СЛУЖБОМЕР

сряда, ноември 30, 2011

Придобивка

Случи ми се нещо, за което отдавна си мечтая.

Имам си щори в кабинета по български език.



понеделник, ноември 28, 2011

Вече две години

Не се нужни много думи.

За тези, които гледахме RE:TV, нещата са ясни.

А на тези, които не гледаха RE:TV, предпочитайки бръснатата тиква от Учиндол, колкото и да им ги разяснява човек нещата, те няма да им станат ясни.

И все пак, ако някой пожелае да прочете, ето какво написа в блога си Ралица Ковачева на 27 ноември 2009 г.

А ние да помълчим една минута…

неделя, ноември 27, 2011

На гарата

Сутринта рано, още преди да са започнали протестите, отивам на гарата да си извадя карта за пътуване.

В билетното стоят всички касиерки.

По време на стачка няма работа на смени, присъствието на работното място е задължително за стачкуващите.

Жените явно са нервни още от сутринта.

Дали вече схващат как ще свърши всичко?..

събота, ноември 26, 2011

Кой за к`во учил

Номинирали Боко за футболист на годината.

Нормално.

Като не става за нищо друго…

четвъртък, ноември 24, 2011

Балада за празните шишета

Вчера Албена пусна в Гугъл плюс тази снимка.


Снимката ме впечатли много и като виден представител на даскалската поезия съчиних една

БАЛАДА ЗА ПРАЗНИТЕ ШИШЕТА

Жестока - уви! - е съдбата

към разните празни шишета:

отнася ги бавно водата

през девет земи във десета.

Шишетата никак не искат,

шишетата тихичко плачат,

обаче вълните се плискат –

навътре в морето ги влачат.

Под чужди простори беззвездни

ще спрат за почивка безкрайна,

ще шепнат на тъмните бездни

своята стъклена тайна,

че нямат съдби теменужни,

че тежка ги чака несрета:

шишетата стават ненужни,

когато са празни шишета…

Комунисти и жепейци

На гарата отивам да си взема кафе.

Там са се наредили вече двама души, затова заставам малко встрани.

- Мини напред, – вика ми момчето отвътре – ей сега ще ти направя кафето.

- Ама тези хора са преди мене… - мънкам.

- Ще почакат, ти отиваш на работа, а те са жепейци!

- Ама и те са на работа – все още възразявам, докато поемам чашата.

- На работа ли? – смее се момчето. – Ти виждал ли си някога комунист или жепеец да работи?..

вторник, ноември 22, 2011

За руските „гъбари“

У нас казваме, че тези, които не гласуват на изборите, „хозят за гъби“.

Нашите изборни „гъбари“ обаче нямат своя организация, а руснаците специално за изборите на 4 декември си направиха такава.

Роди се движението „Нах-нах“.

Символ на това движение е прасенцето Нах-Нах.

Името на прасенцето наподобява Ниф-Ниф, Нуф-Нуф и Наф-Наф от приказката „Трите прасенца“ на С. Михалков, но за никого не е тайна, че „нах“ отвежда пряко към един от любимите на руснаците изрази за засвидетелстване на „мили чувства“: „пошли их нà хер“ [1] (да ме извинят нежните дами с чувствителен слух, ама същият израз го има и в едно от най-драматичните стихотворения на Есенин „Пой же пой, на проклятай гитаре…“ [2])

Прасенцето Нах-Нах се появява и в клипове, призоваващи към бойкот на изборите.


А отношението към движението „Нах-нах“ е различно.

Докато например известният журналист Виктор Шендерович застана в неговите редици, писателят Борис Акунин призова нахнаховците да пораснат и заяви, че макар и с проклятия на уста, ще даде гласа си за киселата „Ябълка“ (партията „Яблоко“ на Григорий Явлинский)…

----------------------

1. Нещо като нашенското "да вървят на майната си", но по-солено: "хер" означа мъжки полов орган.

2. "Пой же, пой! В роковом размахе

Этих рук роковая беда.

Только знаешь, пошли их на хер...

Не умру я, мой друг, никогда."

понеделник, ноември 21, 2011

По-интересни от Боко

Вчера слушах едно интервю с Боко – все стари неща: цяла Европа закъсва, ние обаче сме върха на сладоледа.

Банално до пръсване.

Много по-интересни са ми тези бухльовци:


Sobre toda España…


…el cielo está despejado.



неделя, ноември 20, 2011

събота, ноември 19, 2011

Вечер, посветена на Станислав Лем


Организатори на събитието: Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Полския институт – София.

Място: Полския институт, ул. „Веслец“ 12.

Време: 22 ноември (вторник), 18 часа.

Писателят Атанас Славов, председател на „Тера Фантазия“, ще представи списанието „Лемтернет“, посветено на 90-годишнината от рождението на Станислав Лем.

Актьорът Богдан Глишев ще прочете откъси от пиесата на Лем „Миш-маш“ (в мой превод).

И нещо, което не е написано в афиша: ще бъде прожектиран филм по новелата на Лем „Маска” (получил Голямата награда на VІІ световен фестивал на анимационните филми във Варна, 2011 г.).

Всеки, който прочете това, да се чувства поканен, входът е свободен.

Възнамерявам и аз да бъда там, ако не ми мине котка път…

четвъртък, ноември 17, 2011

Пак

Синдикатите трябва да колекционират вицове.

В много от тях ще открият дословна характеристика за себе си.

Като, да речем, в следния брадат виц.

Киркор вика на Гарабед:

- Ех, Гарабед, пак ми се ходи в Париж.

- Че ти кога си ходил, та пак ти се ходи – чуди се Гарабед.

- Не съм ходил – пояснява Киркор, - ама миналата година пак ми се ходеше.

Та и синдикатите така.

Канят се пак да вдигат национална стачка.

Ама кога досега са вдигали национална стачка, та пак?

Преди време, спомняте ли си, пак се канеха да вдигат.

И преди това пак...

сряда, ноември 16, 2011

Вестници

Не чета най-четените вестници.

От време на време обаче надниквам в някой от тях, за да се убедя, че с основание не ги чета.

Като вчера.

Хвърлих поглед на един вестник, който се има за много сериозно издание, и попаднах на интервю.

От интервюто научих твърде важни неща.

За часовниците, които Бойко Борисов подарява на Цветанов, за басовете, които същият Борисов лови постоянно (на вързано), за това какво мисли за българския футбол, за отношението му към българските сериали.

И толкова, край на интервюто.

Иска ми се на мене да прочета едно истинско, сериозно интервю с министър-председателя на Република България, ама няма - поднасят ми интервю с Боко.

Мене обаче Боко не ме интересува, Боко ми е ясен като бял ден, чел съм „Бай Ганю“, мога да правя долу-горе някакви съпоставки.

Интересува ме министър-председателят, само че не го виждам.

И интервюиращ, и интервюиран – както е казал народът: хвани единия, че удари другия!..

вторник, ноември 15, 2011

Пенсиониране

Щели да вдигат пенсионната възраст с една година.

От догодина.

След догодина сигурно с още една година.

После пак.

Поне за такива тенденции се носят слухове.

Което пък ме подсети за един виц от социалистическо време.

Рекъл бай Тошо на Цола Драгойчева:

- Цоло, много си стара вече да стоиш по президиумите, направо се напикаваш на стола. Хайде да вземем и да те пенсионираме.

- А, не, Тодоре! – опънала се баба Цола. – Пенсиониране само след насиране!

И си мисля дали не ми готвят и на мене същата съдба.

Пенсиониране само след…

Голям сеир ще бъде за децата!

понеделник, ноември 14, 2011

Постой, паровоз…

Напоследък все това ми се върти из главата:

„Постой, паровоз, не стучите, колеса,

Кондуктор, нажми на тормоза…“

(„Спри, локомотив, не тракайте, колелета,

кондукторе, спирачките натисни…“)

И как няма, когато наближава 24-ти.

А железничарите се канят точно тогава да спрат влаковете от осем часа сутринта до четири часа след обяд.

Влакът ми сутринта пристига на Вакарел в осем без пет.

Ама има навика да закъснява с по пет-десет минути.

Закъснее ли, стачката ще ме хване точно на Веринско.

Между Ихтиман и Вакарел.

А на Веринско няма нищо, там даже билети вече не продават.

И се чудя тогава накъде ще бъде по-добре да поема пеш: към Вакарел ли, към Ихтиман ли!

И си припявам горния мотив.

Пригласят ми Юрий Никулин с Георгий Вицин…


…или Владимир Висоцки (с пълния вариант на песента).



неделя, ноември 13, 2011

Бремето на екзорсизма


Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Б. Николов

Великият Достоевски, като всеки обзет от бесовете на месианството руски интелигент, чийто талант биел с криле по сивите стени на жалката руска действителност, си поставял възвишени цели и се опитвал да промени света. Неговия 190-годишен юбилей отбелязахме на 11 ноември. 130 години той, мъченикът и триумфаторът, не е с нас, но съдбоносните въпроси, поставени от него, са все още нерешени. Животът в Русия е непроменлив до отчаяние и също така вечни са тези въпроси.

Като юноша Достоевски, автор на „Слабо сърце“ и „Бедни хора“, повярвал в неведомия нему социализъм. Това му струвало скъпо. Николаевският ледников период и жестокият вертикал на властта му осигурили, както и на всички съдени по делото Петрашевски, инсцениран разстрел на Семьоновския площад, савани, капюшони: помилвали писателя с каторга и военна служба. Не случайно курсистките носели след ковчега му вериги.

Но светът на Александровите реформи, в който се върнал, бил съвсем друг. Каракозов, народоволците и Нечаев избавили бързо Достоевски от социалистическите илюзии и той попаднал в другата крайност: станал консерватор, мразещ католицизма, изобщо Запада и вечно въставащите поляци по-специално; започнал да издава скучните списания „Епоха“ и „Гражданин“. Но в литературата оставал честен и правдив, дал спасителни съвети и открил велики тайни. Тайната на руската интелигенция, която не жадува да натрупа капитал, а „да разреши мисълта“. Това е много вредно за здравето и комфорта, но с това сме интересни ние. Тайната на двойствения човек, когато „Дявол и Бог се борят, а бойно поле са сърцата на хората“. Тайната и опасността от полюсите Добро и Зло в човека: „Широк е човекът, прекалено е широк даже, аз бих го стеснил“. Тайната за покорността на тълпите и тяхното робство, разкрита от Христос на Великия инквизитор. И съвета: да се сломи по някакъв начин тази формула, която прави ненужен Христос и необходима инквизицията. Ето я черната формула на робството: „По-добре ни поробете, но ни нахранете“. Всичките тези тайни ни е открил Достоевски.

А ето и неговите рецепти. Писателят ни внушава навеки отвращение от убийството – никой „няма право“, не трябва да убива никого, нито мерзката старица-лихварка, нито своя недостоен баща Фьодор Карамазов. Расколников заплаща с нравствени мъчения и каторга, Иван Карамазов – с безумие. Не трябва да се развращават децата: Ставрогин завършва живота си със самоубийство. Не трябва да се мисли само за пари: лихварят от „Кротката“ се разплаща със самоубийството на любимата си жена. Не трябва да се убива дори в името на висши цели: убийството на хора като Шатов прави от народниците и народоволците хора като Верховенски и Шигальов, иначе казано – като Нечаев, след които идват такива като Ленин, Хитлер и Сталин. Интелигенцията трябва да спаси Русия с цената на своя, а не на чуждия живот. Съвет на Степан Трофимоивич от „Бесове“: да поемеш всичката болка, всичкото зло, всичкия хаос, а след това да се хвърлиш от скалата и да потънеш като стадото евангелски свине.

Достоевски искал да изгони бесовете. Той се превърнал в екзорсист. Въпреки съдбоносната си страст към играта, станал грижовен баща и примерен глава на семейство. Човечността ще спаси света. Единственото светло петно в мрачните „Бесове“ е добротата на Шатов към бившата си жена Маша, захвърлена от Ставрогин и раждаща в тясната стаичка на Иван чуждо за него дете, което той иска да осинови и да възпита като свое. Семейството. Децата. Обикновения човешки живот – това е спасението. Но Шатов е убит на прага на новия живот.

Альоша Карамазов призовава децата да помнят бедния Илюшечка. Лиза, ученичката на Альоша, иска „да се грижи за хората като за болни“. В „Унижените и оскърбените“ суровият баща прощава на опозорената Наташа и прибира при себе си умиращата Нели.

Блясъците доброта, разхвърлени по адския кръг на мрачното творчество на Достоевски, ни дават надежда и сили да живеем по-нататък.

Портфолио

Чува се, че чиновниците отгоре щели да ни карат нас, даскалите, да си правим портфолио.

Всичката Мара втасала, това ни е само кусурът и той носи въпросното екзотично чуждо име, което блазни слуха и влива мехлем в сърцето.

Попрочетох доста материал по темата.

Доколкото в края на краищата ми стана ясно от прочетеното и от прегледаните няколко портфолиа (много тъпо множествено число има тази дума!) на учители от разни нашенски училища, решили да изпреварят събитията, че портфолиото е нещо, в което преди всичко се иска да се самохвалиш.

Ама много яко!

И да пишеш разни неща в стил социалистически реализъм за великата любов към великата професия на учителя.

Затова, докато не ме принудят с нормативен акт, ще видят от мене портфолио на куково лято.

Имам си много по-важни училищни неща за вършене.

А ако ме принудят – златни уста, хвалете ме!

Такова портфолио ще си спретна (при това електронно, а не в папка за бюрото!), че ще ми послужи и като входен билет за пред Свети Петър в рая…

събота, ноември 12, 2011

Истината за пожара

Във Вакарел изгоря една къща, една книжарница и едно кафене, откъдето всъщност тръгнал огънят.

И по селото вчера са носеха какви ли не слухове.

Едни викат – нещо се запалило вътре.

Втори – не се е запалило, ами са го запалили.

Трети – бомба била заложена, защото имало взрив (макар че взрив предизвиква и обратната тяга, когато силната температура отвътре пръсне прозорците).

Четвърти – избухнала газова бутилка.

Пети цитират телевизията (толкова надежден източник, колкото и бабешките приказки).

С една дума – вакарелци ще има да си чешат езиците поне още пет дена.

А ако Цецовите юнаци си чешат това, което обикновено си чешат, така и няма да научим каква в действителност е истината…

четвъртък, ноември 10, 2011

Куче

Вързано е за гаража, където си оставям всяка сутрин колелото.

Познава ме от година и половина.

И всеки път, когато мина покрай него, лае, та се къса (добре е, че не къса синджира!).

До онзи ден.

Някой му беше хвърлил пет-шест филии хляб.

Минах сутринта покрай него, но не ми обърна внимание: набиваше лакомо филиите.

Минах втори път, като си оставих колелото: пак нула внимание.

И оттогава не ме лае.

Разбра явно животинчето, че не ходя там, за да посегна на хляба му, и вече ме гледа със съвсем друго око…

събота, ноември 05, 2011

Резултати

Гледам пак резултатите от изборите във Вакарел.

Вакарелци си избраха стария кмет, кандидат на БСП.

Едновременно с това не дадоха превес на кандидата за кмет на община Ихтиман, издигнат от БСП.

Предпочетоха за общински кмет кандидата на ГЕРБ.

А още на първия тур пуснаха толкова малко гласове за кандидата на ГЕРБ за кмет на селото, че го оставиха на доста голяма дистанция от балотажа.

Което ме кара да си мисля, че партийните марки на местни избори май наистина вече не играят абсолютно никаква роля…

петък, ноември 04, 2011

Съответствия

Постепенно влизам в стария си ритъм.

Умората малко по малко ме напуска.

Снощи успях да изгледам един филм от край до край, без да изпадна в непробудна забрава до сутринта.

Филма „Mussolini: Ultimo atto“ на Карло Лизани, разказващ за последните дни на Бенито Мусолини и Кларета Петачи.

И в този филм героят понякога много ми напомняше един нашенец.

Краят на Дучето е известен: разстрел и трупът му виси с главата надолу в центъра на Милано.

А на мене ми се струва, че краят на нашенеца ще е същият.

Но в преносен смисъл, разбира се…