти на българската поезия. Само по този начин тя отново ще стане част от световната поезия и ще върне хората към великото щастие да четеш поезия.

Националното движение за възраждане на поезията ще включва в редиците си поети, които отразяват днес народните страдания и въжделения. Поетът отново трябва да стане духовен водач на нацията, както през 1920 година, когато народът се събира пред дома на Иван Вазов, за да почерпи надеждата, която може да му даде сили да продължи напред.

Националното движение за възраждане на поезията ще акцентира върху абсолютната морална чистота и възвишените естетически критерии в творбите на всички, които споделят принципите му. Народният и човешкият стремеж към съвършенство ще бъдат основа на каузата му за възраждане и утвърждаване на любовта и преклонението пред поетите, възвисили с творчеството си народния дух.

Националното движение за възраждане на поезията ще следва каузата на просвещението сред всички слоеве от населението и ще приобщава най-вече младите хора към принципите на оная поезия, която съдейства за катарзиса на личността. То ще бъде чуждо на алиенацията, безразличието и пошлостта, които подкопават напредъка на всяко общество. Ще стимулира високите естетически критерии, които създават усещането и познанието, че човешкият живот не може без поезия.

Националното движение за възраждане на поезията ще се стреми към вече споменатите принципи не само на талантливи поети, а и на съмишленици от всички области, които споделят неговите идеи. То ще осъществява рекламно-разпространителска дейност и ще търси финансова подкрепа и разбиране сред всички, за които човекът и България са най-важните места в този живот.

БОГ ДА ПАЗИ ВСИЧКИ НИ И НАЙ-ВЕЧЕ ИЗСТРАДАЛА БЪЛГАРИЯ!

Проф. Иван Бързаков – инициатор

Георги Н. Киров – поет, първи носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“

Славимир Генчев – поет, носител на Националната студентска награда „Д. Дебелянов“, уредник на музея „Димчо Дебелянов“, гр. Копривщица – 1977-1980 г.

Дойчо Иванов – уредник на музея „Димчо Дебелянов“, гр. Копривщица

петък, юни 15, 2012

Роля за Божодимитров

Вампирът на Божодимитров изобщо не мирясва.

Сега бил специално отишъл в София да го гледа и там мало и голямо.

Ряпа да ядат Трансилвания и онова писателче Брам Стокър.

Нашият вампир е най-големият вампир на света, както някога съветското джудже беше най-голямото джудже на света (от горшка два вершка, ама все пак с два пръста над американското джудже).

И се носят упорити слухове, че чакаме да дойде у нас Роман Полански.

За да снима продължение на онзи свой знаменит филм „The Fearless Vampire Killers, or Pardon Me, But Your Teeth Are in My Neck“ („Безстрашните убийци на вампири или Извинете ме, ама сте ме захапали за врата“), който аз зная от старо време като „Le Bal des vampires“ („Балът на вампирите“), защото ми се случи да го гледам тогава във френска версия под това заглавие.

Казват още слуховете, че и за Божодимитров имало роля във филма.

Като вампир без портфейл.

Най-забележителната сцена, според мене, от „Балът на вампирите“ е тази с младия вампир и Алфред (в ролята на Алфред – Роман Полански).

Очакванията от Божодимитров обаче са къде повече.

Защото е старо вампирище.

С опит...

четвъртък, юни 14, 2012

Рожденият ден на пожарникаря

Вчера един пожарникар имаше рожден ден.

Повечето от медиите акцентираха върху това, че му подарили теле.

То си е правилно: теле при теле отива, но други едни хора изпратиха на пожарникаря една друга честитка.

Директно от Орлов мост.

Журналистът Иван Бедров (има и истински журналисти!) в действие.

Ето и неговото филмче.


А това е от Асен Генов.


И накрая: снимката, която най-много ме накефи.


понеделник, юни 11, 2012

¿Quieres ser mi amante?

Не намерих филмче с изпълнението на Лусиа Мендес, което ми се струва най-добро.

Затова от нея само фонограма.

Decir “te quiero”
y decir “amor”
no significa nada, 
las palabras sinceras, 
las que tienen valor 
son las que salen
del alma, 
y en mi alma nacen
solo palabras blancas, 
preguntas sin respuestas 
llenas de esperanza. 

Un amor como el mío no se puede 
ahogar como una piedra
en un río, 
un amor como el mío
no se puede acabar, 
ni estando lejos
te olvido, 
y no se puede quemar 
porque está hecho de fuego, 
ni perder
ni ganar 
porque este amor no es un juego. 

Sueños que son amor, 
son sueños que son dolor, 
y yo necesito saber 
¿si quieres ser mi amante? 

Es bonito vivir
todo por alguien 
y es preciso sufrir,
llorar o morir 
por ese alguien,
yo necesito saber 
¿si quieres ser mi amante? 
yo necesito saber 
¿si quieres ser mi amante? 

Sueños que son amor, 
son sueños que son dolor, 
y yo necesito saber 
¿si quieres ser mi amante?
Да кажеш "обичам те"
и да кажеш "любов",
не означава нищо,
откровените думи, 
тези, които са ценни, 
са тези, които идват
от душата, 
и в моята душа се раждат
само чисти думи, 
въпроси без отговори, 
изпълнени с надежда. 

Любов като моята не може 
да потъне като камък
в реката, 
любов като моята
е безкрайна, 
нито, ако съм далече,
ще те забрави, 
и не може да прегори, 
защото самата тя е огън, 
нито да спечели,
нито да изгуби, 
защото е любов, а не игра. 

Любовните мечти
са мечти на болката 
и аз трябва да зная
искаш ли да ме обичаш? 

Прекрасно е да живееш
все заради някого, 
прекрасно е да страдаш,
да плачеш и да умреш 
за него,
а аз трабва да зная, 
искаш ли да ме обичаш? 
Аз трябва да зная
искаш ли да ме обичаш? 

Любовните мечти
са мечти на болката 
и аз трябва да зная
искаш ли да ме обичаш? 

А това е интерпретацията на Камило Сесто.


неделя, юни 10, 2012

петък, юни 08, 2012

Емили

Ако срещнете най-усмихнатото момиче на този свят, да знаете, че това е Емили.

Емили е от Оналаска, Уисконсин – едно малко градче в САЩ.

Две години Емили живя и работи в България като доброволка от Корпуса на мира на САЩ.

Беше моя колежка, преподаваше английски език в гимназията за чужди езици в град Търговище.

На тази снимка: Джейсън, Тереза и Емили на гара Велико Търново след една незабравима сбирка на The Writing Circle.

Сега Емили живее в Уагадугу, Буркина Фасо.

Отново е на доброволческа мисия, този път към хуманитарната агенция Catholic Relief Services.

Пише много дълги писма за работата си там, но най-интересни са нейните снимки.

Като тази например.

Не се бойте между другото за животинките (нещо като фазани са, ама не точно), защото Емили е вегетарианка…

четвъртък, юни 07, 2012

В памет на Рей Бредбъри

“I am not afraid of robots. I am afraid of people, people, people. I want them to remain human. I can help keep them human with the wise and lovely use of books, films, robots, and my own mind, hands, and heart. I am afraid of Catholics killing Protestants and vice versa. I am afraid of whites killing blacks and vice versa. I am afraid of English killing Irish and vice versa. I am afraid of young killing old and vice versa. I am afraid of Communists killing Capitalists and vice versa. But…robots? God, I love them. I will use them humanely to teach all of the above. My voice will speak out of them, and it will be a damned nice voice.”

Ray Bradbury, in correspondence with a fan, 1974

Не се страхувам от роботите. Страхувам се от хората, от хората, от хората. Искам те да си останат човеци. Мога да им помогна да си останат такива с мъдрото и възхитително използване на книгите, на филмите, на роботите, с моя ум, с моите ръце и с моето сърце. Страхувам се от католици, които убиват протестанти и обратното. Страхувам се от бели, които убиват черни и обратното. Страхувам се от англичани, които убиват ирландци и обратното. Страхувам се от млади хора, които убиват стари и обратното. Страхувам се от комунисти, които убиват капиталисти и обратното Но... от роботите? Господи, аз ги обичам. Ще ги използвам човечно, за да уча всички на гореказаното. Гласът ми ще говори с техния глас и той ще бъде дяволски хубав глас“.

Рей Бредбъри, в писмо до свой почитател, 1974 г.

сряда, юни 06, 2012

Ощастливяване

Това не е от вчера.

Първо ощастливихме танцуващите мечки.

След това всички останали четириноги: ако ритнеш човек, голям праз, но ако ритнеш четириног зъбат звяр, налитащ да те ръфа, няма как да ти се размине квалификацията "престъпник"!

Накрая най-сетне научихме, че и всички кокошки били ощастливени.

А в цялата тази поредица за хората, разбира се, и дума не става.

Хората, както казва старата българска поговорка – кучета ги яли.

И кучетата наистина ги ядат.

И в пряк, и в преносен смисъл...

понеделник, юни 04, 2012

Данъци

Рекла регионалната министърка, че трябвало да има „задължителна застраховка за всички сгради, която да покрива и риска от земетресение“.

Или както се изрази накратко „Капитал“ – да има данък „Земетресение“.

Като се съгласяваме с тази министерска хрумка, ние пък отиваме още по-нататък, предлагайки да има още:

- данък „Наводнение“

- данък „Ураган“

- данък „Вулкан“

- данък „Торнадо“…

- Стой! – ще кажете вие. – Откъде у нас вулкани и торнадо?

Торнадо и вулкани може да няма, но данък може да има.

Данък чиновник храни.

А министрите, даже и на регионалното развитие, са чиновници, нали?..

неделя, юни 03, 2012

Археологокосмично

“Средновековен вампир изкопаха археолозите на пъпа на Созопол.“

„Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров лично разгледал артефактите“.

Това пише в нашата преса.

А ние, понеже ѝ вярваме, особено когато на мястото на събитието е бил и Божодимитров, очакваме следващия път съобщение, че в Созопол са изровили тленните останки на извънземно.

При което Ерих фон Деникен ще позеленее от яд, а Божодимитров ще бъде назначен отново за министър – този път на екстратерестриалните контакти.

За да се оправдае окончателно това, което казва един мой приятел: като си нямаме свой разум, привижда ни се извънземен…