СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 31, 2009

За хората

"Хората не са толкова лоши, за колкото ги мислим, нито са толкова добри, за колкото се мислят". (Рисунка: Janusz Kapusta, вестник "Rzeczpospolita")


петък, октомври 30, 2009

Весел Хелоуин

Както един футболен мач не може без ентусиазирана публика, така и веселбите в нашето училище не минават без нея.


Тиквеният конкурс е задължителен, защото Хелоуин без тикви не е никакъв Хелоуин.


Има и томбола.


Забавни игри.


Карнавалът предизвиква бурни възторзи. Ето я смъртта.


Момиченце с черно лице.


Една вещица и...


Накрая най-печеливш се оказвам аз. През тази врата се влизаше до вчера в кабинета по български език и литература при учителя по български език и литература. Вече не е така. През тази врата вече се влиза при Мене...


П.П. А ето как видя събитието в блога си Джейсън (тук).


четвъртък, октомври 29, 2009

Диалози

Ако беше жив Платон, цяла книга щеше да напише. С нови, модерни, съвременни и изпълнени със съдържание и философия диалози.

- Да бяхме избрали Муйо Пилата, щяхме да вдигнем 5% рейтинг… - казва небезизвестният Румен Петков, недоволен от преизбирането на Сергей Станишев за лидер на БСП.

- Защо не предложи преди конгреса Муйо Пилата, да го изберем… - не му остава длъжен червен депутат и…

…така нататък все в същия конструктивен дух.

А междувременно май никой не знае кой е този Муйо Пилата.


сряда, октомври 28, 2009

Хъшове (истински) в час по литература

На преден план - Спиро Македонски с големия мустак и палтото без копчета.


Попчето.


Странджата и Хаджият.


Мустафата.


Не ми казвайте, че такъв герой в „Немили-недраги” няма. Зная го и без да ми го казва някой. Но Роберто отсече: „Аз съм Мустафата”. Роберто не е от тези, които обичат да четат много. Прочел е текста отгоре-отгоре и бърка нещо. Така че пришихме още един герой към повестта на Вазов.


вторник, октомври 27, 2009

Вулфила

Днешните патриоти, които сънуват България на три морета и още много други чудесии à la "хиляда и една нощ", изобщо да не си мислят, че са уникално явление, продукт на най-новата епоха. Какъв патриотизъм имаше и едно време, ум да ти зайде! Подплатен със солидно множество исторически митове и легенди.

Моята учителка по история например доста патетично ни подковаваше по въпроса, че преди Кирил и Методий (които пък, казваше тя, имали в жилите си славянска кръв и то не каква да е, а българска) никой не се е осмелил (?) да представи свещените книги на друг език освен гръцки, еврейски и латински. И аз дълги години вярвах, че е така.

Едва по-късно разбрах, че това е пълна измислица (както между другото и славянската кръв в жилите на двамата братя).

Уви, опитът и тук да се набутаме като първи (и то чрез Кирил и Методий, които имат толкова общо с България, колкото аз с Великата китайска земя), рухва под напора на истината. А тя е, че още през четвърти век готският епископ Вулфила създава азбука и – служейки си с нея – превежда Библията от гръцки на готски език. Пет века преди Кирил и Методий…


П.П. Няколко интересни публикации, свързани с Вулфила - тук.


понеделник, октомври 26, 2009

При Балтазар е по-интересно

Ако съм ви омръзнал с глупостите си, хайде да ви насоча към Балтазар, който е подел една интересна класация, наречена „Най-дразнещ блогър” (последна номинация – тук). Можете да номинирате, а след това ще можете и да класирате (посредством гласуване).

Малко са номинираните засега!

Давайте, номинирайте, и не се оправдавайте, че всичко, което четете в блогосферата, ви е като мехлем на душите...


неделя, октомври 25, 2009

Тикви за Хелоуин

Цяла седмица в училището ще има изложба на тикви за Хелоуин. Джейсън, Румяна и аз решихме да се включим в изложбата. Намерихме най-напред три тикви.


И започна касапницата.




Резултатът беше весело тиквен.





Ако биеха журналистите с камшик…

Журналистка от Саудитска Арабия била осъдена на 60 удара с камшик (courierpres.com). По техни си там саудитски и шериатски съображения.

Но да речем сега, че у нас биеха с камшик журналисти за подмазване на властта. Представяте ли си колко много светила на българската журналистика всеки ден щяха да ходят с насинени задници!..


събота, октомври 24, 2009

Клип

Нямам навика да ходя на лов за клипове, но когато попадна някъде на препратка към клип, не се отказвам да хвърля едно око. Някой път си заслужава, някой път не. Но ей този клип, наречен "Nigdy nie kop psa :D" ("Никога не ритай куче :D"), направо ме разби:




четвъртък, октомври 22, 2009

Дежурен учител

Да си дежурен учител е задължение важно и почтено. И най-напред трябва веднага да доведеш до знанието на всички (свои и чужди), че не някой друг, а именно ти си дежурен учител. За това си има различни начини. Аз използвам бадж (ограден с червено):


Второто нещо, което трябва да направиш като дежурен учител, е да намекнеш (на свои и чужди) какво може да им се случи, ако те пренебрегнат като дежурен учител. Ето го моят намек, фиксиран върху споменатия вече бадж:


Ще кажете: майтап! Ама не бъдете толкова сигурни…


сряда, октомври 21, 2009

Да бяха българите послушали Алеко

Кой каза, че дедо Симо, известен още сред народа като Симо Ментата, е дошъл в България само за да си вземе горите? Лъжа е това, тлъста и опашата като онази за 800-те дни! Не само заради горите е дошъл дедо Симо, а и за да ги сече. Защото горите сами по себе си не са нищо, в сеченето е далаверата. Сеч иска монархът без монархия, царят без корона.

А когато му спират сечта заради „констатирани нарушения на изискванията за сеч и извозване на дървесина, както и на нормите за почистване на сечищата” (в. „Дневник"), веднага търчи в съда да се жалва. И как не – врътнали са му кранчето на келепира.

Човек онемява пред подобни еквилибристики на този, който някога твърдеше, че няма никакви имотни претенции към България. И си спомня за Алеко Константинов:


„...българина го ядат разни ябанджийски псета, защото той не се ползува спрямо тях със своето гениално изобретение, с вездесъщото газено тенеке. Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне о пограничния камък, щото цял Балкан да загърми”.


Цитатът е от фейлетона „Миш-маш”. А ябанджийското псе, за което говори Щастливеца, е Фердинанд, дядото на дедо Симо. Жалко, че българите по онова време не са се вслушали в Алековите думи. Много беди на България са щели да спестят. И ако те са допуснали този пропуск, няма ли как ние да вържем едно тенеке на ябанджията-внук, па да викнем след него, па да го натирим вдън гори тилилейски…


вторник, октомври 20, 2009

Борба с „чуждия буржоазен начин на живот”

Изразът в заглавието, поставен в кавички, е неотделима част от новговора на някогашната комунистическа империя, наречена Съветски съюз. Резултат от тази борба през 1984-1985 година са гоненията в страната срещу рок-музиката по-специално, но и срещу всякаква друга музика, която не отговаря на идеологическите вкусове на изправените пред неизбежния вече крах на комунизма съветски ръководители.

Моят приятел Джейсън е публикувал в блога си едно твърде любопитно писмо на секретаря на Николаевския Областен комитет на Комсомола до градските и районните комитети, което напътства да се следи в дискотеките за недопускане на „вредни идейно произведения” (приложен е и списък).


Въпросното писмо е всеизвестно в руската блогосвера, намираме го и на страниците на достолепното списание „Огонек”. Ето оригиналния вариант на руски език:


В същото време в Съветския съюз се води борба не само с „чуждите”, но и със „своите”, които са „чужди”. Установена е например забрана да се изнасят зад граница магнетофонни записи на самодейни съветски вокално-инструментални състави и певци, в чието творчество „се допуска изкривяване на съветската действителност и се пропагандират чужди на … обществото идеали и настроения”. В дългия списък съвсем естествено стоят имената на Аркадий Северни и Владимир Висоцки.


понеделник, октомври 19, 2009

За хан Крум

Казват, че хан (кан, канасювиги) Крум заповядал да изкоренят лозята, за да не се пие вино.

Казват още, че когато същият победил Никифор I Геник, наредил да направят от черепа му чаша и вдигнал наздравица с нея.

От което веднага следва въпросът какво е имало в чашата на Крум. Не е било краве мляко, разбира се (с мляко наздравица не се вдига!), а руйно и пенливо червено вино.

Така че има две възможности:

1. Разказът за изкореняването на лозята е легенда.

2. Ханът е бил изпечен лицемер (оставил е поданиците си на сухо, а самият той си е посръбвал от божествената течност).

Като вземем предвид, че лексиконът „Суда” изобщо не е надежден исторически източник, а той единствен споменава за лозарската сага, при това 100 години след Крум, най-вероятно става дума за легендарно повествование. Което обаче не изключва да е вярна и втората възможност. Това монарсите не са много цвете за мирисане. Я вижте в наше време „лъжлив дедо от Мадрид”...


неделя, октомври 18, 2009

Въпросник

Едно време, преди Бриджит Бардо да се загрижи от цялата си душа и сърце за танцуващите мечки у нас, хората казваха, че когато мечката играе в двора на съседа, непременно ще дойде и в твоя. И въртя се, значи, един въпросник по разни съседни блогове, въртя се, докато най-сетне кацна и при мене. Прехвърли ми го Нела Калова, на която благодаря за вниманието и се извинявам, че не можах да стартирам веднага след предаването на щафетата (поради мързел телесен и духовен най-вече).

Този въпросник го приемам преди всичко като майтап, а не като нещо сериозно, което би могло да обърне вътрешния ми свят с хастара навън, за да го видят всички на показ. Да вземем например въпроса дали са ми слагали белезници. Аз ще отговоря „да”, а публиката ще рече: „Ега ти и криминалния даскал!” А всъщност са ми слагали белезници като участник в любителски читалищен театър – в криминалната драма „Капан” на Робер Тома. Така и с някои други въпроси. Но да не приказвам много излишни приказки, че ще заприличам на един знаменит филосоВ. Като ще е шоу, да е шоу. И така:


• Били ли сте арестувани? - Не.

• Целували ли сте някого, когото не сте харесвали? - Да.

• Спали ли сте до 5 следобед? - Не.

• Изключвали ли са Ви от училище? - Не.

• Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? - Да.

• Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? - Не.

• Уволнявали ли са ви от работа? - Не.

• Уволнявали ли сте някого? - Не.

• Пели ли сте на караоке? - Не.

• Насочвали ли сте оръжие към някого? - Да.

• Целували ли сте се под дъжда? - Да.

• Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – Не.

• Виждали ли сте някой да умира? - Не.

• Играли ли сте на бутилка? – Да.

• Пушили ли сте пура? - Да.

• Седяли ли сте на покрив? - Да.

• Прекарвали ли сте някого през граница в друга държава? - Не.

• Бутали ли са Ви в басейн напълно облечен? - Да.

• Чупили ли сте си кост? - Не.

• Бягали ли сте от училище? – Не.

• Яли ли сте насекоми? - Не.

• Ходили ли сте насън? - Не.

• Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – Да.

• Карали ли сте мотоциклет? - Да.

• Късали ли сте с някого? - Да.

• Бръснали ли сте си главата до голо? - Да.

• Скачали ли сте от покрив? - Да.

• Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? - Да.

• Яли ли сте змия? - Да.

• Участвали ли сте в протест/демонстрация? - Да.

• Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? - Не.

• Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? - Да.

• Участвали ли сте в банда? - Не.

• Показвали ли са ви по телевизията? - Да.

• Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? - Да.

• Плували ли сте голи? - Да.

• Правили ли сте шевове на нечия рана? - Не.

• Карали ли сте сърф? - Не.

• Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? - Не.

• Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? - Да.

• Били ли сте оперирани? - Не.

• Тичали ли сте голи на обществено място? - Не.

• Карали ли са ви с линейка в болница? - Не.

• Губили ли сте съзнание, без да пиете? - Да.

• Пикали ли сте в храстите? - Да.

• Бягали ли сте от полиция? - Да.

• Дарявали ли сте кръв? - Да.

• Хващали ли сте телена ограда под напрежение? - Не.

• Яли ли сте крокодилско месо? - Не.

• Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? - Да.

• Попикавали ли сте се на обществено място? - Не.

• Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? - Да.

• Рисували ли сте графити? - Не.

• Обичате ли още някого, когото не е редно да обичате? - Не.

• Слагали ли са ви белезници? - Да.

• Крали ли сте нещо? - Да.

• Яли ли сте охлюви? – Да.

• Давали ли сте пари на бездомни/просяци? - Не.

• Помагали ли сте на някого да изкара изпит? - Да.

• Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? - Да.

• Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? - Да.

• Нападало ли ви е куче? - Да.


С риск да направя повторение, защото не помня вече къде премина щафетата, предавам я на Балтазар, Господин И и Блага.


четвъртък, октомври 15, 2009

Рисунка

Идва вчера през междучасието Беатрис от VI клас, дава ми един лист и казва:

- Господине, аз Ви нарисувах.

На листа – самата истина.



Всичко си е на мястото: и бюрото, и компютърът, и въртящият се стол, и аз, и репликата ми „Хайде влизайте, че ще бие званеца” (написана с една пунктуационна и две морфологични грешки).

Едно само не мога да разбера: защо имам на лявата ръка шест пръста?! Може би Беатрис гледа много филми за извънземни, вселили се в човешки тела. Трябва да я питам.


сряда, октомври 14, 2009

Глобалното затопляне – лъжа!

Глобалното затопляне никога не ме е интересувало. Най-малко ме интересува сега, когато навън стана студено, два дена вече духа пронизващ вятър, а вчера на Вакарел прехвърчаше сняг.

Не е така обаче с еколозите. Не си дават те глобалното затопляне! И няма как да е иначе. Тази сладка дъвка от световен мащаб изпуска ли се?

Обаче…

„Ръкотворен апокалипсис няма да има, твърди Първи канал (руска телевизия – бел. П.Н.). Миналата седмица зрителите видяха документалния филм „Историята на една лъжа, или глобалното затопляне”(„История одного обмана, или глобальное потепление”), в който без алтернатива се обявява, че теорията за глобалното затопляне под въздействието на антропогенен фактор е ненаучна. Авторите на филма твърдят, че тя е била изфабрикувана от еколози-паникьори и е възприета от политиците в различни страни като инструмент за борба за власт” – пише вестник „Новая газета”.

Де го чукаш, де се пука!..


П.П. Филма „История одного обмана, или глобальное потепление” можете да свалите оттук. Няма български субтитри.


Кино

Снощи пак гледах (за кой ли път!) "Светлините на града"...



понеделник, октомври 12, 2009

Падате ли си по кучки?

Защото аз си падам. Особено по кучката на съседа. Ето я, кучката му с кучка!


Всеки ден, когато се връщам от работа, ме посреща с радостни възгласи. Защото знае: прибера ли колелото в гаража, най-малко една минута ще я чеша зад ушите.



неделя, октомври 11, 2009

Умряла работа

(Из блога „Red Shag and Iron Curtains” на Андреа, доброволка от Корпуса на мира на САЩ, учителка по английски език в българско училище)


В моята гимназия имаше правилник за поведение с ясни разпореждания и последствия. Всеки учител разполагаше с купче „розови картончета”, на които бяха напечатани различни нарушения и дисциплинарните мерки, които ги съпътстваха. Повечето от нарушенията бяха незначителни (нарушаване на правилата за облеклото, дъвчене на дъвка, закъснения) и водеха до отнемане при всеки отделен случай на две до десет точки. В резултат от това се оставаше в училище след часовете. По-тежките нарушения (бой, притежаване на наркотични средства или алкохол) водеха до отнемане на повече точки (двадесет и повече, например) и до временно отстраняване от училище или до изключване. Всеки ученик имаше оценка за поведение, която се вписваше в report card* в края срока. Ако не оставаш след часовете в училището, трябваше да се явяваш там в събота. Ако не идваш и в събота или имаш D или по-ниска оценка за поведение, това означаваше, че няма да преминеш или да завършиш.

Тук училищата се опитват да въведат правила, но няма никакви резултати. На първо място пред тях стоят оцеляването и финансирането им. Нищо не може да се направи, докато се пишат фиктивни оценки и никой не остава да повтаря класа.

Ето защо аз не мога да накарам моите ученици да не правят следните неща, всичките от които се случиха за 45 минути по време на часа ми с VI клас днес и които са се случвали и ще продължават да се случват почти всеки ден, докато преподавам тук:


да ядат и да пият

да дъвчат дъвка

да идват на училище без учебници и тетрадки

да нямат домашно

да не закъсняват

да ме нагрубяват

да ми възразяват

да се бият

да рушат училищното имущество

да хвърлят разни неща

да лъжат

да не пишат

да говорят едновременно/да викат/да създават какофония

да се закачат със съучениците си

да излизат от час без разрешение

да ходят, когато си решат, по стаята


Така ще се държат цялата година. И всички ще минат в следващия клас. Никой не може да направи нищо по въпроса.

Поне по време на днешния час никой не пи бира.


5 октомври 2009 г.


* Report card `свидетелство за успеха на ученика, което училището изпраща на родителите три или четири пъти в годината`


The Writing Circle - Шеста тема

Досега в The Writing Circle: Втора тема, Трета тема, Четвърта тема, Пета тема.

Съвсем се обърках с броя на „разказите”. Това е, защото в началото изпуснах една тема и после броях ту „разказите”, ту темите. Днес обаче слагам окончателен ред. Ще броя по теми. Шестата тема, предложена от Matfa, е „....then they slept for four days.” Затрудни ме много, макар че абсолютното спазване на темата не е задължително. Но се получи все пак една миниатюра.


КРАЯТ НА ПЪТЯ


Сън първи:


МОМЧЕТО…


…тичаше по поляната. Ръката му, вдигната високо нагоре, държеше здраво канапа на хвърчилото. Изведнъж канапът се скъса…


Сън втори:


МЛАДЕЖЪТ…


…натисна бутона на звънеца. Вратата се отвори. На прага стоеше майка ѝ…


Сън трети:


МЪЖЪТ…


…запали цигара. Денят беше свършил. Но мъжът не беше щастлив…


Сън четвърти:


СТАРЕЦЪТ…


…се отпусна тежко на креслото. Самотата седна срещу него. Студено...


-------------------------


- Събуди се – каза Смъртта, като докосна рамото му. – Пристигнахме…


събота, октомври 10, 2009

Преекспониране

Божидар Димитров щял да прави Спаска Митрова член на екипа си.

Какво следва ли? Куцо и сакато от Македония ще хукне да си вади български паспорти. Не от патриотични чувства, разбира се.

Преекспонирането винаги води до черно. Който е проявявал някога снимки във фотолаборатория, знае много добре това.


четвъртък, октомври 08, 2009

Подлог и патриотизъм

Преди един ден писах за едно изречение в един учебник по български език. Там споменах, че не залагам от край време на примерите в учебниците и си намирам други. Което ми припомни една много стара училищна история.

Беше някъде към средата на 80-те. Дойде ми инспекторка на посещение. Аз правя упражнение върху урок за подлог. Засипвам учениците с лавина от изречения за работа, а основната, главната, монументалната, фундаменталната задача, която съм си поставил за часа, е да науча децата да разпознават подлога в изречението, с цел да не бъркат членуването на имената от мъжки род („пълен – кратък член”). Всичко останало за момента ми е крайно странично.

Когато урокът свършва, коментираме.

- Всичко е хубаво, колега – казва инспекторката, - но къде Ви беше патриотичното възпитание?

В онези времена министерските канцеларски плъхове измисляха всяка година някаква тема, по която се работеше ударно и във всички посоки. През тази година темата беше „Патриотично възпитание”.

- Ама аз правя упражнения за подлог, откъде да го взема това патриотично възпитание?! – казвам.

- Може, колега, всичко може – възразява наставнически инспекторката. – Ще давате за примери изречения, в които има думите „родина” „отечество”, „България”…

- Как да ги давам? Изреченията са ми от „Мечо Пух”, там за България няма нищо.

- Ето виждате ли! – инспекторката или не улавя иронията ми, или я пуска край ушите си. – Оставете „Мечо Пух” и намерете нещо патриотично. И аз, и Вие сме служители на държавата и изпълняваме държавна поръчка, нали?

- Да – кимам разбиращо при този железен аргумент. – Без „Мечо Пух”…

И на другия ден изпълнявам обещанието си. Всичките ми примери са от „Алиса в страната на чудесата”…

===========================

Разказах тази история не за друго, а защото и днес има хора, които си мислят, че ако учителят напише на дъската „Моята мила Родина е най-………… на света” вместо „Понякога седя и си мисля, а понякога просто си седя”, в децата ще пламне неземна любов към България.


сряда, октомври 07, 2009

Стигнахме ги динозаврите!

България е на 61-во място по човешко развитие.

А къде сме по умствено развитие?

Ако се съди по това, че пловдивският кмет Славчо Атанасов забрани на Давид Черни да участва в художествената експозиция "Европейското изкуство 20 години след желязната завеса", трябва да бъдем отнесени някъде не към времето преди желязната завеса, а към ерата на динозаврите.

Учените казват, че въпреки големия си ръст, динозаврите имали мозък колкото яйце на кокошка. С такава характеристика, какво друго ти остава, освен да изпъчиш космати гърди и да се биеш в тях, ревейки: „Булгар! Булгар!” За ужас на европейците.


вторник, октомври 06, 2009

Изречения

Учебник по български език за VI клас. Урокът е „Вметнати думи и изрази”. Задачата – „Какво изразяват подчертаните думи в изреченията?” Едно от изреченията е (другите са от същия сорт):


„Душата изобщо е наистина едно метафизическо понятие, без което обаче не е възможно никакво разглеждане и разбиране на модерната поезия” (Гео Милев)


Излишно е да се убеждаваме, че едно дете в шести клас не може да се справи с поставената задача? Не защото децата в шести клас са без мозък, а защото са без мозък авторите на учебници. Ако и аз съм без мозък, сигурно ще хукна да обяснявам на шестокласниците какво е „метафизическо понятие”. Не го правя, разбира се. Давам на децата друго изречение, извън учебника, чието съдържание е достъпно за тях. По принцип не харесвам от край време примерите, които се дават в учебниците. Ако ще не от Гео Милев, ами и от самия Господ Бог да са. Не ми вършат работа.


понеделник, октомври 05, 2009

Едно „разказче” на Аркадий Северни

Аркадий Северни (истинско име Аркадий Звездин, 1939-1980) е руски изпълнител на песни от градския фолклор, на непреминали през цензурата авторски песни, на романси и стилизации. Изключително популярен, но изпълненията му се разпространяват единствено като магнетофонен "самиздат" (първото изпълнение на А.С. чух през 1977 година и не схванах половината от текста – дотолкова беше обезобразен от презаписването).

Записите му се правят в непрофесионални студия в домовете на негови приятели или по време на ресторантски концерти. За медиите и критиката певецът Аркадий Северни не съществува. Едва пет години след смъртта му, с началото на Перестройката, започва да се говори официално за него.

Аркадий Северни предхожда много от своите песни с кратки „разказчета”. Обикновено това са текстове от градската фолклорна проза, в които обаче често намесва като герой себе си, без да обръща внимание на факта, че понякога говори за събития, станали преди да бъде роден. Любимото ми от тях е „разказчето” за „маман Беси (Беся)”, възпята също така в много песни на одеския градски фолклор. Ето го:


„…А маман Беси? А аз и нейното незаконно синче Моня... Нали за тях разказвах в онова предаване, как вървях веднъж още преди революцията... Годината май беше… Ами приблизително… Почакайте малко, само да запаля една цигара… Годината беше приблизително, дай ми, Боже, да си спомня… Някъде към хиляда осемстотин деветдесет и трета. И там, на „Дерибасовска”, в дом номер шестнадесет, имаше публичен дом. И какво мислите? Влизам аз в публичния дом… А жена ми току-що ми беше прибрала парите, които си бях заделил. И ми останаха само пет рубли. Влизам вътре: там седи една такава съдържателка на публичния дом - маман Беся… Думи нямам! Такава едрогърда и ми казва: „Ето ви албумчето”. Е, разтварям аз това албумче, гледам: негърката струва двадесет рубли, американката – петнадесет, полякинята – червонец (10 рубли – бел. П.Н.)… Изобщо, нещо такова… Не ми стигат парите. Приближавам се до съдържателката и казвам: „Виж какво, Беся! Аз също искам да се позабавлявам, но имам само пет рубли”. Тя казва: „Моля! За пет рубли – само с мене”. Ами добре… Позабавлявахме се хубаво с нея и какво мислите? Ето че вървя аз през разцвета на НЕП-а. Вървя пак по „Дерибасовска”. Гледам: номер шестнадесет. И какво мислите? Вместо публичния дом там стои шивашка работилница. Влизам в шивашката работилница, гледам: там седят клиентките и шият за нашата доблестна армия долни гащи. А зад касата седи нашата маман Беся. Отивам при нея и казвам: „Виж какво, маман Беся! Помниш ли как с тебе тогава през осемстотин деветдесет и трета година се позабавлявахме?” Тя казва: „Господи, Боже мой! Какъв разговор след осем обиска! Разбира се – казва, - помня всичко прекрасно…” Тя казва… Вика по цялата работилница: „Ей, Моня!” В това време излиза един такъв як кретен, идва към мене… Тя му казва: „Виж тези очи и познай баща си!” Той започва дълго и досадно да ме бие. Би ме десет минути – аз мълча. Петнадесет минути – също… На двадесетата викам: „Виж какво, Моня! Какъв тъпанар си само! Ами нали ако тогава имах двадесет рубли, сега щеше да бъдеш негър!..”


Ето и "разказчето" в оригинал заедно с песента "В далечната южна страна" ("В стране далекой юга"):



неделя, октомври 04, 2009

Есен

Есента дойде. Хладно е. Небето над града е мрачно. Покривите на къщите са мокри от току-що падналия дъжд.


Листата на лозите съхнат.


Градината е пуста, тъжна и мокра.


Тиквите са обрани.


Само няколко зелки се перчат още, но и техният край е близо.


Навън определено не е за мъже. Затова с Шаро-Клепоушко сме се скрили вътре на топло и четем „Последното изкушение на Христос”.




Ловецът на мишки

Една мишка изтича откъм хладилника, пресече кухнята и се скри зад фризера.

- Трябва да я хванем – казва Румяна.

- Котка, котка трябва – залавям се за една стара моя идея.


Румяна не ще и да чуе за котка. Харесва котките, но само на снимка, иначе не обича да ѝ се мотаят из краката. За разлика от мене. Аз на село спя с котарака.

Така че опираме до стария ловец на мишки – капана. Малко се е поразвалил и се налага да го пооправя. Клещи и тел като има, българинът може да пооправи и космически кораб.

Та ето го най-сетне ловецът, пооправен и в момент на изпитание, невероятно съчетан с компютъра, хоумбокса и полско-руския речник.


На слука!


събота, октомври 03, 2009

Поезия

- Какви хубави детски стихотворения имаше някога – въздъхва една жена във влака, когато разбира, че съм учител, - а сега какво пишат за децата? Разни глупости!

Вярно говори жената. Не само хубави стихотворения имаше някога за деца. Имаше цели поеми. Като например:


„Геро мислеше да рита

цял ден топка до насита,

но в градината на кмета

скочи топката проклета”.


Прескача наш Геро в кметската градина да си вземе топката, но попада в полезрението на стопанката.


„- Тичайте бре, мъжо, дъще,

дръжте го крадеца, дръжте! –

от балкона зла и гневна

булката на кмета ревна.”


Работата става напечена.


„Рипна кметът Салабаш

със чифте и патрондаш.

- Стой, ще станеш на решето! -

вдигна Салабаш чифтето.”


Само че…


„… за радост на юнака

шмайзер в този миг изтрака

и за зла беда на кмета

слезе партизанска чета.”


Кметът хуква и се скрива в кочината при шопара, но народните закрилници го откриват и… следва поучителен край.


С една дума, чудесно произведение за деца. Такива сега наистина няма.


петък, октомври 02, 2009

На борба с Рогатия

Да сте забелязали, че неща, които са ставали в цивилизования свят и отдавна са отмрели като несериозни, се появяват със закъснение от няколко десетилетия и започват да се пробутват у нас? Примери много.

Но нека първо да се върнем назад. През 1980 година в САЩ избухва масова истерия, свързана с така наречената „сатанинска ритуална злоупотреба” (Satanic Ritual Abuse), характеризираща се уж с извършване на ритуални човешки жертвоприношения. Паниката е толкова голяма, че с въпроса се заемат полицията и ФБР. Разследване от няколко години доказва категорично, че разказите за агресивни сатанисти, които принасят човешки жертви по гробища и безлюдни места, са най-обикновени градски легенди (вид съвременен фолклор) и нямат нищо общо с действителността.

А сега у нас. Годината е 2009-та. „…ние виждаме много … вероизповедания, които – макар и прикрити зад хрисими имена – се занимават със сатанински ритуали…” – заявява госпожа Цвета от „Атака” в предаването „Булевард България” на RE:TV. Госпожата не уточнява нито колко „много” са тези вероизповедания, нито какви са тези „сатанински ритуали”. Важното е вероизповеданията да са „много”, а ритуалите да са „сатанински”. Идеална стръв за шарани, които гледат до припадък треторазрядно кино (пълно с кървав сатанизъм) и четат до припадък жълти вестници.

Истерията в САЩ, за която стана дума по-горе, започва с няколко невинни на пръв поглед телевизионни проповеди. Дали госпожа Цвета не върви по същия път? Не зная. Но зная, че ако госпожа Цвета представи истината за така наречените сатанисти, ще стане ясно, че всъщност иде реч за едни съвсем безобидни ексценрици, които нито са направили някому нещо лошо, нито ще направят.

- Ама как така?! – чувам да надават вой някои. – Че те са противници на нашата вяра, на нашата религия, на нашата църква!

И нещата ще си дойдат на мястото. Никакви кървави ритуали, никакъв демонизъм няма; просто онези там, другите, не мислят като нас и затова трябва да ги смачкаме. Колкото повече от тях смачкаме, толкова по-голяма слава за нашия Бог, за нашата църква! Източното православие е единствената правилна религия (какво ли щяха да твърдят същите тези, ако се бяха родили в Саудитска Арабия?), тя е спасила българина през вековете! Да-а-а, ама други твърдят, че бобът е спасил българина през вековете. Аз пък от своя страна смятам, че го е спасил прагматизмът, концентриран в поговорката „Бог дава, но в кошара не вкарва”, в която има толкова религиозна вяра, колкото у котарака Спас, който се подвизава на вакарелската гара.

- Онези с боба и такива като тебе са просто злобни материалисти, в които няма капчица духовност – ще възразят на това последователите на госпожа Цвета, разбира се. Е, така да е. Пожелавам им успешна борба с Рогатия. Не обичам да ходя на цирк, но този ще го гледам с най-голямо удоволствие.